Решение по дело №533/2013 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 262
Дата: 30 септември 2013 г. (в сила от 20 май 2016 г.)
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20135620100533
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2013 г.

Съдържание на акта

                       Р Е Ш Е Н И Е

 

                                     

 

                     30.09.2013 година, град Свиленград

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Свиленградският районен съд                              гражданска колегия, ІІ състав

на двадесет и четвърти септември                     две хиляди и тринадесета година

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                       Районен съдия: Кремена Стамболиева

 

секретар: Н. Ставрева

като разгледа докладваното от Съдията Стамболиева гражданско дело №533 по описа на Районен съд - Свиленград за 2013 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

             

Предявеният  иск е с правно основание чл.79, ал.1, вр.чл.75, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.39 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.

Производството по делото е образувано по Искова молба, подадена от А.И.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.”Георги Бенковски” №15, област Хасково, чрез адвокат Иван И., против Държавата, представлявана от Министъра на финансите с адрес: град София, ул.”Георги Сава Раковски” №102.

Твърди се в Исковата молба, че ищецът е наследник на М.Г.Ш. /, починал на 24.07.1926 година/, от чийто възстановен на наследниците му с влязло в сила Решение №02001 от 25.06.2000 година на Общинска служба по земеделие – град Свиленград, земеделски имот с №146005, представляващ нива с площ от 3.920 дка, находящ се в землището на град Свиленград, област Хасково, ЕКАТТЕ 65677, местност „Канаклийска ува”, е отчуждена част /3.035 дка/ за изграждане на обект „Автомагистрала „Марица” Оризово – Капитан Андреево” на територията на община Свиленград, област Хасково.

Майката на ищеца и наследник на М.Г.Ш. – Маргица М. Испирова, с нотариално Завещание от дата 21.10.2011 година завещала на сина си А.И.И. цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си. Маргица Испирова е починала на 15.11.2011 година.

Наследниците на М.Г.Ш. с нотариално заверено Споразумение си разпределили следващото се обезщетение в общ размер на 4 015 лв., съгласно което ищецът следвало да получи сумата от 2 007 лв. предвид наличието на нотариално универсално Завещение на майка му Маргица Испирова, като при подписване на това Споразумение не участвала сестрата на ищеца – Славка Иванова Николова /предвид наличието на цитираното вече Завещание/. 

Областният управител на област Хасково изплатил по сметката на ищеца половината от сумата, разпределена чрез Споразумението, а именно 1 003.50 лв., а за другата половина – отказал, тъй като нотариалното Завещание на майката Маргица Испирова било недействително по отношение на отчуждения имот, тъй като било направено след датата на отчуждаването.

От Съда се иска да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1 003.50 лв. – остатък от полагаща се част от определено обезщетение за отчуждаване на процесния имот съобразно наследствена квота, определена по силата на посоченото по – горе нотариално Завещение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на Исковата молба в Регистратурата на Районен съд – Свиленград на 19.07.2013 година до окончателното заплащане на главницата.

Претендират се и разноски по делото. Не е представен Списък на разнаските.

В Срока за Отговор е постъпил такъв от ответника - Държавата, представлявана от Министъра на финансите чрез старши юрисконсулт Соня Петковска, в който се заявява, че искът е неоснователен, необоснован и недоказан, тъй като сестрата на ищеца – Славка Иванова Николова имала запазена част от наследството, оставено от майка й – Маргица М. Испирова, която запазена част със Завещанието от 21.10.2011 година била накърнена, поради което за Славка Николова възниквало субективното потестативно право да иска възстановяване на тази запазена част, което право се погасявало с 5-годишна давност, считано от момента, в който лицето, в чиято полза е разпореждането, упражни своето право по завещанието. Възможността за упражняване на това право от страна на Славка Николова правела невъзможно установяване на кръга на наследниците на общия наследодател Михайл Георгиев Шомов и изплащането на съответстващото им обезщетение. Предвид изложеното Областният управител на област Хасково не е изплатил пълния размер на обещетението, претендирано от ищеца, а само припадащата му се част, за която е представил достатъчно доказателства за правоприемството.

 Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.

 В съдебно заседание, редовно призован, ищецът А.И. не се явява. За него се явява адвокат Иван И., който пледира за уважаване на иска като основателен и доказан.

 В съдебно заседание, редовно призована, Държавата, представлявана от Министъра на финансите не изпраща представител и не се представлява.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от влязлото в сила Решение №02001 от 25.06.2000 година на Общинска служба по земеделие – град Свиленград процесният имот е възстановен на наследниците на М.Г.Ш.; а съгласно  Удостоверението за наследници на последния с изх.№184/26.03.2013 година на Общинска администрация - Свиленград, ищецът И. и сестра му – Славка Иванова Николова и наследниците на Георги Михайлов Шомов /съпругата му Недялка Георгиева Шомова и двете му деца Марийка Георгиева Шомова и М.Г.Ш./ са наследници на Михаил Шомов и съсобственици на процесния недвижим имот.

Съгласно Решение №458 от дата 17.06.2011 година на МС, публикувано в ДВ бр.48/24.06.2011 година част от процесния имот в размер на 3.035 дка е отчуждаван за държавна нужда за изграждане на обект „АМ Марица” на територията на община Свиленград, област Хасково като определеното обезщетение е в размер на 4 015 лв. Видно от Писмо с изх.№17-00-196 от 13.07.2011 година на Агенция „Пътна инфраструктура” и Извлечението от сметката на Областна администрация – Хасково на дата 15.07.2011 година цялата дължима сума съгласно цитираното Решение на МС, касаеща обезщетение на правоимащите, включително и на собствениците на процесния имот е била преведена по сметката на Областна администрация – град Хасково.

С Нотариално завещание №3, том І, рег.№5713, дело №9/2011 година от 21.10.2011 година , изготвено от Милен Крушева – помощник – нотариус по заместване на Митко Митев, Нотариус с рег.№420 в Регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие Районен съд – Свиленград, Маргица М. Испирова /майка на ищеца/ завещава цялото си движимо и недвижими имущество, което притежава към момента на смъртта си на сина си А.И.И. /ищец в настоящото производство/.Майката Маргица Испирова е починала на 15.11.2011 година.

  Наследниците на М.Г.Ш. с нотариално заверено Споразумение от дата 11.06.2012 година си разпределили следващото се обезщетение в общ размер на 4 015 лв., съгласно което ищецът следвало да получи сумата от 2 007 лв. предвид наличието на нотариално универсално завещение от страна на майка му Маргица Испирова, като при това Споразумение не участвала сестрата на ищеца – Славка Иванова Николова. 

Били депозирани необходимите документи в Областна администрация – Хасково. Съгласно Решение от дата 22.10.2012 година комисията към Областната администрация – Хасково, занимаваща се с изплащане на обезщетения при отчуждителна процедура, са стигнали до извода, че представеното нотариално Завещание е недействително, тъй като е било съставено след датата на отчуждаването на процесния имот – 15.07.2011 година.

След размяна на кореспонденция с Решение от 01.02.2013 година цитираната комисия, взела решение, че следва да се изплатят дяловета на наследниците на Георги Михайлов Шомов и на ищеца в размер на 1 003.50 лв., а Славка Николова /сестра на ищеца/ да бъде уведомена, че за изплащане на дела й от обезщетението следва да представи документи, изчерпателно цитирани в Решението.

  Областният управител на област Хасково изплатил по сметката на ищеца половината от сумата, разпределена чрез Споразумението, а именно 1 003.50 лв. /видно от извлечението от банковата сметка на Областния управител на област Хаково, Платежно нареждане от 13.02.2013 година и извлечение от банковата сметка на ищеца/.

С Декларация и Заявление от дата 14.03.2013 година Славка Иванова Николова заявяав, че желае да й бъде изплатено обезщетение за отчуждения процесен имот.

При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:

В тежест на ищеца в това производство е да докаже качеството си на наследник на М.Г.Ш., отчуждаването на процесния имот, дължимото обезщетение и изплатената сума, които обстоятелства са установени по безспорен и категоричен начин.

Спорни по делото са въпросите какво се включва в наследството на починалата Маргица Испирова към момента на смъртта й и има ли право областната администрация – град Хасково да възстановява запазената част на Славка Иванова Николова.

Съгласно трайната съдебна практика в наследствената маса влизат всички движими и недвижими вещи, както и оценяеми в пари права, вземания и задължения, които наследодателят е притежавал към момента на откриване на наследството, т.е. съгласно чл.1 от Закона за наследството ЗН/ към момента на своята смърт, с изключение на тези строго лични права, които се погасяват със смъртта на своя титуляр. Личните неимуществени права не влизат в наследството освен някои, които са свързани с имуществото – например авторското право. В наследството не влизат и някои имуществени права: вещното право на ползване по чл.56 от ЗСоб.; правата и задълженията по договори, сключени с оглед на личността /трудовия договор и др./, както и за издръжка, пенсия. В наследството не влиза и застраховетелната сума по Договор в полза на трето лице, защото правото да получи тази сума е лично право на лицето. В този ред на мисли следва да се посочи, че правото на обезщетение при отчуждителната процедура е част от наследството.

Съгласно Решение №455 от 21.12.2010 година, постановено по гр.д.№474/2010 година на ВКС, ако наследник със запазена част не поиска намаляване на завещанието, то това означава, че той признава завещанието, извършено от наследодателя и спрямо него то запазва действието си, т.е. не подлежи на намаляване. Ето защо признатата от закона запазена част на наследник, непоискал възстановяване, се получава от наследника по Завещание именно по силата на Завещанието. В този смисъл е и Решение №81 от 20.04.2012 година по гр.д.№937/2011 година на ВКС: правото на възстановяване на запазена част от наследството е имуществено право - призната от закона възможност на наследника с право на запазена част - чл.30, вр.чл.28 от ЗН за поиска от Съда да бъдат намалени завещателните и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на други лица до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част от наследството, т.е. искът за възстановяване на запазена част от наследството е конститутивен иск, пораждащ в полза на наследника, чиято запазена част е накърнена, субективното преобразуващо право да иска намаляване на даренията и завещателните разпореждания, направени приживе от наследодателя до размера, необходим за допълване на запазената му част. В този ресд на мисли никой орган, включително и Областна администрация – град Хасково, респ. Областният управител на област – Хасково няма право служебно да възстановява запазена част от наследство на наследодател. Подобно възстановявяване може да стане единствено и само след предявен иск пред надлежия орган, т.е. пред Съда и при спазване на разпоредбите на ЗН. Ирелевантни за настоящия правен спор са Заявлението и Декларацията, двете от дата 14.03.2013 година на Славка Иванова Николова, приложени към преписката на Областна администрация – Хасково.

Предвид изложеното Съдът намира за доказан както по основание, така и по размер предявения иск.

Предвид искането за присъждане на законната лихва върху претендираното обезщетението и на основание чл.86 от ЗЗД, Съдът следва да я присъди в полза на ищеца, който има право на законната лихва от предявяване на иска на 19.07.2013 година до окончателното изплащане на вземенето, доколкото с Исковата молба ответникът се явява поканен да заплати сумата и от този момент нататък се счита в забава, за която отговаря чрез присъждане на законната лихва в негова тежест.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят всички действително направените от него разноски, които се констатираха в общ размер на 550 лв. за държавна такса и адвокатски хонорар; а без уважение следва да се остави искането за присъждане на разноски, направено от страна на процесуалния представител на Държавата.

 По отношение на Решението в частта за разноските страните не могат да искат изменение, тъй като по делото не бяха представени Списъци на разноските въпреки изрично дадените указания в тази насока.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, Съдът 

   

                                        Р Е Ш И :         

 

ОСЪЖДА ответника Държавата, представлявана от Министъра на финансите с адрес: град София, ул.”Георги Сава Раковски” №102, да заплати на ищеца А.И.И. с ЕГН ********** ***, сумата от  1 003.50 лв. – остатък от полагаща се част от определено обезщетение за отчуждаване на част от земеделски имот с №146005, представляващ нива с площ от 3.920 дка, находящ се в землището на град Свиленград, област Хасково, ЕКАТТЕ 65677, местност „Канаклийска ува”, в размер на 3.035 дка за изграждане на обект „Автомагистрала „Марица” Оризово – Капитан Андреево, участък Любимец – Капитан Андреево на територията на община Свиленград, област Хасково, ведно със законната лихва от датата на завеждане на Исковата молба в Регистратурата на Районен съд – Свиленград на 19.07.2013 година до окончателното заплащане на главницата.

ОСЪЖДА ответника Държавата, представлявана от Министъра на финансите с адрес: град София, ул.”Георги Сава Раковски” №102, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца А.И.И. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в общ размер на 550 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Държавата, представлявана от Министъра на финансите с адрес: град София, ул.”Георги Сава Раковски” №102, за присъждане на разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с Въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от получаване му от страните.

 

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: