Решение по дело №1153/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 232
Дата: 11 ноември 2021 г.
Съдия: Татяна Костадинова
Дело: 20211100901153
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. София, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично при закрити врати
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20211100901153 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „М..БГ“ ООД твърди, че е длъжник на изискуеми публичноправни и
частноправни задължения, които не е в състояние да погаси, тъй като не разполага с
достатъчно ликвидно имущество като парични средства по банкови сметки или в брой.
Поддържа, че неплатежоспособността му има траен, а не временен характер, и че
финансовите затруднения не биха могли да се преодолеят в бъдеще. Ето защо моли съда да
открие спрямо него производство по несъстоятелност.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Молителят е търговско дружество, което съгласно вписания в търговския регистър
предмет на дейност осъществява дейност в областта на различни отрасли на търговията, а
според регистрацията в НАП дружеството извършва икономическа дейност с код 4791 –
търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона и интернет.
На 23.04.2021 г. е издадено постановление на публичен изпълнител за обезпечаване
на публичноправни задължения в размер от 33 950,23 лв. (30 912,06 лв. – главница, 3 038,17
лв. – лихва), за чието събиране е образувано изпълнително дело № *********/2020 г. Тези
задължения са от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, изискуеми са и към настоящи
момент няма данни да са погасени.
Съгласно заключението на СИЕ са налице и изискуеми непогасени задължения на
1
молителя по договор за банков кредит в общ размер от 77 399,56 лв. (главница,
възнаградителна лихва и неустойка), т.е. задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1
ТЗ.

Следва да се даде отговор на въпроса неплатежоспособен ли е молителят. За
отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
задължение от горепосочения вид, като това състояние не е временно (арг. чл. 631 ТЗ) и
именно то е в причинна връзка с неизпълнението. Липсата на изпълнение сама по себе си
не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се
дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се предполага,
когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В
настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични задължения е налице.
Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от служебно събраните писмени
доказателства и от заключението на приетата СИЕ. Съгласно заключението на СИЕ
коефициентът за обща ликвидност като основен изразител на платежоспособността на
търговеца (тъй като съставлява съотношение между краткотрайните активи и
краткосрочните задължения) е започнал да спада след 31.12.2017 г. За 2018 г. и 2019 г. той е
0,78 – факт, който според вещото лице се обяснява с все още наличното количество стока и
парични средства, които поддържат бързата ликвидност в норма. След това обаче
коефициентът за обща ликвидност драстично спада и за 20202 г. и 2021 г. той е с
почти нулева стойност. Установява се също, че дружеството не притежава право на
собственост върху недвижими имоти, както и че титуляр на банкови и платежни сметки,
една част от които са закрити, а друга – с минимално салдо. Прекратени са трудовите
договори със служителите.
Изложеното сочи, че по отношение на молителя е налице състояние на
неплатежоспособност като икономическо понятие и същевременно е осъществен и
юридическият критерий за трайност на състоянието – молителят не осъществява търговска
дейност, която да е източник на доходи, нито има активи, с които да възстанови
осъществяването й. Тези факти дават основание на съда да заключи, че състоянието на
неплатежоспособност не е временно, а трайно, като обстоятелството дали то е настъпило по
обективни причини или по волята на самия молител, е ирелевантно при преценката относно
необходимостта от откриване на производство по несъстоятелност.

Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на
неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни
изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. Доколкото обаче самото
2
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът
следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента
на неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и
трайна финансова невъзможност за погасяването му.
В настоящия случай от заключението на СИЕ се установява, че най-старото
непогасено задължение на молителя е публичноправно - по декларация обр. 6 с падеж
25.06.2019 г., но според данните от счетоводните записвания към този момент (и за цялата
2019 г.) молителят е разполагал с парични средства, достатъчни за погасяването му –
27 000 лв., от които 21 000 лв. в брой и 6 000 лв. в разплащателни сметки. През 2019 г.
дружеството е декларирало и положителен финансов резултат (печалба), както и е
предоговорило задълженията си към своя основен кредитор-търговска банка. Тези
факти все още изключват трайност на влошаването на финансовото състояние на длъжника.
Ето защо съдът счита, че датата на неплатежоспособността следва да се отнесе към
момента, в който дружеството със сигурност е изпаднало в такова състояние с траен и
необратим характер, а именно – към 31.12.2020 г. (към която дата счетоводно е обобщено
финансовото състояние за 2020 г.). Към този момент основният актив на дружеството е бил
дълготраен (разработена интернет страница) и съответно неликвиден, а наличните парични
средства не са били достатъчни за погасяване на изискуемите му задължения.

По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
С аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от производството „налично
имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства, а не други
активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността за предварително осребряване
е ограничена с предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага
такова да е възможно да бъде сформирано. Наред с това, с аргумент от чл. 193 ДОПК за
налично не може да се счита това имущество, което е запорирано по реда на ДОПК (тъй
като изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството по
несъстоятелност).
В настоящия случай длъжникът не разполага с налични парични средства за
покриване разноските в производството по несъстоятелност, което се установява от
справките за открити банкови сметки. В указания с определение от 27.10.2021 г. срок не е
внесена определената сума за покриване на началните разноски. Ето защо съдът следва да
приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:

3
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „М..БГ“ ООД, ЕИК *******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2020 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „М..БГ“ ООД, ЕИК
*******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „М..БГ“ ООД,
ЕИК *******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „М..БГ“ ООД, ЕИК *******.
СПИРА производството по т.д. № 1153/2021 г. по описа на СГС, ТО, 20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на
решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се
постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА „М..БГ“ ООД, ЕИК *******, да заплати по сметка на съда сумата от 250
лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъде събрана от масата на
несъстоятелността при разпределение на имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Апелативен съд – гр. София.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4