Р Е
Ш Е Н И Е № 260311
гр. Пловдив, 03.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в публично заседание
на тринадесети януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
12347 по описа за 2020 г. на Районен съд- Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
повод на предявен от А.Н.Н., ЕГН ********** против „Мелмар Фруйт“ ЕООД, ЕИК *********
иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с който се моли да бъде
признато за незаконно
уволнението на ищеца, осъществено със Заповед № **
от ***. на *** на „Мелмар
Фруйт“ ЕООД и да бъде отменено
Ищецът поддържа, че по силата на
трудов договор № ** от ***. е
заемал длъжност „****” при ответното дружество. С договора било
определено работното място на ищеца, неговата заплата и работно време. Било
договорено между страните, ищецът да започне работа на дата ***. Ищецът поддържа, че е изпълнявал трудовите си
задължения добросъвестно, но въпреки това, работодателят не заплащал срочно
трудовото възнаграждение, договорено между страните. Ищецът не получил и
заплащането си за месец юни 2020г., което го мотивирало да търси нова работа
при по- добри условия. Поддържа се, че ищецът уведомил работодателя за
желанието си да прекрати договора по взаимно съгласие, като последният от своя
страна заявил, че са му необходими няколко дни, за да оформи документално
напускането на ищеца. Било договорено, че ответникът ще се обади на ищеца,
когато има готовност, за да отиде в офис на дружеството и да му бъде изплатено
дължимото трудово възнаграждение за м. юни 2020г. и за периода от ***. до **. Изненадващо за ищеца
обаче, вместо да получи оформените документи за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие, той получил по пощата писмо, с което
работодателят изисква от него да предостави обяснение защо не се е явил на
работа на *** Ищецът не предоставил обяснения, доколкото
преценил, че с оглед договорките между страните, не е извършил нарушение на
трудовата дисциплина. Разбирайки от поведението на работодателя, че трудовият
договор няма да бъде прекратен по взаимно съгласие ( каквито били
първоначалните договорки), на *** ищецът отправил до
работодателя писмено уведомление, че прекратява едностранно трудовото
правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, предвид неизплащане на полагащото
му се трудово възнаграждение. Изпратеното уведомление било получено от
ответното дружество на ** Въпреки това, на дата **. работодателят издал Заповед № ***, с която на ищеца се налагало дисциплинарно наказание
„уволнение”, за това че не се е явил на работа за периода от ***. до **. Сочи се, че заповедта
е незаконосъобразна, доколкото към датата на издаването й правоотношението вече
е било прекратно от работника, упражнявайки потестативното си право по чл. 327,
ал. 1, т. 2 КТ. На следващо място, поддържа се, че на работника е искано
обяснение за неявяването единствено на дата *** но
не и за останалите дни, които са включени в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение”. Сочи се, че предвид това не е спазена
процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, което се явява и самостоятелно основание за
отмяна на заповедта. Оспорва се и вмененото на ищеца нарушение от фактическа
страна. Претендират се разноски.
Ответната страна не е депозирала
в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на
исковата молба. Представител на ответното дружество не се явява в откритото
съдебно заседание. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие.
Ответното дружество е уведомено за последиците на чл. 238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията
на страните, счита следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният
представител на ищеца в проведено открито съдебно заседание от ***.
отправя изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Книжата
по делото са редовно връчени на ответното дружество на дата ***. / л. 15/. Допълнително,
ответното дружество е редовно призовано за датата на първото открито съдебно
заседание, като е търсено на седалището и адреса на управление на юридическото
лице, където управителят лично е получил съобщението и приложенията към него /
л. 20/. Макар и редовно призовано и уведомено за последиците по чл. 238 ГПК (
видно от редовно връчена призовка на л. 20 от делото), ответното дружество не е
проявило процесуална активност под каквото и да било форма.
Предвид изложеното, налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239,
ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок
по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в
първото съдебно заседание, макар и редовно призован, не е изпратил представител
и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това,
от представените към исковата молба писмени доказателства – трудов договор № ***л. 8/, Уведомление от ищеца Н. до работодателя, с
което прекратява трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ / л. 10/, разписка за получаване на уведомлението от
работодателя / л. 11/ и Заповед № *** за
налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовото
правоотношение, се извежда заключение за вероятната основателност на предявения
иск.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице
предпоставките за постановяването му, следва предявените искове да се уважат
изцяло.
По отношение на
разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Такива
следва да бъдат присъдени в размер на 610 лева, като за реалното договаряне и
изплащане на сумата е представен оправдателен документ / л. 7 /.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и
разноски в производството, следва на основание чл. 78 ал.6 ГПК, вр. чл. 3
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
да бъде осъден да заплати сумата в размер на 50 лева, представляваща дължима
държавна такса в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА уволнението
на А.Н.Н., ЕГН: **********, извършено със Заповед № 002/ 30.07.2020 г.,
издадена от *** на „Мелмар Фруйт“ ЕООД, ЕИК *********, с
която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ, ЗА НЕЗАКОННО И ГО
ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Мелмар Фруйт“ ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на А.Н.Н., ЕГН: **********, сума в размер на 610 / шестстотин и десет /
лева, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал. 6 ГПК
„Мелмар Фруйт“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати в полза на Държавата, по сметка
на РС- Пловдив сума в размер от 50 / петдесет / лева, представляваща дължима
държавна такса в производството.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът
може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен
съд- Пловдив в едномесечен срок от
връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Н. ГОЛЧЕВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.