Р Е Ш
Е Н И Е
№ 361
гр.Р., 21.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен
съд Р., Гражданска
колегия, в публичното заседание
на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря Димана Стоянова като разгледа
докладваното от съдия Атанасова в. гр. дело № 595 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от адв.
К.Т. – особен представител на А.П.М. *** против Решение
№ 1251 от 10.07.2019 г., постановено по гр.д. № 7994/2018 г. по описа на Р.нски районен съд, VІІ състав, с която е уважен предявеният от
„Топлофикация Р.“ ЕАД срещу него иск от с правно основание чл. 422 ГПК. Излага оплаквания за неправилност
на решението. Твърди, че решението е постановено при едностранна преценка на
представените доказателства, не е мотивирано и не е обсъдено възражението му за
липса на реално сключен договор между страните. Иска отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново, с което предявеният против него иск да бъде
отхвърлен
Ответникът по жалбата Топлофикация Р.“ ЕАД не е депозирал отговор
по реда и в срока по чл. 263 ГПК. В. о. с. з. чрез
процесуалния си представител взема
становище за нейната основателност и прави искане тя да не се уважава. Претендира
разноски.
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирано лице - ответник, имащ процесуално право на жалба,
в законоустановения в чл. 259, ал.1 ГПК
срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 ГПК, намира, че решение № 1251 от 10.07.2019 г.,
постановено по гр.д. № 7994/2018 г. по описа на Р.нски
районен съд е валидно,
допустимо и правилно.
Съдът възприема изцяло установената от районния съд
фактическа обстановка по делото, както и направените въз основа на нея правни
изводи. Изводите за допустимост и основателност на предявения иск кореспондират
с доказателствата по делото и правилно е приложен материалния закон.
Производството по делото е образувано по
предявения от „Топлофикация Р.” АД гр.Р. против жалбоподателя установителен иск
по чл.422 от ГПК.
От данните по делото
се установява, че ищецът е провел
заповедно производство по отношение на
процесните вземания. По него е издадена
Заповед № 2679 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК от 10.07.2018 г. за сумата в размер на 568,98
лв., представляваща неплатена цена за доставена топлинна енергия за периода 25.10.2017
г.- 24.04.2018 г. по издадени 10 бр. фактури, ведно със законната лихва,
считано от 8.07.2018 г. до окончателното плащане, за сумата в размер на 9,59 лв.-
мораторна лихва, както и за направените разноски. Тази заповед е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. На основание чл.
415, ал. 1,
т. 2 ГПК, съдът е указал на заявителя, че
може да предяви
иск за вземането
си в едномесечен срок от получаването
на съобщението. В законоустановения
едномесечен срок, заявителят е предявил иск за установяване
на вземането по издадената заповед
за изпълнение и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява
процесуално допустим.
За да бъде
уважен предявеният иск преди всичко следва
да бъде установено
наличието на облигационно правоотношение между страните по делото, по
силата на което ищецът да
е доставял на ответницата през исковия период топлинна енергия по количество и цени, формиращи цената на иска,
която да не е заплатена.
След
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства- писмени и СТЕ се
установява, че жалбоподателят е абонат
на „Топлофикация- Р.“ АД- гр.Р. за недвижим имот- жилище, находящ
се в гр.Р., ул.“Ц.О.“ № ***, ет. 4. Сградата,
в която се намират посочениия имот и самият той е присъединен към
топлопреносната мрежа на ответника по жалбата. В сградата, вкл. и за процесния
имот е въведено дялово разпределение, което за процесния период е осъществявано
от „Топлофикация Р.“ АД, гр.Р.. В процесния имот има пет уреда за дялово
разпределение на топлинна енергия – четири индивидуални разпределителя и един
водомер за битова гореща вода. При спазване правилата за дялово разпределение
съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово
разпределине за процесния имот за претендирания период следва да се разпредели
11,7055 МWh топлинна енергия на стойност 1087,32 лв. След сезонно изравняване остава
дължима сума 1064,13 лв., от които след заплащане от абоната на сумата от
449,72 лв., остават дължими 614,41 лв., в т. ч.
и доплащане от годишната изравнителна сметка като главницата е 568 лв.
Предвид на тези факти, правилно и в
съответствие със закона първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск по
чл. 422 ГПК е основателен и законосъобразно е уважен в претендираните размери.
Жалбоподателят е абонат на
„Топлофикация Р.“ АД, гр.Р. за недвижим имот, находящ се в топлофицирана
сграда, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл.153 ЗЕ. В качеството си
потребител, за същия е налице задължение за плащане на доставената му топлоенергия
като задължението възниква по силата на закона- чл.153, ал.1 ЗЕ. Размерът на
дължимите суми от жалбоподателя са установени с приетите по делото фактури и с извлечение
от счетоводните записвания, които не са били надлежно оспорени от него, така и
с приетата СТЕ. С оглед липсата на доказателства за противното, правилно е
прието, че при определяне на количеството топлоенергия, дължима от жалбоподателя
са съобразени правилата за дялово разпределение съобразно ЗЕ, Наредбата за
топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение.
Направеното от процесуалния представител възражение, че между страните не е създадена облигационна връзка за продажба на
топлинна
енергия, е неоснователно. Съгласно чл.153,
ал.1 ЗЕ, всички собственици
и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение
по чл.140, ал.1,
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Следователно облигационната връзка между страните е възникнала на основание
самия закон с оглед нормата на
чл. 150, ал.1ЗЕ, според която
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Обжалваното решение не страда от
наведените в жалбата пороци, същото е правилно и следва да бъде потвърдено.
Разноските за въззивното производство са в
тежест на жалбоподателя. В полза на ответника следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.8 ГПК, както и внесеното възнаграждение за особения представител в
размер на 150 лв. или общо сумата от 250 лв. Въззивникът А.П.М. следва да бъде осъден
да заплати държавна такса за разглеждане на въззивната жалба в размер на 25 лева.
Съобразно
разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационен
контрол.
По изложените съображения Р.нският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1251 от
10.07.2019 г., постановено по гр.д. №
7994/2018 г. по описа на Р.нски районен
съд, VІІ състав.
ОСЪЖДА А.П.М.,
ЕГН ********** *** да заплати на „Топлофикация Р." АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „ТЕЦ Изток” сумата в
размер на 250 лв. разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА А.П.М., ЕГН ********** *** да заплати по по
сметка на Окръжен съд Р. в Райфайзенбанк (България) ЕАД, Р., BIC:
***, IBAN: ***. държавна такса за
въззивно обжалване.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: