Решение по дело №5337/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. София, 31.07.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                   СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА

 

като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 5337 по описа на съда за 2019 г., взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано след изпращането му по подсъдност от СРС.

Образувано е по предявени от А.С.С. искове за осъждане на ответника З. „Л.и.“ АД да й заплати сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 08.03.2018 г., ведно със законната лихва от 16.03.2018 г. до окончателното изплащане и сумата от 1 732.32 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Ищцата твърди, че на 08.03.2018 г. в гр. Казанлък пострадала при ПТП. Водачът на л.а. „Шкода“, модел „Фабия“ с ДК № *********С.К.Н. нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал пресичащата пътното платно на пешеходна пътека А.С.. Пострадалата постъпила за лечение в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ в гр. Стара Загора с оплаквания от болки в главата, тялото и долни крайници, лява подбедрица и лява гръдна половина. На 15.03.2018 г. претърпяла оперативна интервенция за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула, репозиция и вътрешна фиксация на лява тибия със заключващ тибиален пирон. При изписването й били дадени препоръки да не стъпва на оперирания крайник поне два месеца и да ползва помощни средства при придвижване.

На 02.05.2018 г. С. постъпила за лечение в отделение по физикална и рехабилитационна медицина с оплаквания за болезнени и ограничени активни движения и затруднена походка.

Ищцата търпяла болки и страдания, като и до момента не се била възстановила напълно. За известен период от време разчитала на помощта на близките си за задоволяване на елементарни жизнени потребности в ежедневието. Изпитвала дискомфорт, нарушения на съня, напрегнатост и стрес.

Болките и страданията от уврежданията при процесното произшествие оценява на сумата от 80 000 лева.

За лечението сторила разноски в размер на 132.32 лева.

За управлявания от С.Н. лек автомобил имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество.

Ищцата сезирала ответника с искане за определяне и изплащане на обезщетения, но застрахователят не се произнесъл в законоустановения срок.

Поради това моли З. „Л.и.“ АД да бъде осъдено да й заплати исковите суми.

Ответникът е подал отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че единствено ищцата е виновна за настъпване на произшествието. Твърди завишен размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и възникване на право да получи обезщетение за имуществени вреди.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Предпоставка за допустимостта на исковете е предявяване на претенцията пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл. 432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищцата е предявила пред ответното дружество претенцията си за обезщетяване на имуществените и неимуществени вреди от ПТП на 08.03.2018 г. на 03.04.2018 г.

Предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основават на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на л.а. „Шкода“, модел „Фабия“ с ДК № *********и З. „Л.и.“. Установява се от справка в Информационен център на Гаранционен фонд, че за това превозна средство има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при З. „Л.и.“ АД за периода 07.09.2017 г. – 06.09.2018 г.

Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента.

В случая отговорността на З. „л.и.“ АД ще бъде ангажирана при наличие на предпоставките от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и на причинна връзка между получените увреждания и противоправното поведение на виновния водач.

Със споразумение от 09.06.2020 г. по НОХД № 1356/2019 г. по описа на РС – гр. Казанлък, С.К.Н. се е признал за виновен в престъпление по чл. 343, ал. 3, б. ,,а” вр. ал. 1, б. „б” вр. чл. 342, ал. 1 от НК – че на 08.03.2018 г. в гр. Казанлък, бул. „Княз Ал. Батенберг“ при управление на МПС – л.а. „Шкода“, модел „Фабия“ с ДК № *********е нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно: чл. 20, ал. 2 – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ и чл. 119, ал. 1 – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“, като не се е съобразил с атмосферните условия и с конкретните условия на видимост (движение в тъмната част на денонощието, силен валеж от дъжд и намалена видимост) и не пропуснат преминаващата по пешеходна пътека пешеходка А.С.С., ЕГН **********, в резултат на което по непредпазливост й е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в сътресение и контузия на мозъка, причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на главичката на малкопищялна кост на подбедрицата на десния крак, причинило трайно затруднение в движението на долния десен крайник, многофрагментарно счупване костите на подбедрицата на левия крак с наложила се оперативна намеса, причинило трайно затруднение в движението на долния ляв крайник, счупване на израстъци на пети поясен прешлен и тялото и израстъка на първи кръсцов прешлен, причинили трайно затруднение в движението на снагата, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

Одобреното от съда споразумение по чл. 381 от НПК има последиците на влязла в сила присъда (чл. 383, ал. 1 от НПК) и в този смисъл, по силата на чл. 300 от ГПК е задължително за граждански съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Поради това за решаващия съдебен състав е задължително приемането за установено на обстоятелството, че С.К.Н. е извършил посоченото деяние, съставляващо по престъпление, пряката причинна връзка между деянието и настъпилите в резултат на него вреди, включително вината на водача на увреждащото МПС.

Налице са всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).

Въз основа на представената по делото медицинска документация и след извършен на 02.02.2020 г. личен преглед на ищцата вещото лице д-р С. е дал заключение, че при ПТП на 08.03.2018 г. А.С. е получила множествена травма, включваща контузия на главата, тялото и крайниците. В областта на дясно коляно е счупена главичката на малкопищялна кост, а в лявата подбедрица е получено многофрагментарно счупване на костите. Това е причинило на пострадалата затруднения в движението на долните крайници за период по-дълъг от 30 дни. С. е получила и сътресение на мозъка, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Счупването на поясен и кръсцов прешлени са затруднили движението на снагата на ищцата за повече от 30 дни.

Особено интензивни са били търпените от пострадалата болки през първите четири месеца. Наличието на оперативни рани и гипсова имобилизация е довело до неудобство в хигиенно-битовото обслужване за срок от два месеца. В съдебно заседание на 14.02.2020 г. д-р С. е уточнил, че поради едновременните фрактури на двата долни крайника възстановителният процес е продължил по-дълго – около една година. При проведения личен преглед д-р С. е установил актуалното здравословно състояние на А.С.: ограничен обем движение в лява колянна става – пълно изправяне от 20 градуса, ограничен обем движение в лява глезенна става при повдигане нагоре – 20 градуса при норма 30 градуса и ограничен обем движение в дясна колянна става при свиване – 90 градуса при норма 130 градуса. С оглед давността на уврежданията – близо две години, прогнозите за пълно възстановяване са песимистични. Болките продължавали и след възстановителния процес. Обездвижването на крайниците давало отражение и върху ставните връзки.

Търпените неудобства и страдания се установяват и от събраните по делото гласни доказателства.Свидетелят П.споделя свои лични впечатления от състоянието на пострадалата непосредствено след инцидента. Посетила я в болницата на 09.03.2018 г. и видяла, че цялото тяло на А. е в синини. Кракът й бил вдигнат в екстензия. Лекарите дали указания за пълна неподвижност в продължение на три месеца. За хигиенно-битовото обслужване на ищцата се грижили баща й и свидетелят П.. При произшествието С. получила и комоцио, което й причинявало главоболие, продължаващо и до момента. След третия месец започнало раздвижване, като в продължение на два месеца А. ползвала патерици за придвижването си. Едва след шестия месец започнала да стъпва, а след осмия месец ползвала една вместо две патерици. Оперираният ляв крайник не бил възстановен, а предстояла операция по премахване на пирона.

При така събраните по делото доказателства съдът приема, че ищцата все още не се е възстановила. Получените политравматични увреждания са влошили качеството й на живот, като са я лишили от възможността за извършва обичайните си ежедневни занимания. Непосредствено след произшествието животът й е бил поставен в опасност, а след стабилизиране на състоянието й е претърпяла оперативна интервенция за лечение на фрактурата на долен ляв крайник. Десният крайник и два от прешлените на гръбначния стълб също са направили невъзможно самостоятелното й придвижване. За продължителен период от време – около четири месеца, А.С. е търпяла интензивни болки, съпроводени със смущения в съня и необходимост от постоянни чужди грижи за хигиенно-битово обслужване. Несъмнено това е създало неудобство и притеснения у 56-годишната жена. Негативните промени в здравословното й състояние са дали отражение върху начина й на живот и са причина и за трудностите, свързани с неполагане на труд, за ограничения в движението и за цялостна отрицателна промяна в ежедневието на пострадалата, включително в социално-битовата й дейност.

Като съобрази възрастта на пострадалата – 56 г. към датата на ПТП-то, тежестта на уврежданията и последиците от тях, изпитаните болки и страдания, техния интензитет и продължителността им, неблагоприятната прогноза за бъдещо възстановяване и променения ритъм и начин на живот, съдът намира, че 80 000 лева е справедлив размер на обезщетението.

Ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на С., което подлежи на разглеждане в настоящото производство.

По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията.

Възражението съдът намира за недоказано. С. е пресичала на пешеходна пътека. Поради това водачът С.Н. е бил длъжен и е могъл да възприеме пешеходеца. Водачът на превозното средство е могъл да предприеме намаляване на скоростта до степен да преустанови движението на автомобила в изчакване пешеходецът А.С. да завърши предприетото от нея пресичане на пътното платно.

В т. 6, б. „а“ от ТР № 2/22.12.2016 г. по тълк.д. № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС са дадени задължителни указания относно правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно, в зависимост от мястото на пресичане. Счетено е, че това право е абсолютно, когато пешеходецът упражнява правото си на преминаване на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като се упражнява при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. В редакцията към датата на произшествието – 08.03.2018 г. чл. 113 от ЗДвП (ДВ, ред. бр. 9/2017 г.) вменява в задължение на пешеходците преди да навлязат на платното за движение, при пресичането му по пешеходни пътеки, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства, да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане и да не спират без необходимост на платното за движение; да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика и да не преминават през ограждения от парапети или вериги. Чл. 114 от ЗДвП забранява на пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение, да пресичат платното за движение при ограничена видимост и да извършват търговия и услуги на платното за движение.

Наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре.

Ответникът не доказа с поведението си С. да е осъществила някой от съставите на нарушение на задълженията й по чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, поради което определеното от съда обезщетение не следва да бъде намалявано.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, сторените разходи за лекарствени средства, остеосинтезни материали и потребителска такса на обща стойност 1732.32 лева са били необходими за адекватното и своевременно лечение.

Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ.

Ищцата е сезирала ответното застрахователно дружество с искане за изплащане на застрахователно обезщетение на 03.04.2018 г. С писмо от 29.10.2018 г. З. „Л.и.“ АД не е постановил отказ за изплащане на обезщетение, а е посочил определените от него размери на обезщетенията.

Налице е забава на кредитора по смисъла на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Липсват данни ищецът да е предоставил на застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач данни за своя или на законния си представител банкова сметка. ***кът е могъл да процедира по реда на чл. 97 от ЗЗД, което не е сторил.

По така изложените съображения съдът намира, че законната лихва върху обезщетенията следва да се присъди от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.

Тъй като ищцата е освободена от държавна такса и разноски, ответникът дължи, съразмерно на уважената част от исковете да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 3 200 лева и 300 лева депозити за експертизи по делото.

Претенции за присъждане на разноски са направили и двете страни, но с оглед изхода на спора, разноски се дължат само на ищцовата страна.

А.С. е заплатила депозит за призоваване на свидетел в размер на 50 лева.

Адв. П. К. е оказала безплатна правна помощ на ищцата, поради което й се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 3 516 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „Л.и.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на А.С.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 08.03.2018 г. в гр. Казанлък, по вина на застрахования по застраховка „Гражданско отговорност“ на автомобилистите С.К.Н. и 1 732.32 лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарствени средства, остеосинтезни материали и потребителска такса, ведно със законната лихва от 02.08.2018 г. до окончателното изплащане, като отхвърля искането за присъждане на лихви за периода 16.03.2018 г. – 01.08.2018 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Л.и.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС сумата от 3 200 лева държавна такса и 300 лева депозит за експертиза по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, З. „Л.и.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на А.С.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 50 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., З. „Л.и.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат П.К., с адрес *** сумата от 3 516 лева адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                   СЪДИЯ: