№ 112
гр. С., 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадеС.и януари през две хиляди двадеС. и втора година в
следния състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря В.С.П.И.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20215530102614 по
описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът А. твърди в исковата си молба, че на 12.12.2019 г. г. подписал с Б., клон Б.,
приложение 1 към рамковия им договор за продажба и прехвърляне на вземания от
19.08.2019 г., по силата на който вземанията, които произтичали от договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № С.-
11044245/04.12.2014 г. и приложение № С.-11547408, му били прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за
кредит съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърлел
вземането си в полза на трети лица. Съгласно договора за цесия, в качеството си на
цесионер, ищецът се бил задължил, от името на цедента и за своя сметка, да изпращал
уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което имал изрично пълномощно от
цедента, в качеството му на универсален правоприемник на Б., за уведомяване на
длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В изпълнение на изискванията на закона, на
ответницата било изпратено уведомление за извършената цесия, от цедента, с изх. № УПЦ-
П-Б./САВО-11547408 от 19.12.2019 г., с известие за доставяне, чрез Б., което обаче се било
върнало в цялост - „непотърсено", което означавало, че било връчено, за което излага
подробни доводи в исковата молба. И към исковата молба представя и моли съдът да връчел
на ответницата уведомлението за цесията, за редовноС.а на което, включително и на особен
представител, излага подробни доводи в исковата молба. На 04.12.2014 г. г. ответницата, в
качеството й на кредитополучател, била сключила договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № С.-11044245/04.12.2014 г.
и приложение № С.-11547408 към него. Договорът бил сключен при спазване на
1
разпоредбите на ЗПК. Съгласно т. 12 от условията му, представляващи неразделна част от
договора, освен предоставения потребителски кредит, кредиторът можел да предостави на
кредитополучателя и револвиращ кредит и ползването на кредитна карта с максимален
кредитен лимит 10 000 лева, която карта кредиторът щял да издаде и достави на
кредитополучателя. На основание т. 21 от условията към договора, заедно с кредитната
карта, на кредитополучателя се предоставял и документ „приложение", представляващо
неразделна част от договора за кредит, което съдържало всички конкретни условия по
револвиращия кредит и процедурата по активиране на кредитната карта, като задълженията
на кредитополучателя по тази карта възниквали към момента на активирането й.
Кредитополучателят можел да извършва транзакции (операции) с кредитната карта до
размера на кредитния лимит в рамките на дневните транзакционни лимити, като всяка
транзакция с кредитната карта представлявала усвояване на договора за револвиращ кредит.
Съгласно документа приложение № С.-11547408, което представлявало неразделна част от
договора за кредит № С.-11044245, Б. Париба Пърсънъл Файненс ЕАД било предоставило на
кредитополучателя револвиращ заем с максимален кредитен лимит от 1500 лева, за
усвояването на който издал на името на кредитополучателя международна кредитна карта
М., с персонален идентификационен номер. Преди използването й кредиполучателят бил
длъжен да я активира съгласно процедурата за активирането й, която била посочена в
приложението като задълженията му по тази карта възниквали към момента на активирането
й. Съгласно т. 14 от приложението за ползването на револвиращия кредит,
кредитополучателят дължал върху усвоения размер на кредитния лимит годишен лихвен
процент в размер на 35 %, който се изчислявал върху усвоения размер на кредитния лимит
за времето на ползването му. За ползването на картата картодържателят заплащал и такси
съгласно тарифата посочена в приложението. Кредиторът може да преразглежда размера на
лихвите и такС.е всеки месец, като с влизането в сила на новите размери, уведомявал
кредитополучателя. В случай, че последният не бил съгласен с промените, трябвало да
блокира картата си и изплати изцяло задълженията си с начислените лихви и такси съгласно
последното издадено месечно извлечение. Възползвайки се от предоставения му кредитен
лимит, кредитополучателят извършвал транзакции посредством услугите плащания чрез
терминални устройства POS и тегления в брой от банкомат ATM. Към момента на подаване
на заявлението ответницата не била заплатила изцяло усвоените суми, като непогасена
останала сумата от 2032.86 лева. Била й начислена лихва за ползване на кредита в размер на
293.86 лева, за периода от 04.12.2014 г. до 11.12.2019 г. Подписвайки договора, страните
били договорили, че при условие, че кредитополучателят не извършел плащане по
дължимите суми в рамките на два месеца от последното плащане, дължал и обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава за всяка забавена вноска.
На посоченото основание на картодържателя било начислено обезщетение за забава в
размер на 206.77 лева от 12.12.2019 г. г. до подаване на заявлението в съда.
Картодържателят не бил заплатил изцяло дължимите суми по договора за отпускане на
револвиращ кредит. Поради това ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 ГПК срещу ответницата. Било
2
образувано ч.гр.д. № 20215330101573 и издадена исканата заповед за изпълнение, срещу
която ответницата подала възражение в срок. Искането по същество е да се признае за
установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 2032.86 лева за
главница от 04.12.2014 г. до 06.10.2020 г., с 293.86 лева договорна /възнаградителна/ лихва
от 04.12.2014 г. до 06.10.2020 г., с 206.77 лева лихва /обезщетение/ за забава от 12.12.2019 г.
до подаване на заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението в съда до изплащането й, за изпълнение на които задължения е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1573 по описа за 2021 г. на С. районен
съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.
Ответницата В. В. П. не е подала писмен отговор, а в съдебно заседание, чрез
пълномощника си, оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като
неоснователен и й присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени
подробно от пълномощникът й в съдебно заседание и в представено по делото писмено
становище от 19.01.2022 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите
след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
На 04.12.2014 г. ответницата, тогава с фамилия В., като кредитополучател, е
сключила в писмена форма с Б., като кредитор, представения по делото договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта С.-11044245 (л. 6-8). По същият посоченият кредитор й отпуснал
потребителски кредит от 530.28 лева за покупка на посочените в договора стоки, а тя се
задължила да му го върне с лихвите в срок до 05.10.2015 г. на месечни вноски, с размери и
падежи посочени в погаС.елния план в същия договор.
На 12.05.2015 г. Б. подписало с ответницата представеното от същата по делото и
неоспорено от ищеца споразумение за пълно предсрочно погасяване на този им договор за
потребителски кредит С.-11044245/04.12.2014 г. (л. 51-52). Със същото е уговорено
изменението му и обща сума за предсрочното му погасяване от 293.91 лева, с плащането на
която същият се смята за прекратен (т. 1 и 2 от същото споразумение). На същата дата
12.05.2015 г. ответницата е превела тази сума от 293.91 лева на Б. и от тази дата този
договор за кредит между страните е предсрочно погасен, видно от представеното от
ответницата и неоспорено от ищеца нареждане за плащането й и т. 2 от заключението и
допълнението към него на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, които
съдът възприема поради неоспорването им от страните и липС.а на противоречие с
останалите доказателства по делото (л. 53 и 85).
В т. 12-21 от този погасен от ответницата предсрочно на 12.05.2015 г. договор за
потребителски кредит С.-11044245/04.12.2014 г., е обособен и раздел, озаглавен „отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта“ (л. 7). В т. 12
от същия раздел е уговорено, че кредиторът може да предостави за ползване на ответницата
3
и кредитна карта с максимален кредитен лимит от 10 000 лева, която ще й издаде и й
достави след проучване на изпълнението на задълженията й по договора за кредит, като във
всеки случай издаването й ще бъде не по-късно от 18 месеца от първата погаС.елна вноска
по договора за кредита, а ако в този срок не бъде издадена кредитната карта, този раздел не
произвежда действие и ефект между страните (л. 7). В т. 21 е уговорено още, че с кредитната
карта ще бъде доставен и документ – приложение, неразделна част от този договор,
съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране
на картата.
За доказване на иска си по делото ищецът е представил в заповедното производство
и на вещото лице това процесно приложение С.-11547408/04.12.2014 г. към договора за
потребителски кредит С.-11044245, въз основа на подписването на което приложение от
ответницата и Б. твърди в исковата си молба, че последното й отпуснало на 04.12.2014 г. и
револвиращ потребителски кредит от 1500 лева, за ползване на който последното й издало и
кредитна карта (л. 87-88 от делото и 13-14 от заповедното производство). Това приложение
С.-11547408/04.12.2014 г. обаче, на което ищецът е основал иска си по делото, е подписано
само за кредитора Б. от лицето Н.Н., посочено като негов търговски директор, но не и от
ответницата по делото (л. 88 от делото и 14 от заповедното производство). Нещо повече. В
последното ответницата е посочена със сегашната си фамилия П., която тя не е носела към
датата 04.12.2014 г., която е посочена в това приложение като такава на сключването му, на
която дата същата е сключила договора за потребителски кредит С.-11044245/04.12.2014 г.,
защото в последния е посочена с друга фамилия В., която е носела към тази дата (л. 6). Това
обстоятелство, както и обстоятелството, че подписалото за кредитора процесното
приложение С.-11547408/04.12.2014 г. лице - Н.Н., е различно от подписалото за същия
кредитор на същата дата 04.12.2014 г. договора за потребителски кредит С.-
11044245/04.12.2014 г. с ответницата друго лице – Т.А. (л. 8), водят само до извода, че
процесното приложение С.-11547408, не е издавано на посочената едностранно в него от
кредитора дата 04.12.2014 г., която поради това не би могла да се приеме за достоверна (чл.
181 ГПК). НедостоверноС.а й се доказва несъмнено и от заключението и допълнението на
СИЕ, от които е видно, че и на вещото лице цедентът - клонът в Б. на чуждестранният
търговец Б., в който се е вляло Б., не е представил нито приемо-предавателен протокол, с
който да е предоставило на ответницата твърдяната в исковата молба кредитна карта, нито
подписано от последната приложение С.-11547408, в което се твърди издаването й (л. 85-86).
Поради това за достоверна дата на издаване от кредитора Б. на това приложение С.-11547408
и посочената в него кредитна карта с лимит от 1500 лева, следва да се приеме 07.12.2017 г.,
на която същият кредитор е превел по същата карта този кредитен лимит, видно от ЗСИЕ и
ДЗСИЕ (л. 85-86).
От представените от пълномощника на ответницата по делото разписки и вносна
бележка, и ЗСИЕ, се установява още, че за периода от 19.03.2018 г. до 10.06.2019 г.,
ответницата е превела на Б., на основание С.-11547408, сумата от общо 1320 лева (л. 55-64 и
85). В представената на вещото лице справка от клона в Б. на цедента Б. е вписано, че на
4
16.05.2019 г. кредитния лимит по кредитната карта е бил увеличен на 2000 лева (л. 85).
Според същата справка, за периода от 16.10.2019 г. до 15.11.2019 г., общо дължимата сума
по тази карта е 2326.72 лева (л. 86).
На 12.12.2019 г. е подписано приложение № 1 към рамковия договор за цесия от
19.08.2019 г. между ищеца и клонът в Б. на чуждестранният търговец Б., в който се е влял
кредитора Б. (л. 9-19). Със същото са цедирани на ищеца вземанията на последното от
ответницата по сключения с приложението С.-11547408 револвиращ потребителски
процесен кредит в размер от 2032.86 лева главница, с 293.86 лева договорна лихва и 2.83
лева лихва за забава (л. 18).
Доколкото по делото няма други данни ответницата да е била уведомена за тези цесия
преди подаване на заявлението в заповедно производство и образуване на настоящото дело с
оглед фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се приеме, че същата е уведомена за същата
цесия в хода на настоящото дело на 09.07.2021 г., когато е получила редовно и лично със
съобщението за отговор с преписа от исковата молба и приложенията към нея, и
изпратеното й от ищеца, като пълномощник на цедента, уведомление за тази цесия с
рамковия договор и приложение № 1 към него (л. 34). Така приема и ВКС в задължителната
си практика, че доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който
следва да бъде извършено уведомлението за цесията, то получаването му в рамките на
съдебното производство, по предявен иск за прехвърленото вземане, не може да бъде
игнорирано (Р 123-2009-II т.о.). Поради това възраженията за противното на пълномощника
на ответницата са неоснователни. Вярно е, че това уведомление не изхожда от цедента, а от
ищеца, като негов пълномощник (л. 14-16, 20-21). Но също така е вярно, че ВКС приема, че
такова упълномощаване не противоречи на целта на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД и е редовно (Р 137-
2015-III г.о.).
За процесните вземания по това приложение С.-11547408, на 01.02.2021 г., ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата. За
разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 1573/2021 г. на СтРС, по което на
05.04.2021 г. е издадена исканата заповед, срещу която на 27.04.2021 г., в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК, ответницата е възразил писмено, поради което на 09.06.2021 г., в срока по чл. 415,
ал. 4 ГПК, ищецът е предявил поделото иска си по чл. 422, ал. 1 ГПК, който поради това се
смята предявен на 01.02.2021 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата (чл. 422, ал. 1 ГПК). Други
релевантни доказателства не са представени по делото.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявения от ищеца
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, за съществуване на процесните вземания, е недоказан още в
своето основание. Според нормите на чл. 9-15 ЗПК договорът за потребителски кредит е
писмено съглашение между кредитор и потребител, за да се създаде посочената в чл. 9 ЗПК
правна връзка между тях, по силата на която кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
5
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойноС.а на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Следователно.
Договорът за потребителски кредит е консенсуален, защото се счита сключен от момента на
постигане на съгласието за сключването му, а отпускането на кредита става въз основа на
вече сключения договор (чл. 9 ЗПК). Той е обаче и формален, защото съгласието на страните
за сключването му трябва да бъде облечено в писмена форма, която е такава за
действителноС.а му (чл. 10, ал. 1 ЗПК).
В случая ищецът е основал възникването и съществуването на процесните вземания
именно и само на сключения в писмена форма с ответницата с горепосоченото процесно
приложение С.-11547408 към договора за потребителски кредит С.-11044245 – друг договор
за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта,
по който ищецът твърди, че праводателят на цедента му Б., изпълнил задължението си и й
предоставил уговорения в същото приложение револвиращ кредит от 1500 лева с кредитна
карта за ползването му, чийто лимит бил увеличен след това на 2000 лева, а ответницата не е
изпълнила своето насрещно парично задължение да му върне този кредит с лихвите по
уговорения в същото приложение начин. По делото обаче се установи несъмнено от това
приложение, че ответницата не е полагала подписа си под същото приложение С.-11547408.
А след като е така, то насрещното волеизявление за сключването с нея на този договор за
револвиращ потребителски кредит, очевидно не принадлежи на ответницата по делото,
посочена в същия, като кредитополучател и другата от страните по него (чл. 180 ГПК).
Понеже договорът, според чл. 8, ал. 1 ЗЗД, е винаги съгласие между две или повече
лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях, а съгласието е
съвпадение на насрещните волеизявления на страните, когато няма съвпадение на
последните, е налице липса на съгласие в предписаната от закона писмена форма, а според
чл. 26, ал. 2 ЗЗД, договорите, при които липсва съгласие и предписана от закона форма, са
нищожни. Настоящият случай е именно такъв. При него по делото се установи, че
ответницата не е полагала своя подпис под процесното приложение С.-11547408,
представляващо договор за револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на
кредитна карта. Следователно. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, този договор е нищожен поради
липса на съгласие на ответницата за сключването му, дадено в изискуемата се от чл. 10, ал. 1
ЗПК писмена форма (чл. 22, във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 26, ал. 2 ЗЗД, в този смисъл и Р
№ 1140/15.12.2008 г. по гр.д. № 3060/2007 г. на III г.о., и Р № 75/06.02.2009 г. по гр.д. №
5445/2007 г. на I г.о. на ВКС). А след като договора за револвиращ кредит е нищожен, от
него не може да възникнат и съществуват валидно и претендираните от ищеца, въз основа
на него, процесни вземания за връщане от ответницата на този кредит от 2032.86 лева
главница от 04.12.2014 г. до 06.10.2020 г., с 293.86 лева договорна лихва от 04.12.2014 г. до
06.10.2020 г., с 206.77 лева обезщетение за забава от 12.12.2019 г. до подаване на
заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в
съда до изплащането й, за изпълнение на които парични задължения е издадена в негова
6
полза срещу ответницата по делото заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК в заповедното
ч.гр.д. № 1573 по описа за 2021 г. на С. районен съд. Само на това основание иска му за
признаване на тези вземания за възникнали и съществуващи, се явява неоснователен и
следва да се отхвърли изцяло.
Вярно е, че ответницата е подписала договора за потребителски кредит С.-11044245,
към който е вписано в процесното приложение С.-11547408, че същото е неразделна част (л.
87). Но също така е вярно, че независимо от това му озаглавяване, като приложение към
договора С.-11044245, същото приложение представлява всъщност съвсем отделен договор
за предоставяне на револвиращ потребителски кредит и издаване на кредитна карта за
ползването му. Това е видно не само от уговорките в това приложение за отпускане на такъв
кредит и издаване на кредитна карта за ползването му (л. 87). Но и от тези в т. 12-21 от
договора за потребителски кредит С.-11044245, в който е уговорена само една възможност
за сключването в бъдеще между страните по него на такъв друг договор за отпускане на
револвиращ кредит и издаване и ползване на кредитна карта за ползването му, който
съгласно т. 21 и чл. 10, ал. 1 ЗПК следва да бъде сключен от страните също в писмена форма
за неговата действителност или т.н. от тях приложение, което да съдържа всички конкретни
условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на кредитната карта за
ползването му (л. 7). А в случая процесното приложение С.-11547408, на което ищецът е
основал иска си по делото, не е подписано от ответницата, а само от представител на
кредитора. Поради това и сключеният с него договор за револвиращ кредит и издаване на
кредитна карта е нищожен, поради липса на съгласие на ответницата за сключването му,
дадено в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма за неговата действителност (чл.
22, във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 26, ал. 2 ЗЗД, в този смисъл Р № 1140/15.12.2008 г. по
гр.д. № 3060/2007 г. на III г.о., и Р № 75/06.02.2009 г. по гр.д. № 5445/2007 г. на I г.о. на
ВКС).
Тази нищожност не може да бъде санирана от подписа на ответницата под договора
за потребителски кредит С.-11044245. Не само защото последният е друг договор за
потребителски кредит, в т. 12-21 от който е уговорена само една възможност за сключване в
бъдеще от страните на отделен договор за револвиращ кредит в срок до осемнадеС. месеца
от първата погаС.елна вноска по договора за кредит С.-11044245, чийто падеж е настъпил на
05.01.2015 г., видно от погаС.елния му план (л. 6). Но и защото, в същата т. 12 от договора
С.-11044245 е уговорено и едно условие, от сбъдването на което не се поражда действие на
уговорките в т. 12-21 от същия договор, а именно, че ако в този срок (изтекъл на 05.07.2016
г. – б.р.), не бъде издадена кредитна карта, този раздел за бъдещо отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта (т. 12-21 от договора за кредит
С.-11044245 – б.р.), не произвежда действие и ефект между страните (л. 7). А в случая по
делото не само няма данни до изтичането на този срок на 05.07.2016 г. да е издадена на
ответницата кредитна карта, по която да й е бил отпуснат револвиращ кредит, но и от ЗСИЕ
е видно, че такъв кредит с лимит от 1500 лева й е бил отпуснат по такава карта едва на
07.12.2017 г., далеч след изтичане на уговорения в т. 12 от договора за кредит С.-11044245
7
горепосочен срок от 18 месеца, след изтичане на който е уговорено в същата т. 12 да не
произведе действие разделът от т. 12-21 от същия договор, в който е уговорена бъдеща
възможност за сключване с ответницата на такъв друг договор за револвиращ кредит и
издаване на кредитна карта за ползването му. Ето защо подпиС. й под този договор за
кредит С.-11044245, не може да санира липС.а му под процесния договор за револвиращ
кредит, материализиран в процесното приложение С.-11547408.
От друга страна, дори и последното да бе подписано от ответницата, то
материализираният в същото договор за револвиращ потребителски кредит е
недействителен и защото, в съдържанието му не е посочено и наличието или липС.а на
право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4
и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден, както императивно изисква
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК (чл. 22 ЗПК). А това също означава, че този договор е
недействителен/нищожен, защото при сключването му не са спазени и горепосочените
императивни изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК (чл. 22 ЗПК).
Поради това предявеният от ищеца иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на
процесните вземания по сключения С.ова процесно приложение С.-11547408 - договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта, се
явяват недоказани още в своето основание. Поради това, като неоснователен, следва да се
отхвърли изцяло, без преди това да бъде обсъждан и по отношение на размера на
предявените с него вземания, защото това се явява безпредметно. Не само защото по делото
се установи от една страна с оглед изложеното, че този договор за револвиращ кредит е
недействителен/нищожен съгласно чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 2 ЗПК, защото горепосоченото
приложение, с което ищецът по същество поддържа, че е сключен, не е подписано от
ответницата, а в съдържанието му не е посочено и наличието или липС.а на право на отказ
на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите
условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и
за размера на лихвения процент на ден, както императивно изискват нормите на чл. 10, ал. 1
и чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Поради това ответницата не дължи на ищеца претендираните въз
основа на него договорни лихви от 293.86 лева от 04.12.2014 г. до 06.10.2020 г., с 206.77
лева лихва за забава от 12.12.2019 г. до подаване на заявлението му в съда, както и законна
лихва върху главницата от подаване на заявлението му в съда до изплащането й, а само
невърната в случая към датата на приключване на съдебното дирене главница от 2032.86
лева от револвиращия кредит (чл. 23 ЗПК). Но не на това основание по чл. 23 ЗПК, като
подлежаща на връщане, поради получаването й без основание по този
недействителен/нищожен договор за кредит, в случая се иска от ищеца признаване и на
възникването и съществуването на тази главница с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, а на
основание неизпълнение от ответницата на задължението й по договора за револвиращ
8
кредит за връщането на същата главница (чл. 79, ал. 1 ЗЗД). Последният обаче е
недействителен/нищожен с оглед изложеното. Поради това, дори и предявеният от ищеца
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за същата главница не може да се уважи на това друго, незаявено
от него в заявлението му и исковата молба по делото основание по чл. 23 ЗПК. Защото това
противоречи на диспозитивното начало в процеса (чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК). Такава е и
практиката на ВКС по този въпрос, според която, в отношенията между страните по делото
и в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл. 23 ЗПК и присъди в полза на
ищеца невърната чиста стойност на кредита, защото няма да е налице идентичност в
предмета на заповедното производство и на иска му по чл. 422 ГПК по делото за
съществуване и на това негово главно вземане, защото със заповедта по чл. 410 ГПК същото
му е присъдено на основание неизпълнението на договора за кредит в горепосоченото
приложение, а не на основание чл. 23 ЗПК, като дадено без основание по същия
недействителен договор (така и Опр. 84-2018-I т.о., в този смисъл и т. 11б от мотивите на ТР
4-2014-ОС.К на ВКС). Поради това иска му по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на
процесните вземания за главница от 2032.86 лева от 04.12.2014 г. до 06.10.2020 г., с 293.86
лева договорна /възнаградителна/ лихва от 04.12.2014 г. до 06.10.2020 г., с 206.77 лева лихва
/обезщетение/ за забава от 12.12.2019 г. до подаване на заявлението му в съда, както и
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението му в съда до изплащането й, за
изпълнение на които задължения е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 1573 по описа за 2021 г. на С. районен съд, се явяват недоказани още в своето
основание, защото е недействителен/нищожен договора за револвиращ кредит, на основание
неизпълнението на който се претендира тяхното възникване и съществуване. Поради това
такива негови вземания от ответницата на това договорно основание, не са възникнали и
несъществуват към релевантната датата на приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3
ГПК). Ето защо иска му за признаване по отношение на нея на тяхното съществуване,
следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен, без преди това да бъде обсъждан и по
отношение на техния размер, защото това се явява безпредметно (чл. 422, ал. 1 ГПК).
При този изход на делото само ответницата има право на сторените от нея разноски
по повод на същото, изчерпващи се с платеното от нея адвокатско възнаграждение от 800
лева за защитата й по делото (чл. 78, ал. 3 ГПК). Основателно обаче се явява възражението
на пълномощника на ищеца в исковата молба, за прекомерност на това платено от
ответницата адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото,
която с оглед задължителните разяснения в т. 3 от ТР 6/2012 ОС.К на ВКС е в по-ниска
степен с оглед горепосочената задължителна съдебна практика, разрешила спорните по
делото въпроси (т. 3 от ТР 6/2012 ОС.К). Поради това платеното от ответницата адвокатско
възнаграждение следва да се намали до минималното такова за защитата й по делото от
407.34 лева по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (чл. 78, ал. 5 ГПК и т. 3 ТР 6/2012 ОС.К на ВКС). Поради това,
при този изход на делото, в тежест на ищеца следва да се възложат сторените от ответницата
разноски по делото в размер на 407.34 лева (чл. 78, ал. 3 ГПК и т. 12 от ТР 4-2014-ОС.К).
9
Воден от горните мотиви, С. районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от А., с ЕИК -, със седалище и адрес на
управление -, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на В. В.
П., с ЕГН **********, с адрес -, че му дължи сумата от 2032.86 лева за главница от
04.12.2014 г. до 06.10.2020 г. от невърнат кредит по приложение С.-11547408/04.12.2014 г.
към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта С.-11044245/04.12.2014 г., с 293.86 лева договорна
лихва от 04.12.2014 г. до 06.10.2020 г., с 206.77 лева обезщетение за забава от 12.12.2019 г.
до 01.04.2021 г., и законна лихва върху главницата от 01.04.2021 г. до изплащането й, за
изпълнение на които парични задължения е издадена заповед № 18/05.04.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 1573 по описа за 2021 г.
на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА А. с п.а., да заплати В. В. П. с п.с., сумата от 407.34 лева за разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
10