№ 659
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110139065 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЗАД „ИЩЕЦ“
АД против ЗАД „ОТВЕТНИК“ АД с която са предявени осъдителни искове по чл. 411, ал. 1
КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1065,59 лв., представляваща остатък от
регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разноски по застраховка „Каско на МПС“ по щета № 0300-21-777-501144,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 20.07.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането, и сумата от 132,60 лв., представляваща лихва за
мораторна лихва за периода от 22.04.2021 г. до 19.07.2022 г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 10.02.2021 г. в гр. Стара Загора,
на бул. „Патриарх Евтимий“, водачът на лек автомобил „Опел“, ДК № №, реализирал ПТП
поради движение с несъобразена скорост, като ударил спрелия пред него на пешеходна
пътека товарен автомобил „Ситроен“, ДК № №, в резултат на което му причинил
материални вреди, за които при ищеца имало сключена имуществена застраховка „Каско на
МПС“, обективирана в застрахователна полица № 20-0300-070-5000104, валидна към датата
на ПТП. Поддържа, че за процесното ПТП е съставен Двустранен констативен протокол за
ПТП от 10.02.2021 г., в който е посочено, че виновен за инцидента е водачът на лек
автомобил „Опел“, ДК № №. По образуваната при ищеца ликвидационна преписка по щета
№ № 0300-21-777-501144 е определено и изплатено на сервиза, извършил ремонтно-
възстановителни дейности на увредения автомобил, обезщетение в размер на 2918,29 лв. с
платежно нареждане от 10.03.2021 г. във връзка издадена фактура № **********/10.03.2021
г. Посочва, че към датата на настъпване на застрахователното събитие водачът на лек
автомобил „Опел“, ДК № №, имал сключена с ответника ЗАД „ОТВЕТНИК“ АД застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че до ответника е изпратена
регресна покана да заплати сумата 2943,29 лв. представляваща платено застрахователно
обезщетение с включени ликвидационни разноски от 25,00 лв., като ответникът уважил
частично претенцията с изплащане на сумата от 1877,70 лв. Моли за уважаване на
предявения иск, както и за присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80
ГПК.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете като неоснователни
1
и недоказани по размер. Оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба. Твърди, че
не са представени доказателства, от които да се установи механизма на ПТП, участниците в
него и мястото на настъпване. Възразява срещу твърденията, че отговорен за причиняване
на процесното ПТП бил водачът на лек автомобил „Опел“, ДК № №. Оспорва размера на
претендираното обезщетение като необосновано завишен и несъответстващ на стойността
на реално претърпените вреди. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и твърдените вреди. Оспорва размера и на претенцията за лихва. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
По иска по чл. 411 КЗ
За основателността на иска по чл. 411 КЗ ищецът следва да установи, наличието на
валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в
изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП. В тежест на ответника е да установи, че е погасил
претендираното вземане.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са безспорни между
страните. За осъществяването им сочат и събраните по делото писмени доказателства
/застрахователна полица, сключена при общи условия, протокол за ПТП, уведомление за
щета, опис на щета, възлагателно писмо, ликвидационен акт, калкулация ремонт, покана по
регресна претенция ведно с обратна разписка, преводно нареждане/, както и извършеното от
ответника плащане, което по същество съставлява извънсъдебно признание за наличието на
дълг на посоченото основание. Не е спорно, че в ответното дружество по повод предявената
по извънсъдебен ред претенция от ищеца е образувана ликвидационна преписка, по която е
заплатена сума в размер на 1877,70 лева. Ето защо съдът приема осъществяването на всички
факти, включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, за
доказани.
Спорният въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на застрахованото
при ищеца имущество, респ. в какъв размер е възникнало регресното му вземане.
По делото е прието заключение на съдебно автотехническа експертиза, според което
всички увреждания по товарен автомобил „Ситроен“, ДК № №, описани от застрахователя
се намират в пряка причинно - следствена връзка с механизма на процесното събитие.
Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, в хипотезата на регрес спрямо
него, заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на
вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на осъществяване на
застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно обезщетение трябва да е
съразмерно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него
може да се купи друго със същото качество. Затова застрахователното обезщетение не може
да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а действителната
стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност /пазарната цена/ към деня на
настъпване на събитието. Предвид изложеното адекватно и реално овъзмездяване на
вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за
възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без овехтяване,
вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и решение № 4666/28.06.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав/. Също така
при изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност /така в
решение № 79/02.07.2009 г. по т.д. №156/2009 на I ТО на ВКС, решение №6/02.02.2011 г. по
т.д.№293/2010 г, на I ТО на ВКС/.
2
Според заключението на САТЕ стойността необходима за възстановяване на товарен
автомобил „Ситроен“, ДК № №, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
2558,51 лева., а стойността изчислена на база средни пазарни цени с части от алтернативни
доставчици на резервни части към датата на ПТП е 2255,42 лева. Разпитан на основание чл.
200, ал. 2 ГПК вещото лице посочва, че при определяне на средните пазарни цени се
съобразяват както цени при официалния представител, така и от алтернативни доставчици.
По делото не бяха представени доказателства, обуславящи необходимостта ремонтът да се
извърши само с нови части на официалния представител на марката, поради което съдът
счита, че застрахователят в хипотезата на регрес следва да заплати необходимата за
възстановяване на автомобила стойност към момента на осъществяване на
застрахователното събитие, изчислена по средни пазарни цени. Отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в хипотезата на регрес спрямо
него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия застраховател.
Предвид това стойността необходима за възстановяване на увредения автомобил при
използването и на части от алтернативен доставчик, възлизаща на 2558,51 лева, съдът
приема за действителната стойност, до размера на която следва да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя по регресната претенция. Претендираната от ищеца сума е
в по-висок размер от установения дължим такъв съгласно заключението на САТЕ. Същата
представлява разликата между вече заплатеното от ответника по заведената претенция и
стойността необходима за възстановяване на увредения лек автомобил според експерта
поради което възражението на ответника за завишеност на заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение се явява основателно.
Установено е по делото, че ищецът по заведената при него щета е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 2918,29 лева, но предвид стойността за
възстановяване, изчислена по средни пазарни цени ответното дружество в хипотезата на
регрес спрямо него може да бъде задължено за сумата от 2558,51 лева, от която вече
извънсъдебно е заплатило сумата 1877,70 лева, респ. дължимият остатък възлиза на 680,81
лева, за която сума претенцията се явява основателна. Съдът намира, че сумата 15.00 лева,
чиито размер се потвърждава и от вещото лице, съставлява обичаен разход за приключване
на застрахователната щета, поради което същата следва да се включи в общия размер на
дължимата от ответника сума, като общият размер на дълга възлиза на 695,81 лева. При това
положение регресната претенция на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение се
явява доказана по основание и размер до този размер като за разликата до 1065,59 лева
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху уважения размер на
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 20.07.2022 г. до окончателното й
изплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в размер от 695,81 лева.
Задължението на делинквента, респ. на неговия застраховател към застрахователя по
имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед
регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване
на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава. Ето защо, за поставяне на
длъжника в забава е необходимо покана. Установено е по делото, че ищецът е предявил
регресната си претенция по извънсъдебен ред с писмо, получено от ответника, предвид
частичното заплащане на претенцията на 22.04.2021 г. Ищецът претендира заплащане на
обезщетение за забава за периода от 22.04.2021 г. до 19.07.2022 г. за който следва да му се
присъди сумата 87,74 лева предвид частичната основателност на главния иск, като за
разликата до 132,60 лева акцесорната претенция подлежи на отхвърляне като неоснователна.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза и на двете страни.
Ищецът претендира присъждането на разноски за държавна такса – 100,00 лева, депозит за
3
вещо лице – 300.00 и адвокатско възнаграждение в размер на 726,00 лева, от които следва да
му се присъди сума в общ размер на 736,34 лева съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът претендира присъждането на разноски за депозит за вещо лице - 200.00
лева и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал.8 ГПК във връзка с
чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде
определено в размер на 100 лева, от които съразмерно на отхвърлената част от исковете
следва да му се присъди сума в общ размер 103,81 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОТВЕТНИК“ ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС
да заплати на ЗАД „ИЩЕЦ“ АД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на
основание чл. 411 КЗ сумата 695,81 лева представляваща остатък от регресно вземане за
платено от ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по
застраховка „Каско на МПС“ по щета № 0300-21-777-501144, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда - 20.07.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 87,74 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 22.04.2021 г. до 19.07.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 736,34 лева като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411 КЗ за разликата над 695,81 лева до
пълния претендиран размер от 1065,59 и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 87,74
лева до пълния претендиран размер от 132,60 лева като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „ИЩЕЦ“ АД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС
да заплати ЗАД „ОТВЕТНИК“ ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 103,81 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4