РЕШЕНИЕ
гр. София, 05.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен
състав,
в публичното заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 1671 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Я.З.П. срещу
решение от 27.11.2017г., постановено по гр. дело № 27849/2017г. на Софийски
районен съд, 33 състав, с което изцяло са уважени предявените по делото искове
по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, като е признато за установено в
отношенията между жалбоподатетеля и ищеца „Т.С.” ЕАД, че жалбоподателят дължи плащане
на сумата 1 718. 04 лв.,
представляваща дължима цена на доставена топлинна енергия за периода м. 11.2013г.
– месец април 2016г., както и сумата 198.
09 лв., представляваща лихва за забава за периода 31.12.2013г. – 29.11.2016г.,
сума за разпределение на топлинна енергия от 22. 04 лв. за периода 31.12.2013г. – 29.11.2016г. и 4. 52 лв. – лихва за забава за периода
31.12.2013г. – 29.11.2016г. , ведно със законната лихва върху главницата от
02.12.2016г. до окончателното изплащане. Решението е постановено при участие на
трето лице – помагач на ищеца – „Н. М.“ ООД.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение, поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че
изводите на СРС за наличиена облигационно правоотнешение между страните са
неправилни. Отделно твърди, че по делото не е доказано основанието и размера на
вземането за дялово разпределение. Сочи, че е поискал спиране на производството,
поради предявен от него отрицателен установителен иск за недължимост на вземанията. Твърди, че по делото липсват
доказателства абонатната станция да е отговаряла на техническите изисквания при
въвеждането й в експлотация. Поддържа доводи за нищожност на клаузи в Общите
условия, отделно и за липса на доказателства за потребена топлинна енергия във
фактурираните от иеца размерии. Моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове.
Въззиваемият - ищец „Т.С.” ЕАД и третото лице - помагач
не са депозирали писмени отговори на въззивната жалба. В хода на устните прения
въззиваемият оспорва жалбата с бланкетна молба.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на оспорения съдебен акт:
При извършената служебна
проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
Първоинстанционното решение е
постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва да бъде потвърдено. Настоящият съдебен състав изцяло
споделя мотивите на СРС, към които препраща по реда на чл. 272 ГПК. С оглед
доводите в жалбата, следва да се отбележи слденото
Предявени са по реда на чл.
415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания за незаплатена
топлинна енергия и мораторна лихва върху претендираната главница, за които е
издадена заповед за
изпълнение по гр.д. № 70596/2016г. по описа на СРС, 33 състав.
СРС е уважил изцяло исковете за
главници и мораторни лихви, като е приел, че по делото е проведено пълно и
главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните за доставяне на топлинна енергия, като е присъдил главницата
съобразно заключението на приетата ССчЕ.
Договорното правоотношение между главните страни по
делото е възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила от 2003г. и приложим за
целия процесен период, при действие на Общите условия на ищцовото дружество. Не
е спорно по делото, а е установено от приетия нотариален акт № 26/92г. на нотариус Г., че ответникът е собственик на процесния имот. Сградата, в
която се намира процесният апартамент, е в режим на етажна собственост и в
течение на процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови
нужди. Подаването на топлинна енергия към процесния имот през процесния период,
се установява от приетите като писмени
доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена
топлинна енергия, съставени от третото лице – помагач, както и от приетото от
СРС заключение на СТЕ. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост за процесния
период е възложено от етажните собственици на третото лице - помагач, с договор,
също приет като писмено доказателство. Същият е сключен от упълномощени представители
на етажните собственици, съгласно протокол на общото събрание.
Съгласно
констатациите на приетата СТЕ, остойностяването на потребената топлинна енергия
и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент
нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по
общия топломер за процесната сграда, отчета по индивидуалните разпределители в
имота на ответника и сметките за дялово разпределение на дружествата за
топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от трето за правоотношението между
страните лице и по възлагане от етажните собственици. Вещото лице е съобразило, че в имота всички отоплителни
тела са били демонтирани, като сочи, че топлинна енергия за отопление на имота
не е начислявана, освен за щранг – лира в банята, а останалите компоненти на
начисленатаТЕ са за сградна инсталация и БГВ.
Съгласно заключението на приетата ССчЕ,
стойността на незаплатената топлинна енергия за процесния период възлиза общо
на сумата 1718. 04 лв., от които сумата 1425. 28 лв. с ДДС представлява
прогнозно начислени суми и сумата 292. 76 лв. – разлика от суми за изравнение
за процесния период. Съгласно констатациите на вещото лице, стойността на
незаплатената услуга дялово разпределение е в размер на 22. 44 лв. , съгласно 3
броя фактури.
От изложеното следва изводът, че ответникът, в качеството
му на собственик на имота, е потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла чл. 153, ал. 1 ЗЕ и съгласно чл. 155 от ЗЕ, дължи заплащане на цената
на отдадената за процесния имот топлинна енергия, за претендирания период. Ето
защо искът е доказан по основание. Доводите в тази връзка, поддържани и в
жалбата, за липса на облигационни правоотношения между страните, са изцяло неоснователни.
Договорното правоотношение възниква по силата на закона при публично известни
Общи условия, като е без значение наличието на сключен писмен договор.
Доводите в отговора на ответника, поддържани в жалбата относно
действието на Общите условия са неоснователни - договорът се счита за сключен с
конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, като Общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Неоснователно е позоваването на въззивника за нищожност
на клаузи в ОУ на основание разпоредбите на ЗПП. При определяне размера на
задължението за главницата, СРС не прилага клаузата от ОУ за предпоставките на
рекламацията, която потребителят дължи да извърши при несъгласие с определените
от топлопреносното предприятие задължения. Задължението е определено според
отчетеното количество на подадената топлоенергия и при дела за ответника на
база заявената кубатура, в т. ч. и такса мощност. Следователно, съответствието
на клаузата за рекламация с изискванията на ЗПП, е без значение за решаването
на спора.
Доводите в жалбата относно липса на доказателства за
размера на реално изразходената топлинна енергия са неоснователни. Фактите
относно размера на начислената топлоенергия се установяват на самостоятелно
основание от заключението на приетата СТЕ , чиито констатации не са опровергани
от други доказателства по делото. Начислените на въззивницата суми са
определени като дължими на база реален отчет на уредите за индивидуално
разпределение и на СТИ в АС, на база правилно извършени дялово разпределение и
остойностяване на доставеното количество ТЕ. Възраженията в тази връзка са
неоснователни и недоказани.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя
досежно неизправност на абонатна станция. В заключението на СТЕ са констатирани
периодични проверки на топломера в абонатната станция съгласно БДС и са описани
протоколи за тяхната смяна на всеки две години.
Относно довода за липса на основание
за начисляване на такса за извършваната услуга дялово разпределение, следва да
се отбележи, че съгласно чл. 22, ал. 2 вр. чл. 36 от Общите условия, както и
чл. 61 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, дължимата такса
за дялово разпределение се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото топлофикационно
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
съответното дружество за дялово разпределение.
Доводът в жалбата за незаконосъобразен отказ
на СРС да спре производството поради наличие на предявен отрицателен установителен
иск от ответника срещу ищеца е изцяло неоснователен, тъй като връзката на
преюдициалност, дори да е доказана /което не е направено по делото/, е обратна.
Отделно от изложеното, в настоящото производство ответникът може да направи
всички материално правни възражения по предявените вземания чрез възражение или
насрещен иск, какъвто не е предявен.
По отношение на конкретните размери на
начислените лихви и момента на настъпване на забава в жалбата не са релевирани
конкретни оплаквания, поради което въззивният съд не дължи произнасяне.
По изложените съображения, исковете са основателни и
доказани до присъдените от първоинстанционния съд размери.
Предвид съвпадението на изводите на двете инстанции, решението
следва да бъде потвърдено.
На въззиваемия не следва да бъдат присъждани разноски за
юрисконсултско възнаграждение, поради липса на реално извършени процесуални
действия от негов процесуален представител в настоящата инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.11.2017г., постановено по гр. дело № 27849/2017г.
на Софийски районен съд, 33 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
на страната на въззивника – „Н.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.