Р Е Ш Е Н И Е
№ 233
гр.Плевен, 09.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Плевен, Осми състав, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Милена Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Маринска адм.дело №176/2020г. по описа на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197, ал.2 от ДОПК, вр. чл.145 и сл. от АПК.
Производството по делото е образувано по жалба от „ДА ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. „Дойран“, № 138, ет.5, оф.17, представлявано от Д.А., чрез адв. М.Б., против Решение по жалба срещу отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки №12/28.01.2020г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството и е потвърден отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки, с изх.№С200014-012-0000003/14.01.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП- В. Търново, с който отказ, е отказана отмяна на обезпечителна мярка, наложена с ПНПОМ, с изх. №190015–022-0002199/09.07.2019г. и продължена с ПНОМ №190015–139-002193/21.10.2019г. Твърди се, че в случая са налице предпоставките по чл. 208, ал.1 от ДОПК, за отмяна на наложените обезпечителни мерки в производството, с оглед на отмяната на ревизионен акт №Р–04001519001009–091-001/01.10.2019г. Твърди се, че отмяната на ревизионния акт, води до липса на изпълнително основание, и съобразно нормата на чл.197, ал.3 от ДОПК, следва да се отменят наложените ОМ. Твърди се, че отмяната на РА, няма за последица „обратна трансформация“ на обезпечителните мерки в предварителни такива, по смисъла на чл. 121, ал.1 от ДОПК. В заключение , моли съда да отмени обжалваното решение и потвърдения с него отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки на публичен изпълнител при ТД на НАП- В. Търново, като незаконосъобразни. Допълнително се посочва, че предварителните ОМ по чл. 121, ал.1 от ДОПК, имат временен характер, и на основание чл.121, ал.4 от ДОПК, ако в срок от 4 месеца от налагане на първата ОМ, не бъде издаден РА, наложените обезпечителни мерки се смятат за прекратени, освен ако е направено искане за продължаването им. Посочва се, че е възможно продължаване по реда на цитираната норма, но не и чрез постановление да се извършва трансформация на същински ОМ, в предварителни такива, като посочва, че такова трансформиране е недопустимо. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата- Директор на ТД на НАП- гр. В. Търново, чрез юрк.Д. Б., в с.з., изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че оспореният акт е правилен и законосъобразен. Посочва се, че в случая се касае до две отделни производства, както и че публичният изпълнител правилно е преценил, че не са налице предпоставките по чл. 208, ал.2 от ДОПК. Посочва се, че когато по реда на чл.155, ал.4 от ДОПК, е издадено решение, с което се отменя издадения РА и преписката се връща за издаване на нов РА, не се поставя началото на ново ревизионно производство, а се възстановява неговата висящността; органът по приходите следва да издаде нова заповед за възлагане на ревизия, както и ново искане за налагане на обезпечителни мерки. Посочва се, че възлагането на нова ревизия, не е основание за отмяна на наложените ОМ, а те се трансформират в предварителни такива. Претендират се разноски, в размер на юрк. възнаграждение.
Съдът, като съобрази твърденията страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че
въз основа на Заповед за възлагане на ревизия №Р-04001519001009-020-001/15.02.2019г.
на основание чл. 112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършване на ревизия на жалбоподателя
„ДА ФИНАНС“ ЕООД, гр. Плевен, обхващаща задължения за ДДС, за периода
30.08.2018г. - 31.12.2018г. Безспорно по делото се установява също, че въз
основа на Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия №Р-04001519001009-020-002/17.05.2019г.,
е изменена заповедта от 15.02.2019г., и е определен нов срок за извършване на
ревизията- 19.07.2019г.
По делото се установява също, че в рамките на образуваното въз основа на цитираната по- горе Заповед за възлагане на ревизия от 15.02.2019г, изменена със заповед от 17.05.2019г, ревизионно производство, въз основа на Постановление №С190015-023-0002199/09.07.2019г. на публичен изпълнител, за налагане на предварителни ОМ, по реда на чл. 121, ал.1 от ДОПК, е наложен запор върху банкови сметки, депозити и банкови касети на името на дружеството- жалбоподател, в „ОББ“ АД, до размера на сумата от 208 617,47лв. По делото се установява също, че въз основа на Постановление за продължаване действието на наложени предварителни ОМ, по реда на чл.121, ал.6 от ДОПК, №С190015-139-0002193/21.10.2019г., е постановено продължаване на наложените, с постановлението от 09.07.2019г., предварителни ОМ, по реда на чл. 121, ал.6, вр.чл.195, ал.1 от ДПК. В постановлението е посочено, че същото се издава в рамките на ревизията, възложена със заповед от 17.05.2019г. и с оглед на издаден Ревизионен акт №Р-04001519001009-091-001/01.10.2019г., с който е установено задължение в размер на 211 877,46лв. - общо главница и лихва.
По делото се установява също факта на
издаване на Заповед за възлагане на ревизия с № Р-04000419008624-020-001/31.12.2019г.,
за ревизия на задълженията за ДДС на дружеството. Безспорно е по делото, че
тази заповед, е издадена въз основа на Решение № 177/19.12.2019г, с което е
отменен, по реда на чл.155, ал.4 от ДОПК, издаденият в рамките на заповед за
възлагане на ревизия от 17.05.2019г, ревизионен акт №Р–04001519001009–091-001/01.10.2019г,
и са дадени задължителни указания по издаването на нов РА.
По делото се установява също, че след отмяна на РА, с разпореждане от 14.01.2020г, на публичен изпълнител, по искане на дружеството- жалбоподател, получено от ТД на ПАН- В. Търново на 31.12.2019г. /известие за доставяне- л.31/, входирано под № С 200015-000-0015168/13.01.2020г., е прекратено изпълнителното производство по принудително събиране на публични вземания по изп.д. №*********/2019г., образувано за събиране на задълженията по отменения ревизионен акт. Въз основа на същото искане, е постановен процесния отказ за отмяна на наложените обезпечителни мерки, с посочените по- горе постановления от 09.07.2019г. и от 21.10.2019г. Видно от мотивите на издаденият отказ, публичният изпълнител е приел, че с издаването на новата заповед за възлагане на ревизия от 31.12.2019г, е възстановена висящността на ревизионното производство и наложените ОМ, с цитираните две постановления, издадени във връзка с отменения РА, са се трансформирали в предварителни такива. Посочил е, че е налице продължаване на действието им, с издаване на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с № С200015-023-0000014/09.01.2020г.
Видно от приложеното по делото Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с №С200015-023-0000014/09.01.2020г., се установява, че същото е издадено в рамките на ревизията, възложена с цитираната по- горе заповед от 31.12.2019г., въз основа на което, се налага запор върху банковите сметки, депозити и банкови касети на името на „ДА ФИНАНС“ ЕООД, гр.Плевен, в „ОББ“ АД, до размер на сумата от 210 583,00лв. В мотивите на постановлението е посочено, че се издава след възстановяване на висящността на ревизионното производство, след отмяна на издадения РА, и на основание чл. 121, ал.1 вр чл. 155, ал.4 от ДОПК, се изменя основанието предходно наложената обезпечителна мярка.
По делото се установява, че против постановеният отказ, в срок, е депозирана жалба от страна на „ДА ФИНАНС“ ЕООД, гр. Плевен, по която е постановено оспореното Решение №12/28.01.2020г, на Директор на ТД на НАП- гр. В. Търново, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството и е потвърден постановеният отказ №С200015-012-0000003/14.01.2020г. В мотивите на оспореният акт, също е посочено, че е налице възстановяване висящността на ревизионното производство, издаването на нова ЗВР не е действие по започване на ново такова, а е действие по продължаване, съобразно задължителни указания. Прието, е че наложените ОМ не следва да бъдат вдигани, а да бъде изменено основанието за налагането им, с цел събиране на вземането и запазване на поредността на обезпечението. Приел е, че не са налице основанията по чл.208, ал.1 от ДОПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваното решение, както и потвърденият с него отказ, представляват валидни административни актове, издадени от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия. Оспореното решение е издадено след проведено задължително производство по обжалване на отказа на публичния изпълнител при ТД на НАП - гр. В. Търново, да отмени наложените обезпечителни мерки, в писмена форма и съдържа законоизискуеми реквизити, включително изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, както и мотиви и разпоредителна част. Съдът приема, че изложеното касае и постановеният отказ на публичен изпълнител. При извършената проверка съдът установи, че при започването провеждането и приключването на процедурите по издаването на оспорените актове не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Нормата на чл. 208, ал. 1 от ДОПК, постановява, че отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на длъжника, в 14-дневен срок от постъпването й, след погасяване на публичното задължение, както и в случаите по чл. 225, ал.1, т.2- когато актът, с който е установено публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред или по т. 5-когато актът за установяване на задължението бъде изменен с решение на по-горестоящ орган или от съда и при предприетото принудително изпълнение е събрана сума, равна или надхвърляща сумата на задължението, съгласно изменението.
Спорен по делото е
въпросът относно приложимостта на нормата на чл. 208, ал.1, вр. чл. 225, ал.1,
т.2 от ДОПК, спрямо ОМ наложени с Постановление
№С190015-023-0002199/09.07.2019г.-по реда на чл. 121, ал.1 от ДОПК, и с
постановление №С190015-139-0002193/21.10.2019г.- по реда на чл. 195, ал.1 от ДОПК, с оглед на установената по делото отмяна на Ревизионният акт с
№Р-04001519001009-091-001/01.10.2019г., по реда на чл. 155, ал.4 от ДОПК, издаден в рамките на заповед за възлагане на ревизия №Р-04001519001009-020-002/17.05.2019г.
и факта на издаване на последваща заповед за възлагане на ревизия №
Р-04000419008624-020-001/31.12.2019г.
Цитираната норма на чл.208, ал.1 от ДОПК изчерпателно
изброява основанията, при които следва да се отменят обезпеченията, допуснати в
рамките на ревизионното производство и същата не следва да се тълкува
разширително. Следва да се посочи също, че нормата има императивен характер и
при приложението й, административния орган действа при условията на обвързана
компетентност и няма преценка за целесъобразност на действията, които следва да
предприеме. В този смисъл, органът е длъжен, при установяване на съответните
законови предпоставки, да приложи нормата на чл. 208 от ДОПК.
В случая, съдът приема, че след отмяната на издаденият
ревизионен акт, по реда на чл.155, ал.4 от ДОПК и връщането на преписката, се
възобновява висящността на производството, по арг чл.155, ал.6 от ДОПК, и производството за издаване на новия акт, започва от
незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на
акта. Издаването на новата заповед за възлагане на ревизия не поставя началото
на ново ревизионно производство, а е насочена към отстраняване на
законосъобразното действие, послужило като основание за отмяна. Отмяната на
ревизионния акт обаче няма за последица "обратна трансформация" на
обезпечителните мерки, в предварителни такива, по чл.121, ал.1 от ДОПК, каквито
мотиви е изложил ответника в постановеният от него акт. Отмяната на този
ревизионен акт означава, че дружеството – жалбоподател, вече не е свързано с
годно изпълнително основание, съответно задълженията вече не са „установени и
изискуеми“, по смисъла на чл.195, ал. 1 от ДОПК. Както бе посочено
по-горе, по делото се установи, че постановлението от 21.10.2019г, постановено
по реда на чл.121, ал.6 от ДОПК, е издадено във връзка с Ревизионен акт №Р-04001519001009-091-001/01.10.2019г,
в последствие отменен. Изрично в постановлението е посочено, че същото се
издава на основание чл. 195, ал.1 от ДОПК, съобразно която, подлежат на
обезпечение установените и изискуеми публични вземания. Производствата по
налагане на обезпечение – по реда на чл.121 и по реда на чл.195 от ДОПК, се
различават по своята правна същност, доколкото производството по чл.121 от ДОПК, е производство по налагане на предварителни ОМ, без да е необходимо,
задължението да е установено по основание и размер, и същите се налагат от публичния изпълнител, с цел предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които
събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, ще
бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Отмяната на издаденият РА следва
да се приеме като липса на изпълнително основание, по смисъла на чл. 197, ал.3
от ДОПК, което е от категорията на абсолютните основания за отмяна на
наложеното обезпечение.
На основание изложеното, съдът приема, че в случая са
налице основанията по чл.208, ал.1, вр.чл. 225,ал.1, т.2 от ДОПК, за отмяна на
обезпечението, наложено Постановление №С190015-023-0002199/09.07.2019г.-по реда
на чл. 121, ал.1 от ДОПК, и с постановление №С190015-139-0002193/21.10.2019г.-
по реда на чл. 195, ал.1 от ДОПК. Именно поради посоченото различие в правната
същност на мерките по чл.121 и по чл.195 от ДОПК, твърдението за изменение на
основанието за налагане на процесните ОМ, като мотиви за издаване на процесните
решение и отказ, се явява незаконосъобразно. Публичният изпълнител не разполага
със законова възможност да изменя основанието за налагане на обезпечение в
производството. Следва да се посочи също, че изложеното в процесното решение,
като основание за потвърждаване на отказа, свързано със запазване на
поредността на наложеното обезпечение, не е предвидено като законово изискване,
същото не подлежи на преценка от страна на ответника, с оглед посоченото вече
по-горе. Няма пречка, в рамките на
висящото ревизионно производство, да бъдат наложени предварителни ОМ, с ново
постановление по реда на чл.121, ал.1 от ДОПК, каквото е налице, с издаването
на ПНПОМ от 09.01.2020г., което не е предмет на настоящето производство.
На основание изложеното, съдът приема, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменено оспореното Решение №12/28.01.2020г. на Директор на ТД на НАП- гр. В. Търново, като незаконосъобразно.
Следва в полза на жалбоподателя, да бъдат присъдени сторените разноски в производството, в размер на 550лв., съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, Съдът
ОТМЕНЯ Решение №12/28.01.2020г. на Директор на ТД на НАП- гр. В. Търново, което е оставена без уважение жалба с вх. Рег.№899/21.01.2020г. по описа на ТД на НАП-В. Търново, офис Плевен, и с вх. Рег.№ 1739/22.01.2020г. по на по описа на ТД на НАП-В. Търново, от „ДА ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. „Дойран“, № 138, ет.5, оф.17, представлявано от Д.А., и е потвърден Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки, с изх.№С200014-012-0000003/14.01.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП- В. Търново, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал.1 от АПК, ТД НА НАП- гр.
Велико Търново, ДА ЗАПЛАТИ НА „ДА
ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.
„Дойран“, № 138, ет.5, оф.17, представлявано от Д.А., сумата от 550лв., разноски по делото.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/