Решение по дело №654/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.чл.63, ал.1, изр.2-ро от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на С. Л., чрез пълномощника – адв. Д., срещу Решение № 58/07.04.2025г., постановено по НАХД № 21/2025г., по описа на Районен съд – гр. Пещера, с което е потвърден пункт 1-ви от наказателно постановление № 24-0315-000898 от 16.01.2025г., издадено от началник РУ-Пещера при ОДМВР – гр. Пазарджик /НП/, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000лв. и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП.

В касационната жалба се релевират съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, вследствие на което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон. Сочи се, че РС-гр. Пещера неправилно е приел нарушението за доказано по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и издаденото наказателно постановление. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба - началник РУ-Пещера при ОДМВР – гр. Пазарджик, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представено писмено становище излага доводи за неоснователност и недоказаност на касационната жалба. Претендира разноски.

Прокурора при Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик счита, че касационната жалба е неоснователна и недоказана, моли същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото показанията на св. К., И., Ц. и Т., обясненията на касационния жалбоподател, ведно с писмените доказателства, представени с наказателното постановление и изискани в хода на съдебното следствие.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материално-правни норми. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

Установена е следната фактическа обстановка:

На 15.12.2024г. около 21,20 часа в гр. Пещера, жалб. Л. управлявал л.а. „БМВ-535Д“ с ДК № [рег. номер] по ул. „Георги Кьосеиванов“ в посока ул.„Трети март“. В автомобила били св. И. и Ц.. При достигане на Г-образното кръстовище, където едната улица преминава в другата, жалб. Л. предприел маневра - завой наляво, през насрещната му лента за движение, към намиращия се до пътя паркинг, на който ги чакали техни приятели. Маневрата била извършена умишлено по начин, че задната част на лекия автомобил поднесъл инерционно надясно спрямо оста на колата, задните гуми се приплъзнали напречно на пътя, вследствие на което автомобилът се завъртял до степен да спре в обратна на първоначалната си посока на движение позиция. Тази маневра била забелязана от полицейските служители св. К. и Т., приближаващи с патрулен автомобил от съседното кръстовище. Последвали водача, който след завъртането на автомобила, влязъл с него, но не през входа, а през обозначения със знак В1 изход на паркинга. При проверката на водача полицейските служители констатирали, че същият управлява МПС без поставен обезопасителен колан. За така установените нарушения по чл. 104б, т.2, чл. 137а, ал.1 и чл. 6, т.1 от ЗДвП, св. К. съставил АУАН, който бил подписан от жалбоподателя без възражения и полицейските служители напуснали мястото. След около 5 минути се върнали отново, като св. К. допълнил ръкописно в екземплярите на АУАН марката и модела на автомобила, отново регистрационния му номер, и че е лична собственост на водача, който бил връчен на жалбоподателя. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното пред РС-гр. Пещера НП.

При вярно установена фактическа обстановка, контролирания съд е направил верни правни изводи. Касационната инстанция споделя правните съображения, изложени в обжалваното решение, което намира за правилно и законосъобразно.

Настоящия съдебен състав намира, че от показанията на св. К. и Т. / подкрепени изцяло от депозираните по делото писмени доказателства – констатациите на акта за установяване на административно нарушение, справката от НИМХ, докладна записка /, се установява по безспорен и категоричен начин описаната в акта, респ. наказателното постановление фактическа обстановка. Посредством тези доказателствени източници настоящия съдебен състав е на мнение, че е изяснен изцяло механизма на допускане на процесното нарушение. Липсват противоречия в показанията на разпитаните по делото свидетели относно основния факт на доказване – използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Видно от показанията на св. К. причината да последват управлявания от касаторът автомобил е бил силния шум от форсиране на двигателя и умишленото губене сцепление с асфалтовата настилка. Нещо повече, това е сторено от жалбоподателя пред събрали се и наблюдаващи го познати. Настоящият съдебен състав е на мнение, че показанията на св. И. и Ц. са дадени единствено с цел осигуряване на повърхностна защитна теза, тъй като те са в противоречие с показанията на полицейските служители, за които няма данни да имат каквото и да било субективно отношение към личността на жалбоподателя.

В наказателното постановление достатъчно ясно, точно и конкретно са описани фактическите положения, при които е извършено нарушението – датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Също така в наказателното постановление са посочени идентични с вписаните в акта за установяване на административно нарушение факти и обстоятелства, срещу които жалбоподателя се защитава и изразява несъгласие, посредством депозираната от него жалба, послужила за образуване на първоинстанционното съдебно производство. Не са налице противоречия в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, досежно обстоятелствената им част и посочената правна квалификация заедно и поотделно. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и съставеното въз основа на него наказатено постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Видно от приложените по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, в частност 1.3-, 1.3.4, т.3.8 и Заповед № 8122к-13337/16.10.2024г. на министъра на вътрешните работи, актосъставителят и ответникът по касационната жалба, са изрично оправомощени да съставят АУАН и да издават НП, във връзка с контрола по ЗДвП. Видно от Заповед № 3-1265/09.04.2013г., издадена от директора на ОДМВР-Пазарджик, актосъставителя е положил успешно изпит за познаване на ЗДвП и макар същата да е с повече от 10 годишна давност не обуславя липсата на компетентност, дадена с горецитираните заповеди на министъра на вътрешните работи. В съответствие с разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В конкретната хипотеза допълнителното попълване в АУАН / екземпляр от който е връчен на касаторът / касае единствено упоменаването, че управлявания автомобил е лична собственост, не е налице коригиране на основните реквизити на АУАН, изброени в разпоредбата на чл.42, ал.1 от ЗАНН, поради което по никакъв начин не е отнето или ограничено правото на касаторът да разбере параметрите на повдигнатото му чрез АУАН административнонаказателно обвинение, респ. да упражни защитата си срещу него, което е сторил, чрез депозиране на възражение в законоустановения 7-мо дневен срок и подаване на жалба срещу издаденото НП пред РС-гр. Пещера. По делото не са налице обективни данни пътното платно да е било мокро до степен, че да обуслови форсиране на двигателя, откъдето процесния автомобил да се приплъзне напречно на пътя, да се завърти до степен, за да спре в обратна на първоначалната си посока на движение позиция, което се потвърждава от посоченото в справката от НИМХ, което от своя страна кореспондира с показанията на св. К. и Т., и опровергава тези на св. И. и Ц..

В ЗДвП няма легална дефиниция за „дрифт“, но това понятие не е ново явление в автомобилизма. „Дрифт“ е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство, в случая лек автомобил, извън контрол чрез „презавиване“, така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. Според § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Очевидно е, че описаното, в наказателното постановление, поведение на касаторът е преднамерено. Избрано е кръстовище, което е едно от основните в гр. Пещера, като Л. преднамерено е форсирал двигателя, с цел да загуби сцепление с асфалтовата настилка, създаващо шум и отклоняване от праволинейното движение по участъка, което не е било вследствие на техническа неизправност на автомобила, на пътните или метрологични условия или заради причини у самия водач (употреба на алкохол, наркотични вещества, умора, загуба на концентрация и т.н.). При подобно установени обективни обстоятелства от външна страна, пътят не е бил използван от касационния жалбоподател за придвижване на пътници и товари, поради което поведението му на процесната дата, място и час напълно покрива признаците на нарушението, вменено с обжалваното НП от обективна и субективна страна.

Първостепенният съд е положил процесуални усилия за разкриване на обективната истина, като е допуснал събирането на относимите и необходими доказателства. С оглед състезателността на процеса съдът е положил усилия, съобразявайки се със служебното начало, да издири и събере всички необходими и относими доказателства, имащи отношение към правнорелевантните факти.

Обжалваното решение е постановено въз основа на събраните доказателства, като първонстанционния съд е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи с допустимите от закона доказателства, дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, както и законосъобразността на наложеното административно наказание. При субсидиарното прилагане на НПК, контролирания съд, е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, по който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при съблюдаване на процесуалните правила относно събирането, проверката и анализа на доказателствената съвкупност и не е допуснал процесуални нарушения.

Първоинстанционния съд не е допуснал твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон.

Касационната инстанция се солидаризира изцяло с мотивите на районния съд, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК не намира за нужно да ги повтаря.

При изяснена от обективна и субективна страна фактическа обстановка, правилно е установено наличието на извършено административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, законосъобразно санкционирано по реда на чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, която административна санкция е в абсолютно оределен от закона размер, поради което не подлежи на ревизиране и коригиране.

С тези аргументи, касационната инстанция намира, че обжалваното решение не подлежи на отмяна по чл.348, ал.1 от НПК, вр.чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер от 80 лева, с оглед незначителната процесуална активност на пълномощника на ответника по касационната жалба, които следва да бъдат възложени в тежест на касационният жалбоподател.

Водим от горното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр. ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 58/07.04.2025г., постановено по НАХД № 21/2025г., по описа на Районен съд – гр. Пещера.

ОСЪЖДА С. Л. да заплати на ОДМВР-Пазарджик сумата от 80 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.