Решение по дело №287/2019 на Районен съд - Омуртаг

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 октомври 2020 г. (в сила от 10 ноември 2020 г.)
Съдия: Анета Иванова Петрова
Дело: 20193510100287
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш      Е       Н       И       Е

                                    

№ 260021                              20.10.2020 година                          гр. Омуртаг

                  

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд Омуртаг

на двадесет и трети септември                           две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ПЕТРОВА

секретар Диянка Константинова

като разгледа докладваното от съдията Анета Петрова

гражданско дело                   номер № 287               по описа за 2019 година,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Предявен е иск за делба с правно основание чл. 341 и сл. ГПК във връзка с чл. 69 ЗНаследството и със същия по реда на чл. 343 ГПК е обективно съединен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗНаследството.

Ищците Б.Я.Х., С.Х.Х. и С.Х.А., действащи чрез пълномощниците си адв. И. И. от ТАК и адв. Л.И. от ТАК, твърдят в исковата молба, че са наследници на Х. М.Х.,***, който бил брат на ответника. Твърди се, че приживе родителите на двамата братя - С. А.  Х.  и М.Х.Х., придобили по силата на нотариален акт за покупко-продажба недвижим имот, находящ се в гр. О., като през 2004 г., а след смъртта на съпругата си С. Х., М. Х.  чрез нотариален акт за дарение дарил своите 4/6 ид. ч. от имота на ответника. В ИМ се заявява, че действително към момента на извършване на дарението наследодателят Х.  е имал 1/2 ид. ч. от имота по силата на първоначалния акт за покупко-продажба и 1/6 ид. ч. по наследство, или общо 4/6 ид. части, но въпреки това той се разпоредил чрез извършеното дарение с повече от разполагаемата си част. Според ищците съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗН запазената част на низходящи, когато наследодателят не е оставил съпруг е 2/3 от имуществото на наследодателя при две деца, какъвто бил настоящия случай, поради което наследодателят Х.  имал 1/3 разполагаема част от своите 4/6 ид. части, респективно запазената част на прекия наследодател на ищците Х. М.Х. била 1/3 от 4/6, т. е. 4/18 ид. части. При тези размери на разполагаема и запазена част според ищците наследодателят Х.  дарил на ответника освен разполагаемата си част от 4/18 ид. части, и запазената част от 4/18 ид. части на техния пряк наследодател Х.. Наред с това ищците твърдят, че освен посочената запазена част наследодателят им Х. имал и 1/6(3/18)ид. части от имота по наследство от своята майка С. Х., поради което същият приживе притежавал 7/18 (21/54)ид. части от процесния имот, а всяка една от ищците имала по наследство по 7/54 ид. ч. Като считат, че с описаното дарение е накърнена запазената част на техния пряк наследодател Х. Х. в наследството, останало от неговия баща М. Х., ищците молят съда да възстанови тази запазена част като намали посоченото дарение до размера на 8/18 идеални части, т. е. за размера от 4/18 ид. части.

Базирайки се на основателността на предявения иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, ищците молят съда да допусне до делба целия процесен имот, описан в ИМ: ПИ с идентификатор 53535.501.1266 по кадастралната карта на гр. О., с адрес гр. О., ул. *** № ***, с площ 415 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., номер по предходен план 1266, квартал 119, парцел Х, при съседи: 53535.501.1269, 53535.501.1267, 53535.501.3097, 53535.501.3096, заедно с построените в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 53535.501.1266.1, с площ 111 кв. м., едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 53535.501.1266.2 с площ 28 кв. м., друг вид сграда за обитаване едноетажна с идентификатор 53535.501.1266.3 с площ 4 кв. м. и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 53535.501.1266.4 с площ 13 кв. м.; между страните при следните квоти: 7/54 ид. ч. за Б.Я.Х., 7/54 ид. ч. за С.Х.Х., 7/54 ид. ч. за С.Х.А. и 33/54 ид. ч. за З.М.Х.. В съдебно заседание исковете се поддържат. В постъпилата писмена защита съобразно заключението на извършената по делото съдебна експертиза се сочи, че при стойност на дарението 37 940 лева същото следва да се намали с 10977 лева и в този размер се иска уважаване на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН. Ищцовата страна моли съда да допусне жилищния имот до делба при следните квоти:36 088/56910 ид. части за ответника, 6940.66/56910 ид. части за С.Х., 6940.67/56910 ид. части за С.А. и 6940.67/56910 ид. части за Б.Х..

С определение, постановено в с. з. на 14.01.2020 г. на основание чл. чл. 341, ал. 2 от ГПК в делбената маса по настоящото дело са включени и следните недвижими имоти:

1/ ПИ с идентификатор 68761.11.50 с площ 5 799 кв. м., категория 6, начин на трайно ползване: нива, находящ се в местността *** по кадастралната карта на с. ***, общ. О., с номер по предходен план 011050, съседи: 68761.11.131, 68761.11.46, 68761.11.49, 68761.11.128.;

2/ ПИ с идентификатор 68761.25.4 с площ 6 431 кв. м., категория 5, начин на трайно ползване: нива, находящ се в местността *** по кадастралната карта на с. ***, общ. О., с номер по предходен план 025004, съседи: 68761.25.44, 68761.25.38, 68761.25.42;

3/ ПИ с идентификатор 68761.11.56 с площ 971 кв. м., категория 6, начин на трайно ползване: нива, в местността *** по кадастралната карта на с. ***, общ. О., с номер по предходен план 011056, съседи: 68761.11.131, 68761.502.9901, 68761.11.91. Относно трите земеделски имота ищцовата страна иска да бъдат допуснати до делба при следните квоти: по 1/6 ид. част за всяка от трите ищци и 3/6 ид. част за ответника.

Ответникът З.М.Х. *** се явява лично в съдебно заседание и с процесуалния си пълномощник адв. М.П. от ТАК. В писменият си отговор заявява, че искът за допускане на делба е основателен. Признава съсобствения статут на процесния имот и заявява готовност за доброволно уреждане на спора с ищците. Изтъква, че живее със семейството си в процесния имот и е направил редица подобрения в същия през годините. На етап устни състезания ответникът определя иска по чл. 30, ал. 1 ЗНасл като неоснователен и моли съда да не уважава същия като допусне жилищният имот до делба при квоти 5/6 ид. части за него и 1/6 ид. част за ищците. Относно трите земеделски имота заявява становище да бъдат поделени по равно между него от една страна и ищците от друга.

Съдът като прецени становищата на страните във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Преди да пристъпи към разглеждане на делбения иск съдът следва да разгледа обективно съединения по реда на чл. 343 ГПК иск по чл. 30, ал. 1 ЗНасл, който има преюдициално значение за делбения иск.

Видно от приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 52, том I, дело № 51 от 19.05.1959 г. на Омуртагски народен съдия М.Х.Х.  от с. *** е закупил дворно място от 465 кв. м., съставляващо парцел І-779 в кв. 70 по плана на град Омуртаг при съседи:ул. ***, ул. *** и имоти на Р. Г., и на Й. С. /П. М. /. От представената скица, изд. на *** г. от СГКК – Омуртаг, на процесния ПИ с идентификатор 53535.501.1266 по кадастралната карта на гр. О., с адрес гр. О., ул. *** № ***, с площ 415 кв. м. следва, че по предходния план на града/1992 г. / имотът е представлявал парцел Х-1266 в кв. 119 и за същия има документ за собственост, а именно посочения нотариален акт № 52, том I, дело № 51 от 19.05.1959 г. на Омуртагски народен съдия. Тези документи се отнасят до един и същ имот – процесния жилищен имот. Относно собственика по нотариалния акт М.Х.Х.  е представено удостоверение за наследници, от което е видно, че същият е починал на *** г. като е оставил за законни наследници синовете си ответника З.М.Х. и Х. М.Х., който след смъртта си на 24.05.2018 г. е оставил за свои законни наследници трите ищци: съпругата си Б.Я.Х. и двете си дъщери С.Х.Х. и С.Х.А.. Представените по делото препис на Акт за женитба № 19/11.09.1957 г. и удостоверението за наследниците на С. А.  Х., показват, че собственикът на имота и наследодател на страните М.Х.Х.  е имал сключен на 11.09.1957 г. граждански брак със С. А.  Х., като този брак е продължил до смъртта на последната на 11.04.1998 г. Кръгът от наследници на наследодателката понастоящем включва само страните по делото. Представените по делото скици, издадени от СГКК на 06.08.2019 г., показват, че в придобития от наследодателите недвижим имот са построени следните сгради: двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 53535.501.1266.1, с площ 111 кв. м., едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 53535.501.1266.2 с площ 28 кв. м., друг вид сграда за обитаване едноетажна с идентификатор 53535.501.1266.3 с площ 4 кв. м. и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 53535.501.1266.4 с площ 13 кв. м. От приетия препис на нотариален акт № 2 том ІІ дело № 1217/16.04.2004 г. от регистъра на Нотариус № 327 с район на действие РС – Омуртаг, вписан в Служба по вписванията при районен съд Омуртаг под № 57, том II, дело № 271 от 16.04.2004 г., следва, че на 16.04.2004 г. М.Х.Х.  е дарил на ответника З.М.Х. /негов син/ 4/6 идеални части от УПИ № Х-1266 в кв. 119 по плана на град Омуртаг с площ 414 кв. м., ведно с 4/6 ид. ч. от построените в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда с площ 100 кв. м., масивна сграда с площ 28 кв. м., при запазено право на дарителя на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота. Според отразеното в горепосочените скици от СГКК дарението е на процесния имот, описан според действащия към 2004 г. регулационен план на града. По делото са приети като доказателства и ВЗС на 21.09.1994 г. Решение № 7450 от 21.09.1994 г. на ОС „Земеделие“ – град Омуртаг, с което е възстановено правото на собственост на М.Х.Х.  върху четири земеделски имота в землището на с. ***, общ. О.. Ответната страна е поискала включването в делбената маса само на три от тях, за които и е представила актуални скици, а именно: 1/ПИ с идентификатор 68761.11.50 с площ 5 799 кв. м., категория 6, начин на трайно ползване: нива, находяща се в местността *** по кадастралната карта на с. ***, общ. О., с номер по предходен план 011050, съседи: 68761.11.131, 68761.11.46, 68761.11.49, 68761.11.128; 2/ ПИ с идентификатор 68761.25.4 с площ 6 431 кв. м., категория 5, начин на трайно ползване: нива, находяща се в местността *** по кадастралната карта на с. ***, общ. О., с номер по предходен план 025004, съседи: 68761.25.44, 68761.25.38, 68761.25.42 и 3/ПИ с идентификатор 68761.11.56 с площ 971 кв. м., категория 6, начин на трайно ползване: нива, находяща се в местността *** по кадастралната карта на с. ***, общ. О., с номер по предходен план 011056, съседи: 68761.11.131, 68761.11.9901, 68761.11.91.

Относно състоянието на жилищния имот към момента на дарението и на откриване на наследството са събрани гласни доказателства. В показанията си свидетелят Х. Д. /роднина по сватовство на ищците/ посочва, че починалият син на наследодателите и наследодател на ищците направил две пристройки в процесния имот като едната била долепена до западната страна на къщата, била тухлена и едноетажна с площ около 25 кв. м. и наследодателят искал да я предназначи за работилница, докато от източната страна на къщата бил изграден навес. Работилницата според свидетеля била изградена през 2001/2002 г. със средства на наследодателя на ищците. Според свидетеля ищцата Б. и съпругът й Х. се оженили през 1984-1985 година и живеели на втория етаж на къщата, където направили кухненско обзавеждане - кухненска мивка и шкафчета, сложили секции. Двамата живели там докато си купили апартамент, а на първия етаж живеели общите наследодатели на страните. Свидетелят си спомня, че ищцата Б.Х. и съпругът й били преди 1989 г. в Съветския съюз, а след това Х. Х. бил Германия. Свидетелката Еминя О., живееща в съседство с процесния имот, посочва, че около 10-15 години преди да почине наследодателят М. Х.  ответникът и семейството му се преместили при него в процесния имот, тъй като бил сам и другият му син бил в чужбина. Според тази свидетелка синът Х. Х. живял в имота приблизително до смъртта на майка си и след това се изнесъл в апартамент. Същата описва, че ответникът поправил покрива на къщата, тъй като прокапал, направил две бани на първия и на втория етаж, външната и вътрешна тоалетна, като тези неща според нея били направени приживе на наследодателя. Свидетелката описва, че ответникът сменил дограмата на прозорците като сложил нова PVC дограма, но някъде останала и дървената дограма, която била изшкурена и боядисана; сменил входната врата на къщата с нова от PVC или алуминий, както и вътрешните врати на стаите също били сменени, поставил ламинат в къщата; направил парно; направил нова вътрешна мивка вътре на втория етаж, сложил шкафчета, направил хидрофор; в стаите избил стени, направил желязна външна ограда с мрежа, сложил нова пътна врата. Според свидетелката ответникът направил маза и гараж, облепил с плочки двора и външната чешма. Същата преценява, че всички подобрения са извършени в рамките на една година. Тя уточнява, че около къщата имало други пристройки, като в една от тях - работилница, наследодателят изработвал брадви и мотики, като тази работилница била направена от него. Според нея в двора имало и навес за складиране на дърва, направен от наследодателят М. и ответника. Същата посочва, че другият син на наследодателя не е правил никакви подобрения в имота. Свидетелят Х. М. /живущ непосредствено до имота/сочи, че в началото на 90-те години на миналия век ищцата Б. и съпругът й се изнесли от процесния имот, в който ползвали една стая, и отишли да живеят в апартамент, при което наследодателят М. останал сам. Това наложило около 10 години преди той да почине ответникът и семейството му да заживеят при него. Според свид. М.  в имота не са правени ремонти преди идването на ответника и семейството му, освен направеното от наследодателя М. разширяване на къщата с допълнително стаи и построяване на работилница след 1996 г., в което не участвал синът му Х., тъй като бил в чужбина. Свидетелят установява, че след преместването на ответника в имота започнали съществените ремонти: първо бил направен покрива като били сменени дъските и циглите; след това започнал ремонт в мазата, която била превърната в баня с теракот, фаянс, PVC на прозореца, с врата от PVC или алуминий; направен бил хидрофор; после започнал ремонта на етажа на къщата, където било направено модерно парно с поставени радиатори и печка с водна риза, която била в стаята на наследодателя М. на горния етаж; направена била модерна втора кухня; след около година ответникът направил двора с малки плочи, залепени, поставил нова дворна врата от ковано желязо и сменил мрежата на предната ограда, която била с излят бетонен перваз с колчета, а на задната ограда също сменил мрежата; поставени били окачени тавани с вградени луни за осветление в цялата къща; подово покритие с ламинат навсякъде, банята била с поставена теракота; антрето било с PVC прозорец и врата, а запазените дървени прозорци били отремонтирани и боядисани; кухните били с ново обзавеждане – с нови мивки и шкафчета. Според свидетеля вътрешните врати на стаите не са сменяни. Свидетелят М.  посочва, че едва преди няколко години след получено разрешение ответникът отворил заключената стая на брат си и направил ремонт и в нея като сложил PVC дограма. Същият уточнява, че всички тези подобрения били направени приживе на наследодателя М.. Свидетелят предполага, че са сменени ВиК и ел. инсталации. Той описва, че дворът преди бил със стари тротоарни плочи, вътрешни бани и тоалетни не е имало като външната тоалетна съществувала и сега. Свидетелят предполага, че ответникът З. е платил ремонтите, защото са изисквали много пари, за каквато възможност се съмнява да е имал наследодателят М.. Свид. Б. И.  Х. посочва, че е участвал в ремонти на къщата, в която живее ответникът и неговото семейство, като тогава бащата на ответника - М., бил още жив. Свидетелят уточнява, че ремонтите започнали след 2004 г. - 2005 г., но не знае дали вече имотът е бил дарен на ответника. Като извършени ремонти той описва следните: първо сменили някои от дървените греди по покрива и препокрили отново отчасти с нови цигли, отчасти със стари, защото имало течове от покрива; след това направили ремонт вътре в стаите – започнали от всекидневната, в която поставили гипсокартон на тавана като окачен таван, направили шпакловка на стените, допълнително пуснали контакти, боядисали стените, поставили ламинат на пода, като тези работи били направени в общо три стаи на втория етаж на къщата. Свидетелят участвал в няколко ремонта на къщата като сменил и кабелите на ел. инсталацията, и ел. таблото на къщата, поставил ламинат във всички стаи на горния етаж и в коридора, а в стаята на М. поставил теракота на пода. При ремонта било направено парно като печката с водната риза се намирала на горния етаж в стаята на дядо М. и била свързана с радиатори в другите стаи. Направени били вътрешна тоалетна с баня на втория етаж, кухня, и бил изведен мръсен канал, залепени били фаянс и теракота. Свидетелят си спомня, че преди ремонта нямало нито мръсен канал, нито чешми в къщата. След това се направило обзавеждане на кухнята и на стаите. Свид. Х. посочва, че шпакловал стените с шпакловъчна мрежа, измазал ги и след това ги боядисал с латекс. Описва, че на долния етаж имало маза, с един коридор, една стая и отделение като за баня, но нямало плочки и чешми. Той посочва, че преди да направи банята и тоалетната на горния етаж, направили на долния етаж баня и тоалетна с фаянс, с теракота, с електрически бойлер към парното. За целта преградили със стена от гипсокартон и направили съблекалня преди банята, а коридорът бил застлан с теракот, стените - с фаянс и тавана с PVC ламперия. Прозорците долу в мазата били сменени, както и на горния етаж със PVC дограма. Уточнява, че на горния етаж в едната стая не са сменени прозорците, а вътрешните вратите били дървени, но имало и от PVC. Свидетелят Х. си спомня, че преди ремонта приземният етаж представлявал гредоред, виждали се гредите на тавана, подът бил от пръст и стените били с олющена мазилка, която падала, нямало мивка, за баня имало отделено място с поставен бойлер на дърва, който не бил свързан с ВиК мрежата. Впоследствие бил направен хидрофор, свързан с всички точки в къщата като същият бил поставен в една специална стая зад къщата. Преди ремонта на горния етаж имало дюшеме на пода, стените и таваните били варосани, прозорците и вратите били с дървена дограма. При ремонта избили една междинна врата за преминаване между стаите. Преди ремонтните дейности на горния етаж нямало тоалетна и баня, а имало само външна тоалетна, която съществувала още. Свидетелят излял коритото на външната чешма и залепил облицовъчни камъни, направил и настилката в двора, като вместо старите тротоарни плочки излял бетон и залепил каменни плочи; външната ограда зидал с бетонни блокчета, а ответникът З. поръчал нова пътната врата от ковано желязо. В антрето на къщата при ремонта сложили плочки на пода, сменили прозореца и вратата като цялото остъкление на антрето било направено от PVC. Според свидетеля ответникът направил обзавеждането и лично той му плащал за ремонта. При преценка на събраните свидетелски показания съдът отчита като пълни, детайлни и кореспондиращи в голяма степен помежду си показанията на свидетелите О., М.  и Х., докато свидетелят Д.  дава по-общи показания, които не съдържат данни за направените ремонти и подобрения в имота. Във връзка с казаното от този свидетел относно пристройките в имота е приетото удостоверение, издадено на 16.04.2004 г. от Общ. О., с което се удостоверява, че наследодателят М. Х.  е построил в процесния поземлен имот двуетажна еднофамилна масивна жилищна сграда с площ 100 кв. м. съгласно протокол за строителна линия от 1959 г. и дърводелска работилница с площ 28 кв. м., за която бил издаден протокол за строителна линия и разрешение за строеж от 1996 г. Удостовереното обстоятелство относно работилницата кореспондира с показанията на свид. М.  досежно годината на построяване – 1996 г. Същевременно е представен и нотариален акт № 24 том І д. № 29/1995 г. на ОмРС, от който е видно, че на 30.01.1995 г. прекият наследодател на ищците е закупил апартамент в град О.. Съпоставянето на тези документи показва, че работилницата е построена след като семейството на ищците е излязло от процесния имот. А и в с. з. ответникът посочва, че баща му е построил работилницата в имота. Ето защо съдът кредитира показанията на посочените трима свидетели О., М.  и Х. относно направените подобрения в имота. Относно времето на извършване на тези подобрения в с. з. от 14.01.2020 г. ответникът заявява, че всички ремонтни работи по тях е предприел след направеното в негова полза дарение и след като изчакал 3-4 години да се разберат с брат си, но такъв разговор не се състоял. Това негово изявление съответства на показанията на свидетеля Х., който определя като начален момент на извършване на ремонтите в имота 2004/2005 г., а това е и времето, в което е направено дарението от 16.04.2004 г.

Във връзка с предявения иск по чл. 30, ал. 1 ЗН е допусната СТОЕкспертиза за оценяване на процесните имоти и на направените подобрения в жилищния имот, като поради оспорване от ответната страна на представеното експертно заключение е допусната тройна СТОЕкспертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда като компетентно изготвено. При изготвяне на същото освен приетите по делото писмени доказателства, вещите лица са съобразили и намиращите се в Общ. О. документи, относими към процесния жилищен имот. Според приетото експертно заключение пазарната стойност на ПИ с идентификатор 53535.501.1266 по кадастралната карта на гр. О. ведно с построените в същия сгради към момента на откриване на наследството на наследодателя М. Х., починал на *** г., е в размер на 75 600 лева; пазарните оценки към същия момент на процесните три земеделски имота са както следва: на ПИ с идентификатор 68761.11.50 с площ 5 799 кв. м., е в размер на 4 230.00 лв., на ПИ с идентификатор 68761.25.4 с площ 6 431 кв. м. е в размер на 5 100.00 лв., на ПИ с идентификатор 68761.11.56 с площ 971 кв. м. е в размер на 690.00 лв., или общата пазарна стойност на всички процесни имоти към 18.07.2015 г. е 85 620 лева. Вещите лица са оценили всички посочени от свидетелите по делото подобрения в процесния жилищен имот според установяването им на място, брой и вложени за направата им материали, като към 18.07.2015 г. пазарната оценка на всички тези подобрения е в размер на 18 690 лева, при което стойността на процесния жилищен имот без тези подобрения към същия момент е в размер на 56 910 лева.

При така обсъдените доказателства могат да се направят следните правни изводи: предвид факта, че процесният жилищен имот е бил подчинен на режим на СИО и съответно предмет на бездялова съсобственост между съпрузите М.Х.Х.  и С. А.  Х., след смъртта на съпругата на 11.04.1998 г. наследодателят Х.  е притежавал общо 4/6 идеални части от този имот/3/6 ид. части по СИО и 1/6 ид. част по наследство/, а всеки един от двамата им синове - З.М.Х. и Х. М.Х. е наследил от майка си по 1/6 идеална част от имота. След смъртта на М.Х.Х.  на 18.07.2015 г. негови законни наследници са били двамата му синове - З.М.Х. и Х. М.Х., при равни дялове от наследството му, а след последвалата смърт на Х. Х. на 24.05.2018 г. неговият дял от наследството е наследен от законните му наследници – ищците по настоящото дело, при равни дялове между тях. Междувременно обаче наследодателят Х.  се е разпоредил приживе със своята част от процесния жилищен имот като е дарил същата изцяло на сина си – ответник по делото. Като законни наследници на общия наследодател М. страните по делото имат право на запазена част от наследството му по смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗНасл., която запазена част не може да бъде накърнявана със завещателни разпореждания или чрез дарение. Първото действие при разглеждане на иск по чл. 30 ЗНасл е определяне на запазените части и разполагаемата част съгласно разпоредбите на ЗНасл. В случая е приложимо правилото на чл. 29, ал. 1 предл. ІІ ЗНасл, тъй като наследодателят Х.  не е оставил след смъртта си съпруга, а само двама низходящи, като единият впоследствие е наследен от неговите законни наследници. Съгласно цитираното правило запазената част от това наследство съставлява 2/3 от имуществото на наследодателя. Разделена на броя на наследниците, тази общо посочена запазена част от имуществото на наследодателя води до определяне на запазената част на всеки от двамата наследници в размер на по 1/3, т. е. както ищците, така и ответникът имат право на запазена част от имуществото на наследодателя в размер на по 1/3 идеални части. Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗНасл частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя, която в случая се равнява на 1/3 идеална част.

Следващото действие, необходимо за преценка основателността на предявения иск, е образуването на наследствена маса по правилата на чл. 31 ЗНасл. За целта на първо място в същата следва да се включат всички имоти, които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му. От приетите по делото заверен препис на ВЗС на 21.09.1994 г. Решение № 7450 от 21.09.1994 г. на ОС „Земеделие“ – град Омуртаг и 3 броя скици, издадени на 26.11.2019 г. от СГКК – Т., които в своята съвкупност имат силата на констативен нотариален акт за собственост съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, следва, че към момента на смъртта си наследодателят М.Х.Х.  е бил собственик на следните три земеделски имота: 1/ПИ с идентификатор 68761.11.50 с площ 5 799 кв. м., категория 6, начин на трайно ползване: нива, находяща се в местността *** по кадастралната карта на с. ***, общ. О., с номер по предходен план 011050, съседи: 68761.11.131, 68761.11.46, 68761.11.49, 68761.11.128; 2/ ПИ с идентификатор 68761.25.4 с площ 6 431 кв. м., категория 5, начин на трайно ползване: нива, находяща се в местността *** по кадастралната карта на с. ***, общ. О., с номер по предходен план 025004, съседи: 68761.25.44, 68761.25.38, 68761.25.42 и 3/ПИ с идентификатор 68761.11.56 с площ 971 кв. м., категория 6, начин на трайно ползване: нива, находяща се в местността *** по кадастралната карта на с. ***, общ. О., с номер по предходен план 011056, съседи: 68761.11.131, 68761.11.9901, 68761.11.91. Тези три имота са оценени от тройната СТОЕ на обща пазарна стойност в размер на 10 020 лева. На страните бе указано в направения по делото доклад да представят доказателства за притежавани от наследодателя към смъртта му недвижими имоти и движими вещи, вкл. МПС и влогове, за съществуващи задължения и вземания, като им бе дадена възможност да сторят това, но освен за посочените три земеделски имота, липсват данни и доказателства за други активи и пасиви в имуществото на наследодателя. По делото не са налице доказателства и за налични към момента на откриване на наследството задължения на наследодателя, както и за увеличение на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН, доколкото от събраните доказателства съдът приема, че установените подобрения в дарения имот са направени след дарението. В този смисъл съдът възприе направеното от ответника изявление в с. з., че всички посочени от свидетелите и оценени от вещите лица подобрения в дарения имот, е извършил след дарението, като това негово изявление се потвърждава и от показанията на свидетеля Х., който пряко е участвал в извършването на ремонтите и подобренията. Съгласно чл. 31 изр. ІІ ЗНасл след това се прибавят към наследствената маса даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите. В случая дарението е едно и касае един недвижим имот. Събраните от съда гласни доказателства установяват, че всички извършени в имота подобрения, оценени от приетата експертиза на стойност 18 690 лева/оценени към момента на откриване на наследството/, не са били налице към момента на дарението през 2004 г. Тези подобрения представляват: 1. Препокриване на покрива на жилищната сграда, изразяващ се в частично поставяне на нови греди, включително подреждане на нови и стари цигли;2. Изграждане на баня на първи приземен етаж с поставяне на теракот, фаянс, PVC прозорец, PVC врата, електроуреди;3. Изграждане на баня с тоалетна на втория етаж;4. Поставяне на PVC дограма на стаите в жилищната сграда;5. Изшкурване и боядисване на дървената дограма в жилищната сграда;6.Поставяне на нова PVC входна врата на къщата;7. Поставяне на нови PVC врати на стаи в къщата;8. Поставяне на ламинат в жилищната сграда; 9. Изграждане на парна инсталация чрез водна риза и с радиатори в жилищната сграда;10. Изграждане на кухненско помещение на горния жилищен етаж с поставяне на кухненско обзавеждане, вкл. и мивка, свързване с ВиК мрежата, с чистата и мръсната канализация;11. Частична подмяна на ел. инсталация в жилищната сграда;12. Изграждане на хидрофорна система;13. Поставяне на окачени тавани в жилищната сграда;14. Шпакловане и боядисване с латекс на стените в жилищната сграда;15. Поставяне на PVC дограма и врата на антрето, водещо към жилищната сграда16. Надграждане на зида на предната ограда;17. Поставяне на нова пътна врата от ковано желязо;18. Смяна на оградната мрежа по страничната и задна граница на имота; 19.Поставяне на нови каменни плочи като настилка в двора и облицовка на външната чешма в двора на имота, като в заключението вещите лица подробно са посочили и оценили материалите, вложени за изграждане на тези подобрения. Ето защо положението на имота към момента на подаряването му не е включвало тези подобрения, поради което и експертизата, оценила подарения имот според положението му по време на подаряването /16.04.2004 г. /и според стойността му по време на откриването на наследството/18.07.2015 г. /, е дала пазарна оценка на имота в размер на 56 910 лева. От този имот наследодателят е притежавал 4/6 идеални части, които имат пазарна стойност в размер на 37 940 лева.

С оглед направените по-горе правни изводи наследствената маса, която се формира от наследството на М.Х.Х., включва трите земеделски имота в землището на с. ***, общ. О. и дарените 4/6 идеални части недвижимия имот – предмет на направеното в полза на ответника дарение. При това положение оценката на тази наследствена маса е в размер на 47 960 лева. И след като разполагаемата част на наследодателя е в размер на 1/3, същата има стойностно изражение в размер на 15 986.67 лева, а запазената част на поискалите възстановяването й наследници – ищците по делото, е в размер на 1/3 от наследствената маса, т. е. същата е със стойностно изражение в размер на 15 986.67 лева. С направеното дарение на стойност 37 940 лева наследодателят е превишил своята разполагаема част на стойност 15 986.67 лева със сумата 21 953.33 лева и е накърнил запазената част на ищците със сумата в размер на 10 976.67 лева. Чистият актив, останал в наследство от общия наследодател, включва трите земеделски имота с обща пазарна стойност към момента на откриване на наследството в размер на 10 020 лева. Съобразно дяловете си в наследството/ 1/2 за трите ищци и 1/2 за ответника/следва, че стойността на имуществото, което получават при наследяването ищците е общо в размер на 5010 лева/или всяка от трите ищци получава имущество на стойност 1670 лева/. При положение, че ищците имат право на запазена част на стойност 15 986.67 лева, а при така направеното дарение получават наследствен дял от чистия актив на стойност 5010 лева, то следва извода, че е накърнена запазената им част със сумата от 10 976.67 лева като с тази сума следва да бъде намалено дарението и да бъде допълнена запазената част на ищците. По настоящото дело ответникът не е направил искане за задържане на дарения имот съгласно чл. 36 ЗНасл. Въпреки това съдът следва да посочи, че такова задържане в случая е невъзможно, тъй като съгласно чл. 36, ал. 2 ЗНасл като наследник със запазена част, надареният може да задържи целия имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно. В случая стойността на дарения имот е 37 940 лева, на целия имот е 56 910 лева, а сборът от запазената част на ответника/15 986.67 лева/ и разполагаемата част на наследодателя/15 986.67 лева/е в размер на 31 973.34 лева, при което следва, че не е налице хипотезата по чл. 36, ал. 2 ЗНасл. С оглед на гореизложеното дареният имот следва да се върне в наследството.

По делбения иск - в резултат на уважаването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗНасл процесният жилищен имот се явява съсобствен и следва да бъде допуснат до делба между четиримата съделители – ищците и ответника по настоящото дело. При определяне на дяловете на съделителите в съсобствеността съдът съобразява наследствените дялове на съделителите и дарственото разпореждане в запазената му част и възстановената запазена част на ищците. Всеки от двамата наследници на общия наследодател е притежавал 1/6 идеална част от този имот по наследство, която част според възприетата експертна пазарна стойност на имота от 56 910 лева към 18.07.2015 г., се равнява на 9 485 лева. За ищците към тази парична стойност на дела следва да се прибави стойността на възстановената им запазена част от наследството, а именно сумата в размер на 10 976.67 лева, при което техният общ дял в имота се равнява на 20 461.67/56 910 ид. части/по 6 820.56/56 910 ид. части за всяка една от трите ищци/. Съответно делът на ответника от процесния жилищен имот е в размер на 36 448.33/56 910 ид. части. Ето защо процесният жилищен имот следва да бъде допуснат до делба при следните квоти на съделителите: Б.Я.Х. - 6 820.56/56 910 ид. части, С.Х.Х. - 6 820.56/56 910 ид. части, С.Х.А. - 6 820.55/56 910 ид. части и З.М.Х. - 36 448.33/56 910 ид. части.

Относно делбения иск за процесните три земеделски имота – по делото не са налице данни, установяващи, че тези имоти са били подчинени на режим на СИО, а и възстановяването им на името само на М. Х.  сочи към извода за негова лична собственост. Бракът му с починалата му през 1998 г. негова съпруга е сключен през 1957 г., т. е. в периода на колективизацията на земеделските земи, и това също подкрепя извода, че реституираните имоти не са били съпружеска общност, а лична такава на наследодателя. Предвид останалите след смъртта му двама законни наследници, същите са имали право на равни дялове от по ½ в тези имоти, като след смъртта на сина му Х. Х. неговият дял от ½ ид. част се разпределя между трите му наследници. При това положение трите земеделски имота следва да бъдат допуснати до делба при следните дялове между съделителите: Б.Я.Х. – 1/6 ид. част, С.Х.Х. - 1/6 ид. част, С.Х.А. - 1/6 ид. част и З.М.Х. - 3/6 ид. части.

Предвид липсата на направени претенции за присъждане на деловодните разноски във връзка с разглеждането на предявения иск по чл. 30, ал. 1 ЗНасл, то съдът не следва да произнася по този въпрос.

След влизане на настоящото решение в законна сила следва да бъде назначена съдебна експертиза, която да оцени допуснатите до делба имоти и да се произнесе по въпроса за тяхната поделяемост.

Водим от горното съдът

 

Р         Е         Ш       И:

 

НАМАЛЯВА на основание чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството извършеното с нотариален акт № 2 том ІІ дело № 1217/16.04.2004 г. от регистъра на Нотариус № 327 с район на действие РС – Омуртаг, вписан в Служба по вписванията при районен съд Омуртаг под № 57, том II, дело № 271/2004 г. от наследодателя М.Х.Х., починал на *** г., в полза на З.М.Х. *** с ЕГН – ********** дарение на следния недвижим имот: 4/6 идеални части от УПИ № Х-1266 в квартал 119 по плана на град Омуртаг с площ 414 кв. м., ведно с 4/6 ид. ч. от построените в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда с площ 100 кв. м., масивна сграда с площ 28 кв. м., при граници на имота „ ул. ***, ул. ***, имот № ІХ-1269 и имот № ХІ-1267, в размер на 10 976.67/десет хиляди деветстотин седемдесет и шест лева и 67 ст. /лева, и ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на наследниците Б.Я.Х. ЕГН **********, С.Х.Х. ЕГН ********** и С.Х.А. ЕГН ********** от наследството, останало от М.Х.Х., починал на *** г., в размер на 10 976.67/десет хиляди деветстотин седемдесет и шест лева и 67 ст. /лева.

ДОПУСКА на основание чл. 344, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 69 Закона за наследството да се извърши съдебна делба на следния недвижим имот, останал в наследство от наследодателя М.Х.Х., починал на *** г., а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 53535.501.1266 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Т., одобрени със Заповед РД-18-86/17.12.2009 г. на ИД на АГКК с административен адрес гр. О., ул. *** № *** с площ 415 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/, номер по предходен план: 1266, квартал: 119, парцел X, при съседи: 53535.501.1269, 53535.501.1267, 53535.501.3097, 53535.501.3096, заедно с построените в него СГРАДА с идентификатор 53535.501.1266.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Т., одобрени със Заповед РД-18-86/17.12.2009 г. на ИД на АГКК с административен адрес гр. О., ул. *** № *** с площ 111 кв. м, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 53535.501.1266, брой етажи:2, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, СГРАДА с идентификатор 53535.501.1266.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Т., одобрени със Заповед РД-18-86/17.12.2009 г. на ИД на АГКК с административен адрес гр. О., ул. *** № *** с площ 28 кв. м, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 53535.501.1266, брой етажи: 1, предназначение: Селскостопанска сграда, СГРАДА с идентификатор 53535.501.1266.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Т., одобрени със Заповед РД-18-86/17.12.2009 г. на ИД на АГКК с административен адрес гр. О., ул. *** № *** с площ 4 кв. м, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 53535.501.1266, брой етажи: 1, предназначение: Друг вид сграда за обитаване, СГРАДА с идентификатор 53535.501.1266.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Т., одобрени със Заповед РД-18-86/17.12.2009 г. на ИД на АГКК с административен адрес гр. О., ул. *** № *** с площ 13 кв. м, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 53535.501.1266, брой етажи: 1, предназначение: Селскостопанска сграда, между съделителите Б.Я.Х. ***, ЕГН **********, С.Х. ***, ЕГН **********, С.Х.А. ***, ЕГН ********** и З.М.Х. ***, ЕГН **********, при следните квоти: Б.Я.Х. - 6 820.56/56 910 идеални части, С.Х.Х. - 6 820.56/56 910 идеални части, С.Х.А. - 6 820.55/56 910 идеални части и З.М.Х. - 36 448.33/56 910 идеални части.

ДОПУСКА на основание чл. 344, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 69 Закона за наследството да се извърши съдебна делба на следните недвижими имоти, останали в наследство от наследодателя М.Х.Х., починал на *** г. :

1/ ПИ с идентификатор 68761.11.50 с площ 5 799 кв. м., категория 6, начин на трайно ползване: нива, находящ се в местността *** по кадастралната карта на с. ***, общ. О., с номер по предходен план 011050, съседи: 68761.11.131, 68761.11.46, 68761.11.49, 68761.11.128.;

2/ ПИ с идентификатор 68761.25.4 с площ 6 431 кв. м., категория 5, начин на трайно ползване: нива, находящ се в местността *** по кадастралната карта на с. ***, общ. О., с номер по предходен план 025004, съседи: 68761.25.44, 68761.25.38, 68761.25.42;

3/ ПИ с идентификатор 68761.11.56 с площ 971 кв. м., категория 6, начин на трайно ползване: нива, в местността *** по кадастралната карта на с. ***, общ. О., с номер по предходен план 011056, съседи: 68761.11.131, 68761.502.9901, 68761.11.91, между съделителите Б.Я.Х. ***, ЕГН **********, С.Х. ***, ЕГН **********, С.Х.А. ***, ЕГН ********** и З.М.Х. ***, ЕГН **********, при следните квоти: Б.Я.Х. – 1/6 идеална част, С.Х.Х. - 1/6 идеална част, С.Х.А. - 1/6 идеална част и З.М.Х. - 3/6 идеални части.

След влизане на решението в законна сила да се назначи съдебна експертиза, която да оцени допуснатите до делба имоти и да се произнесе по въпроса за тяхната поделяемост.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Т. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова