Р Е Ш
Е Н И Е
N154
гр.Русе, 02.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание
на двадесет и втори май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА, мл. съдия
при секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА В. гр. дело N147 по описа за 2020
година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М.И.Р. *** против решение
№2169/20.12.2019г., постановено по гр.д.№ 4417/2019 г. на Русенския районен
съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за заплащане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди от трудова злополука с правно основание чл.200
от КТ над сумата в размер на 56 000 лв. до размер на 80 000 лв.
Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано като
постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
закона по съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на ново, с което искът бъде уважен изцяло.
Претендира и разноските за производството. Счита жалбата на другата страна за
неоснователна по съображенията, изложени в отговора по чл.263 от ГПК.
„Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД, ЕИК ********* обжалва същото
решение в частта, с която предявеният от М.И.Р. иск по чл.200 от КТ е уважен
над сумата от 15 000 лв. Излагат се оплаквания за неправилност на
решението в обжалваната част и се иска
неговата отмяна и постановяване на ново, с което искът над сумата от
15 000 лв. се отхвърли. Счита жалбата на М.И.Р. за неоснователна и иска същата да се
остави без уважение.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:
Жалбите са подадени от
процесуално легитимирани лица- страните по делото, в законоустановения
срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което са допустими.
Разгледани по същество
жалбата на М.И.Р. е основателна, а жалбата на „Т и М Билдинг Кънтракшън Къмпани“ ООД-Русе- неоснователна.
Производството по делото
е образувано по предявеният от М.И.Р. против „ Т и М Билдинг Кънтракшън Къмпани“ ООД-гр.Русе иск с правно основание
чл.200 от КТ- за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди в размер на 80 000 лв.
Съгласно разпоредбата
на чл.200 от КТ за вреди от
трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто
или смърт на работника или
служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това,
дали негов орган или друг
негов работник или служител има
вина за настъпването
им.
За да бъде ангажирана
отговорността на работодателя на заявеното основание, в доказателствена тежест на ищеца е да
установи елементите от фактическия състав на цитираната
правна норма.
По делото е безспорно установено,
че страните са били в трудово
правоотношение, породено от сключен на 05.06.2018 г. трудов
договор като М.Р. е заемал
длъжността “работник строителство“.
На 07.06.2018
г. при ремонт на покрив М.Р. е претърпял злополука- загубил равновесие и паднал от покрива на земята,
в резултат на което получил множество
телесни увреждания. Злополуката
е била декларирана от работодателя. С разпореждане № 95/24.07.2018 г. на
ТП– Русе на НОИ злополука е призната за трудова такава по см. на чл. 55,
ал. 1 от КСО.
Установено е, че Р. бил временно
неработоспособен за периода от настъпване на злополуката до 01.06.2019 г., през който период му било проведено
спешно оперативно лечение, извършени множество медицински прегледи от различни
специалисти, приемал е медикаменти.
С Експертно
решение № 2535/14.08.2019 г. на ТЕЛК общи заболявания първи състав- УМБАЛ Русе,
на М.Р. е била призната 40% трайно намалена работоспособност за срок
от две години с водеща диагноза „Дифузна травма на главния мозък“. В ЕР е
прието, че противопоказни за освидетелствания са следните условия на труд: „тежък физически
труд, натоварване на горни крайници“. Решението на ТЕЛК е обжалвано
и до момента процедурата не е приключила с влязло в сила ЕР. За периода
от м. юни 2018 г. до м.април 2019 г. на М.р. са били платени парични обезщетения
за временна неработоспособност.
С приетата по делото
СМЕ, изпълнена от ВЛ д-р И.С.е установено, че в
резултат от злополуката М.Р. е получил множество травми на главата:
морфологично счупване на черепа вдясно, счупване на медиалната стена на десен максиларен синус, контузия на мозъка, колекция на кръв в субарахноидалното пространство, колекция от въздух в
черепната кухина, оток на мозъка, временна травматична кома, счупване на седмо
и осмо ребра вдясно, счупване на гръдната кост, колекция от кръв и въздух в
дясно плеврално пространство, наложили торакоценентеза, контузии на белите дробове, пукнатина на слезката, разкъсване на черния дроб, колекция от кръв в
коремната кухина, супкапсуларен кръвоизлив, на десния
бъбрек, счупване на десни хълбочна, седалищна и срамна кости, със засягане на ацетабулума, остра посткръвозагубна
анемия, наложила кръвопреливания, хроничен субдуларен
хематом. Същите са причинили разстройство на здравето, временно опасно за
живота, трайно затрудняване на движенията на снагата и десен долен крайник за срок
повече от тридесет дни, постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота,
трайно затрудняване на движението на десен горен крайник за срок повече от
тридесет дни, трайно отслабване на слуха. Вещото лице е посочило, че са налице
усложнения по отношение на централната нервна система – хроничен хематом, като
е трудно да се прогнозира неговото развитие, но усложненията са били налице в
продължителен период от време, като са налице и към момента. Прието е, че болковият синдром е изразен след травмата и по време на
болничното и домашно-амбулаторното лечение. Експертът е заключил, че е налице
пряка причинна връзка между събитието и уврежданията, като единствено във
връзка с нарушенията във функциите на щитовидната жлеза тази връзка е
изключена. Налице е загуба на слуха с дясното ухо, което определя
квалификацията трайно отслабване на слуха, като не се изключва последно да е
пожизнено. Налице е ограничена подвижност на дясната очна ябълка от травмата,
което е продължително и може да остане за цял живот. По отношение на лечението
експертът сочи, че наличният хематом намалява пространството в черепната
кухина, което постравматично състояние може да доведе
до усложнения и увреждания при повишаване на вътречерепното
налягане, както и до усложнения свързани с дразнене на мозъка. Вещото лице е пояснило заключението си
в съдебно
заседание, проведено на 20.11.2019 г., като е посочило, че затруднението в
движението на десния крак е с централен произход във връзка с мозъчната травма,
а не със счупването на крайника. Загубата на слуха е също в резултат на
мозъчното увреждане. Пояснено е, че макар Р. да е имал увреждане на лявото око
по рождение, от травмата на дясното око има нарушена проводимост
на нервите, които управляват мускулите, като периферното зрение не е нарушено.
Тежкото общо състояние на лицето в резултат от травматичните уврежданиия не е позволило оперативното лечение на хематома
в черепната кухина с оглед високия риск, а предприетото медикаментозно лечение
експертът оценява като правилно в случая. Настъпилите в последствие усложнения
не минимизират този риск, в която връзка вещото лице заключва, че отказът на
пациента да бъде опериран не съставлява отказ от лечение, а избор на такова, с
оглед високия оперативен риск. Именно поради последното това състояние се
квалифицира като постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота,
тъй като хематомът няма да изчезне, а ще остане. Вещото лице
е посочило също, че решението на ТЕЛК, с което е
определен процентът неработоспособност по отношение на физическото състояние на
лицето, не обхваща трайното отслабване на слуха и че е налице остатъчно затруднение на
движенията на долните крайници – пареза и нарушение
на походката, има остатъчни травми и по отношение на централната нервна
система, а пълно възстановяване на слуха и по отношение на хематома няма да
настъпи. Що се касае до уврежданията на вътрешните органи и счупването на таза
експертът е пояснил, че е налице възстановяване, без последствия и усложнения.
В допълнение е посочено, че няма данни и пациентът не страда от цироза.
С приетото
заключението по назначената съдебно-психиатрична експертиза е установено,
че М.Р. е получил следните увреждания: органично
разстройство на настроението, органично депресивно разстройство, наличие на
тревожно разстройство. С оглед тежестта на черепно - мозъчната травма,
обуславяща психичните нарушения, експертът е псочил,
че не се очаква пълно възстановяване на Р.. Експертът е пояснил
заключението си в с.з като е посочил, че при паметта има увреда,
която за момента не е дълбока. Относно органичното депресивно
разстройство е обяснено, че същото се лекува много по-трудно от другите
депресии, като медикаменти /антидепресант и
стимулиращи мозъчната дейност/ следва да бъдат приемани много по-продължително
време за смекчаване на симптомите. Изразено е предположение, че може да се
очаква задълбочаване на симптомите във времето с оглед тежестта на травмата,
сериозните увреждания и възрастта на пострадалия.
От показания на св. Й. Р.- майка на ищеца и на св. Пл.П., е установено, че Р. прекарал
първите двадесет дни след инцидента в интензивно отделение в болница, след
което бил преместен, за да бъде лекуван, в неврохирургично
отделение,
където престоял още 20 дни. След изпиването му от болничното
заведение същият бил откаран в дома
на неговата майка, която изцяло
поела грижите за него с помощта на сестрата на ищеца и нейния съпруг. В първите
седмици след изписването Р. буйствал нощем, за
което му били изписани успокоителни и болкоупокояващи
медикаменти,
месеци след инцидента не разпознавал
никого, говорел несвързано, бил само на легло, започнал да става след 2-3
месеца, но се придвижвал
с помощта на инвалидна
количка. М.Р. не бил в състояние да се
обслужва сам, не се ориентирал пространствено, изпитвал постоянен страх. С времето
спомените му започнали да се възвръщат, като осъзнавайки състоянието си проявавал чувствителност, че е в тежест на близките си,
понякога ставал агресивен, имал помисли за самоубийство. Същият имал нарушена
координация, забавени движения на главата, не чувал с едното ухо, а преди
инцидента не е имал проблеми с говора, паметта, равновесието, слуха. Опитал се
да работи, но реакциите му били забавени, съответно качеството на работата –
различно, което го притеснявало. Липсвало му общуването с хора.
С оглед на така установените факти правилно първинстанционният съд е приел, че в процеса
са установени елементите от фактическия
състав на чл.200 от КТ, обуславящи обезщететителната
отговорност на работодателя.
Въз основа
на задълбочен анализ на релевираните
доказателства правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят
Р. е установил по вид и интензитет претърпените от него неимуществени вреди.
По делото е установено по категоричен начин, че в резултат
от трудовата злополука работникът е получил множество телесни увреждания, които в значителна степен са засегнали
неговия телесен интегритет. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че телесните
повреди имат траен
характер, някои от тях изискващи
продължително лечение с оглед трудностите в лекуването им /органичното
депресивно разстройство/, а други- хематомът в черепната
кухина, травмата на дясното око и трайното отслабване на слуха, са с пожизнен
характер. На база на
свидетелските показания, медицинската документатия и приетите експертизи, правилно първоинстанционният съд е извел извод, че
и в бъдеще М.Р. ще бъде ограничен освен в личния и социални си живот, а също
и при упражняване правото си на труд, предвид приетите за противопоказни
условия на труд, трайността и вида на уврежданията.
Правилно районният съд е определил размера на дължимото обезщетение
за претърпените от жалбоподателя Р. неимуществени вреди, а доводите на
дружеството- работодател са изцяло неоснователни.
При определяне на
размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД, която постановява, че същите се определят по справедливост.
Понятието справедливост няма абстрактен характер, а е свързано с преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да
бъдат съобразени при определяне на размера.
Определеното от
районният съд обезщетение в размер на 80 000 лв. съответства
на критерият справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, тъй като
е съобразен с конкретните обективни обстоятелства- начина на извършване
на злополуката, вида и интензитета на получените телесни
увреждания, продължителността
на претърпените болки и страдания, продължителността на лечението, обстоятелството, че и до момента
не е настъпило пълно възстановяване и не се
очаква да настъпи, наличието на
висяща процедура по определяне на
процента на трайно намалената работоспособност на жалбоподателя Р. и свързаните с това ограничения, както
в личния му живот, така и по
отношение на правото му труд.
Размерът е
съобразен и с икономическите
условия в страната, както и с актуалната съдебна практика.
Неправилно и в противоречие на материалния закон и процесуалните правила
районният съд е намалил така определения размер по съображения, че е налице съпричиняване от страна на Р..
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че е сезиран
с надлежно възражение от страна на
работодателя за намаляване на отговорността
му по реда
на чл.201, ал.2 от КТ. В отговора
на исковата молба работодателят бланкетно е посочил, че пострадалият от трудовата злополука
в голяма степен допринесъл настъпването на вредоносния резултат като допуснал
груба небрежност- извършил възложената му работа без
необходимото внимание и старание и в нарушение на технологичните правила и правилата за безопасност.
Въведенето с отговора възражение не е конкретизирано- чрез посочване на конкретни
факти и конкретни нарушения, които да осъществяват състава на чл.201, ал.2 от КТ.
В съдебно заседание работодателят е уточнил, че нарушенията се изрязават в това, че работникът
е изпълнявал трудовите си задължения без
да ползва лични предпазни средства, както и след употреба на
алкохол.
Дори да се приеме, че е налице
надлежно възражение, то установяването му е в доказателствена
тежест на работодателя, за което не са релевирани
доказателства.
За да бъде налалена
отговорността на работодателя следва да се установи
наличието на груба небрежност на страна на
работника по смисъла на чл.201 от КТ. В КТ не е дадена легална дефиниция на понятието
"груба небрежност",
нито пък някакви признаци за определянето му като вид
непредпазливост. Определение на непредпазливостта
е дадено в НК. Съгласно чл.
11, ал. 3
НК непредпазливостта е съзнавана
и несъзнавана. Грубата небрежност
е непредпазливост и то от категорията на съзнаваната непредпазливост. Груба ще
е небрежността, когато работникът е съзнавал (предвиждал) настъпването на вредоносните последици - увреждането на здравето си,
но е мислел да ги предотврати
- чл. 11, ал. 3, пр.
посл. НК. С оглед на посочената дефиниция
трайната съдебна практика приема, че "Грубата
небрежност" е по-висока
степен на обикновената небрежност. Не всяко нарушение
на правилата на безопасността на труда обаче
мотивира приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, а само
подчертано субективното отношение на пострадалия,
довели до осъществяване на грубата небрежност от негова страна
като елемент от неговото виновно
действие.
В конкретният случай няма доказателства, които да установяват
поведение,
което да се определи като
груба небрежност.
По делото няма доказатества,
които да установяват, че работодателят е изпълнил вненените му от
закона задължения за осигуряване на безопастни
условия на труд- няма доказателства за провеждане на първоначален и ежедневен инструктаж, както и за предоставянето на лични предпазни средства на пострадалия работник.
В подкрепа на
твърденията си работодателят е ангажирал свидетелски показания- на св. А. и св. Е.. Същите обаче са общи, неконтректи и не установяват нито спазване от страна на работодателя на вменените му от закона задължения за осигуряване на безопасни условия на труд, нито установяват конкретни нарушения
от страна на Р., които
да попадат в понятието груба небрежност.
По делото работодателят не е релевирал доказателства, които да установяват
точните задължения на работника, преминаването
му през първоначален
и ежедневен инструктаж, както
и предоставяне на лични предпазни средства- работно облекло, работни обувки, каска, обезопасителен колан. Напротив, от представеният във въззивната инстанция препис от обвинителен акт може да се
обоснове точно обратния извод. Работодателят не е изпълнил своите задължения,
регламентирани от КТ, ЗЗБУТ и издадените позкановони
нормативни актове, поради което след като не е предоставил лични предпазни
средства на работника не може да се позовава на неползването на такива. Недоказано е и твърдението, че Р. е изпълнявал
трудовите си задължения след употреба
на алкохол и нито връзката на това
твърдение с настъпилата злополука.
По тези съображения въззивният съд приема, че
решението в частта, с която е прието наличието на груба небрнежност
от страна на работника като
основание за намаляване на определеното
обезщетение, е неправилно и в тази
част следва да бъде отменено
като вместо него се постанови
ново, с което искът се уважи
изцяло.
Разноските по делото следва
да се определят
съобразно чл.78 от ГПК и същите са в тежест
на работодателя. Жалбоподателят М.Р. е
представляван по делото от адв.П.И. безплатно, поради
което в полза на същата следва да се присъди адв.
възнаграждение в размер на 2980 лв. съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. В тежест на работодателя следва да се възложи и дължимата държавна такса.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №2169/20.12.2019г., постановено по гр.д.№
4417/2019 г. на Русенския районен съд, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от М.И.Р. против „Т и М Билдинг Кънтракшън
Къмпани“ ООД- гр.Русе иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от трудова злополука с правно основание чл.200 от КТ над
сумата в размер на 56 000 лв. до размер на 80 000 лв. и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Т и М Билдинг Кънтракшън
Къмпани“ ООД- гр.Русе да заплати на М.И.Р. *** и сумата в размер на 24 000
лв.- обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от трудова
злополука.
ОСЪЖДА „Т и М Билдинг Кънтракшън
Къмпани“ ООД- гр.Русе да заплати на адв.П.И. *** на
основание чл.38, ал.2 от ЗА възнаграждение в размер на 2980 лв.
ОСЪЖДА „Т и М Билдинг Кънтракшън
Къмпани“ ООД- гр.Русе да заплати по сметка на Русенския окръжен съд държавна
такса в размер на 960 лв.
Решението може
да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: