Решение по дело №696/2020 на Районен съд - Котел

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер 260004,  05 февруари 2021 г., град  КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  КОТЕЛ, граждански  състав, на петнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно заседание, в следния състав :

СЪДИЯ : ЙОВКА  БЪЧВАРОВА

секретар Йордан Кръстев, като разгледа докладваното от съдия гражданско дело № 696 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по молба от С.Д.К. против К. С. К. (баща на молителката), Д.К.О. (майка на молителката) и С. С. Катинов (чичо на молителката) за предоставяне на защита на ЗЗДН, вкл. и за незабавна защита по реда на чл.18 от ЗЗДН. Твърди се, че молителката е на 20 години и съжителства на съпружески начала с мъж на име В. К. Р. на адрес село Градец, община Котел, кв. Запад 57, от съжителстването с когото имат деца. Нейните родители не одобрявали връзката им, затова неколкоктратно правили опити да я разделят с В. Р. и да я принудят да се върне да живее при тях, вкл.  чрез използване на физическо насилие. Последният акт на домашно насилие, който тримата ответници извършили спрямо молителката, бил на 14.12.2020г., когато те тримата, придружени и от други техни роднини, отишли в дома на молителката и на съжителя ù и започнали да крещят, че я прибират вкъщи, след което ще я пребият, ще я превъзпитат и ще ù намерят друг мъж. Нанесли побой на родителите на В. Р., вкл. в присъствие на малкото им дете. Молителката и В. Р. заедно с бебето им успели да избягат от къщата и започнали да се укриват при роднини и познати. Подали оплакване и до полицията. Молят съда да постанови решение, с което да задължи тримата ответници да се въздържат от домашно насилие спрямо молителката и да им бъде забранено да доближават нея и дома ù, в който живее.

С определение от 18.12.2020г. производството срещу С. С. К. е прекратено като недопустимо.

В съдебно заседание молителката се явява лично и се представлява от адв. С.Ж. от САК, който поддържа молбата.

Ответниците се явяват лично. По същество не оспорват описаните в молбата фактически твърдения.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Молителката С.Д.К. е дъщеря на ответницата Д.К.О., последната съжителстваща на съпружески начала с ответника К.К., който се определя като биологичен баща на молителката, която също го възприема като такъв.

Молителката съжителства на съпружески начала с лицето В. Кънчев Р.. Молителката е майка на три деца – К., роден през 2016г., К., роден през 2018г., и И., роден през 2020г, на които нейният съжител се определя като биологичен родител. Детето К. починало при нещастен случай, а през лятото на 2019г. детето К. пострадало при катастрофа, получило тежки увреждания и било настанено в специализирана институция, за да му се оказват постоянни медицински грижи.

Молителката, нейният съжител и децата живеят заедно с родителите на В. Р. в село Г. кв.***************.

Ответниците били притеснени от нещастията, случили се с двете деца и предприели действия, за да приберат молителката и детето И., тъй  като, по тяхна преценка, молителката и нейният съжител не можели да полагат адекватни грижи за децата си. Явно обаче между тях се е появило и напрежение по повод застрахователното обезщетение, което се очаква да бъде изплатено, заради травмите, нанесени на детето К., при ПТП.

В жалба от 10.11.2020г., подадена от молителката до РУ на МВР Котел, се казва, че получавала пари за болното си дете, а отв. К.К. непрекъснато искал тя да му дава от тези пари. Твърди се в жалбата, че му е дала общо 1040 лв.

На 14.12.2020г. ответниците отишли в дома на молителката, където били още съжителят ù В. К., родителите му – свидетелите Н. Т. и К. М., синът им В., както и други неустановени по делото лица. Ответниците искали да приберат оттам молителката и детето, започнали я дърпат, да вдигат скандали, да псуват и да обиждат. Казвали на молителката, че ще я вземат и ще я омъжат за друг по-хубав мъж, че ще запалят къщата, заплашвали, че ще избият всички с нож. В. – другият син на свидетелите, ударил ответника К. по главата.  Молителката и В. К. заедно с детето избягали и се скрили при техни близки в селото, а през следващите дни напуснали село Градец. Същата вечер свидетелите подали оплакване до полицейския участък в село Градец.

Горните фактически положения съдът установи след анализ на събраните писмени и гласни доказателства. Показанията на двамата свидетели, които са очевидци на инцидента, съдът обсъди с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, която се основава на особеностите на свидетелските показания като средство за възстановяване в процеса на конкретни, непосредствено възприети от свидетеля факти, но поради наличие на емоционална връзка между свидетеля и някоя от страните по делото, може да се засегнал в една или друга степен възприемането, запаметяването или интерпретацията на фактите. В тази насока и законът изрично утвърждава необходимостта от критичен поглед върху показания, дадени от емоционално обвързани със страна по спора свидетели, без обаче да ги лишава от доказателствена стойност. Това означава, че съдът може да игнорира дадени под страх от наказателна отговорност показания от заинтересовано лице само ако и доколкото е подложено на съмнение от друго, обективно установено в процеса обстоятелство. Такива други доказателства по делото не бяха събрани. Дори напротив, в обясненията си двамата ответници не отричат твърденията в молбата и данните, които изнесоха свидетелите, но са убедени, че са действали правомерно и в интерес на детето И..

Приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, подписана от молителката и възпроизвеждаща описаните в молбата фактически твърдения, губи доказателствената си стойност, тъй като твърденията за извършеното домашно насилие е възможно да бъдат доказани посредством други доказателства, което беше предприето от страна на молителката.

Молбата е допустима, тъй като е подадена в едномесечния срок от извършване на домашното насилие. Ответникът, независимо че не е баща на молителаката, се определя като неин биологичен баща и тя го възприема като баща. Живели са заедно като семейство, поради което съдът приема, че е допустимо тя да иска защита срещу него по реда на ЗЗДН. Въпросите по допустимостта са разрешени с определението за насрочване на делото, при позововане на определение № 676/25.09.2009г. на ВКС по гражданско дело № 3175/2008г., ІV г.о.

Разгледава по същество, молбата е основателна. Според легалната дефиниция на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Съдът приема действията на ответниците като акт на психическо и емоционално насилие над молителката, независимо от обстоятелството, че тези им действия могат да се квалифицират и като престъпления, и като деликти, тъй като според изричната разпоредба на чл.1, ал.2, отговорността по този закон не изключва гражданската, административнонаказателната и наказателната отговорност на извършителя.

Съдът не споделя възраженията на ответниците, че поведението им било правомерно, тъй като не харесвали съжителя на молителката и тъй като се страхували за детето И., затова отишли да ги вземат насила и двамата. Такова поведение може и да е обичайно според нравите и традициите на общността, към която принадлежат, но то е неправомерно, защото е забранено от закона.

По тези съображения съдът следва да постанови решение, по силата на което да наложи комплекс от мерки, предвидени в чл.5, ал.1 от ЗЗДН, които представляват не наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 от ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия (чл.5, ал.1, т.2-4 от ЗЗДН) и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице (чл.5, ал.1, т.1, т.5 и т.6 от ЗЗДН).

Съдът счита, че най – наложителната мярка за закрила е забраната ответниците да приближават жилището на молителката, което тя обитава, както и местоработата ù и местата за социален отдих. Тъй като мерките целят да предотвратят бъдещи прояви на домашно насилие, посочената мярка ще препятства прекия контакт между жервата и ответниците и ще осуети възможността за физически посегателства. Следва да бъде взета и мярката по т. 1 - задължаване ответниците да се въздържа от извършване на домашно насилие.

Съдът следва да определи срок от 10 месеца, за който да бъде наложена мярката по т.3, считано от датата на постановяване на решението и издаване на заповедта, тъй като заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение и обжалването не спира изпълнението ù, според чл.17, ал.3 и чл.20 от ЗЗДН. Посоченият срок е достатъчно отмерен като продължителност, през който ответниците ще имат достатъчно време да преосмислят както извършеното деяние, така и своето бъдещо поведение.

Размерът на глобата, която следва да се наложи на всеки от ответниците по реда на чл.5, ал.4 от ЗЗДН, е в размер на минималния предвиден от 200.00 лева.

На основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва да бъде издадена заповед за защита. На основание чл.16, ал.2 вр. чл.21, ал.2 от ЗЗДН ответниците следва да бъдат предупредени, че при неизпълнение на заповедта полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно прокуратурата. На основание чл.16, ал.3 от ЗЗДН преписи от решението и от заповедта следва да бъдат връчени на страните. Заповедта следва да се връчи на РУ на МВР Котел по настоящия адрес на нарушителя и на пострадалото лице.

На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН вр. т.16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответниците следва да заплатят държавна такса в размер на 25.00 лева по сметка на бюджета на съдебната власт.

Ръководен от гореизложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН Д.К.О., ЕГН **********, адрес ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С.Д.К., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес ***, фактически живееща на адрес село Г. ***************.

ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на Д.К.О., с посочени данни, да приближава жилището, което обитава С.Д.К., с посочени данни, находящо се на адрес село Г. община Котел, кв. ************, местоработата ù, местата за социални контакти и отдих, които посещава молителката, за срок от десет месеца.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН К. С. К., ЕГН **********, адрес ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С.Д.К., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес ***, фактически живееща на адрес село Г., *****************

ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на К. С. К., с посочени данни, да приближава жилището, което обитава С.Д.К., с посочени данни, находящо се на адрес село Г., община Котел, ***********, местоработата ù, местата за социални контакти и отдих, които посещава молителката, за срок от десет месеца.

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на С.Д.К., с посочени данин, заповед за защита.

ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.16, ал.2 вр. чл.21, ал.2 от ЗЗДН Д.К.О. и К. С. К., двамата с посочени данни, че при неизпълнение на заповедта полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно прокуратурата.

ОСЪЖДА на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН Д.К.О., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ глоба в размер на 200.00 (двеста) лева, затова че на 14.12.2020 г. в село Градец, община Котел е извършила спрямо С.а Д.К., с посочени данни, акт на домашно насилие.

ОСЪЖДА на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН К. С. К., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТИ глоба в размер на 200.00 (двеста) лева, затова че на 14.12.2020 г. в село Градец, община Котел е извършила спрямо С.а Д.К., с посочени данни, акт на домашно насилие.

ОСЪЖДА Д.К.О. и К. С. К., с посочени данни, ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел сумата 25.00 (двадесет и пет) лева, представляващи държавна такса.

ПРЕПИСИ от заповедта и решението да се връчат на Началника на РУ на МВР Котел и на страните.

РЕШЕНИЕТО и заповедта подлежат на незабавно изпълнение, като решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС Сливен в седемдневен срок от съобщаването му.

 

                                                                        С Ъ Д И Я :