№ 181
гр. Ямбол, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Ц.Х.Г.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20232300500066 по описа за 2023 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Ц. А. А. и В. А. А. чрез
пълномощника им адв.К., АК-Ямбол против решение № 627/29.11.2022 г., постановено по
гр.д.№ 3644/2021 г. по описа на ЯРС, с което съдът е отхвърлил предявените от
въззивниците искове по чл.42 б."б" ЗН за обявяване за нищожно на саморъчното завещание
на В.Д.Ш. б.ж. на гр.****, с което същата е завещала на М. Н. С. земеделски земи и дворно
място в с.****** и иска по чл.19 ал.1 ЗН за обявяване за недействителен на завета на
земеделските земи, подробно описани в исковата молба.
Счита се, че първоинстанционният съд е постановил порочно решението в нарушение на
материалния и процесуалния закон, същото е и необосновано, тъй като за да отхвърли иска
за обявяване за нищожно на саморъчно завещание, съдът се е позовал на изготвените по
делото две съдебно-графологични експертизи, които имат пороци, поставящи под съмнение
крайните им заключения. В двете експертизи има разминаване относно общите признаци, с
които характеризира почерка и подписа в завещанието на В.Ш., както и заключението на
вещото лице от ОД на МВР-**** се различава от заключението на вещото лица от *****.
Всички възражения по въззивната жалба въззивниците са подкрепили с подробни и
конкретни доводи. Предвид оплакванията относно начина на изготвяне на експертизите и
ползвания сравнителен материал, въззивниците считат решението на ЯРС е необосновано.
Второто оплакване по въззивната жалба е за това, че неправилно не е прието за
недействително саморъчното завещание при положение, че завещателката към момента на
нейната смърт не е била собственик на земеделските земи, които е завещала. Ш. е починала
1
на ****** г., а решението, с което е призната за собственик на 10/80 ид.ч. от имотите е
влязло в сила на 24.02.2020 г.
Въззивният съд е оставил без уважение искането на въззивниците извършването на нова
повторна експертиза.
В законоустановения срок ответницата по делото М. Н. С., сега въззиваема страна, е
депозирала чрез пълномощника си адв.С. отговор на въззивната жалба и счита същата за
неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и
обосновано се желае да бъде оставено в сила.
В съдебно заседание въззивниците, редовно призовани не се явяват и не изпращат
представител.
Въззиваемата страна, редовно призована се явява лично и с пълномощника си, поддържа
се становището по отговора на въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивниците са
легитимирани и имат правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр.
с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на
доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за
необходимо да изложи следното:
Пред ЯРС Ц. А. А. от с.****** и В. А. А. от с.********* са предявили срещу М. Н. С. от
с.**** иск да се обяви на основание чл. 42, б. „б" от ЗН вр. чл.25 от ЗН нищожността на
саморъчно завещание, както и евентуален иск да се приеме за установено, че саморъчното
завещание е недействително на основание чл. 19 ал.1 от ЗН по отношение на завещаните
недвижими имоти – седем поземлени имот в землището на с.******. Твърденията са за това,
че завещателката В.Д.Ш. е обща наследодателка на страните, която е починала в хода на
делбено производство, по което предмет са били земеделските земи възстановени на
наследниците на Д.К.Б. и находящи се в землището на с.******. След смъртта на В.Ш. е
представено саморъчно завещание, с което същата е завещала на ответницата М. Н. С.
своите 10/80 ид.ч. от процесните земеделски земи. Според ищците саморъчното завещание
не е писано и подписано от завещателката и не са спазени изискванията на чл.25 от ЗН
относно формата на завещанието. Към момента на изготвяне на завещанието Ш. е била на
92 години, с влошено здраве, включително и влошено зрение и се счита, че е било
2
невъзможно същата на напише завещанието.
Отделно от това завещанието ищците считат, че е нищожно, тъй като към момента на
откриване на наследството завещателката не е била собственик на завещаните имоти. С
решение № 147/14.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 543/2016 г., влязло в сила на 24.02.2020
г., съдът е отменил нот.акт № 81 т.4 д.№ 524/14.12.2015 г., по който ищецът Ц. А. е признат
за собственик по наследство и давност на 37/80 ид.ч. от процесните земеделски земи, както
и с това решение е прието, че В.Д.Ш. притежва 10/80 ид.ч. от тях.
Съгласно чл. 42 от ЗН завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставянето
на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24, съответно чл. 25, ал. 1, а съгласно
последната разпоредба, саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно
от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от
него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.
Пред районния съд е представено заверено от нотариус Д.Л. копие на саморъчното
завещание от 09.01.2019 г. на В.Д.Ш. с което завещава на ответницата М. Н. С. всичките си
недвижими и движими имоти, които притежава към смъртта си, включително идеалните си
части от процесните седем земеделски имота, находящи се в землището на с.******,
общ.Стралджа, обл.Ямбол, както и дворно място с постройки в с.******. Саморъчното
завещание отговаря на изискванията на чл.25 ал.1 от ЗН – съдържа означение на датата,
когато е съставено, подписано е и подписът е поставен след завещателните разпореждания.
Посредством назначените пред първата инстанция две съдебно-графологични
експертизи са установени и другите две предпоставки на чл.25 ал.2 от ЗН – саморъчното
завещание да е изцяло написано ръкописно от самия завещател и да е подписано от него.
Експертите, изготвили двете заключения са категорични, че почерка на изписаното
саморъчно завещание от 9.01.2019 г. и подписа, положен от името на В.Д.Ш. са изпълнени и
положени от В.Д.Ш.. При изслушване на експерта, изготвил първото заключение, ищците
чрез пълномощника си са възразили относно категоричността на заключението, тъй като не
са ползвани достатъчно документи-сравнителен материал, въпреки, че вещото лице е
заявило, че изследваният е достатъчен.
По назначената повторна експертиза заключението на второто вещо лице е отново
категорично за това, че текста и подписа на саморъчното завещание са изготвени от
завещателката Ш.. Вещото лице е ползвало събрания до момента сравнителен материал и
допълнителен такъв, запознал се е и с вече изготвената експертиза и изцяло споделя извода,
до който самия е стигнал, че текста и подписа на саморъчното завещание са изписани от
завещателката.
Липсват основания да не бъдат приети изводите, направени от вещите лица по двете
експертизи, а възраженията на въззивниците по тези заключения са неоснователни. Вещите
лица са работили с оригинала на процесното завещание, сред ползвания сравнителен
материал са и документи подписани пред нотариус, поради което са неоснователни
съмненията на въззивниците за това, че не е ясно дали изследваните подписи са положени от
завещателката. Не отговаря на действителността и твърдението във въззивната жалба, че
3
двете заключения се различават, напротив двете вещи лица са стигнали без колебания и
категорично до едни и същи изводи макар да са работили по различни методи, което не
означава, че заключенията им са различни.
Въззивният съд изцяло споделя изводите на първоинстанционния за това, че е
неоснователен искът за нищожност на саморъчното завещание поради неспазени изисквания
за неговата форма съгласно чл.25 ал.1 от ЗН, което е изцяло опровергано от заключенията на
двете вещи лица за това, че текстът и подписът от саморъчното завещание са изписани от
завещателката Ш..
Правилно е решението на районния съд и в частта на отхвърления евентуален иск за
недействителност на завещанието поради това, че завещателката не е била собственик на
завещаните вещи преди откриване на наследството. На първо място законодателят е
предвидил недействителност на завещание, когато завещателят не е бил собственик на
завещаните вещи преди откриване на наследството с разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗН, но
когато се касае за завет на определена вещ, а не универсално завещание, каквото е
процесното. Разликата между универсално/общо завещание и завет е направена в
разпоредбата на чл.16 от ЗН като според ал.1 завещателните разпореждания, които се
отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи
и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени, а според ал.2
завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество са частни и
придават качеството на заветник. От текста на процесното саморъчно завещание „завещавам
всичките си недвижими и движими имоти, които притежавам по време на моята смърт,
включително и идеалните ми части от следните имоти:…“, следва несъмнения извод, че
завещателното разпореждане е универсално, а не завет. Поради това искът за
недействителност на завещанието, тъй като завещателката не е притежавала недвижимите
имоти при откриване на наследството, е неоснователен и правилно е отхвърлен от районния
съд.
В тази връзка са ирелевантни възраженията във въззивната жалба за това, че към
момента на смъртта на завещателката на ****** г., същата не е била собственик на
завещаните имоти, тъй като решението, с което й е признато правото на собственост е
влязло в сила след този момент. Отделно от това този довод е неоснователен, тъй като
завещателката е собственик на 10/80 ид.ч. от завещаните земеделски имоти по силата на
наследяване от наследодателя Д.К.Б., а не по силата на съдебно решение. Както и
въззивниците сочат решението е постановено в процес за отмяна на констативен нотариален
акт за право на собственост, с който се е снабдил въззивника А. и е постановена отмяната
му, а това, че със същото решение е постановено, че завещателката Ш. е собственик на 10/80
ид.ч. от имотите не създава от този момент правото на собственост за нея.
С оглед изложеното, въззивният съд след като споделя изцяло изводите, до които е
достигнал районният съд, намира за неоснователна въззивната жалба, поради което
атакуваното с нея решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
4
въззиваемата направените в настоящото производство разноски в размер 750 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 627/29.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 3644/2021 г. по
описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Ц. А. А., ЕГН ********** от с.****** и В. А. А., ЕГН ********** от
с.********* на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплатят на М.Н.С., ЕГН ********** от
с.**** направените в настоящото производство разноски в размер 750 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5