РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. Монтана 7 юни 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, ТРОЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ в публично заседание на 13.05.2022 г. в
състав:
ЧЛЕНОВЕ:
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря АНТОАНЕТА ЛАЗАРОВА в присъствието на Прокурор ГАЛЯ
АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА адм.д. № 164 по описа на АдмС Монтана
за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
С Решение № 6 от 28.02.2022 г. по АНД № 307/2021 г. по
описа на Районен съд – Берковица е потвърден Електронен фиш серия К № 3039827 на
Директор на ОД на МВР гр. Монтана, с което на И.К.Г. *** е наложено
административно наказание „глоба" за това, че управлява МПС с превишена
скорост.
В законния срок против решението е
подадена касационна жалба от административнонаказаното лице, в която твърди, че
съдът не се е съобразил с измененията в чл. 165, ал. 2, т. 8 и ал. 3 и чл. 189,
ал. 4 на ЗДвП, както и с приетата Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
/АТТС/, за контрол на правилата за движение по пътищата, от където е видно, че
процесът за установяване и заснемане на нарушения, чрез използване на мобилни
технически средства за видеоконтрол е регламентирано с ясни правила. Неоснователно
е решението на съда, предвид факта, че не е спазено изрично посоченото условие
в чл. 189, ал. 4 oт ЗАНН, който текст регламентира специален ред и е изключение
от общите процедурни правила за административнонаказателното производство,
поради което следва да са налице всички предпоставки за прилагане на това
изключение. Няма доказателства по делото, че е спазено изрично посоченото
условие в този текст - електронният фиш да се базира на показания на техническо
средство, което извършва заснемането в отсъствие на контролен орган. Съдът не
се е мотивирал в тази насока. В случая по категоричен начин е доказано, че
показанията са от мобилна система за видеонаблюдение, като няма доказателства,
които да установяват, че същата е работела на автоматичен режим, без възможност
за достъп от контролен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗАНН при нарушение, установено и заснето с техническо средство в отсъствието на
контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Конкретният случай не е такъв.
Съдът е описал в мотивите си, че няма снимка на разположението на АТСС, като не
се установява мобилната камера в автомобила на полицейските органи ли е била
или съответно монтирана на пътя. Неправилно съдът приема, че описанието на
нарушението е пълно и коректно с оглед съдържанието на фиша, в частта относно
измерената, респективно наказуема скорост на движение на автомобила, съгласно
изискванията на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за
условията и реда за използване на АТС и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата и предвиденото там императивно приспадане на максимално
допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Съдът
установява, че скоростта на движение е била 118 км/ч, но това не е описано в
ел. фиш, което не е ясно как е установено. Съдът не се е мотивирал относно
доказателствата по делото, от които да се установи явно и несъмнено конкретният
размер на скоростта. Видно от приложения снимков материал - без посочен номер
на клип или пореден номер, не е изобщо посочен размера на установената според
ЕФ скорост на заснетия автомобил в процесния пътен участък, нито са посочени
задължителните за АТСС географски координати на пътния участък, както и не е
посочено разстоянието на АТСС до същия в момента на заснемане, което също е
задължителен реквизит и поради това не може да се съпостави и провери с
отбелязването в представения протокол по чл. 10 от Наредбата. Също така съдът не
е отчел, че липсва означение на снимката в отделна графа, както и какъв би бил
размерът на наказуемата скорост след евентуално приспадане на задължителния
толеранс в размер на 3 км/ч респективно 3% в полза на водача. Мотивирал се е че
отчитането на толеранса няма значение, което реално е неправилно. На следващо
място неправилно е мотивирано решението на съда, като е отбелязано че става
ясно къде се е намирала табелата, обозначаваща начало и край на населеното
място, за да се извърши преценка дали скоростта на автомобила е засечена именно
в такова място. Именно с цел гарантиране правата на гражданите и с оглед
установяване на обективната истина при евентуално съдебно обжалване на
електронните фишове наредбата предвижда към административната преписка, която
се изпраща в съда, освен доказателствата в подкрепа на обжалвания фиш, да се
предоставя и информация за участъка от пътя, с описание на мястото и
координатите, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 ЗДвП, посоката на
движение на автомобила, схемата на разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид, датата на последната метрологична проверка.
Тази информация бе предоставена и се доказа, че изискванията за издаване на ел.
фиш не са спазени - тъй като не е установено къде се е намирало
автоматизираното техническо средство. Счита още, че с решението си съдът не се
е съобразил с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по Тълкувателно
дело № 1/2013 година на ОСК на ВАС в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, от
което е видно, че установяването и заснемането на нарушение, могат да се
осъществяват само със стационарно техническо средство, което е предварително
обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Конкретният
случай е именно такъв, а Тълкувателните решения са задьлжителни за всички
съдилища.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител юрк. Димитрова оспорва жалбата, като моли
касационната жалба да се остави без уважение и се потвърди решението на БРС
като правилно, законосъобразно и обосновано, съобразено с материалния закон,
без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По изложените
доводи в касационната жалба, счита, че същите са правени и пред районния съд,
който подробно ги е обсъдил в своите мотиви и правилно е отхвърлил.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното решение правилно и законосъобразно. Издаденият Електронен
фиш отговаря на всички изисквания на закона. Не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила. Извършеното нарушение е доказано по
несъмнен и категоричен начин. Възраженията, направени с касационната жалба, са
правени и пред районния съд, който ги е обсъдил и правилно отхвърлил. Решението
на районния съд е обосновано и мотивирано и предлага същото да бъде
потвърдено.
Жалбата е подадена от страна във въззивното производство,
за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, в законоустановения срок
на чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Настоящият касационен състав при административен съд
Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената
служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК приема
следното.
За да отмени обжалваният Електронен фиш въззивният съд
приема жалбата за допустима, но за неоснователна. От събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства установява, че при
издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство не са допуснати сочените в
жалбата нарушения. От формална страна този съд приема, че Електронният фиш
съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. Описано е
точно извършеното административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като е
посочено, че МПС се е движило със скорост от 114 км/ч при разрешена скорост за
този участък от пътя от 50 км/ч, с превишение от 64 км/ч. Посочено е мястото на
извършване на нарушението и посоката на движение на моторното превозно
средство. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от
автоматизираното техническото средство и приложения снимков материал, като
същите са годно доказателствено средство. В хода на съдебното производство не са
събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти. Описаната в
процесния ЕФ скорост е била констатирана с мобилна радарна система за контрол
на скоростния режим - TFR1 - М, идентиф. № 610, т.е. годна мобилна радарна
система преминала успешно последваща проверка, с отчетен толеранс. По делото е
приложен снимков материал, приет като доказателство, от който се установява, че
процесният автомобил се е движил с превишена скорост в място, където е важало
ограничение от 50 км.ч. В случая е приспадат 4 км./ч. толеранс, с оглед на
което правилно в ЕФ е вписана скоростта от 114 км.ч., за която именно е
санкционирането /при измерена скорост 118 км.ч./. Автоматизираното техническо средство
- мобилна радарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение е със срок на валидност по време на процесното нарушение. Фиксирана е
скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час,
посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети като доказателства
- протокол за проверка на радарното средство, протокол за използване на
техническото средство с посочено мястото за контрол за процесния пътен участък,
от които се установява по безспорен начин ограничението от 50 км./ч. за
процесния участък от пътя, както и мястото за контрол на скоростта и
разстоянието на пътния знак до АТСС. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
включително и сочените в жалбата. В ЕФ са описани в достатъчна степен всички
елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че тези
факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. При
издаването на ЕФ, също не са допуснати съществени процесуални нарушения,
направено е точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване,
обстоятелствата, при които то е било извършено, законовите разпоредби, които са
нарушени. Снимковият материал е достатъчно ясен и четлив и от него са видни
координатите, където е засечен автомобилът, наличието на ограничение от 90
км.ч., самият автомобил и измерената скорост.. Правната квалификация по чл. 21
ал. 2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение. Предвид на изложеното, правилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, съгласно
която разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В
случая при въведено ограничение на скоростта с пътен знак е регистрирано и
установено движение на процесния автомобил със скорост над разрешената -
въведено ограничение 50 км.ч., т.е. превишение от 64 км.ч. след приспадане на
регламентирания толеранс. Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя,че от установената скорост не е приспаднат предвидения толеранс.
В случая от приложената и приета като доказателство по делото снимка № 11230,
заснета на 17.09.2019г., в 14:08:41 часа, е видно, че измерената скорост на
движение на заснетото МПС с per. № СВ2356НС е 118 км/час, а в обжалвания ЕФ е
посочена скорост от 114 км/час, т.е. приспаднати са 4 км/час, съгласно нормата
на чл. 755, ал.1, т. 3 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол, която регламентира, че максимално допустимите грешки
на скоростомерите трябва да бъдат 3 км/час при скорост до 100 км/час или 3% от
измерената стойност за скорости над 100 км/час. В случая е налице втората
хипотеза - измерената скорост е 118 км/час, като наказващият орган е отчел
максимално допустима грешка от 4 км./час (118 х 3% = 3.54), с които да намали
установената скорост и поради това правилно е приел за наказуема скорост на
движение от 114 км/час. Съдът приема за неоснователно и възражението, че следва
да се приложи института на давността, тъй като ЕФ е издаден на 17.09.2019 год.,
а е връчен на 20.10.2021 год.. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на
ВАС уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в
общата част на Наказателния кодекс намира приложение и в
административнонаказателното производство по силата на препращащата разпоредба
на чл. 11 от ЗАНН. Институтите на преследвателната давност по НК са приложими в
административнонаказателното производство не само относно абсолютната давност,
но и относно обикновената давност за преследване. Специалните давностни срокове
по чл. 34 от ЗАНН в случая са неприложими, доколкото те регламентират
съставянето на АУАН и издаването на наказателно постановление, а електронният
фиш не е нито едното, нито другото. Законовата препратка в чл. 189, ал. 14 ЗДвП
не се отнася за електронните фишове. Напротив, разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН
предвижда, че доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо
средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на ЗДвП.
Особени правила относно производството по издаване на електронни фишове ЗАНН не
съдържа. В процесния случай административнонаказателното преследване е било
възбудено със съставянето на ЕФ, което процесуално действие е от категорията на
прекъсващите давността по чл. 81, ал. 2 от НК, тъй като е предприето срещу
конкретно лице, за конкретно деяние, т.е. има необходимата предметна и
персонална насоченост. ЕФ срещу Г. е издаден на 17.09.2019 г., т.е. в срока по
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК спрямо датата на нарушението. Съгласно нормата на чл.
81, ал. 2 от НК след свършване на действието, прекъсващо давността, започва да
тече нова тригодишна давност. След издаване на процесния електронен фиш ОДМВР
Монтана е предприела действия за връчването му на административнонаказателноотговорното
лице, но съшият е достигнал до адресата И.Г. на 20.10.2021 г. В този смисъл, от
последното прекъсващо давността действие, до датата на връчване на електронния
фиш, не е изминал срок по-дълъг от три години.
Предмет на касационнен контрол е постановеното съдебно
решение и съответствието му с материалния закон, евентуално допуснати
съществени процесуални нарушения на съда, каквито възражения не се твърдят и не
се установяват от този състав на съда.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд не
е допуснал съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяна на
постановеното решение. Правилно е приложил и материалния закон, като е
съобразил доказателствата по делото, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност.
Съдебният състав изцяло споделя мотивите на въззивния съд,
без да счита за необходимо да ги преповтаря, като намира, че същите изцяло
кореспондират със събраните по делото доказателства, като на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК ги възприема изцяло като мотиви към настоящето решение.
Възражението,
че въззивният съд не е съобразил извършените в ЗДвП изменения и не е установено
условието за липсата на контролен орган и нарушител, поради което текста на чл.
189, ал. 4, изр. първо от ЗДвП не е приложим, сьдьт счита за неоснователно.
Текстът на чл. 189, ал. 4, изр. първо от ЗДвП, гласи, че при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което
не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство
или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Тълкуването на касатора е превратно на вложеното в
нормата съдържание, тъй като фразата „се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител” не е разделена с препинателен знак, а е едно
цяло, т.е. Електронен фиш се издава, тогава когато нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, с каквото средство е
заснето процесното нарушение, което обстоятелство не е спорно. Отсъствието на
контролен орган и нарушител се отнася към момента на издаването на акта, в
случая Електронният фиш. Правната норма включва, както стационарните, така и
мобилните системи и средства, когато са автоматизирани, без да въвежда
изключения или прави разграничения. Наличието или липсата на контролен орган,
респ. нарушител не е обстоятелство, което да обуславя реда, по който следва да
бъде ангажирана административнонаказателната отговорност и в този смисъл дали
да бъде издаден Електронния фиш или съставен АУАН. Процесуалната възможност,
дадена от законодателя, за издаване на Електронен фиш единствено е обусловена
от обстоятелството нарушението да бъде установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки. В този случай наличието на контролен орган и нарушител не е необходимо,
тъй като нарушението се заснема от самото техническо средство и актът се издава
въз основа на отразеното в тази система, за разлика от АУАН, който акт се
съставя от контролен орган и от това, което този орган лично е констатирал като
нарушение.
Неоснователно
е възражението, че не е ясно от къде е видна установената/измерената скорост, в
случая 118 км/ч, тъй като тази скорост е
видна от направения клип, който не е без номер, а с № 11230 /л. 9 на въззивното
дело/ и в случай, че оспорващата е извършила проверка на събраните по делото
писмени доказателства, би установила тези обстоятелства, за които твърди, че са
неясни. Въззивният съд е изложил ясни, подробни и обосновани аргументи, като е
направил и съответните изчисления, касаещи измерената и установена скорост и
приспаднатият толеранс, поради което възраженията в тази посока остават несъстоятелни
и несъответни/необосновани на мотивите в постановеното решение.
По
отношение на възражението, че липсва яснота къде се е намирала табелата,
обозначаваща начало и край на населеното място, за да се прецени дали скоростта
е засечена именно в такова място, следва да се има предвид, че за тези
възражения касаторът е разполагал с всички процесуални средства пред въззивната
инстанция, която инстанция е по същество на спора и по фактите, докато
касационната инстанция е такава по правото. В тази връзка в тежест на
административнонаказаното лице е да установи възраженията си, на които се
позовава. Съгласно текста на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – Директорът на съответната
структура на МВР, в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа
на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание
на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по
чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка, като
тази изискваща се по закон задължителна
информация е надлежно представена и обсъдена в мотивите на оспореното решение. От
същата безспорно се установява какъв е режимът на измерване, разстоянието от
пътния знак, какво е ограничението на
скоростта от поставения пътен знак, отклонението от зададеното ограничение,
координатите на мястото и други индивидуализиращи нарушението, МПС и неговият
собственик нарушение, които обосновават законосъобразността на издадения акт.
По
отношение на възраженията, касаещи съдържанието на Електронния фиш, то всички
те са неотносими, именно поради факта, че образецът на Електронния фиш е
утвърден по съответния ред, а оспореният по делото, не е с различна форма от
утвърдената такава.
С
оглед на изложеното касационната инстанция намира решението на въззивния съд за
съответно на материалния закон, т.е. за правилно.
При служебна проверка на решението
съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира решението за допустимо, валидно и
в съответствие с материалния закон.
По тези съображения жалбата следва
да се отхвърли, а оспореното решение като правилно да бъде оставено в
сила.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2
във вр. 63в от ЗАНН, Административен съд – Монтана
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение № 6
от 28.02.2022 г. по АНД № 307/2021 г. по описа на Районен съд – Берковица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: