№ 25277
гр. София, 28.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.А
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №
20221110115354 по описа за 2022 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от „..........“ ЕАД против К. Г. Е. обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 2966,67
лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. ................................., ап. 6, с
абонатен № 27589, 494,61 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена
на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 17.11.2021 г.; 53,09 лв., представляваща
цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г., както и 11,27 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена
на услугата дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 17.11.2021 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 02.12.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми по ч. гр. дело №
69015/2021 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви, е издадена Заповед № 22136/14.12.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за
битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия до процесния недвижим имот, находящ се в гр. ................................, с абонатен №
27589, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Посочва, че ответникът е собственик/вещен ползвател на имота, а с
това и клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР ЗЕ. Поддържа, че
през процесния период е доставил до имота топлинна енергия, като К. Е. не е изпълнил
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо
дялово разпределение – в случая „Техем Сървисис“ ЕООД в края на отчетния период на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за
дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите към правоотношението Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени
1
задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от
10.07.2016 г., ответникът, като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати
стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Същият не е погасил в срок дължимите суми в размер от 2966,67 лв., представляваща
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. сумата
от 494,61 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 17.11.2021 г., сумата от 53,09 лв., представляваща
цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г., както и сумата от 11,27 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до
17.11.2021 г. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на вземането. С тези съображения отправя
искане за уважаване на предявените искови претенции. Претендира присъждане на
разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът К. Е., чрез
пълномощника си адв. И. И., оспорва предявените искове като недопустими, неоснователни
и недоказани с довод, че през процесния период същият не е бил собственик на недвижим
имот с адрес: гр. ................................. Посочва, че е придобил собствеността върху жилището
по силата на завещателно разпореждане от 13.07.2020 г., но и след този момент реално не е
упражнявал фактическото владение, доколкото наследодателят му Бойко Добрев е ползвал
имота до смъртта си през 2015 г., след която момент апартаментът е необитаем. Счита това
за основание да се приеме, че соченото от ищцовото дружество количество топлинна
енергия не е реално потребено. Ето защо, между страните не съществува описаното
облигационно правоотношение, тъй като Е. няма качеството на клиент на топлинна енергия
и не е пасивно материалноправно легитимиран да отговоря за процесните задължения.
Намира за недоказано твърдението на „..........“ ЕАД относно доставеното до имота
количество топлинна енергия, доколкото купувачът на същата дължи заплащането на цената
и единствено в хипотеза на реално извършена доставка. Излага доводи, че част от
процесните вземания, конкретно за периода от месец 05.2018 г. до датата, предхождаща
подаването на заявлението в съда, са посени по давност, намирайки за приложим
тригодишния давностен срок, установен в разпоредбата на чл. 111 ЗЗД, предвид характера
им на периодични плащания. С тези аргументи се отправя искане за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК на
редовността и допустимостта на исковата молба, намира, че същата отговаря на
изискванията за редовност, установени в разпоредбите на чл. 127 и чл. 128 ГПК, а
предявените установителни искове са процесуално допустими. В тази връзка съдът намира,
че по характера си всички направени с отговора на исковата молба оспорвания касае
основателността на исковете, в т. ч. и доводите относно липсата на пасивна
материалноправна легитимация на ответника да отговаря за процесните вземания, поради
което не е налице основание за прекратяване на производството, обусловено от
недопустимост на исковете.
В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „Техем Сървисис“
ЕООД седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3, като трето
лице-помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че
това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на
неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е
основателно и следва да бъде уважено.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
положителни установителни искове, както следва:
2
1). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ - в тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването
между него и ответника на облигационно отношение през процесния период с предмет
покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия /обусловено от притежавано от
ответника право на собственост/вещно право на ползване върху процесния имот/, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за него е
възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и
че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в
претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че е
погасил претендираните вземания в случай, че твърди това.
2). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД - в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава
и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че е
погасил дълга на падежа в случай, че твърди това.
С оглед конкретните оспорвания, направени от ответника в отговора на исковата молба
и наведените от същия твърдения, съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че през исковия период процесният имот с адрес: гр.
................................. ап. 6 е бил топлоснабден.
По доказателствените искания:
Представените от страните, съответно от ищеца – към исковата молба и от ответника –
към отговора писмени материали съдът намира за относими към предмета на правния спор
и необходими за неговото разрешаване, поради което следва да бъдат приети като
доказателства по делото.
С оглед проведеното оспорване с отговора на исковата молба и разпределената между
страните доказателствена тежест, като относимо и необходимо за правилното разрешаване
на правния спор следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане изслушването на
съдебно-техническа експертиза, която да бъде допусната по въпросите, формулирани в
Раздел II от доказателствените искания в исковата молба, като вещото лице отговори и на
въпросите: извършвано ли е дялово разпределение на топлинна енергия в процесната сграда,
респ. имот и какъв е размерът на дължимата цена за услугата дялово разпределение на
топлинна енергия – помесечно и общо за процесния период, както и да посочи какъв е
размерът на вземанията за главница и лихва във връзка с доставката на топлинна енергия и
във връзка с дяловото разпределение за периода от месец май 2018 г. до месец ноември 2018
г. включително.
Вещото лице следв ада работи въз основана на материалите по делото, проверка на
място /на относимите документи/ в счетоводството на ищцовото дружество и въз основа на
данните от изравнителните сметки и главни отчети, издавани от подпомагащата страна,
поради което искането на ищцовото дружество по чл. 192 ГПК следва да бъде уважено.
С оглед липсата на изрочни оспорване с отговора на исковата молба на стойността на
процесните вземания /оспорването касае реално доставеното количество топлинна енергия,
не и цената му/, в т. ч. размерът на лихвата за забава за процесния период, както и на доводи
за пълно/частично погасяване чрез плащане на тези суми, съдът намира, че като
ненеобходимо следва да бъде оставено без уважение искането на ищеца за изслушване на
съдебносчетоводна експертиза по въпроси, формулирани в т. 2 от доказателствените
искания в исковата молба.
3
Следва да се приложи по делото ч. гр. дело № 69015/2021 г. по описа на СРС, I-во ГО,
51-ви, в хода на което е издадена процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – до
приключване на настоящото дело с окончателен съдебен акт.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Техем Сървисис“ ЕООД, с ЕИК:
********* , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Проф. Георги Павлов“ № 3,
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.11.2022 г. от
10:10 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор и приложенията към него, а на подпомагащата страна – с
препис от исковата молба и отговора.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и
към отговора писмени материали.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице – помагач „Техем Сървисис“
ЕООД, в срок до първото по делото съдебно заседание да представи намиращите се у него
документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот, с
абонатен номер 27589 и с адрес: гр. ................................, включително изравнителните
сметки и документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите
за топла вода.
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебно-техническа експертиза по
въпросите, формулирани в раздел II от доказателствените искания в исковата молба,
като вещото лице отговори и на въпросите: извършвано ли е дялово разпределение на
топлинна енергия в процесната сграда, респ. имот и какъв е размерът на дължимата цена за
услугата дялово разпределение на топлинна енергия – помесечно и общо за процесния
период, както и да посочи какъв е размерът на вземанията за главница и лихва във връзка с
доставката на топлинна енергия и във връзка с дяловото и разпределение за периода от
месец май 2018 г. до месец ноември 2018 г. включително.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. М.Т., специалност: „промишлена топлотехника“,
включен в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за съдебния район на СГС за
2022 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-техническата
експертиза в размер на 280 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на
материалите по делото и проверка на относимите документи при ищцовото дружество,
както и при ФДР за процесния обект /респ. педставените от ФДР по делото с оглед
задължаването по реда на чл. 190 ГПК/.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебното
заседание, след представяне на доказателство за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане изслушването на
съдебносчетоводна експертиза по въпросите, формулирани в раздел III от доказателствените
искания в исковата молба.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 69015/2021 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви
4
състав, до приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
УКАЗВА на страните възможността най – късно в първото по делото заседание да
вземат становище по дадените указания и проекто – доклада
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като ги
ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5