РЕШЕНИЕ
№ 577
гр. Пловдив, 25.04.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, IХ-ти гр. състав, в закрито заседание
на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
като разгледа докладваното от
съдията Велина Дублекова в. гр. дело № 831/ 2018 г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.463, ал.1 във
връзка с чл.278 от ГПК.
Производството е образувано по жалба, подадена от
Д.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
против Разпределение от 29.01.2018 г. на постъпила сума в размер на
82 365,60 лв., изготвено по изпълнително дело № 20118300400451 по описа на
ЧСИ Сурпик Татарян рег. № 830, с район на действие ОС – Пловдив.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на разпределението. Поддържа се, че ЧСИ в нарушение на
закона не е разпределил между взискателите събраната от трудови възнаграждения
на длъжника Е.К.Д. сума в размер на 6748,69 лв., която сума е превел изцяло
само на взискателя „Алианц Банк България“ АД. На следващо място се релевира
оплакване, че разпределението не е съобразено с актуалните задължения на
длъжниците към НАП, тъй като към момента има извършени от жалбоподателя
плащания, които не са отразени в разпределението. Оспорва се като неправилно
определена от ЧСИ таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, както се поддържа, че включените
в разпределението такси не съответстват по вид и размер на сумите, които се
следват на съдебния изпълнител.
С оглед на изложеното се иска отмяна на обжалваното
разпределение.
Ответникът „Алианц Банк България“ АД /взискател/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 79, чрез
пълномощник юрисконсулт С.К.- И., оспорва жалбата като неоснователна, по доводи
и съображения, изложени в депозирани писмени възражения, въз основа на които
иска жалбата да бъде оставена без уважение.
Ответниците НАП Пловдив /присъединен
взискател/, МДТ Община Пловдив /присъединен взискател/, К.М.М. /присъединен
взискател/, с адрес гр. П***, ул. „***, ет.**, Х.М.П. /присъединен взискател/,
със съдебен адрес ***, офис *, чрез адв. Е. М., и В.Д.Д. /присъединен
взискател/, с адрес гр. Пловдив – ***, бул. „* **“ № *, редовно уведомени
(връчени преписи от жалбите) не вземат становище в законоустановения срок.
Длъжникът Е.К.Д., редовно
уведомен (връчен препис от жалбата по месторабота с. М., ОУ „******“) не взема
становище в законоустановения срок.
Постъпили са мотиви на ЧСИ Сурпик Татарян,
по обжалваното разпределение, в които са изложени аргументи за неоснователност
на жалбата.
Пловдивският окръжен съд, като прецени
материалите по изпълнителното дело, доводите на страните и мотивите на ЧСИ,
намира за установено следното:
Изпълнителното производство е
образувано по молба от 06.12.2011 г. от взискателя „Алианц Банк България“ АД и въз основа
на приложен към нея изпълнителен лист от 17.11.2011 г., издаден по ч.гр.д. №
2162/ 2011 г. по описа на РС- Асеновград, с който длъжниците Д.В.Д., ЕГН
**********, и Е.К.Д., ЕГН **********, са осъдени да заплатят на
кредитора „Алианц
Банк България“ АД парични вземания, произтичащи от Договор за ипотечен
кредит № 18383/ 15.09.2006 г.
Присъединени взискатели по
изпълнителното дело са ТД на НАП – Пловдив, присъединен по право взискател за
публични вземания само на длъжника Д.Д., както и присъединените по тяхна молба
взискатели К.М.М., Х.М.П. и В.Д.Д. – за парични вземания, дължими само от
длъжника Д.Д.. От данните по изпълнителното дело се установяв, че изброените
присъединени взискатели са такива само по отношение на длъжника Д.Д., но не и
по отношение на длъжника Е.Д., по отношение на която взискател е само „Алианц Банк България“ АД.
Присъединен по право взискател на двамата длъжници
се явява и Община Пловдив за вземанията си за данък недвижим имот и такса
битови отпадъци по отношение на недвижимия имот, представляващ СОС с идентификатор ***, находящ се в гр. П**, ул. „****, който имот е
изнесен и реализиран на проведената публична продан, но само в хипотезата на
постъпили средства от публична продан на имота, на основание чл. 136, т.2 от ЗЗД,
тъй като общината не е възложила на съдебния изпълнител събирането на вземането
си за данъци и такси по общия ред.
Жалбата е подадена на 09.02.2018
г., което е преди разпределението да е предявено на страните от съдебния
изпълнител на съобщената за това дата – 22.02.2018 г., с оглед на което съдът
намира, че жалбата е подадена в срок. Жалбата е подадена
от легитимирано лице – длъжник, и е насочено срещу обжалваемо действие на
съдебния изпълнител, внесена е дължимата държавна такса и е спазена процедурата
по администриране по реда на чл.436, ал.3 ГПК, поради което същата е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, с оглед на което следва да бъде оставена без уважение,
по следните съображения:
Разпределението
по чл. 460 от ГПК е акт на съдебния изпълнител по следните въпроси: Кои са
взискателите и кои техни вземания се признават и подлежат на удовлетворяване;
Кои от признатите вземания са привилегировани и каква е привилегията, с която
се ползва всяко от тях, съответно кои вземания са хирографарни; Какъв е редът
за удовлетворяване на вземанията и каква сума се полага за пълното или частично
изплащане на всяко от тях. В Разпределението се включват само тези вземания,
които са били предявени до деня на разпределението – вземанията на
първоначалния взискател и на присъединените такива – по право или по тяхно
искане, както и разноските по изпълнението, в т.ч. и тези, които не са
предварително внесени от взискателя и които съдебният изпълнител има право да
събере служебно от длъжника по реда на чл. 79 ал. 2 от ГПК. Поредността за удовлетворяването на вземанията се
определя съобразно привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, а степента на
удовлетворяването на вземанията от еднакъв ред – от правилото на чл. 136 ал. 3
от ЗЗД за съразмерно удовлетворяване.
Ето защо
жалбата срещу извършено от съдебен изпълнител разпределение по чл. 460 от ГПК
може да се основава единствено на доводи за погрешни правни изводи на съдебния
изпълнител относно кръга на взискателите, размера на приетите вземания и
техните привилегии, както и на процесуални нарушения при извършване на
разпределението. При проверка на правилността на разпределението съдът е
обвързан от възведените в жалбата оплаквания.
От
данните по изпълнителното дело се установява, че след предприети от съдебния
изпълнител принудителни действия е проведена публична продан на недвижим имот -
СОС с
идентификатор ***, с адрес гр. П**, ул. „***, *, представляващ жилище – апартамент, ведно с
прилежащи части /избено помещение/ и общи части на сградата.
С протокол № 6/
17.03.2015 г., недвижимият имот е възложен на присъединения взискател В. Д. Д. за сумата от 82 300
лв., с оглед
на което и на основание чл. 495 от ГПК е изготвено обжалваното разпределение.
Установява се, че
вземането на банката взискател „Алианц Банк България“ АД е обезпечено с вписана ипотека върху
гореописания недвижим имот – изнесен и реализиран на проведената публична
продан при продажна цена в размер на 82 300 лв. Предмет на обжалваното
разпределение освен сумата от 82 300 лв. – продажната цена, е още и сумата
от 65,50 лв., която е постъпила по сметка на съдебния изпълнител и представлява
внесен задатък от Г. Ф. за участие в предходна публична продан.
Неоснователни
са оплакванията, че съдебният изпълнител е следвало да включи в разпределението
сумата от 6748,69 лв., събрана от трудовото възнаграждение на длъжника Е.Д..
Коментираната сума правилно е преведена изцяло на взискателя „Алианц Банк
България“ АД, тъй като останалите присъединени взискатели нямат вземания от
длъжника Е.Д.. По изпълнителното дело последната е длъжник само на взискателя
„Алианц Банк България“ АД, с оглед на което всички суми, постъпили по делото на
основание наложения запор върху трудовото възнаграждение на Е.Д., са единствено
и само за погасяване на задължението към взискателя „Алианц Банк България“ АД.
В конкретния случай, касателно извършената публична продан на собствения на
длъжниците недвижим имот, община Пловдив се явява взискател по отношение на
Е.Д., присъединен по право, с оглед дължимите за имота данъци и такса битови
отпадъци, като обаче погасяването за тези задължения следва да се извърши само
от сумата, постъпила от публичната продан, но не и от трудовото възнаграждение
на Е.Д. на основание наложения запор, тъй като общината не е възложила
събирането на вземането си на съдебния изпълнител по общия ред.
Неоснователни
са оплакванията относно допуснати нарушение от съдебния изпълнител във връзка с
установяване вземанията на държавата във връзка с тяхното включване в
разпределението. В изпълнение на задълженията си по чл.191, ал.3 ДОПК съдебният
изпълнител е изпратил до НАП искане за предоставяне на информация за размера на
задълженията и на двамата длъжници – Д.Д. и Е.Д., в отговор на което са
постъпили Удостоверения за наличие или липса на задължения от дата 17.01.2018
г. (л.420- л.421 от изпълнителното дело), от които се установява, че задължения
към държавата има само длъжникът Д.Д. в размер на 3530,52 лв. Вземането на
държавата е включено по размер съгласно постъпилото актуално удостоверение,
изх. № 160371800090422/ 17.01.2018 г., издадено от съответния компетентен
орган. На следващо място направените оплаквания в тази насока са неотносими към
правилността на извършеното разпределение на постъпилата сума, тъй като видно
от разпределението постъпилата сума не е достатъчна за удовлетворяване на
всички вземания и съответно не е отделяна сума за погасяване на задължения към
държавата.
Останалите
поддържани в жалбата възражения срещу разпределението са относно таксите, като
е посочено, че „таксите по т.26 от ТТРЗЧСИ“ са неправилно определени и че
„включените такси не съответстват по вид и размер на сумите, които се следват
на ЧСИ“. Оплакванията са бланкетни по своя характер, същите са без конкретика –
не са посочени как и кои точно от дължимите такси са неправилно изчислени, нито
е посочено кои конкретно суми, включени в реда по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД за
разноски на взискатели се счита, че не са по повод реализиране на изпълнителни
способи, нито кои са тези изпълнителни способи, с оглед на което и настоящата
инстанция не би могла да се произнесе конкретно за законосъобразността на сума,
включена в разпределението като такси и разноски по изпълнението дело. Отделно
от това, направените оплаквания в тази насока са неотносими към правилността на
извършеното разпределение, тъй като от сумата от 82 365,60 лв. не са
разпределяни суми по реда на чл. 136, ал.1, т. от ЗЗД.
Във
връзка с пропорционалната такса по т.26
ТТЗЧСИ следва да се посочи, че същата се дължи и събира върху събраната сума за
изпълнение на паричното вземане на взискателя. Така при всяко разпределение на
постъпила сума по изпълнителното дело се дължи такса за изпълнение на парично
вземане, която се определя пропорционално на събраната сума, по правилото,
регламентирано в т. 26 от ТТРЗЧСИ, а именно при частично събиране на парично
вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на
събраната сума, като таксата, събрана при частичните плащания, трябва да е
равна на изчислената върху общо събраната сума.
В настоящия случай съдебният изпълнител е
посочил общия размер на вземането на банката взискател по изпълнителния лист –
132 918,45 лв. Размерът на таксата за изпълнение на парично вземане е
изчислен върху така посочения размер на целия дълг, в съответствие с т. 26, б
„е“ ТТРЗЧСИ (7054,04 лв. с ДДС), като окончателно е определен на сумата от
4354,04 лв. с ДДС /след приспадане на такса опис/. Съответно в съответствие с
т. 26, забележка първа от ТТРЗЧСИ е определена таксата за изпълнение на парично
вземане, съответстваща на събраната сума по дълга.
Вземането на Община
Пловдив, включено в реда по чл. 136, ал.1, т.2 от ЗЗД, е в размер на 1406,58
лв., като в този ред законосъобразно са
отнесени само сумите, дължими за данък върху процесния недвижимия имот за 2017
г. и за минали години, както и лихва върху главницата за данъка, и съответно не
са включени суми за такса битови отпадъци. Върху
събраната сума от 1406,58 лв. се дължи на съдебния изпълнител такса за
изпълнение на парично вземане, която в настоящия случай законосъобразно и
правилно е изчислена на основание т.26, б „в“ от ТТРЗЧСИ в размер на 159,04 лв.
с ДДС.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена
от Д.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
против Разпределение от 29.01.2018 г. на постъпила сума в размер на
82 365,60 лв., изготвено по изпълнително дело № 20118300400451 по описа на
ЧСИ Сурпик Татарян рег. № 830, с район на действие ОС – Пловдив
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.