№ 1098
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110146107 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава втора от Закона за защита от
домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба вх. № 37422/06.08.2021 г., уточнена с молба вх. №
47103/30.08.2021 г. по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена от Д. СП. Д., с която търси
защита от домашно насилие за себе си срещу В. Д. АНГ., за когото твърди, че
е негов чичо /брат на баща му/, и Р. В. АНГ., за която твърди, че е съпруга на
първия ответник. Изложени са твърдения за осъществено от ответниците
спрямо молителя домашно насилие, подробно описано по време, място и
начин на извършване.
Ответниците В. Д. АНГ. и Р. В. АНГ., чрез упълномощения им по делото
процесуален представител - адвокат Б., са подали отговор, с който оспорват
изцяло молбата за защита като неоснователна и претендират оставянето й без
уважение.
Със заповед за незабавна защита от 06.08.2021 г. съдът е наложил мярка
за защита срещу ответниците по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, пр. 1 от ЗЗДН
/задължаване да се въздържа от домашно насилие спрямо молителя и забрана
да го приближават на разстояние по-малко от 5 метра/.
Софийски районен съд, след като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото доказателства - удостоверение за
наследници изх. № 096 от 06.02.2019 г., издадено от Столична община, кв.
„Враждебна/Кремиковци”, се установява, че ответникът В. Д. АНГ. е брат на
1
починалия баща на молителя. Отделно, в постъпилия по делото писмен
отговор на молбата за защита ответниците изрично са потвърдили
обстоятелството, че същите са съпрузи.
Молбата за защита е подадена от пострадалия съгласно чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от
ЗЗДН, поради което тази молба е процесуално допустима.
Не е налице спор по делото, че страните обитават по един апартамент от
къща, както и съвместно ползват едно общо дворно място, находящо се на
адрес в гр. София, кв. „Враждебна“, ул. „59-та“, № 1.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДН, защита по този закон може да
търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг или
бивш съпруг; лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско
съжителство; лице от което има дете; възходящ; низходящ; лице, с което се
намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително; лице,
с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен
включително; настойник, попечител или приемен родител; възходящ или
низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско
съжителство; лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо
съпружеско съжителство.
Описаните в молбата действия представляват домашно насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено
физическо и психическо насилие спрямо молителя. Според разпоредбата на
чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство”. Съгласно това определение актът на домашното
насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва да са
налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД:
виновност и противоправност на деянието на извършителя.
Ответниците попадат сред лицата, срещу които може да се търси защита
- чл. 3, т. 6 и т. 7 от ЗЗДН. Това е така, тъй като В. Д. АНГ. е роднина по
съребрена линия от трета степен с молителя Д. СП. Д., който, от своя страна,
е роднина по сватовство от трета степен с Р. В. АНГ..
От наличните по делото данни въз основа на приобщените писмени
доказателства се установява, че към момента на постановяване на настоящия
съдебен акт отношенията между страните са конфликтни и недиалогични,
като честите им спорове и неразбирателство са съпроводени с воденето на
различни съдебни спорове.
Съдът намира, че представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от
2
ЗЗДН от молителя не може да бъде доказателство за деянията на ответниците,
доколкото същата е обявена от закона за достатъчно доказателство,
единствено когато по делото няма други събрани доказателства, какъвто не е
настоящият случай. Освен това, в сезиращата съда молба молителят е
посочил, че на заявения с молбата акт на насилие от 26.07.2021 г. е имало
преки очевидци, а именно – съпругата на молителя, както и двама негови
приятели. Поради което декларацията не следва да се ползва с
доказателствената стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН.
Страните не спорят, че между тях се е осъществил словесен конфликт на
26.07.2021 г. около 23.00 часа в гр. София, кв. „Враждебна“, ул. „59-та“, № 1.
За установяване на конкретната хронология и интензитет на събитията,
развили се в посочения ден, час и място, по делото е проведен разпит на
свидетели – очевидци на случилото се, а именно: съпругата на молителя –
Ирина А. Стоянова и лицето Георги Стефанов Костадинов, като са разпитана
и Виржиния Русева Мирова. Що се касае до останалия събран по делото
доказателствен материал, включително по отношение разпита на свидетеля
Таня Траянова Пенчева, съдът не го поставя в основата си при установяване
на точната динамика на процесното събитие, доколкото в него не се съдържат
преки данни за последното, а единствено се възпроизвеждат данни за
последваща конфликтна ситуация между страните.
За установяване на конкретната хронология и интензитет на събитията,
развили се в посочения ден, час и място, по делото е разпитана свидетелката
Стоянова, съпруга на молителя, чиито показания съдът кредитира, доколкото
са логични, последователни и кореспондират с останалите доказателства по
делото, преценявайки ги по реда на чл. 172 от ГПК. От същите се установява,
че на 26.07.2021 г., около 23.00 часа, последната, след като се прибрала заедно
с молителя и двете им деца на адреса на съвместно обитаваната от страните
къща, се качила на втория етаж с децата, а молителят останал отвън. След
около 10 минути чула викове, слязла по стълбите на къщата и видяла, че
ответниците се намират на улицата пред дома им, а молителят седял на
предната дясна седална в паркирания на тротоара автомобил, както и че
ответникът В.А. се опитвал да удари молителя с ръцете си и заплашвал
последния, че ще му счупи главата и колите, че ще отиде при баща си,
ответницата Р.А. кълняла и използвала обидни реплики по отношение на
свидетеля Стоянова, семейството и децата й. Когато свидетелят Стоянова
слязла по стълбите, на стълбищната площадка ръцете й били хванати от
задната страна от дъщерята на ответниците – Соня, като последната одрала по
лицето свидетелката, повалила я на пода и започнала да я скубе, след което
дошъл молителят и се опитал да отблъсне Соня, като в този момент бил
нападнат от ответницата А. и от дъщеря й, които го удряли с юмруци, а
ответницата А. продължила да изрича клетви. Молителят в опит да предпази
съпругата си бил хванал ответника В.А. и го придържал и отблъсквал. След
това ответницата, заедно с дъщеря си,се насочила към майката на молителя,
която по това време слизала по стълбите и била трудно подвижна, което
3
мотивирало молителя да пусне ответника А. и да издърпа майка си зад гърба
си. А. и дъщеря й се насочили и към сина на молителя, който също излязъл на
стълбите, но не успели да го ударят. В този момент ответникът В.А. се
заканил, че ще изколи всички и влязъл в жилището си, а молителят изтласкал
съпругата си и майка си от външната част на входната врата и я затворил, като
не позволявал на ответниците и дъщеря им да излязат, въпреки че последните
продължили да дърпат вратата.
Посоченото било възприето и от другия очевидец на процесния случай –
свидетелят Костадинов, който казва, че докато се намирал пред къщата в
автомобила си със свой приятел и заедно с молителя, ответникът В.А. се
приближил и като видял, че на предното място седи молителят, започнал да
му размахва юмруци и да се заканва към последния, използвал и обидни думи
спрямо него. След като молителят чул викове от къщата, избутал ответника А.
и се насочил към входа, а когато отворил вратата, свидетелят видял, че
Стоянова е на колене и че дъщерята на ответниците й държи косата.
Молителят се насочил към тях, за да ги разтърве, а ответникът А. отново се
нахвърлил към него, но не го ударил, защото молителят се предпазвал.
Свидетелят видял, че майката на Д.Д. слизала по стълбите, а когато я видели и
ответницата и дъщеря й, се нахвърлили към нея, при което молителят се
отскубнал от ответника А. и сложил майка си зад себе си. Последвала реплика
на А., че ще изколи всички и влязъл в жилището си, а след него и
ответницата А. и дъщеря им, след което молителят затворил вратата на
първия етаж и я притискал. От показанията на свидетелите Стоянова,
Костадинов и Мирова се установява, че по повод процесния случай адресът
на страните бил посетен от полицейски служители.
Представени по делото са и изисканите на основание чл. 14 от ЗЗДН
предупредителни протоколи от 26.07.2021 г., съставени по ЗМВР, от които се
установява, че на посочената дата по подаден сигнал на телефон 112, на
адреса на страните са пристигнали полицейски служители на 05 РУ - СДВР,
както и относно това, че по отношение на молителя и на ответника А. е
постановена заповед за задържане на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Що се касае до останалия събран по делото доказателствен материал,
включително по отношение на разпита на свидетеля Мирова, съдът не го
кредитира в необсъдената част при установяване на точната динамика на
процесните събития, доколкото в него не се съдържат достатъчно конкретни
данни за последните, липсва необходимата логичност и последователност, а и
свидетелят заявява, че е наблюдавала от ъгъла на отсрещния тротоар, в
тъмната част на денонощието.
Предвид изложеното, съдът намира, че безспорно се установява по
делото да са налице конфликтни отношения между страните до преди
издаването на заповедта за незабавна защита, както и че на процесната дата
26.07.2021 г. е възникнал скандал между тях, в рамките на които поведението
на ответниците е ескалирало до степен на вербална агресия и физически
4
действия спрямо молителя, което осъществява признаците на домашно
насилие. При това положение, установявайки по делото нарушаване на
нормалната комуникация между страните, съдът намира, че става въпрос за
агресия, изразена от страна на ответниците към молителя, с които свои
действия е осъществено домашно насилие, под формата на физическо и
психическо такова. Установява се извършено от ответника А. физическо
насилие спрямо молителя, осъществено посредством удари спрямо него по
време на възникналия конфликт.
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че А. е обиждал
и заплашвал молителя с твърдените в сезиращата и в уточнителната молби
изрази, като от страна на ответницата А. също са отправяни вербални закани
по отношение на молителя, така и спрямо семейството му. Същевременно не
се установява в конкретния случай молителят да е проявил каквато и да е
вербална или физическа агресия спрямо ответниците, като този извод съдът
обосновава въз основа на депозираните в хода на производството свидетелски
показания. Актът на домашно насилие е извършен от ответниците виновно, а
умисълът му е обективиран в поведението им - вербално и физически. В
допълнение, необходимо е да се посочи, че дори и при наличие на данни за
влошените отношения между страните, доколкото съгласно § 1 от ЗР на ЗЗДН
субсидиарно за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на ГПК, то в
случая не може да се говори за приложението на института на реторсията.
Съдът намира за доказано твърдяното извършване на акта на домашно
насилие спрямо молителя, доколкото по делото са ангажирани писмени и
гласни доказателства, които установяват по достатъчно конкретен начин
извършването на същия по време и място от страна на ответниците.
С оглед на гореизложеното и след като съобрази характера и интензитета
на акта на домашно насилие, съдът намира за подходяща спрямо ответниците
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, а именно: задължаване на извършителите
да се въздържат от домашно насилие спрямо пострадалото лице, като при
определяне на тази мярка съдът съобрази, че страните обитават общ
недвижим имот, както и че съвместно ползват общите му части и дворното му
място. Освен това, от показанията на св. Таня Траянова Пенчева се
установява, че след издаването в хода на настоящото производство на
заповедта за незабавна защита от 06.08.2021 г., между страните е имало
допълнително конфликтна ситуация именно при изпълнението на последната.
Поради което, настоящият съдебен състав счита, че с горепосочената мярка за
защита в максимална степен ще се гарантира сигурността и спокойствието на
молителя, като предвид непосредственото споделяно от последния на обща
жилищна площ и дворно място с ответниците ще служи и като достатъчна
превенция срещу възникването и реализирането на последващи конфликтни
събития. Отделно, чрез тази мярка ще се даде защита на пострадалото лице,
като то няма да бъде обект на бъдещо насилие от страна на ответниците,
доколкото неизпълнението на последната ще доведе до прилагането на
предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици.
5
Така приетото за доказано по делото обстоятелство, че на процесната
дата ответниците са извършили актове на насилие, определената от съда
мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 следва да мотивират ответниците към неагресивно
поведение към молителя, както и ограничаване на последиците за последния
от акта на насилие. Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не
представляват наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават
правата и интересите на засегнатите лица.
За посочената мярка за защита по т. 1 на чл. 5 от ЗЗДН не следва да се
определя срок, тъй като задължението на ответниците да се въздържат от
домашно насилие е постоянно тяхно законово задължение и не е ограничено
във времето.
При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от
искането на молителя или становището на ответниците, а следва да наложи
по своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.
По налагане на глоба на ответниците:
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, във всички случаи съдът с решението по
чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000
лева. Съдът, при преценката си относно размера на глобата, съобрази
характера и тежестта на извършеното от всеки от ответниците, и намира, че
на всеки един от тях следва да се наложи глоба в размер от по 200 лева.
По разноските:
При този изход на делото на ответниците не се следват разноски.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото
следва да се възложи в тежест на ответниците, която съгласно чл. 3 от
Тарифата е в размер на 50 /2х25.00/ лева, дължима в полза на съда, доколкото
съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗЗДН тя не се внася предварително от молителя.
При този изход на спора молителят има право на разноски, като е доказал
извършването на такива в общ размер на сумата от 400 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу В. Д.
АНГ., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „Враждебна“, ул. „59-та“, № 1,
и срещу Р. В. АНГ., ЕГН ********** , с адрес: гр. София, кв. „Враждебна“,
ул. „59-та“, № 1, като:
ЗАДЪЛЖАВА В. Д. АНГ., ЕГН ********** , и Р. В. АНГ., ЕГН
**********, да се въздържат от извършване на домашно насилие по
отношение на лицето Д. СП. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв.
„Враждебна“, ул. „59-та“, № 1.
6
ПРЕДУПРЕЖДАВА всеки един от ответниците В. Д. АНГ., ЕГН
**********, и Р. В. АНГ., ЕГН ********** , че при неизпълнение на
настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е
длъжен да ги задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на всеки един от ответниците В. Д. АНГ., ЕГН ********** , и
Р. В. АНГ., ЕГН ********** , на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, глоба в
размер от по 200 /двеста/ лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА всеки един от ответниците В. Д. АНГ., ЕГН ********** , и Р.
В. АНГ., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС държавна такса в
размер от по 25 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА В. Д. АНГ., ЕГН ********** , и Р. В. АНГ., ЕГН
**********, да заплатят на Д. СП. Д., ЕГН *********, сумата от 400
/четиристотин/ лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 7-
дневен срок от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи
на незабавно изпълнение /чл. 20 от ЗЗДН/.
Препис от настоящото решение да се изпрати на районните управления
на МВР по адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7