Р Е Ш
Е Н И Е № 10
гр.
Бургас, 10.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, в открито
съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев
при секретаря Тодорка Стоянова като разгледа
докладваното от съдията Добрев гражданско дело №792 по описа за 2018г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
повод исковата претенция на “Пътна компания” АД- в несъстоятелност, ЕИК
*********, чрез синдика В.Я.В., против Т Г М в качеството й на частен съдебен изпълнител
с per. № 803 на КЧСИ и с адрес град Бургас, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 2,
за осъждане на ответницата да заплати сумата от 716 378,69 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от нейни неправомерни действия в
това й качество по изпълнително дело № 20138030400828 относно принудително
изпълнение, насочено срещу парични суми по банковите сметки на граждански
дружества ДЗЗД „Димово Руженци БГВН 2011“ и на ДЗЗД „Път-Понс-Строй Лот 21“ за
задължения на един от съдружниците в същите- „Понсстройинженеринг“ ЕАД- длъжник
по горепосоченото изпълнително дело, които суми са собственост на ищцовото
дружество, ведно със законната лихва в размер на 294 103 лв. считано от
25.02.2014 г. /датата на принудителното изпълнение върху банковите сметки на
гражданските дружества и осъществения паричен превод/ до предявяване на
исковата молба, както и законната лихва върху претендираното обезщетение,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното му
изплащане.
Твърди се в исковата молба, че
ищцовото дружество е съдружник в ДЗЗД „Димово Руженци БГВН 2011“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Оборище“ №9 по
смисъла на сключено споразумение за консорциум от 22.02.2011г„ последно
изменено с нотариално заверено споразумение от 03.07.201 Зг., като съдружници
освен “Пътна компания” АД, ЕИК ********* били и „Понсстройинженеринг“ ЕАД, ЕИК
********* и „Пътинженеринг“ ООД, ЕИК *********.
Уточнява се също така, че ищецът
е съдружник и в ДЗЗД „Път-Понс-Строй Лот 21“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Шипченски проход“ № 9 по силата на
сключено споразумение за консорциум от 17.03.2011 г., последно изменено с
нотариално заверено споразумение от 28.07.2011 г., като съдружници в този консорциум
са “Пътна компания” АД, ЕИК *********, „Понсстройинженеринг“ ЕАД, ЕИК *********
и „Пътстрой“ ООД, ЕИК *********.
Сочи се от ищеца, че ответната по
делото страна в качеството си на частен съдебен изпълнител е образувала
изпълнително дело № 20138030400828 по искане на взискателя „Булида“ ООД, ЕИК
*********, срещу длъжника „Понсстройинженеринг“ ЕАД, в хода на което е наложила
запор върху банкови сметки на ДЗЗД „Димово Руженци БГВН 2011“ и на ДЗЗД
„Път-Понс-Строй Лот 21“. На 25.02.2014г. ответницата принудително събрала от
банковите сметки съответно сумата в размер на 544 429.08 и сумата от 171 949.61
лв. без да съобрази направените възражения от представляващите консорциумите,
че принудителното изпълнение е насочено върху парични суми, собственост единствено
на съдружника “Пътна компания” АД, което се установявало и от представените
нотариално заверени споразумения. Въпреки, че съгласно чл. 507а ГПК изпълнение
върху банкови сметки на гражданско дружество за задължения на съдружник е
допустимо по реда на цитираната разпоредба, ищецът посочва, че съдебният
изпълнител бил уведомен и са му били представени доказателства, че това са
парични средства на съдружника “Пътна компания” АД.
Излага се становище относно
правното основание на исковата претенция и фактическия състав на отговорността
по чл.441 ГПК вр. чл.45 ЗЗД и чл. 74 ЗЧСИ, като се посочва, че тази отговорност
обхваща вреди, причинени както от същински действия по изпълнението, така и от
допълнителни действия, възложени от взискателя за проучване имущественото
състояние на длъжника, изискване на документи, справки и т.н., тъй като това са
действия съпътстващи и осигуряващи основните процесуални такива по
изпълнителното производство. Позовава се на съдебна практика на ВКС. Изразява
позиция относно характера на производството по обжалване действията на съдия-
изпълнителя и постановеното в хода на това производство решение, като сочи, че
при деликтния иск противоправността, като елемент от фактическия състав на
вземането за обезщетение, се състои в процесуална незаконосъобразност на
действие/бездействие на съдия-изпълнителя и обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Изтъкнати са аргументи относно
незаконосъобразността на действията на ответницата по принудителното
изпълнение, насочено срещу парични суми по сметки на граждански дружества, като
в тази връзка се заявява, че печалбите и загубите на гражданското дружество на
основание чл.359 и чл.361 ЗЗД са обща собственост на дружеството, а дял от
собствеността се получава само при излизането на съдружник или прекратяване на
дружеството. Сочи се, че печалбите и загубите се разпределят съобразно дяловото
участие на съдружниците, освен ако друго не е уговорено между тях. Уточнява се
от ищеца, че съдружниците са сключили споразумение от 24.06.201Зг. с нотариална
заверка на подписите- рег.№ 1079 от 03.07.201Зг. на нотариус с per. № 074 на
НК, съгласно което всички парични средства, постъпващи по сметка на
гражданското дружество е следвало да се превеждат по сметка на ищцовото
дружество, както и че прехвърляли при условията на чл. 99 ЗЗД всички свои
вземания по договор № РД-33-18/03.08.2011 г. на съдружника “Пътна компания” АД.
Заявява за съществуването и на друго споразумение от 20.02.2014г. за изплащане
на задълженията към „Българска банка за развитие“ АД. Следователно паричните
средства по банковите сметки на гражданските дружества не са били собственост
на съдружника „Понсстройинженеринг“ ЕАД- длъжника по изпълнително дело №
20138030400828, а са били изключителна собственост на ищцовото дружество. Така
според ищеца за чужди задължения незаконосъобразно са събрани парични средства,
принадлежали на трето за изпълнителния процес лице.
Ответницата по делото, на която
съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока по
чл.131 ГПК е депозирала писмен отговор, с който е изразено становище по така
предявения иск. С него същият е оспорен като неоснователен.
Изтъква се на първо място, че не
е извършено твърдяното от ищеца противоправно деяние, с което да е причинен
вредоносен резултат, засягащ ищеца, нито е налице причинно- следствена връзка
между тях. Заявява се от ответницата, че изпълнителните действия по налагане на
запор са извършени законосъобразно по изпълнително дело № 20138030400828. Не
отговаряло на истината твърдението на ищеца, че паричните суми са били
собственост единствено на съдружника- ищец по настоящото дело. В тази връзка се
посочва, че наложените запори са върху съответните припадащи се дялове от
вземанията на длъжника и участието му в двете ДЗЗД съответно 50 % в ДЗЗД
„Димово Руженци БГВН 2011“ и 51 % в ДЗЗД „Път-Понс-Строй Лот 21“, при
съобразяване регистрацията на двата консорциума и декларираното участие. В
изпратените запорни съобщения до „Българска банка за развитие“ АД това е изрично
указано, като е дадена възможност, съобразно изискванията на закона, третото
задължено лице- банката да съобщи признава ли за основателно вземането, готова
ли е да го изплати, както и налице ли са други наложени запори. Запорни
съобщения били изпратени и до двете ДЗЗД, като отговор и реакция не са
последвали, и сумите са били преведени по сметката на ответницата. Уточнява се,
че запорът е наложен до размера от 800 000 лв. по всяка от банковите сметки с
оглед на учредения в полза на взискателя особен залог на вземания, съгласно
договор от 30.07.2012 г.
Оспорват се твърденията на ищеца,
че паричните суми били негова собственост и това се установявало от
представените нотариално заверени допълнителни споразумения, тъй като с
последните страните преуреждали вътрешните си отношения във връзка и по повод
издаден от НАП- София ревизионен доклад. В споразумението от 22.02.2011г. за
учредяване на ДЗЗД „Димово Руженци БГВН 2011“ е договорен дял на съдружника
„Понсстройинженеринг“ ЕАД в размер на 50 %. Посочва се, че договорките в
допълнителното споразумение от 24.06.2013 г. са нищожни и невъзможни предвид
разпоредбите на ЗЗД. Сочи се, че текста на чл.5 от цитираното споразумение по
съществото си представлява оправомощаване на един от съдружниците и не води до
извода, че “Пътна компания” АД е станала единствен и изключителен собственик на
паричните средства, постъпили по сметка на ДЗЗД, като това се отнасяло и до
текста от споразумението, уреждащ възможността ДЗЗД да прехвърля вземанията си
на съдружника- ищец. Изтъква се и обстоятелството, че въпросното споразумение е
сключено между страните след вписването на особен залог от длъжника
„Понсстройинженеринг“ ЕАД в полза на взискателя „Булида“ ООД.
Ответната страна се позовава на
разпоредбата на чл.361 ал.2 ЗЗД, съгласно която е недействителна уговорката за
изключване на някой от съдружниците от участие в загубите или в печалбите.
Твърди се, че в споразумението от
17.03.2011 г. за учредяване на ДЗЗД „Път-Понс-Строй Лот 21“ е договорен дял на
съдружника „Понсстройинженеринг“ ЕАД в размер на 51 %. С допълнително
споразумение към последното от 28.07.2011 г. упълномощеният представител на
ДЗЗД е оправомощен да разпределя получените суми между съдружниците, т.е.
отново по същество издадено пълномощно от ДЗЗД и съдружниците в същото, като е
извършена и корекция в дяловото участие. В чл. 5 изрично било записано, че
всеки от участниците в дружеството носи отговорност пред всяко трето лице
ограничена до размера на дяловото му участие и именно тази отговорност била
ангажирана в случая.
При условията на евентуалност е
направено възражение за недействителност на представените допълнителни
споразумения досежно договорки за придобиване на средствата от един от
консорциалните съдружници- в случая ищеца при условията на чл. 361 ал. 2 ЗЗД.
Релевира и възражение за погасена по давност претенция.
Излага аргументи в полза на
схващането, че няма пречка да бъде наложен запор на вземането на длъжника от
гражданското дружество, в което е съдружник, тъй като всичко което се придобива
като актив от неговата дейност се притежава от отделните съдружници в
зависимост от дяловото им участие и в този смисъл вземанията на гражданското
дружество по сключените договори с трети лица са вземания на отделните
съдружници.
Счита за неоснователно и
недоказано твърдението, че принудителното изпълнение било насочено към парични
суми, собственост на ищеца, още повече при наличието на учреден особен залог в
полза на взискателя, тъй като в случая не е извършено изпълнение върху дял на
съдружника в гражданското дружество, а на негово вземане като облигационно
право, различно от правото на дял на едно лице в дадено дружество. Позовава се
на разпоредбата на чл. 361 ал. 1 ЗЗД с оглед схващането, че участието на дадено
лице в дружество по ЗЗД дава възможност за реализиране на право на вземане от
съответен приход в полза на ДЗЗД в рамките на изпълнителното дело. Съобразно
разпоредбите на чл. 358 ал. 2 и чл. 359 ал. 1 ЗЗД парите, внесени от
съдружниците или придобити от дружеството са обща собственост на съдружниците,
която е неделима, докато съществува дружеството, но не и бездялова. Изтъква се,
че във външните отношения на дружеството, за пред третите лица, парите на
длъжника в частта, в която същият има дял в дружеството, и в която са запорирани,
са негова собственост и доколкото тези пари се намират по сметка на
гражданското дружество, за ЧСИ няма друг способ на изпълнение освен
използвания. Ответницата заявява, че се е съобразила стриктно с дяловото
участие на длъжника в дружеството и е наложила запор до съответния размер,
отговарящ на дела му. Счита, че нормата на чл.359 ал.З ЗЗД, с която е
установена забрана съдружникът да иска своя дял от общата собственост само при
излизане от дружеството или при прекратяването му, намира приложение при
уреждане вътрешните отношения между съдружниците и не може да има действие по
отношение на трети за гражданското дружество лица, какъвто е взискателя.
С оглед на всичко изложено
ответницата изразява позиция, че изпълнение върху банковата сметка на гражданското
дружество за задължения на негов съдружник е напълно допустимо по реда на чл.
507 ГПК, като в случая дори не е налице отказ от страна на третото лице.
Съдът е указал тежестта на
доказване с оглед на дадената квалификация като е посочил на ищеца, че следва
да установи при условията на пълно и главно доказване обективните елементи от
фактическия състав на деликта, а именно: извършено противоправно деяние-
процесуално незаконосъобразно действие в изпълнителния процес, извършено от
ответницата в качеството й на частен съдебен изпълнител; настъпилите от
извършеното от ответницата незаконосъобразно действие имуществени вреди в
претендирания размер и причинна връзка между същото и вредата. Указал е на
ответницата, че следва да установи своите твърдения, въведени в процеса с
отговора на исковата молба, както и всички останали възражения, включително да
обори установената в чл.45 ал. 2 ЗЗД законна презумпция за вина.
По делото е конституирано и трето
лице помагач на страната на ответника- „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Триадица“,
бул. „Витоша“ № 89Б. В постъпилото по делото становище от третото лице се
оспорва предявения иск като неоснователен, като в тази връзка е заявена
позиция, че твърденията на ищеца не намират опора в закона, тъй като
гражданското дружество не притежава собствено имущество, а същото е собственост
на отделните съдружници в зависимост от дяловото им участие. Поради това
вземанията на гражданското дружество по сключени договори с трети лица,
представлявали по същността си вземания на отделните съдружници. По същия начин
седял въпросът със средствата по банкови сметки-съдружниците имали парични
вземания в банката до размера на дяловото им участие в гражданското дружество.
По отношение на третите лица и извън вътрешните уговорки между съдружниците
паричните средства на длъжника, в частта съответна на дяла му в дружеството са
негова собственост. По тези съображения за частния съдебен изпълнител не
съществувал друг способ за изпълнение, освен използвания, а именно налагане на
запор върху сметката на гражданското дружество, в качеството му на неин
титуляр, за припадащата се на длъжника по изпълнението-съдружник част от общите
парични средства по същата сметка. Невярно било и твърдението, че действията на
ЧСИ представлявали изпълнение върху дял на съдружника на какъвто последният
имал право само при излизане от дружеството или прекратяване на същото.
Вземането като облигационно право било различно от правото на дял на едно лице
в дадено дружество. В тази връзка ГПК уреждал по различен начин изпълнение
върху вземане и изпълнение върху дял, каквото в случая не можело и да има, тъй
като се касаело за неперсонифициран правен субект. Единствено в споразумението
от 24.06.201 Зг. такава уговорка, засягаща разпределението на вземанията на
отделните съдружници била включена, но следвало да се счита за недействителна
при съобразяване разпоредбата на чл.361 ал.2 ЗЗД. В заключение е изложена
позиция, че ответницата е действала в кръга на своите правомощия, изпълнявайки
добросъвестно възложената и от взискателя дейност.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че
при частен съдебен изпълнител Т М е образувано изпълнително дело
№20138030400828 с взискател "Булида"ООД, ЕИК ********* и длъжник
"Понсстройинженеринг"ЕАД, ЕИК *********, в хода на което производство
ответницата е предприела действия по налагане запор на банковите сметки на ДЗЗД
„Димово Руженци БГВН 2011“ и на ДЗЗД „Път-Понс-Строй Лот 21“, в които две
граждански дружества длъжникът е бил съдружник. Няма разногласия и относно
размера на сумите, събрани в хода на изпълнителното производство, както и
относно възможността по реда на чл.507 и сл. ГПК изпълнението да се насочи
върху банковата сметка на гражданското дружество за задължения на негов
съдружник.
Спорът е концентриран върху това
дали процесиите суми, представляващи предмет на принудителното изпълнение са
били собственост на длъжника по изпълнителното дело или на ищеца. В тази връзка
са изложени противоречиви позиции относно съществуването и действителността на
заявените от ищеца да са направени допълнителни уговорки между съдружниците, в
подписаните между тях споразумения, свързани с разпределянето на парични
средства. Налице са различни становища и относно знанието на ответника за
горните договорености между съдружниците. Оспорен е от ответната страна,
представения анекс към споразумение за консорциално сдружение „Димово Руженци
БГВН 2011“ от дата 29.06.2011г. като неистински и неверен документ.
От приобщените по делото писмени
доказателства, включително материалите, съдържащи се в изпълнително дело №
20138030400828 по описа на ЧСИ Т М, с район на действие Окръжен съд гр.Бургас
се установява, че горното производство е образувано по молба на „ Булида“ООД,
ЕИК ********* и представен изпълнителен лист от 30.04.201 Зг., издаден от
Районен съд гр.Бургас срещу „Понсстройинженеринг“ЕАД, „Венис комерс“АД и М В М
за сумата от 3 500 ОООлева, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК. На 03.06.201 Зг. са наложени запори върху
вземанията на длъжника „Понсстройинженеринг“ЕАД от ДЗЗД „Димово Руженци БГВН
2011“ и ДЗЗД „Път-Понс-Строй Лот 21“. На 20.02.2014г. до „Българска банка за
развитие “АД, в която кредитна институция били открити сметките на двете
граждански дружества са изпратени запорни съобщения. Със същите е наложен запор
върху 51 % от наличностите и бъдещите постъпления по банковата сметка на ДЗЗД
„Път-Понс-Строй Лот 21“, съответен на дяла на длъжника „Понсстройинженеринг“ЕАД
и съответно 50% от наличностите и бъдещите постъпления по банковата сметка на
ДЗЗД „Димово Руженци БГВН 2011“, съответен на дяла на длъжника в последното. С
нарочно писмо „Българска банка за развитие “АД била уведомена, че запорите
следва да се считат наложени до размера от 800 000 лева по всяка една от
сметките. Съобщения за запорираните вземания са връчени на длъжника. Като
резултат от предприетите по-горе действия на 25.02.2014г. по изпълнителното
дело са постъпили сумите 544 429.07лева и 171949.61 лева, събрани съответно от
сметките на двете ДЗЗД, а с протокол от 04.03.2014г. е извършено тяхното
разпределение. След приспадане на таксите по съдебното изпълнение е останала
сума за разпределение в размер на 699074,13 лв, която с преводно нареждане от
11.03.2014г. е преведена от съдебния изпълнител по сметката на взискателя
“Булида” ООД.
По делото са представени справки
от регистър Булстат, от които се вижда, че дяловете на съдружниците,
съответстват на записаното в посочените по-горе запорни съобщения. Актуалната справка
в регистър Булстат и към настоящия момент показва дялове на
,.Понсстройинженеринг“ЕАД в размер на 50 и 51% в посочените по-горе две ДЗЗД.
В заключението си вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е проследило движението по сметките
на двете дружества, като подробно в табличен вид е отразило сумите по дебита и
кредита на същите в ДЗЗД. В допълнително заключение е обобщена информацията за
постъпленията по разплащателните сметки на дружествата, произхода на същите /
от Агенция Пътна инфраструктура и усвояване на кредит/, като са посочени
сумите, получавани от всеки от съдружниците и конкретно длъжника
„Понсстройинженеринг“ЕАД, включително процентното им съотношение спрямо общия
размер на усвоените средства. Съдът кредитира заключението на вещото лице,
което намира за обективно, обосновано и пълно.
Съдебният изпълнител е овластен
от закона да изпълнява принудително изпълнение за събиране на вземания признати
от съда и за които е издаден изпълнителен титул. Неговите правомощия произтичат
от закона и се регламентират от него. Затова всяко нарушаване на нормативната
уредба е санкционирано от законодателя чрез ангажиране на отговорността му за
причинените от действията съответно бездействията му в изпълнителното
производство вреди. Предпоставките за отговорност на съдебния изпълнител са
изведени въз основа на разпоредбата на чл.74 ЗЧСИ в постоянната съдебна
практика на ВКС. Приема се, че частният съдебен изпълнител дължи обезщетение за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и
че фактическият състав на отговорността по чл.74 ал.1 ЗЧСИ обхваща:
неправомерни действия на ЧСИ, настъпила при упражняване дейността на ЧСИ вреда
и причинна връзка между неправомерните действия и вредите. Съдът е длъжен да
изследва дали действията на съдебния изпълнител са били правомерни и оттук
принудителното изпълнение е било законосъобразно. Противоправността на
действията или бездействията на частния съдебен изпълнител се състои в тяхната
процесуална незаконосъобразност.
В настоящия казус ответникът е
бил сезиран с изрична молба от взискателя, като е предприел изпълнителни
действия по налагане запор на вземанията на длъжника, а запорните съобщения са
изпратени и получени от кредитната институция в качеството и на трето задължено
лице. Банката е признала и изпълнила вземането, като е превела процесиите
секвестируеми парични суми по вземането, обект на принудителното изпълнение, по
посочената сметка в запорното съобщение с титуляр ЧСИ. Действията по повод
прилагане на посочения вече изпълнителен способ са извършени законосъобразно
при спазване нормите на процесуалния закон, като запорите са наложени върху
съответните припадащи се дялове на вземанията на длъжника и съобразно участието
му в двете ДЗЗД, а именно-50% в ДЗЗД „Димово Руженци БГВН 2011“ и 51% в ДЗЗД
„Път- Понс-Строй Лот 21“. Запорни съобщения са изпратени и до двете граждански
дружества, които не са изразили позиция или направили възражения. Няма пречка
изпълнението да се насочи срещу вземания на длъжника в процесиите ДЗЗД, тъй
като по отношение на третите лица правата и задълженията на дружеството, са
права и задължения на отделните съдружници. Да се приеме обратното, каквато
теза е развита от ищеца, би означавало да се пренебрегне и накърни интереса на
взискателя в изпълнителния процес винаги, когато длъжникът е участник в подобна
правноорганизационна форма на сдружаване, което становище е неприемливо.
Недоказано е останало
твърдението, че събраните парични суми са собственост на ищеца, а не на
длъжника. При формиране на извод за несъстоятелността на тази теза, по мнение
на съда, дори не е необходимо да се изследват представените по делото
допълнителни споразумения към договорите за консорциални сдружения и обсъждат
направените в тях уговорки. Това е така, тъй като по отношение на третите на
дружествата лица, каквото несъмнено е взискателят в изпълнителното производство
същите биха имали сила и биха произвели действие само в случай на вписването им
по законовия ред. Такава инициатива е следвало да предприемат самите дружества по
ЗЗД, спазвайки предписанията на чл.З и чл.12 от Закона за регистър Булстат. При
липса на отразяване на промени, свързани с договорените дялове на съдружниците,
за ответника е било меродавно отбелязването в публичния, електронен и
централизиран регистър Булстат, воден и поддържан от Агенция по вписванията.
Тази преценка е следвало да се извърши към датата на започване на първото
действие, представляващо елемент от фактическия състав на този изпълнителен
способ, а именно изпращане на запорното съобщение. При съобразяване именно на
горното обстоятелство са изпратени запорните съобщения и наложени запорите на
вземанията на длъжника по банковите сметки на двете ДЗЗД. Нещо повече самата
кредитна институция, в която се намират сметките на гражданското дружество потвърждава
информираността си за припадащите се дялове на длъжника в посочените по-горе
размери и по начина, възприет от ответника в изпратеното запорно съобщение.
От внимателния прочит на
изпълнителното дело се вижда, че данни за наличие на различни уговорки между
съдружниците по повод разпределението на дяловете, от тези оповестени в
регистъра се съдържат и то твърде условно казано, в документи /споразумения/,
представени на частния съдебен изпълнител след като действията по прилагане на
горния изпълнителен способ са приключили и сумите събрани и разпределени.
Ищецът не е провел необходимото и
успешно доказване на твърденията си, че съдебният изпълнител е уведомен за
променените уговорки между съдружниците, свързани с дяловете им в двете ДЗЗД и
е имал информация, че сумите върху които е насочено изпълнението са собственост
на ищеца. Такъв извод не може да бъде направен при най-задълбочен и внимателен
прочит на всички представени по делото допълнителни споразумения. С изключение
на оспорения анекс от 29.06.2011г. към споразумение за консорциално сдружение
„Димово Руженци БГВН 2011“ в останалите, приобщени по делото документи
категорично не е уговорено постъпващите по сметка на дружествата суми да стават
изключителна собственост на ищеца. Дори да се приеме обратното, такава уговорка
се явява нищожна, като противоречаща на нормата на чл.361 ал.2 ЗЗД. Колкото до
горния анекс доказателства да е бил представен на ответника преди или след
налагането на запора не са ангажирани.
При съобразяване на казаното и
при липса на каквито и да е обективни данни, свидетелстващи за знание на
съдебния изпълнител към датата на предприемане на действията по запориране на
сметките на дружествата за наличие на други уговорки, свързани с
разпределението на дяловете между съдружниците, различни от тези обявени в
търговския регистър и регистър булстат, категорично не е установено наличие на
противоправно поведение и предприемане на незаконосъобразни действия по
събиране на процесиите суми, възстановяването на които под формата на обезщетение
за причинени вреди се търси в настоящото производство.
След като по делото не се
установи наличие на описаното от ищеца противоправно поведение на съдебния
изпълнител, безпредметно е да се обсъждат останалите елементи от фактическия
състав на чл.74 ал.1 ЗЧСИ.
Както вече се посочи ответникът
не е разполагал с възможност, нито е имал задължение да изследва вътрешните
отношения между съдружниците в двата консорциума, като липсва законова норма,
вменяваща на съдебния изпълнител извършване на такава проверка във връзка с
предприето принудително изпълнение към вземане на длъжник-съдружник в ДЗЗД. По
мнение на настоящия състав ответникът е действал законосъобразно като е насочил
принудителното изпълнение върху сметките на двете дружества по ЗЗД, а
предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на главния иск
влече неоснователност и на акцесорните претенции за заплащане на законната
лихва, считано от 25.02.2014г. до предявяване на исковата молба, както и
законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното му изплащане.
Съобразно изхода на спора и на
основание чл. 78 ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени
сторените от ответника разноски съобразно представения списък в размер на 26
060 лв., от които 25 800 лева адвокатски хонорар, 250 лева за експертиза и 10
лева- платени такси за удостоверения.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от “Пътна
компания” АД- в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Булаир“ №9 чрез синдика В.Я.В., против Т Г М- частен
съдебен изпълнител с per. № 803 на КЧСИ и с адрес град Бургас, ул. „Св. Св.
Кирил и Методий“ № 2 за осъждане на ответницата да заплати сумата от 716 378,69
/седемстотин и шестнадесет хиляди триста седемдесет и осем лева и шестдесет и
девет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
нейни неправомерни действия в това й качество по изпълнително дело №
20138030400828 относно принудително изпълнение, насочено срещу парични суми по
банковите сметки на граждански дружества ДЗЗД „Димово Руженци БГВН 2011“ и на
ДЗЗД „Път-Понс- Строй Лот 21“ за задължения на един от съдружниците в същите-
„Понсстройинженеринг“ ЕАД- длъжник по горепосоченото изпълнително дело, които
суми са собственост на ищцовото дружество, ведно със законната лихва в размер
на 294 103 /двеста деветдесет и четири хиляди сто и три/ лева считано от
25.02.2014 г. /датата на принудителното изпълнение върху банковите сметки на
гражданските дружества и осъществения паричен превод/ до предявяване на
исковата молба, както и законната лихва върху претендираното обезщетение,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното му
изплащане.
ОСЪЖДА “Пътна компания” АД- в
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.“Булаир“ №9 да заплати на частен съдебен изпълнител с регистрационен номер
803 на КЧСИ Т Г М, с адрес град Бургас, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 2
направените разноски по делото в размер на 26 060 /двадесет и шест хиляди и
шестдесет/ лева.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ №
89Б на страната на ответника частен съдебен изпълнител Т Г М.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: