Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
Лом, 31.05.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание
на седемнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна
Александрова
при секретаря Росина
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Александрова гр. д. № 2091
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с
правно основание чл. 422 ГПК, при условията на евентуалност - чл. 79 от ЗЗД.
Ищецът «ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ» ЕАД посочва, че на 12.08.2015 г. между „Банка ДСК“ ЕАД
като кредитор и В.З.ц. като кредитополучател е сключен договор за издаване на кредитна
карта.
Поради преустановяване на погасяването на задължението
„Банка ДСК” ЕАД осчетоводява кредита като предсрочно изискуем.
Вследствие
неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя и настъпилата
предсрочна изискуемост на цялото вземане, кредиторът „Банка ДСК” ЕАД пристъпил
към принудително събиране на вземането си по съдебен ред, като подал Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. По ч. гр. д. № 724/2017
г. по описа на РС - Лом в полза на „Банка ДСК” ЕАД е издадена Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист за сумите: ГЛАВНИЦА – 764.81 лв.
/ седемстотин шестдесет и четири лв. и 81 ст./, заемни такси: 195.59 лв. / сто
деветдесет и пет лв. и 59 ст./, договорна лихва: 271.02 лв. / двеста седемдесет
и един лв. и 02 ст./ за периода от 20.06.2016 г. до 03.04.2017 г., държавна такса – 25.00 лв./ двадесет и пет
лв./ и сумата 50.00 / петдесет лева/- юрисконсултско възнаграждение.
На 22.06.2017 г. с Договор за цесия „Банка ДСК” ЕАД,
прехвърля на ищеца пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число е прехвърлено и
вземането, възникнало от сключения между „Банка ДСК“ ЕАД и В.З.Ц. за кредит за издаване
на кредитна карта. На основание Заповед за изпълнение на парично задължение и
Изпълнителен лист от 5.4.2017 г. по ч. гр. д. № 724/2017 г. на РС - Лом, срещу
същия е образувано изпълнително дело № 236/2017 г. по описа на ДСИ при ЛРС,
поради наличие на предпоставки по чл.433 ГПК делото е прекратено.
Иска се: да бъде признато от съда за
установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за изпълнение, дължи
на ищеца следните суми:
- 764,81 лв. главница;
271,02 лв. Договорна лихва за периода 20.06.2016-03.04.2017г., 195,59 лв.
заемни такси; 0,66 лв. Лихвена надбавка за периода от 28.03.2017 г. -
03.04.2017г.
Претендират се и направените разноски по заповедното и
настоящото производство.
Ответникът, чрез особения представител-адв.Л.Г. е подал писмен отговор в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В отговора си счита предявения иск за допустим, но неоснователен, подробно
аргументирайки се.
Предвид заявеното в отговора на
ответника, съдът е приел с доклада си по
делото, че спорът по делото е относно наличието и размера на задълженията на
ответника.
В съдебно заседание ищецът е
представил писмено становище, с което поддържат предявените искове и считат, че
следва да бъдат уважени в цялост, тъй като възраженията, въведени с отговора на
ответника са неоснователни. Претендира разноски, като представя списък по чл.
80 ГПК.
Ответникът,
редовно призован се явява особения представител адв.Л.Г.-МАК.
Съдът,
като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
По ч. гр. д. 724/2017 год. на ЛРС е издадена Заповед № 567 от 05.4.2017 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, в полза на заявителя – настоящ ищец, против ответника . Образувано е изпълнително дело № 236/2017 г.
по описа на ДСИ при ЛРС, прекратено на осн.чл.433,ал.1 ГПК
Искът на
Заявителя, основан на чл. 422 ГПК е подаден в срок.
В с.з.
страните са се съгласили с изготвения от съда предварителен доклад по делото и
правната квалификация и същият е обявен за окончателен.
От
приложените с исковата молба Договор за кредитна карта Договор за цесия се
установяват облигационните отношения между „Банка ДСК“ ЕАД, В.Ц. и «ОТП Факторинг България»
ЕАД.
По делото
е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, чиито задачи са посочени
от ищеца в исковата молба. От заключението на вещото лице, което съдът приема
като обективно и пълно, се установява, че кредитополучателя е получел кредитна
карта с лимит в размер на 1000 лв., които не е погасил.
В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението си и прави съответните уточнения във връзка със
зададените от процесуалния представител на ищеца въпроси. Заключението не е оспорено от страните и е
прието от съда.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният
иск е допустим. Същият е предявен от и против надлежна страна по спора в
законоустановения срок.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК и има
за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.
За
успешното провеждане на установителния иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответникът му дължи сумите, за които е издадена заповедта за
изпълнение. Ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и
изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже
възраженията си.
Въз
основа на представените доказателства от страните, съдът приема за доказано
наличието на договор за кредит между „Банка ДСК“ ЕАД и анекс към него, както и
изпълнението на този договор от страна на кредитодателя. Видно от представения
договор за цесия, вземането на първоначалния кредитор е прехвърлено на
настоящия ищец – „ОТП Факторинг България“ ЕАД.
Спорно по
делото е дали ответникът Ц. дължи посочените в исковата молба суми, доколкото особеният
представител в отговора на исковата молба твърди, че иска е неоснователен.
В
случая ищецът е предявил искане: да бъде признато от съда за установено, че ответникът,
длъжник по издадената заповед за изпълнение, му дължи процесните суми.
От неоспореното и прието от съда
заключение на вещото лице, се установява, че ответника е усвоил размера на
суматеа по предоставената му кредитна карта, но не я е възстановил, т.е.
вземането е станало изискуемо. Това е дало повод да се инициира заповедно
производство, а после е настоящето исково такова.
Ето защо се налага извода, че ищцовата претенция следва да бъде
уважена по отношение претендираните в ИМ суми .
Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12
от ТР № 4/2013 год. от 18.06.2014
год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се
произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
Предявените искове са уважени, следователно ответникът
ще следва да заплати на ищеца направените разноски.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.З.Ц., ЕГН **********, че същият
дължи на «ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ» ЕАД, с ЕИК *********, сумите:
- 764,81 лв./седемстотин
шестдесет и четири лева и 81 ст./ главница;
- 271,02 лв./двеста седемдесет и един лева и 02 ст./ договорна лихва за
периода 20.06.2016г.-03.04.2017г.
-
195,59 лв./сто деветдесет
и пет лева и 59 ст./ заемни такси;
- 0,66 лв. лихвена надбавка за
периода от 28.03.2017 г. - 03.04.2017г.
- ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение /05.04.2017 год./ до окончателното плащане на главницата,
за които по ч.гр.д.№ 724/2017 г. по описа на Ломският районен съд е издадена на осн. чл. 417 ГПК Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист, като
ОСЪЖДА В.З.Ц.
ЕГН **********, да заплати на «ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ» ЕАД, с ЕИК *********, деловодни разноски за заповедното и исковото
производство, общо в размер на 1030,00
лв./хиляда и тридесет лева/.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: