№ /29.10.2019 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV състав в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2255 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 195б от Закона за водите (ЗВ).
Образувано е по жалбата на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 10/08.07.2019 година на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ - Варна, с който са установени задължения в размер, както следва : 1. 4 867,69 лева - представляваща неплатена такса по Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 2311 0024/18.03.2014 година, издадено от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ – Варна за периода 01.01.2015 - 31.12.2015 година; и 2. 5 238,40 лева - представляваща неплатена такса по Разрешително за ползване на за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 2311 0024/10.03.2014 година, издадено от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ – Варна за периода 01.01.2016 - 31.12.2016 година.
Жалбоподателят твърди, че оспорения акт е незаконосъобразен, като постановен при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че с Разрешително № 2311 0024 от 18.03.2014 година, издадено от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ - Варна е предоставено право на Община Провадия да зауства отпадъчни води от Пречиствателна станция за отпадни води - Провадия в река Провадийска, поради което Община Провадия е задължена с таксата за заустване. Твърди, че административният орган неправилно се позовава на сключените между „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД и Община Провадия договори от 2013 и 2015 година, тъй като същите не пораждат задължение за заплащане на такса за заустване. В условията на евентуалност твърди, че размерът на определената такса не съответства на изискванията на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. „а“ от ЗВ в редакцията и от 2015 година. Твърди, че размерът на дължимата такса следва да се определи по формулата на чл. 12 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (ДВ бр. 50 от 01.07.2011 година, в сила от 01.01.2012 година, изм., бр. 3 от 10.01.2012 година, в сила от 1.01.2012 година, отм., бр. 2 от 06.01.2017 година, в сила от 01.01.2017 година) (Тарифата (отм.). Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения акт. Претендира присъждане на направените инстанцията съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Твърди, че Община Провадия е предоставила стопанисването и експлоатацията на пречиствателната станция на жалбоподателя, поради което „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД е задължено за дължимите такси. Твърди, че дължимата такса е определена по правилата на Тарифата (отм.), приложима по § 62, ал. 4 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗВ. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли жалбата.
АУПДВ е съобщен на жалбоподателя на 17.07.2019 година (л. 11 от административната преписка), поради което с подаване на жалбата на 26.07.2019 година, е спазен предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен срок и същата се явява допустима.
Съдът, след преценка
на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени
документи, приема за установено от фактическа и правна страна следното :
С Уведомление от 16.05.2019 година (л. 80 от административната преписка), връчено на 17.05.2019 година жалбоподателят е уведомен за започналото производство по установяване на публично държавно вземане.
При извършване на задължителната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът констатира, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган по чл. 195б от Закона за водите, при спазване на изискванията за форма по чл. 59 от АПК, поради което АУПДВ не страда от пороци влечащи неговата нищожност.
Между страните не се спори, а се и установява от представеното Разрешително № 23110024 от 18.03.2014 година, че Община Провадия е ползвател на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект – река Провадийска с оператор „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, въз основа на договор от 23.09.2013 година.
С договори от 23.09.2013 година и 25.09.2015 година Община Провадия е възложила на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД стопанисването, поддържането и експлоатацията на Пречиствателна станция за отпадни води, находящ се в землището на гр. Провадия, ПИ 000142, като по силата на чл. 26 от двата договора операторът е поел задължение да заплаща дължимите за обекта данъци и такси.
От доказателствата по делото е видно, че „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД е изпълнявало задълженията си по деклариране на фактурираното количество заустени отпадни води за 2015 година и 2016 година (л. 40-42 и 47-48 от административната преписка) и е заплатило част от дължимата такса за заустване за тези периоди, с което ясно е манифестирало, че е ползвател на съоръжението и е приело да заплаща дължимите такси.
Предвид горното съдът намира, че „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД е задълженото с таксите по ЗВ лице.
С оспореният акт са установени задължения за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за замърсяване 2015 и 2016 година по чл. 194, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗВ.
За периода 2015 година е относима разпоредбата на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. „а“ от ЗВ (ДВ бр. 61/2010 година), съобразно която таксата по чл. 194, ал. 1, т. 3, б. „а“ се изчислява годишно въз основа на стойностите, получени от извършен собствен мониторинг на количеството на заустваните отпадъчни води и на концентрацията на характерни замърсители в отпадъчните води, за които в разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения.
В разпоредбата на чл. 194а от ЗВ (ДВ бр. 61/2010 година) е предвидено, че обемът на отпадъчните води се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства. Предвиденото в разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Тарифата (отм.) изключение от общото правило за изчисляване на таксите за заустване, касаещо всички ВиК оператори, а именно, че те следва да заплащат такси не въз основа на заустеното количество вода, отчетено чрез измервателни устройства, а въз основа на фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателя изцяло съответства на установеното в чл. 194, ал. 5, т. 1, б. „а“ от ЗВ правило и противоречи на чл. 194а от ЗВ.
С разпоредбата на § 62, ал. 4 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗВ (ДВ бр. 17/2019 година, в сила от 01.08.2016 година) е предвидено, че до 31 декември 2016 година таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се изчисляват и заплащат по досегашния ред и в досегашните размери, а от 01.01.2017 година таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се изчисляват и заплащат по новия ред и в новите размери, определени с тарифата по чл. 194, ал. 6.
Въз основа на посочената по горе, относима за периода 2015 година, правна уредба съдът намира, че таксата по чл. 194, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗВ следва да се изчисли по реда на чл. 12, ал. 1 от Тарифата (отм.), въз основа на фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателя.
Видно от Доклада за 2015 година жалбоподателят е декларирал 1 371 938 куб.м. преминали през пречиствателната станция за отпадъчни води и 398 398 куб.м. фактурирани количества. Въз основа на фактурираните количества директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“ – Варна е определил дължимата такса по чл. 194, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗВ в размер на 1 992 лева (писмо изх. № 26-00-65/13/13.04.2016 година). Тази сума е заплатена от жалбоподателя на 07.07.2016 година, обстоятелство признато от ответника в оспорения акт.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателят не дължи такса по чл. 194, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗВ за 2015 година.
За периода 2016 година е относима разпоредбата на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. „а“ от ЗВ (ДВ бр. 58/2015 година), която предвижда, че таксата по чл. 194, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗВ се изчислява въз основа на годишното фактурирано водно количество от В и К оператора за потребителите, които ползват услугата „отвеждане на отпадъчни води“ в куб. м, с корекционни коефициенти, отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и степента на пречистване.
За определяне размера на дължимата такса за 2016 година са относими разсъжденията за противоречието между чл. 194, ал. 5, т. 1, б. „а“ от ЗВ и чл. 194а от ЗВ и за приложимостта на чл. 12, ал. 1 от Тарифата (отм.).
Между страните не се спори, а се установява от Доклада по чл. 48, ал. 1, т. 12 от ЗВ (л. 47 от административната преписка), че фактурираните количества отпадъчни води за 2016 година са 403 881 куб.м. Дължимата сума, изчислена по правилото на чл. 194, ал. 5, т. 1, б. „а“ от ЗВ, вр. чл. 12 от Тарифата (отм.) възлиза на 2 019,41 лева и е заплатена на 14.09.2017 година.
Предвид горното съдът намира, че оспореният акт и в частта на установените задължения за 2016 година следва да бъде отменен, като постановен при неправилно приложение на материалния закон.
На жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 50 лева и 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публични държавни вземания № 10/08.07.2019 година на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ – Варна, с който са установени задължения за такси за заустване на отпадъчни води в повърхностни води в размер на 4 867,69 лева за 2015 година и 5 238,40 лева за 2016 година по жалбата на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК *********.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Черноморски район“ – Варна ДА ЗАПЛАТИ НА „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД със
седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК ********* сумата от 200 (двеста) лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: