Решение по адм. дело №848/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП вр. чл.144 и сл. от АПК.

Образувано е по жалбата на „Дефендър“ ЕООД, представлявано от управителят В. Н., чрез адв. И. К. З. против принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без съгласието на неговият собственик или на упълномощен от него водач“ от 31.03.2025г. издадена от инспектор „Репатриране“ към ОП „ОПСЗ“ към Община Варна по отношение на лек автомобил с рег.№ [рег. номер].

В жалбата е посочено, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е незаконосъобразна:1., т.к. автомобилът не е бил паркиран в „зелена зона“ на Община Варна, понеже такава не е въведена в експлоатация и 2.автомобилът не е бил паркиран на действащо индивидуално паркомясто за паркиране на ППС, обслужващи хора с увреждания, за което е налице законосъобразно разрешение, означение и ползване от инвалид. Иска се отмяната на оспорената заповед.

В открито съдебно заседание, управителят на дружеството поддържа жалбата и ангажира доказателства относно твърденията за налагането на ПАМ преди да е въведена в експлоатация „зелената зона“ в гр. Варна.

В писмени бележки с.д. 15621/30.09.25г., чрез процесуален представител излага допълнително доводи относно незаконосъобразността на издадената заповед за налагане на ПАМ.

Ответникът, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази твърденията в жалбата, доказателствата събрани в хода на административното производство и при съдебното обжалване, самостоятелно и в тяхната съвкупност, съдържанието на административните актове, относимата нормативна уредба и чл.168 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в предвидените форма и срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на проверка в настоящото производство е заповед за прилагане на принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без съгласието на неговият собственик или на упълномощен от него водач“ от 31.03.2025г. издадена от инспектор „Репатриране“ към ОП „ОПСЗ“ към Община Варна по отношение на лек автомобил с рег.№ [рег. номер]. Заповедта е издадена в устна форма и наличието й се констатира от обективираното в Констативен протокол № 0093225 от 31.03.2025г. от инспектор реп. изпълнение.

За да издаде оспорената заповед, административният орган е констатирал следното: около 13.30ч. в гр. Варна, ул. Г.С.Раковски № 80 е паркирал шкода, черна, с рег.№ [рег. номер] на персонално инвалидно място определена за МПС с рег.№ [рег. номер].

Посочено е, че констативният протокол е съставен в присъствието на В.И. – водач – нечетливи две букви; 2. Д.Д. – нечетлив текст и 3. нечетливо първо име и следващо, което се разчита като Й.. Лицето съставило констативния протокол се е индивидуализирало чрез съкращение на първото име като С и К.. Вписано е след текста прегледахме: зона кв.

В констативния протокол е вписано, че автомобилът е репатриран на основание чл.171, т.5, б. „А“ и „Б“ от Закона за движение по пътищата, във връзка със заповед № 4957/26.11.2019г. на Кмета на Община Варна.

Представени са заповед № 4957 от 26.11.2019г. и заповед № 0255 от 27.01.2020г. и двете издадени от Кмета на Община Варна.

Съгласно т.ІІ, 4 от заповед № 4957 от 26.11.2019г., Кметът на Община Варна е оправомощил пиеменно изброените в заповедта лица да прилагат принудителните административни мерки, „визирани в чл.171, т.5 от ЗДвП“.

Съгласно заповед № 0255 от 27.01.2020г. Кметът на Община Варна е изменил т.ІІ от заповед № 4957 от 26.11.2019г., като на мястото на Г. И. Н. е включил С. Х. К. – инспектор „Репатриране“.

В хода на съдебното обжалване от жалбоподателя са представени доказателства относно наличието на инвалидност на майката на представляващата дружеството, което е причина за паркирането на МПС на паркомясто предназначено за инвалид, за да бъде подпомогната да се прибере в жилището си, което е в близост да паркомястото, предназначено за инвалид.

В хода на съдебното производство са представени от ответника писмени доказателства относно посоченото в оспорената заповед за прилагане на ПАМ основание – паркирането на МПС с рег.№ [рег. номер] на персонално инвалидно място определена за МПС с рег.№ [рег. номер].

Съгласно т.1 и т.2 от Заповед № 2280 от 03.07.2023г. Кметът на Община Варна е наредил право на безплатно денонощно паркиране на ППС рег.№ [рег. номер], превозващо детето А. А. като лице с трайни увреждания до сградата на следния адрес: гр. Варна, ул. Съединение № 4 за срок от три години от датата на издаване на заповедта, като мястото предназначено за безплатно и денонощно паркиране на ППС, обслужващо лицето да бъде сигнализирано с пътни знаци, регламентирани в Наредба за организацията на движението на територията на Община Варна, Приложение 1-І, т.12, т. и съгласно технически проект на Зелена зона.

Заповедта е подписана по следния начин: вписано е - „Кмет на Община Варна (И. П.) (чрез А. Г. – Директор на дирекция „Здравеопазване“ съгл. Заповед № 3116/10.10.2022г.)“, поставен е един подпис. От начинът на полагане на подпис за издател на заповедта не става ясно кое е лицето неин издател - Кметът на Община Варна (И. П.) или Директорът на дирекция „Здравеопазване“, т.е. А. Г..

Приложена е схема към заповедта. От схемата не става ясно кой и кога я е одобрил. Не е ясно и как е определено паркомястото, което е предназначено за г-н А., предвид наличието на друго определено за инвалид паркомясто в близост.

Представена е наредба за организацията на движението на територията на община Варна, приета с решение № 1078-5 по Протокол № 26 от заседание, проведено на 31.01.2018г., доп. решение № 622-9(23)/24.04.25г. на Общински съвет Варна. В раздел ІV от наредбата са разписани правилата за паркиране на територията на община Варна, включително и за платеното паркиране на територията на община Варна.

Ответникът не представя доказателства относно въвеждането в експлоатация на „Зелената зона“ на община Варна. В открито съдебно заседание чрез процесуален представител, ответникът сочи, че към момента на разглеждане на делото, респ. към момента на налагането на принудителната мярка „Зелената зона“ на община Варна не е въведена в експлоатация.

От изложеното следва в обобщение, че:

1.В община Варна към момента на издаване на оспорената в настоящото производство заповед, не е въведена в експлоатация „Зелена зона“;

2.Заповед № 2280 от 03.07.2023г. издадена от Кметът на Община Варна, с която е наредил право на безплатно денонощно паркиране на ППС рег.№ [рег. номер], превозващо детето А. А. като лице с трайни увреждания до сградата на следния адрес: гр. Варна, ул. Съединение № 4 е за място, сигнализирано с пътни знаци, регламентирани в Наредбата за организация на движението на територията на Община Варна и съгласно технически проект на „Зелена зона“;

3.МПС с рег.№ [рег. номер] е превозвало инвалид и е паркирало, за да му помогне да се придвижи до жилището си;

4.МПС с рег.№ [рег. номер] е паркирало на персонално инвалидно място определено за МПС с рег.№ [рег. номер];

5.персоналното инвалидно място определено за МПС с рег.№ [рег. номер] е определено със заповед, основана на техническия проект на „Зелена зона“, а последната не е въведена в експлоатация.

Налагат се следните изводи:

Заповед № 2280 от 03.07.2023г. издадена от Кметът на Община Варна не е годно основание за предоставяне на право на безплатно денонощно паркиране на ППС рег.№ [рег. номер], т.к. за нейно основание е посочен технически проект на „Зелена зона“, който не е въведен в експлоатация, поради което при паркиране на друг автомобил на това място, по отношение на последния не може да бъде наложена принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без съгласието на неговият собственик или на упълномощен от него водач“.

Освен това Заповед № 2280 от 03.07.2023г. издадена от „Кмет на Община Варна (И. П.) (чрез А. Г. – Директор на дирекция „Здравеопазване“ съгл. Заповед № 3116/10.10.2022г.)“ е нищожна.

В Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V отделение А. И. е посочено, че „Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем.“ и че „Делегирайки част от правомощията си на свой подчинен орган, делегиращият не се е лишил от тях въобще. Той е в правото си и сам да постанови акт, за издаването на който вече е делегирал другиму правомощия.“ Тези мотиви са относими и към институтът на заместването.

Съдът съобрази и следните разяснения дадени в Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V отделение А. И. „Изследвайки въпроса за делегирането на правомощия, необходимо е да се подчертае неговото принципно различие с други, сходни институти на административното и гражданското право: упражняването на правомощия при заместване и упълномощаването. …. Различие има и при сравнение на делегирането с упълномощаването. Делегирането на властнически правомощия е публичноправен институт, докато упълномощаването е частноправен. При последното, което е едностранна правна сделка, пълномощникът действа от името и за сметка на представлявания, а последиците от правните му действия възникват направо за последния. За разлика от горното, при делегацията действията са от името на органа, комуто са делегирани правомощия.“

При съобразяване на последно цитираното разяснение от тълкувателното решение и констатацията, че заповедта е подписана, като издателят й се е индивидуализирал по следния начин: Кмет на Община Варна (И. П.) (чрез А. Г. – Директор на дирекция „Здравеопазване“ съгл. Заповед № 3116/10.10.2022г.)“ се налага извод, че в тази част заповедта е със съдържание сходно с подписването на документ при наличието на частноправния институт упълномощаване, при който издателят на документа го подписва от името и за сметка на друго лице, т.к. последиците от правните действия на лицето, което подписва документа при условията на упълномощаването, ще възникнат в правната сфера на упълномощителя.

От съдържанието на заповед № 2280 от 03.07.2023г. се констатира, че в титулната й част е посочено „Община Варна, кмет“, че в частта, на заповедта в която се сочат основанията за издаването й е посочено, че издателят й я издава на основание заповед № 3116/10.10.2022г., а в частта на положения подпис на издателя е вписано следното: Кмет на Община Варна (И. П.) (чрез А. Г. – Директор на дирекция „Здравеопазване“ съгл. Заповед № 3116/10.10.2022г.)“

В съдържанието на заповедта липсва конкретно посочване на лицето, което я издава с длъжност и имена. Не е ясно от съдържанието на заповедта кой орган е неин издал Кмета на Община Варна или Директор на дирекция „Здравеопазване“ съгл. Заповед № 3116/10.10.2022г.

Начинът на изписването на издателят на заповедта: 1. в титулната й част като „кмет“, 2. в обстоятелствената й част, като оправомощено лице съгласно Заповед № 3116/10.10.2022г., 3. в частта на положеният подпис на издател като Кмет на Община Варна (И. П.) (чрез А. Г. – Директор на дирекция „Здравеопазване“ съгл. Заповед № 3116/10.10.2022г.) налага извод за липса на конкретно и ясно посочване на органа издател на заповедта, което влече като последица неяснота относно издателят на заповедта и налага извличане на данните за органа издател на заповедта по тълкувателен път.

Констатира се и, че в обстоятелствената част на заповедта не е посочен кой е органът, неин издател. Констатираното представлява нарушение на формата на заповедта предвидена в чл.59, ал.2, т.1 и т.8 от АПК.

След като заповед № 2280 от 03.07.2023г. е нищожна, тя не поражда правни последици и не може да служи за поставяне на знак указващ, че само едно МПС може да паркира на това място.

Въвеждането на „Зелена зона“ в община Варна и конкретно Наредбата за организация на движението на територията на Община Варна и поставяните значи, обозначаващи индивидуални места за паркиране поставят правни и етични проблеми. Първо, недопустимо е, да бъде преместено паркирано пътно превозно средство без съгласието на неговият собственик или на упълномощен от него водач само защото е паркирано на място, на което е поставен знак, че кмета го е предоставил за индивидуално ползване на конкретно лице, при условие, че това паркомясто стои празно, т.е. МПС за което е предвидено не е паркирано, не е ясно къде и кога ще се върне на паркинга. При липсата на места за паркиране, следва всички налични да се използват по – най рационален начин, като бъде допуснат кратък престой на други МПС на местата определени за паркиране на конкретните МПС, още повече в случай като този, когато се касае за друго лице в тежко здравословно състояние, удостоверено с медицински документи. Второ, в чл.19, ал.1, т.2 от Закона за пътищата е предвидено, че „Пътищата се управляват, както следва: общинските пътища - от кметовете на съответните общини“, а в чл.19, ал.2 е дадено легалното определение на „Управление на пътищата“ и то включва: 1. оперативно планиране на изграждането - проектиране и строителство, и поддържането на пътищата; 2.осигуряване на проекти и строителство на пътища, включително възлагане на обществени поръчки и на концесии за тези дейности; 3. организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата; 4. организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя; 5. осигуряване на общественото ползване на пътищата чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата; 6. упражняване на контрол на превозните средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване; 7. осигуряване на информация и на прогнози за пътния трафик; 8. други дейности, определени с този закон и с правилника за прилагането му, които не са свързани с ползване и разпореждане. От тази регламентация следва, че общинските съвети нямат компетентност да приемат наредби относно ползването на пътищата на територията на общините, тази компетентност е възложена ex lege на кметовете. Наредбата се явява приета при липса на компетентност.

На последно място, но не по важност, се констатира, че оспореният акт е издаден в устна форма и за съдържанието му правим изводи от съдържанието на акта по изпълнението на заповедта – констативния протокол. Видно от последния издателят на заповедта е посочил, че правомощията му се основават на заповед № 4957 от 26.11.2019г. на кмета на Община Варна. Това посочване не е точно. Правомощията на С. Х. К. – инспектор „Репатриране“ са разписани в заповед № 0255 от 27.01.2020г., с която Кметът на Община Варна е изменил т.ІІ от заповед № 4957 от 26.11.2019г. на кмета на Община Варна.

Неправилното посочване на заповедта за оправомощаване не може да бъде прието за техническа грешка, т.к. акт за поправката й не е издаван и не е наличен по делото. Заповедта за преместването на автомобил е издадена от некомпетентен орган. Това влече извод за нейната нищожност.

Заповедта за преместването на автомобила е нищожна и поради липса на форма. От съдържанието на протокола за изпълнението й се констатира, че то е неясно – неточно е посочен издателят й, не е ясно на кое от основанията по чл.171, т.5, б.а или б.б от ЗДвП е преместено МПС, т.к. двете разпоредби съдържат различни основания за преместването на автомобилите, не са изложени други факти релевантни за прилагането на мярката – напр. но не изчерпателно: кога е паркирал преместения автомобил, колко време е престоял на паркомястото, имало ли е обозначение, че в него се превозва инвалид, автомобилът, за който е отредено паркомястото върнал ли се е през периодът, в който е било паркирано преместеното МПС. Заповедта за прилагане на ПАМ се явява такава, че лишава за определен период собствениците на МПС от техните притежания и предвид, че връщането им е свързано със заплащане на значителна сума е форма на налагане на санкция, непредвидена по размер в закона. Това с оглед защитата на правата на засегнатите лица налага изискване заповедите за прилагане на ПАМ да бъдат издавани в писмена форма и да съдържат реквизитите по чл.59 от АПК. В случая не е спазено изискването за форма на заповедта и същата се явява нищожна.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА по жалбата на „Дефендър“ ЕООД, представлявано от управителят В. Н. принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без съгласието на неговият собственик или на упълномощен от него водач“ от 31.03.2025г. издадена от инспектор „Репатриране“ към ОП „ОПСЗ“ към Община Варна по отношение на лек автомобил с рег.№ [рег. номер].

Решението не подлежи на обжалване.