№ 190
гр. Велико Търново, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20254000500239 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по подадена въззивна жалба от Д. Х. Г. против Решение №
180/ 04.04.2025 г. по гр.д. № 1164/ 2024 г. по описа на ВТОС, с което съдът е отхвърлил
предявения от нея иск солидарно против РС – Велико Търново и РС – Елена за
присъждане на обезщетение в размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва върху
него от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, за
неимуществени вреди, претърпени от разглеждане на гр.д. № 1631/ 2024 г. по описа на
ВТРС извън разумния срок съгласно § 6, ал.1 ЕКЗПЧОС. Жалбоподателката счита
решението за недопустимо на няколко основания: в случая Прокуратурата не е била
конституирана като контролираща страна с нарочен акт на съда, а същата била
необходим другар на ответниците и неучастието й в производството съставлявало
процесуално нарушение, което не може да бъде поправено от въззивния съд и делото
било разгледано от съдия, по отношение на когото съществувало основателно
съмнение в неговата безпристрастност и той следвало да се отстрани, за да се
гарантира процес от независим и безпристрастен съд. Евентуално счита решението за
неправилно. Били допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
непълен доклад и неправилно разпределение на доказателствената тежест между
страните, необсъждане на наведените от него доводи и относимите към тях
доказателства. Съдът не изяснил действителното фактическо положение по спора, не
1
обсъдил целия период на производството, сочено за забавено, и оттам, неправилно
приложил материалният закон. Съдът нарушил правото й на участие в производството,
като не се съобразил с представения болничен лист на процесуалния й представител,
посочващ, че състоянието му не позволява да се яви пред съда. Моли решението да
бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдия или да бъде
отменено и предявеният иск да бъде уважен.
Въззивната жалба изхожда от страна с правен интерес да атакува
първоинстанционното решение, подадена е в законовия срок и отговаря на
изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК, поради което е
процесуално допустима.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна ВТРС е депозирала отговор със
становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението да бъде
потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
РС – Елена и Прокуратурата на РБ не са подали отговор.
Въззивната жалба изхожда от страна с правен интерес да атакува
първоинстанционното решение, подадена е в законовия срок и отговаря на
изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК, поради което е
процесуално допустима.
В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши
служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и намира, че
съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Не са налице и
процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. При съобразяване на
нормата на чл.26, ал.3 ГПК вр. чл.10, ал.1 ЗОДОВ първоинстанционният съд е
осигурил участието в производството по спора на прокурор от състава на съответната
на съда по рода си прокуратура – ОП – Велико Търново, който действа в обществен
интерес като представител на единната и централизирана Прокуратура. ВТОС не се е
произнесъл по непредявен иск – той е разгледал спора, с който е сезиран, като
дадената от него правна квалификация на спорното право е правилна, с оглед
наведените от ищеца твърдения и заявения от него петитум. Разглеждането на спора от
съдия, по отношение на когото е налице основание за отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК
представлява процесуално нарушение, което може да засегне само правилността на
постановения акт, но не се отразява на валидността му и допустимостта му. Този извод
е следствие от правомощията на въззивния съд като инстанция по същество,
формираща решението си по правния спор след самостоятелна преценка на всички
събрани по делото доказателства и при съобразяване доводите и възраженията на
страните. След като даде собствено разрешение на материалноправния спор въз основа
на ангажираните доказателства, въззивният съд само го съпоставя с това на първата
инстанция и съответно потвърждава, изменя или отменя акта му. В този смисъл е
2
Решение №202/07.04.2020 г. по дело № 2832/2018 г. на IV г.о. на ВКС. Постановилия
решението съдия от състав на ВТОС е избран при спазване на принципа за случайно
разпределение на делата и твърденията на ищеца, че той вече се е ангажирал със
становище относно фактите по делото, предмета на спора и приложимия материален
закон, което подлага на съмнение неговата безпристрастност, не почива на обективни
данни /поначало не са изложени обстоятелства, обусловили извода на жалбоподателя/.
Съдията-докладчик е заел становище по същество на спора единствено в крайния си
акт. Той обосновано не е приел направения от ищеца отвод с протоколно определение
от с.з. на 05.02.2025 г. Исканият отвод на конкретния съдия, преценен с процесуалното
поведение на ищцата и на нейния процесуален представител К. Т. по други, служебно
известни на съда дела, по които са искани отводи на всички съдии от съдилищата в
целия апелативен район на ВТАС и са релевирани оплаквания за незаконосъобразен
отказ за отстраняване на съдиите, би могъл да се квалифицира като злоупотреба с
процесуални права, насочена към избор на съд или съдебен район, което поведение не
следва да бъде толерирано от съда.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в
рамките на въведените оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:
Релевантните за спора факти са правилно изяснени от първоинстанционния съд:
На 13.05.2024 г. Д. Х. Г. е сезирала РС – Елена с иск по чл.2б ЗОДОВ срещу Община
Елена за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
нарушаване правото й на разглеждане и решаване на гр.д. № 8/2024 г. на ГОРС в
разумен срок. По образуваното гр. дело № 191/2024 г. е постановен отвод на двамата
съдии от персоналния състав на РС – Елена и на 17.05.2024 г. делото е прекратено и
изпратено на ВТОС. Пред този съд производството е продължило 4 дни. С
определение от 22.05.2024 г. по реда на чл.23, ал.3 ГПК ВТОС е определил ВТРС като
компетентен да разгледа спора съд. По образуваното на 23.05.2024 г. пред ВТРС гр.д.
№ 1631/2024 г. исковата молба е оставена без движение като насочена срещу
ненадлежен ответник предвид изложените в обстоятелствената й част твърдения и до
Г. чрез нейния пълномощник К. Т. е изпратено съобщение с указания за отстраняване
на нередовностите. Съобщението не е било връчено на ищеца, тъй като
пълномощникът му, търсен от връчителя в периода от 30.05.2024 г. до 28.06.2024 г., не
е открит на адреса му, и на 01.07.2024 г. то е върнато на ВТРС. За указанията на съда
по чл.129, ал.2 ГПК ищецът е надлежно уведомен чрез ЕПЕП на 02.07.2024 г., но
очевидно той е бил запознат с тях преди това, защото на 18.06.2024 г. е депозирал
допълнителна молба по делото в тяхно изпълнение. С определение от 11.07.2024 г.
ВТРС е върнал исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК и е прекратил
производството по делото, като е приел, че дадените от него указания не са изпълнени.
Производството пред този съд е продължило 1 м. и 18 дни. Ищецът е обжалвал акта на
ВТРС, но същият е потвърден с определение от 06.08.2024 г. на ВТОС по в.ч.гр.д. №
3
619/2024 г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение от
07.11.2024 г. по ч.гр.д. № 3798/2024 г. на III г.о. на ВКС. Общо цялото производство по
гр.д. № 1631/ 2024 г. по описа на ВТРС, което е приключило в хода на настоящото
производство, е с продължителност по-малка от 6 месеца – от 13.05.2024 г. до
07.11.2024 г.
При така изяснената фактическа обстановка ВТАС изцяло споделя формирания
от първоинстанционния съд правен извод за неоснователност на предявения от Д. Х. Г.
иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ и на основание чл.272 ГПК препраща към
подробно изложените от него мотиви.
Правото на обезщетение по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ е обусловено от установяване на
действия или бездействия от длъжностни лица на правосъден орган или органи,
довели до забавяне развитието на съдопроизводството по конкретен спор и
неприключването му в рамките на срок, който обективно, според конкретните
обстоятелства на случая, и в съответствие с утвърдените стандарти на правовата
държава и в практиката на ЕСПЧ може да бъде приет за разумен. Отговорността по
ЗОДОВ е на Държавата, която е длъжна да гарантира, че нейните органи и служители
действат законосъобразно и добросъвестно, но в производството по този закон като
страна по материалното правоотношение тя се представлява от процесуални
субституенти. Съгласно чл.7, ал.1 ЗОДОВ по иск по чл.2б ЗОДОВ Държавата се
представлява от съответния съд или съдилища, които по твърдения на ищеца са
нарушили правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Отговорността на Държавата не би могла да бъде ангажирана, ако нейният
субституент, срещу когото е предявен искът, не участва в причинно-следствения
процес и няма принос за евентуалното бавно правосъдие. Следва да се държи сметка
както за принципите на деликтната отговорност, така и за целта на закона, която е не
само пострадалото лице да бъде обезщетено за причинените му вреди, но и
конкретният допуснал нарушение орган на съдебна власт да бъде дисциплиниран и да
предприеме необходимите мерки за подобряване на дейността си по предоставяне на
правосъдни услуги. Санкцията срещу конкретния съд е част от моралното
удовлетворение за пострадалия. Ако бавното правосъдие е следствие от дейността на
няколко съдилища, доколкото те носят солидарна отговорност, искът може да бъде
предявен и само срещу един от деликвентите за обезщетяване на всички претърпени
вреди.
По делото е безспорно установено, че гр.д. № 1631/ 2024 г. по описа на ВТРС г.,
образувано пред РС – Елена и продължило пред ВТРС, е било висящо пред двата съда
по-малко от 2 месеца – 1 м. и 22 дни, при което е очевидно, че не е налице никакво
забавяне на разглеждането на предявения от Г. иск и съответно липсва противоправно
поведение на съдии и/ или длъжностни лица, в причинно-следствена връзка с което тя
4
да е претърпяла евентуални вреди. Дори и при проследяване на цялостното
производство от образуването му до приключването му пред всички инстанции, не би
могъл да се формира извод за бавно правосъдие, а напротив – делото е движено с
максимална бързина, като продължителността на производството пред ВТРС се дължи
единствено на процесуалното поведение на процесуалния представител на ищцата –
нейният син К. Т., който в продължение на месец не е открит на посочения от него
адрес. Отделно от това, доколкото исковото производство изобщо не се е развило по
причина процесуалното бездействие на ищцата да изпълни дадените й от съда
указания, тя не може обосновано да твърди, че е претърпяла някакви вреди.
Евентуално претърпените вреди биха се намирали в причинно-следствена връзка със
собственото й поведение – непредприемане на действия в защита на законните й
интереси. С оглед изложеното, претенцията на Г. за заплащане на обезщетение по
чл.2б ЗОДОВ е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Решението на ВТОС в
същия смисъл е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид обстоятелството, че ищцата Г. е сезирала съда с множество идентични
на настоящия искове по чл.2б ЗОДОВ с твърдения за накърняване на правото й да
бъдат разгледани множество заведени от нея дела срещу съдилища по чл.2б ЗОДОВ,
настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че вътрешноправното
средство по чл.2б ЗОДОВ е създадено с цел българските граждани да разполагат с
правна възможност да защитят регламентираното в ЕКПЧ право на разглеждане и
решаване на делото им в разумен срок, когато това право действително е накърнено.
Превратното и самоцелно използване на този иск представлява недобросъвестно
упражняване на процесуални права, което противоречи на основния принцип на
гражданския процес, прокламиран в чл.3 ГПК.
По разноските: ВТРС е претендирал юрисконсултско възнаграждение, но
доколкото съдът не е представляван по делото от юрисконсулт, а от съдия, комуто това
представителство е възложено от административния ръководител, не е дължимо
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 180/ 04.04.2025 г. по гр.д. № 1164/ 2024 г. по
описа на ВТОС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считан от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6