Р Е Ш Е Н И Е

                                                     

Номер                                                25. 10. 2013г.                         Град     С.

                                                           

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,                                                  Първо ГО, 15 състав                                                  

На двадесет и седми септември                                                              Година 2013

В публичното заседание в състав:                        

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

и секретар П.Г.

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело N 7305 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Предявени са субективно съединени искове с правни основания чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховане /КЗ/.

       Ищците твърдят в исковата молба, че на 19. 10. 2010г., по вина на водача на лек автомобил марка „Р.К.“, с рег. № ********* – С.Д.С., застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, е реализирано ПТП, при което е причинена смъртта на пътувалия на предна дясна седалка в  лекия автомобил Е. С.Я. – син на ищците. Предявяват, всеки един от тях, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди – болки и страдания, причинени от смъртта на техния син, настъпила от процесното ПТП, чийто размер оценяват на по 200 000 лв. по всеки иск, ведно със законната лихва за забава от 19. 10. 2010г. до окончателното изплащане. Претендират заплащане на съдебно – деловодните разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

       Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, в който оспорва изцяло предявените искове. Поддържа, че с платените извънсъдебно обезщетения за процесните неимуществени вреди в размер по на 40 000 лв. за всеки ищец е погасил изцяло процесните вземания по чл. 226, ал. 1 от КЗ. Предявява евентуални възражения за прекомерност на размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди и за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия пострадал, изразяващо се в пътуване в МПС без поставен обезопасителен колан и в пътуване с водач на МПС, за който е знаел, че е пиян. Освен това твърди, че ищците на се толкова близки с починалия и че не са живели в общо домакИ.тво с него – обстоятелства, съставляващи допълнителен аргумент за прекомерност на претендираните обезщетения. Оспорва сочения от ищците начален момент на лихвата за забава, твърдейки че той следва да бъде датата на поканата. Претендира съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

       Третото лице – помагач на страната на ответника С.Д.С.  не взема становище по предявените искове.

       Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа и правна страна следното:      

       Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/. Ищците като родители на починалия пострадал С.Д.С. /факт, установен от представеното удостоверение за раждане на Община Добрич – град от 03. 11. 2010г./ са измежду кръга лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата от деликта смърт, съгласно Постановления № 4 от 1961г. и № 5 от 1969г. на Пленума на ВС. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя.

        Всички горепосочени правнорелевантни факти са установени в процеса с влязлата в сила присъда по нохд № 264 от 2011г. на Добричкия окръжен съд, ползваща се с правните последици на чл. 300 от ГПК, с показанията на свидетеля С.Р.А., които съдът кредитира изцяло като непосредствени и съответстващи на житейската логика и на останалите доказателства в процеса, при съобразяване с нормата на чл. 172 от ГПК и от приетия за безспорен по делото факт за наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на процесното ПТП. Поради гореизложеното застрахователят - ответник дължи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД обезщетение за действително причинените неимуществени вреди от смъртта на сина на ищците, изразяващи се в изпитаните и изпитвани силни болки и страдания от загубата на толкова близкия свой родственик до размер, покрит от лимита на задължителната застраховка „гражданска отговорност“.

        От показанията на свидетеля С.Р.А., които съдът кредитира изцяло по гореизложените съображения, се установява че ищците и починалия пострадал са били част от голямо семейство, живели заедно при условията на взаимни любов, разбирателство и взаимопомощ, като починалият бил „най – кадърното дето от общо петте деца на ищците“ и основния източник на финансови средства за цялото семейство и за родителите си, които разчитали много на помощта му и за в бъдеще и заради това изпаднали в тежко психофизическо и икономическо състояние след смъртта му. При съобразяване с гореизложените факти размерът на процесните неимуществени вреди, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23. 12. 1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със силата, продължителността и интензивността на болките и страданията, които ще продължат до края на живота на ищците; възрастта на починалия – 35г. и на ищците – 56г. и 67г.; близостта и грижите, съществували между ищците и починалия техен син и обстоятелството, че ищците имат още четири живи деца, на чиято помощ могат да разчитат, възлиза по на 90 000 лв. за всеки ищец.

        Евентуалното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия пострадал е неоснователно.

        Не е установено от доказателствата в процеса, че починалият пострадал е знаел, че предприема пътуване с МПС, управлявано от водач, който преди това е употребил значително количество алкохол. ЕдИ.твеното доказателство ангажирано от ответника досежно този факт са обясненията на третото лице – помагач по чл. 176 от ГПК, но помагачът не се е явил в съдебно заседание, за да отговори на поставените въпроси. Съдът приема, че в настоящата хипотеза не могат да бъдат приложени последиците на чл. 176, ал. 3 от ГПК, тъй като същите при неявяването на подпомагащата страна, за да отговори на поставените от подпомаганата страна въпроси, биха довели до признаване за установени на благоприятни последици в процеса на доказване както за помагача /деликвент/, така и за ответника /застраховател/. Нормата на чл. 176, ал. 3 от ГПК е И.трумент в процеса на доказване само при евентуални неблагоприятни правни последици от осъществяването или неосъществяването на факти с правно значение за страната, чиито обяснения са ангажирани по реда на чл. 176 от ГПК. От заключението на комплексната медико-автотехническа експертиза на вещите лица Б. Б. и К. Г., неоспорено от страните и прието от съда като компетентно изготвено, се установява, че починалият Е. е пътувал на предна дясна седалка без поставен обезопасителен колан, но дори и да е бил с поставен такъв или правилно поставен такъв, той пак е щял да получи същата по тежест черепно – мозъчна травма, причинила смъртта му. Тежестта за установяване на фактите на съпричиняване на вредоносния резултат от починалия пострадал е на ответника, но въпреки дадените указания на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, той не е провел успешно пълно и главно доказване за осъществяването им. Починалият не е допринесъл с поведението си по какъвто и да било начин за настъпване на вредоносния резултат, при което положение предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди са основателни за сумата 90 000 лв. по всеки от исковете.  За разликата до целите предявени размери от по 200 000 лв., като неоснователни, исковете следва да бъдат отхвърлени. Твърдението на ответника, че е заплатил извънсъдебно на всеки ищец обезщетение за процесните неимуществени вреди в размер на 40 000лв. е недоказано. Приложените към отговора на исковата молба платежни нареждания от 13. 09. 2011г. и 29. 08. 2011г. установяват заплащане от ответника на парични суми в полза на трето лице – Селями Адил и на адв. Д., без да е установено в какво качество последният е бенефициент на преведената сума /лично или като пълномощник и на кое лице/, поради което тези писмени доказателства са неотносими към спора. 

       Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на непозволеното увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ се подчинява изцяло на правната регламентация на материята за непозволено увреждане, като негова функция, следователно ищците имат право на обезщетение за забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта – 19. 10. 2010г..        

       С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки ищец сумата 2 835 лв., съставляваща хонорар за един адвокат, пропорционално на уважената част от исковете.

       С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата 4 730 лв. – съдебно – деловодни разноски, съставляващи възнаграждение за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, пропорционално на отхвърлената част от исковете. Сторените от ответника разноски са: 150 лв. – възнаграждение за вещи лица и 8450 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

       На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата 7 267. 50 лв., съставляваща държавна такса и разноски за вещи лица по уважената част от исковете.

       На основание изложеното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :    

 

       ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч.В.“ № **, да заплати на Н.А.С., ЕГН: ********** и на С.Я.С., ЕГН: **********, двамата със съдебен адрес:***, офис 18 – адв. Н.Д., на всеки един поотделно, сумата 90 000 лв. /деветдесет хиляди лева/, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Е. С.Я., настъпила на 19. 10. 2010г. поради ПТП, причинено от водача на лек автомобил марка „Р.К.“, с рег. № ********* – С.Д.С., застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва, считано от 19. 10. 2010г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ за разликата до целите им предявени размери от по 200 000 лв., като неоснователни.

       ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК: *********, да заплати на Н.А.С., ЕГН: ********** и на С.Я.С., ЕГН: **********, на всеки един поотделно, сумата 470 лв. /четиристотин и седемдесет лева/ - съдебно -  деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и по компенсация.

       ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК: *********, да заплати по сметка на СГС, сумата 7 267. 50 лв. /седем хиляди двеста шестдесет и седем лева и петдесет стотинки/, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

       Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника - С.Д. ***.

       Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: