Р Е Ш Е Н И Е № 71
гр.Пловдив, 12.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари две
хиляди и двадесета година, в състава
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИГЛЕНА МАРКОВА
АТАНАСКА АНАСТАСОВА
При секретаря Стефани Калоферова и
прокурора Марин Пелтеков, като разгледа докладваното от съдия Маркова ВНОХД № 72/2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на
адв.Р.Д.- защитник на посъдимия Х.М.Г. срещу Присъда № 232/24.09.2019г. постановена
по НОХД №6756/2018г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІV–ти наказателен
състав, с която е признал подсъдимия за
виновен в извършване на престъпление по
чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, за
което на осн. чл.55 ал.1 т.2 буква „б“ НК му е наложил наказание ПРОБАЦИЯ за срок от ЕДНА ГОДИНА, включваща следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност
ДВА пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за
срок от ЕДНА ГОДИНА.
Със същата присъда Х.Г. е признат за виновен и в
извършване на престъпление по чл. 338, ал. 1 от НК, за което на осн. чл.55 ал.1
т.1, вр. ал.2 от НК му е наложено наказание ГЛОБА в размер на 300 /ТРИСТА/
ЛЕВА.
На основание чл. 23, ал. 1 НК е
определено едно общо най-тежко наказание
на подс. Х. М. Г., а именно ПРОБАЦИЯ
за срок от ЕДНА ГОДИНА.
На
основание чл.23, ал.3 НК е присъединено изцяло към определеното едно общо,
най-тежко наказание - пробация за срок от една година и наказанието глоба в размер от 300лева .
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА е постановено ДА СЕ ОТНЕМАТ в полза на Държавата, след влизане в сила на присъдата.
На основание чл.189 ал.3 НПК
подсъдимият Х. М. Г. е осъден да заплати
по сметка на ОД на МВР – гр. Пловдив сумата от 712,48 /седемстотин и дванадесет
лева и четиридесет и осем стотинки/ лв., представляваща направени в досъдебното
производство разноски, както и сумата от 100 /сто/ лв., представляващи разноски
в съдебното производство по сметка на Районен съд – гр. Пловдив.
Срещу постановената присъда е
постъпила жалба от адв.Р.Д., защитник на подсъдимия, в която присъдата се
атакува като неправилна и незаконосъобразна, постановена в противоречие с
материалния закон. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил всички събрани
в хода на съдебното производство доказателства, установяващи липсата на
обективния и субективен елемент от състава на престъплението, визиран в нормата
на чл.144 ал.3 от НК. Иска се присъдата
да се отмени и подсъдимия да бъде признат за невиновен. В срока по чл.320 ал.4
от НПК е постъпило допълнение към жалбата от адв.Д., в което се излагат
обстойно аргументи относно наведените в жалбата искания. Сочи се, че
първостепенния съд е пресъздал изцяло фактическата обстановка възприета в
обвинителния акт, както и че неправилно не се кредитирани с доверие показанията
на съпругата на подсъдимия- свид. Г.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия
- адв.Р.Д. поддържа жалбата и допълнението към нея. Сочи, че свид. Р.И. е лицето, което е отправило заплахи към подсъдимия, че
подсъдимия и неговата съпруга са сигнализирали многократно на тел.112. Твърди
се, че съдебно психиатрична
експертиза е изготвена много след
деянието, както и че между подсъдимия и свид. Р.И. има множество аналогични
случки, поради което и не може да се определи дали констатирания от експертите
посттравматичен стрес е от деянието на *** или от друга дата. Защитата не
оспорва обвинението по чл.338 от НК,
като се аргументира с необходимост от санкциониране на подсъдимия за
това престъпление.
Подсъдимият се явява в съдебно
заседание, поддържа изложеното от защитника му. Твърди, че той и съпругата му
са били заплашвани от свид. Р.И. в присъствието на служител на реда.
Представителят на
Пловдивската окръжна прокуратура счита постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен.
Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а съдебният акт потвърден,
предвид показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията на
експертизите, от които се установява, че намерените в дома на подсъдимия оръжие
и боеприпаси са годни да произведат изстрел. Аргументира се с неправилното
съхранение на огнестрелното оръжие съобразно ЗОБВВПИ.
Пловдивският окръжен съд, след като
обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в жалбата и пред
настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по посочените от страните
основания и извън тях, намира и приема за установено следното:
Жалбата
е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от процесуално легитимирани лица и е
насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За
да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за установена по
несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Х.М.Г., е роден на ***г***, българин, български гражданин, женен, пенсионер,
със средно образование, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
Х.М.Г. имал постоянен адрес *** и настоящ адрес ***. Притежавал късоцевно
огнестрелно оръжие – пистолет „***“, кал. *** с № ***, което се водело на отчет
във Второ РУ при ОД на МВР-Пловдив. На подс.Х.Г. били издадени: разрешение за
носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси серия РВ № ****, както и
разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси № ***, валидни до
14.05.2018г.
Подс. Г.
***, заедно със съпругата си Д. Д.Г. Съседите им ги считали за конфликтни
личности, поради което и избягвали да контактуват с тях. Подс. Х.Г. бил военен,
като след пенсионирането си работел като охранител в ***. По този повод той
носил личното си огнестрелно оръжие, обстоятелство известно на съседите му.
В съседство
до къщата на подсъдимия живеел
свидетелят Р. И. И. Отношенията между лицата били влошени, заради границата на
имотите им, която преди време била преместена навътре в двора на подсъдимия.
Свидетелят И. знаел, че подс.Г. притежава огнестрелно оръжие и е конфликтен,
поради което също избягвал да контактува
с него.
На ***
свид. Д.Г. подала сигнал на тел.112 за това, че оградата на къщата им в *** се
руши, като посочила, че отговорен за това бил свидетелят Р. И. Във връзка с
приетия сигнал, пред дома на подсъдимия, пристигнали свидетелите Д. М. и Д. И.-
служители при РУ – Раковски. Те се срещнали с подс. Г. и след като разбрали
причината за обаждането, му разяснили, че телефон „112“ е за спешни повиквания,
а увредената ограда на имота му не покрива характеристиките на спешен случай.
Свидетелите М. и И. поканили подс. Г. до полицейското управление, за да подаде жалба.
Той категорично отказал, развикал
се и им се заканил, че ще бъдат
уволнени, тъй като има връзки в прокуратурата и съда. По същото време, в двора
на имота си, се намирал свидетелят Р. И. Той заявил пред всички, че оградата,
която била изградена от кирпич, се е деформирала месец преди това, вследствие
на обилния снеговалеж и тежките метеорологични условия. Подс. Г. чул това,
ядосал се, се и казал на свид.И- думите: „Млъкни! Ти ще видиш после“.
Свидетелите Д. М. и Д.И. чули тази реплика, но след като установили, че случаят
е извън тяхната компетентност, си тръгнали.
Останал
насаме със свидетеля Р. И., подс. Х.Г. започнал да го псува на висок глас и да
отправя към него закани с убийство. Заявил му- „Аз на тебе казах ли ти, че ще
ти пръсна черепа! Докога ти ще се обаждаш? Затваряй си устата и повече не се
обаждай, където не ти е работата! Мамицата ти ще разкарам, боклук мръсен!
Изчезвай, че ще ти пръсна черепа. Докога ще се разправям с тебе?“. Свидетелят И.
нищо не отговорил, тъй като виждал, че подсъдимият е агресивен и горната връхна
дреха на подс.Г. била издута на мястото, където обичайно носел пистолета си,
поради което и счел, че носи оръжие. Силно изплашен от отправената закана с
убийство, свидетелят се прибрал бързо в къщата си и се опитал да се успокои с
медикаменти.
Няколко
дни след инцидента, подс. Х.Г. отишъл в магазина на свидетеля Г. Г., находящ се
в ***, ул. ***. Двамата били сами в магазина. Подс. Г. бил видимо превъзбуден и
започнал да разпитва свид. Г. дали познава свид. Р. И. Свид. Г. потвърдил.
Тогава подс. Г. му казал, че е много ядосан на свид.И. и мисли да го убие.
Свид. Г. отговорил, че тези неща не го интересуват и че не желае да се намесва
в отношенията между двамата. Тогава подс. Г. отново заявил гласно намеренията
си като казал: „Имам пистолет, хич не ми пука, ще го гръмна. Стрелял съм срещу
човек и пак ще стрелям. Хич не ми пука, имам пистолет „***“. По това време, в
магазина влезли и други клиенти, разговорът между двамата се преустановил и
подс. Г. си тръгнал.
Няколко
дни след това в магазинът на свид. Г.
влязъл свид. И., когото свид.Г. попитал дали е добре, жив и здрав. Това озадачило пострадалия и той
поискал да разбере защо. Свид.Г. обяснил на свид. И., че подс. Г. е посетил
магазина няколко дни по- рано, бил е много ядосан и е заявил, че иска да гръмне
свид. И. с бойния си пистолет. Това видимо притеснило пострадалия и той
повторно попитал дали подс.Г. наистина е изрекъл това. След като свид.Г.
потвърдил, свид. И. силно се разтревожил, напуснал магазина и отишъл до
приемната в *** на ОД на МВР гр.Пловдив.
Там бил посрещнат от свидетеля Д. М., пред когото изготвил жалба и написал
обяснение за случилото се.
В хода на извършената проверка по случая било
установено, че действително подс.Х.Г. има разрешително за съхранение и носене
на огнестрелно оръжие. След дадено разрешение от съдия от РС-Пловдив било
извършено претърсване и изземване в дома на подс.Г. ****, при което от стая —
спалня на първия етаж в дома му, под леглото били намерени и иззети пластмасова
кутия, в която в шарен плат бил увит пистолет- боен, марка „***“, модел ***,
калибър ***, със сериен номер ***. Пистолетът бил със сложен в него пълнител,
съдържащ осем броя патрони калибър ***. От гардероб на втория етаж на къщата, в
дъното зад дрехите, се намерила метална каса с размери 0,30 м. х 0,20 м. х
0,16м. Вътре в касата имало 29 броя патрони с калибър ***, които също били
иззети като веществени доказателства.
Първостепенният
съд е приел назначената и изготвена в хода на досъдебното производство комплексна
съдебно психоло психатрична експертиза на свид.Р.И., от чието заключение се
установява, че същият не страда от психично заболяване и не се води на
диспансерен учет към Центъра за психично здраве – гр. Пловдив. Към момента на
инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното спрямо него и да ръководи постъпките си. Може да дава достоверни
обяснения по факти имащи значение по делото и да участва пълноценно в процеса.
Вещите лица са заключили, че към датата на отправените му закани свид. Р.И. е
бил в ситуация на травматичен стрес, а към момента на изготвяне на експертното
заключение, резултатите от психометричното изследване отчели наличие на стрес
относно психо – социалните и психо – емоционалните показатели. Регистрирани
били високи нива на ситуативна тревожност, безпомощност и несигурност.
Свидетелят И. изпитвал интензивно чувство на реален страх от заплахата за
живота си. В прогностичен план експертите са посочили, че дългият и
продължителен стрес би могъл да доведе до болестни изменения на физическо и
психическо ниво и състояние на дистрес.
Първоинстанционният
съд е приел и изготвената в хода на досъдебното производство комплексна
психолого психиатрична експертиза от чието заключение се установява, че подс. Х.Г.
не страда от психично заболяване и не се води на диспансерен учет към Центъра
за психично здраве – гр. Пловдив. Към датата на инкриминираното деяние – ***
подс. Г. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Според вещите лица
подс. Г. е в състояние да дава достоверни обяснения по факти, имащи
значение по делото и да участва пълноценно във всички фази на наказателния
процес.
Изготвена
в хода на досъдебното производство и приета от първостепененния съд е съдебно
балистична експертиза, от чието заключение се установява, че пистолет със
сериен № *** е стандартен, боен, марка „***“, образец *** година, калибър *** е
огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4 от ЗОБВВПИ. Същият е технически изправен
и годен да възпроизведе изстрел със стандартни пистолетни патрони калибър ***.
Представените за изследване 37 броя патрони са бойни, пистолетни, калибър ***.
Същите били изправни и годни да възпроизведат изстрели, предвид което и представляват
боеприпаси за огнестрелни оръжия. Вещото лице е посочило, че не било установено
наличие на доработки върху частите и механизмите на пистолета.
Възприетата
от съда фактическа обстановка е изградена въз основа на показания на
свидетелите: Р. И., Г. Г., Д. М., Д. И., И. Же., М. Ч., частично от показанията
на свид.Д. Г., З. Л. и М. С. и приложените по делото писмени и веществени доказателства - Разпореждане от
10.05.2018г., по ЧНД № 2946/ 18г., по описа на РС- Пловдив, Протокол за
претърсване и изземване, Разрешение № 222с/ 14.05.2013г., Разрешение за носене
и употреба на огнестрелно оръжие серия РВ № ***, пистолет марка „***“, ведно с
боеприпаси общо 37 броя с калибър ***, Удостоверения за регистриран постоянен и
настоящ адрес на подс. Г., както и заключенията на комплексните психолого
психиатрични и балистична експертиза и свидетелство за съдимост на подс. Г..
Въззивният
съд напълно споделя обстойния доказателствен анализ на всички събрани по делото
доказателства извършен от първата инстанция, който убедително сочи, че са
налице категорични и безспорни
доказателства, от които се установява, че подсъдимият е извършител на
престъпленията, в които е обвинен, както и времето и мястото на извършването
им.
Обосновано
са кредитирани с доверие показанията на свид. Р. И., предвид конкретиката на
изложеното от него и кореспондирането на показанията му с тези на свид. Г.,
свид. Ж. и свид.Ч., както и заключението на комплексната психолого психиатрична
експертиза, установила наличие на посттравматичен стрес у последния след
отправените от подсъдимия заплахи. Направеното от страна на защитата
възражение, че същият е заинтересуван от изхода на делото като лице подало
молба за конституирането му като граждански ищец по делото, поради което и
показанията му не следва да се ценят с доверие, не се възприема като основателно от настоящия
съдебен състав. Съвкупния анализ на доказателствения материал обосновават
категоричния извод, че на инкриминираната дата
подсъдимият е влязъл в словесен конфликт с подсъдимия, при който последният
му е отправил заплахи към живота.
Правилно
първостепенният съд не е кредитирал с доверие показанията на свид.Д.Г., в
частта, в която същата е отрекла на
инкриминираната дата подсъдимият- неин съпруг да е отправял закана към свид.Р.И., доколкото е
логично и нормално същата да желае да даде показания, с които да помогне на
съпруга си да избегне наказателна отговорност. Обосновано са ценени с доверие
показанията й относно начина на съхраняване на огнестрелното оръжие от
подсъдимия.
Правилно
обясненията на подсъдимия след като са съпоставени с останалия събран по делото
доказателствен материал, не са ценени с доверие. В тях същият отрича да е
отправял закани и заплахи към свид.Р.И. и
заявява, че той е лицето, което е било обект на вербална агресия от
страна на свид.И. Тези твърдения на подсъдимия са изолирани, както се посочи и
по- горе се потвърждават само от показанията на свид. Г., негова съпруга, която не може да бъде
определена като лице незаинтересувано от изхода на делото, поради което и като
неподкрепени от показания на други обективни свидетели не следва да се ценят с доверие.
Обосновано
са кредитирани с доверие заключенията на изготвените по делото експертни
заключения като изготвени от лица с необходимия професионален опит и познания в
областта им. Възражението на защитата, че заключението на комплексната
психолого психиатрична експертиза на
свид. И. е изготвена продължително време след инкриминираното деяние, поради
което и не следва да се цени, не се споделя като основателно, доколкото
експертите са изследвали състоянието на
пострадалото лице към датата на деянието, а не последващото.
При
правилно установената фактическа обстановка, съдът счита, че е приложен и
съответния на нея материален закон, като първоинстанционният съд е приел, че
подс. Х.Г. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните
признаци на престъплението по чл. 144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК, като на *** в ***,
се е заканил с убийство на другиго- Р. И. И., ЕГН ********** от *** и това
заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му.
От обективна страна са налице всички признаци
на горепосочения състав на чл. 144 ал.3 вр. с
ал. 1 от НК. Отправената от страна на подсъдимия към свид. И. заплаха е
възприета лично от пострадалия и е възбудила у него основателен страх, че ще
бъде осъществена, още повече, че вербално е свързано с огнестрелно оръжие,
каквото пострадалия е знаел, че подсъдимия притежава и носи.
Правилно
е прието и че деянието е извършено с
пряк умисъл, като форма на вина. Както към момента на деянието, така и към
настоящия момент подсъдимият е пълнолетно и психически здраво лице.
Обосновано
първостепенния съд не е приел като основателно възражението на защитата, че
влошените отношения между пострадалия и подсъдимия изключват възприемане на
отправената от подсъдимия реплика като заплаха към живота му, изложена като
възражение и пред настоящия съдебен състав. Не може да се възприеме като
логична тезата на защитата, че пострадалия бил свикнал със закани и заплахи, поради което и на инкриминираната
дата отправената към него заплаха не е възбудила основателен страх от
осъществяването й. Следва да се
отбележи, че възприятията на човек зависят както от неговото емоционално
състоние, така и от развилата се ситуация, интензитета на заплахата, позата на
отправащия заплахата, жестовете, височина на гласа и други обстоятелства. В тази насока се споделят напълно и
изложените от първостепенния съд мотиви, че говорейки на висок глас и държейки
се за кръста, изложената вербална заплаха от
подсъдимия е възбудила страх у пострадалия, че той може да я осъществи,
знаейки свид. Р.И.,че именно там подсъдимия носи оръжието си.
При правилно установената
фактическа обстановка, съдът счита, че е приложен и съответния на нея
материален закон, като първоинстанционният съд е приел, че подс. Х.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл.338 ал.1 от НК, като на *** в ***, като е държал
огнестрелно оръжие – пистолет - стандартен, боен, марка ***, образец ***, калибър***, със
сериен номер *** и боеприпаси за огнестрелно оръжие – 37 броя патрони – бойни, пистолетни,
калибър ***, не е взел
необходимите мерки за сигурност, предвидени в чл. 59, ал. 1 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия - "Лицата, получили
разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия
и боеприпаси за тях, са длъжни да ги опазват от кражба, изгубване и достъп на
други лица и предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при
употребата им" и в чл. 98, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия - "Огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се
съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно
заключващи се устройства – за физическите лица на постоянния им адрес".
От
обективна страна са налице всички признаци на горепосочения състав на чл. 338
ал.1 от НК, доколкото подсъдимия не е взел необходимите мерки за сигурност при
държане на огнестрелни оръжия и боеприпаси, посочени в чл.98 ал.1 от ЗОБППИ.
Категорично е установено от събраните гласни и писмени доказателства, че подс.Г.
не ги е съхранявал в метална каса, неподвижно
закрепена, снабдена със заключващ механизъм съобразно разписаните
правила.
Правилно
е прието и че деянието е извършено с
пряк умисъл, като форма на вина.
Пловдивският
окръжен съд намира, че първоинстанционният съд правилно е отчел
индивидуализиращите отговорността на подсъдимия Х.Г. обстоятелства. Правилно не
са отчетени оттегчаващи вината обстоятелства, а
като смекчаващи вината обстоятелства са
отчетени: чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни,
възрастта му. Обосновано наказанието по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК е
определено при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.б от НК след като първостепенния
съд е отчел като изключително смекчаващо
вината обстоятелство влошеното му здравословно състояние след деянието, в резултат
на което е ампутиран крайник и същият е
с призната 91 % инвалидност с експертно
решение № 935/13.02.2019г. и е преценил че и най лекото предвидено в закона
наказание се явява несъразмерно тежко за
извършеното от подсъдимия деяние.
Гореизложените
обстоятелства правилно са обосновали определяне на наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от
една година с периодичност два пъти седмично и периодични срещи с
пробационен служител за срок от една
година.
При определяне на наказанието за извършеното
от подсъдимия престъпление по чл.338 ал.1 от НК, правилно съдът е отчел
смекчаващите вината обстоятелства и след като е преценил, че не се налице
оттегчаващи такива измежду алтернативно предвидените санкции в закова е
преценил, че наказанието глоба се явява адекватното такова, което би постигнало
целите на чл.36 от НК. Законосъобразно отчитайки като изключително смекчаващо
вината обстоятелства- влошеното му здравословно състояние е прието, че следва
да му се наложи наказание на осн. чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно под най-
ниския предел визиран в нормата на чл.338 ал.1 от НК в размер на 300лв, предвид
и неговата материално състояние.
Правилно
е приложена нормата на чл.23 ал. 1 от НК доколкото се касае за две отделни
престъпления извършени от подсъдимия Г. преди да има влязла в сила присъда, за
което и да е от тях, поради което и на подсъдимия е наложено едно общо най-
тежко наказание, а именно пробация със следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност два пъти седмично
и периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. Законосъобразно към така
определеното едно общо най- тежко наказание е присъединено изцяло и наказанието
глоба в размер на 300лв.
Така
определените от първоинстанционния съд наказания са правилно отмерени съобразно
изложените по- горе смекчаващи отговорността обстоятелства и съответни на
тежестта на деянието и личността на дееца, както и на целите, визирани в разпоредбата на чл.
36 от НК.
ПРС се
е произнесъл правилно, съобразно
разпоредбата на чл.189 от НПК и в унисон с ТР № 4/ 11.02.2014г. ОСНК, относно
направените по делото разноски.
Пред
настоящата инстанция разноски не са направени, поради което не се и присъждат.
С оглед
на изложеното Пловдивският окръжен съд намира атакуваната присъда за обоснована
и съответна на събраните по делото доказателства. Не са налице основания за
нейната отмяна и изменение, поради което
трябва да се потвърди. Жалбата срещу нея като неоснователна следва да се остави
без уважение.
Пред
настоящата инстанция разноски не са направени, поради което не се и присъждат.
С оглед на изложеното и на основание чл.334
т.6 и чл.338 от НПК Пловдивският окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №232/24.09.2019г., постановена по
НОХД №6756/2019г. по описа на РС- Пловдив, ІV-ти н.с.
Решението
е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Да се
уведомят страните, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.