Р Е Ш Е Н И Е № 4
Гр. Сливен, 20.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 431 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от Й.Б.Т., ЕГН ********** срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000933/15.10.2020
г. по чл. 171 т. 1 б. „б” от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече 18 месеца, а
именно за 365 дни. Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на
чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата, като образуваното
производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Жалбоподателят твърди, че при извършената проверка автомобилът бил
паркиран и току-що е бил слязъл от същия със свои приятели. Бил се върнал, за
да си вземе чантата. Незаконосъобразността на мярката обосновава с твърдението,
че не бил шофирал. Моли съда да отмени атакуваната заповед като неправилна.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, се явява лично и с
надлежно упълномощен адв. Мл. Д. ***, който поддържа жалбата и моли съда да я
уважи. Заявява, че показанията на двете групи разпитани свидетели по делото
били взаимно изключващи се и противоречиви, поради което не може
инкриминираното деяние да бъде доказано по безспорен начин, налагащо извода за
незаконосъобразност на оспорената заповед.
В с.з. административният орган Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР - Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 15.10.2020 г. около 22:20 ч. полицейски служители патрулирали в кв.
„Дружба“ по бул. „Янко Сакъзов“ в посока кв. „Сини
камъни“. До бл. 8 в кв. „Дружба“ спрели за проверка лек автомобил „Фолксваген“
с рег. № ………, установили самоличността на водача – Й.Б.Т., който бил във видимо
нетрезво състояние и миришел на алкохол, поради което поискали съдействие от
служители на сектор „Пътна полиция“. При идване на последните предложили на Т.
проверка с Дрегер - алкотест,
както и талон за медицинско изследване № 0043747, на които водачът отказал. Установеното
било възприето от полицейските служители като административно нарушение (отказана
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и
неизпълнение на предписание за изследване с доказателствен анализатор и за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта, както и непредставяне на свидетелство за
регистрация на управляваното МПС) и квалифицирано като такова по чл. 174 ал. 3 предл. първо и чл. 100 ал. 1 т. 2 от Закона за движението
по пътищата в съставен срещу Й.Б.Т. Акт за установяване на административно
нарушение сер. GA, № 234128/15.10.2020 г. Отказът за извършване на медицинско изследване
се установява от приложения по преписката Талон за изследване № 0043747. С вх. № 804000-9276/20.10.2020 г. в ОД на МВР – Сливен постъпила молба
от Й.Т., в което същият заявил, че на 15.10.2020 г. в 21:30 ч. пред блок № 8 на
кв. „Дружба“ е бил спрян от патрулиращи полицаи за проверка на лични документи,
вкл. шофьорска книжка, но той не е бил в превозното си средство, тъй като
шофирал един от неговите приятели. Прибрали се във входа на блока, но той се
върнал до автомобила за чантата с документите, когато две лица му поискали
документите; попитал защо му ги искат, след като не е шофирал той, а и
автомобилът бил на отстояние около 20 м.; служителите на реда настояли, а след
това повикали и патрул на КАТ и го приканили за алкохолна проба, на която той
отказал, тъй като не бил шофирал. По повод постъпилото възражение наказващият
орган Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен извършил проверка,
като събрал сведения от служителите. Видно от Сведение от А.А.
(актосъставител), при патрул със свой колега на
15.10.2020 г. около 22:00 часа получили сигнал за оказване съдействие на екип
на ГООР, който е спрял за проверка Фолксваген Голф с рег. № …………. и се е
породило съмнение за употреба на алкохол; при пристигане на мястото установили,
че спряното за проверка МПС е с водач Й.Б.Т., на който била предложена проверка
за употреба на алкохол с дрегер – алкотест
7510, както и талон за медицинско изследване, но последвал категоричен отказ от
водача. Според сведението на А., водачът е бил в явно нетрезво състояние –
миришел на алкохол. Съгласно Сведение от сл. на ГООР К.К.,
на 15.10.2020 г. е патрулирал със своя колега Н., като около 22:20 ч.
забелязали лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ……………. да излиза от черен
път северно от бл. № 39 от кв. „Дружба“ и потеглил по ул. „Янко Сакъзов“ в посока бл. 8 в кв. „Сини камъни“; служителите на
реда взели решение да му извършат проверка и последвали автомобила, като му
подали светлинен и звуков сигнал; автомобилът спрял пред бл. 8 вх. „Ж“ на кв.
„Дружба“ на черен път между гаражи; водачът излязъл и длъжностните лица
извършили проверка по установяване на неговата самоличност; Т. бил във видимо
нетрезво състояние и миришел на алкохол, бил сам в автомобила; поискали
съдействие от Пътна полиция и пристигналите на място служители на сектора
предложили проверка за употреба на алкохол, на която Т. отказал. За резултатите
от извършената проверка Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен
уведомил Й.Б.Т. с писмо изх. № 804000-9820/04.11.2020 г., а именно, че АУАН е
обоснован и законосъобразен и ще бъде издадено наказателно постановление.
На 15.10.2020 г. Началник Сектор „Пътна полиция” издал Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000933 по чл. 171 т.
1 б. „б” от ЗДвП, с която разпоредил по отношение на Й.Б.Т. временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС № *********,
изд. В РГърция) до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно за 365 дни. Заповедта била
връчена на Т. на 30.10.2020 г. Жалбата срещу същата е подадена до настоящия съд,
чрез административния орган на 06.11.20209 г.
Към доказателствата по делото е приобщена Справка за нарушител – водач,
от която се установява, че срещу настоящия оспорващ Й.Б.Т. има издадени четири
наказателни постановления, пет фиша и две принудителни административни мерки
(освен настоящата) за нарушения по Закона за движението по пътищата.
По делото са разпитани като свидетели С. Г. и К. О., приятели на
жалбоподателя Т.. Първият от тях, свид. Г. заявява,
че има а. и след работа се събират приятели на определено място в кв. „Сини
камъни“; друг техен приятел имал рожден ден, където се почерпили, но той пил
безалкохолна напитка; с Й. тръгнали към друг техен приятел в бл. 8 на кв.
„Дружба“, като шофирал Г.; при пристигането Т. се върнал да си вземе чантата от
колата и след час, час и половина се качил при компанията, като заявил, че
полицаи са го спрели и са му взели книжката; в колата били четирима души, Т.
бил отзад. Свид. О. заявява, че приятелите се
почерпили в кв. „Сини камъни“, но се обадил техен приятел и дошъл С., който
взел колата на Й., понеже били почерпани; минали
покрай бл. 39 и оттам – до бл. 8; тръгнали да се качват, но Й. се върнал,
защото забравил нещо в автомобила; забавил се час – час и половина и като се
върнал, казал че са му взели книжката.
По делото за разпитани като свидетели К.К. и С.Н.,***,
ГООР и свидетели по горецитирания акт. Свидетелите заявяват, че при патрулиране
на 15.10.2020 г. около 22:20 ч. се движели по бул. „Янко Сакъзов“
в кв. „Дружба“ в посока кв. „Сини камъни“, когато забелязали автомобил
„Фолксваген“, излизащ от черен път с подаден ляв мигач; когато го подминали,
същият тръгнал в обратната посока към бл. 8, като ускорявал, последвали го,
подали му звуков и светлинен сигнал, но водачът спрял пред вх. „Ж“ на бл. 8 в
кв. „Дружба“, слязъл от автомобила и тръгнал към входовете; служителите на реда
го спрели и установили самоличността му, като забелязали, че е употребил
алкохол; извикан бил екип от Сектор „Пътна полиция“, като служител на сектора
предложил на Т. проверка с Дрегер – алкотест, на която същият отказал; отказал и предложения му
талон за медицинско изследване, което провокирало и съставянето на акт за
установяване на административно нарушение.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити, което го прави валиден. Оспорената заповед е издадена от Началника „Сектор
“Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен, действащ при спазване на териториалните
предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен материална
компетентност. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона
писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваната заповед като
валиден акт. Освен като валидна, при преценка и анализ на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени като неоспорени от страните, обжалваната заповед се преценява от настоящата
съдебна инстанция и като издадена при спазване на съществените административнопроизводствени правила и съответна на относимите материалноправни норми,
при следните съображения:
Оспорената заповед
е издадена с правно основание чл. 171 т.
1 б. „б“ от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП
изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат принудителни административни мерки. Процесната такава е от категорията
на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване
на противоправно деяние, респ. закононарушение и неговите вредни последици.
Визираната в чл. 171 т. 1 б. „б“ мярка на административна принуда е временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за срок до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В настоящия случай от
компетентни длъжностни лица при ОД на МВР Сливен е съставен по реда на чл. 189
ал. 1 от ЗДвП Акт за установяване на административно нарушение, съгласно който Й.Б.Т.,
при управление на моторно превозно средство и извършена проверка от контролните
органи, е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на алкохол. Това обстоятелство се установява както от акта, така и
от показанията на свидетелите К. и Н., които показания съдът кредитира напълно
като безпротиворечиви, съответни на останалия, събран
по делото доказателствен материал и от лица, незаинтересовани от изхода на
делото. Показанията на водените от оспорващата страна свидетели Г. и О. съдът
не кредитира като годно доказателствено средство, доколкото от една страна е
налице предполагаема заинтересованост от изхода на делото, а от друга –
свидетелите не са очевидци при установяване на нарушението, а пресъздават
фактическа обстановка, която не е в пряка връзка със същото. Т.е. фактическите
обстоятелства, установени в акта се подкрепят от събраните по делото годни доказателствени
средства и не са оборени по надлежния ред от оспорващата страна. Съгласно чл.
189 ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, а в процесния случай
оспорващата страна не е ангажирала допустими доказателствени средства, с които
да обори констатацията в настоящия АУАН досежно установената в същия фактическа
обстановка. Съобразно нормата на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, визирана в цитирания
акт, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Разпоредбата,
квалифицираща отказа за провеждане на тест за установяване на горното
обстоятелство като административно нарушение е чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, съгласно
който, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лв. Следователно, отказът
в цитирания смисъл е прогласен от законодателя като противоправно деяние, за
което се следва и съответната углавна юридическа отговорност. В случая е налице
виновно неизпълнение на императивно вменено нормативно задължение на водач,
което води като логична последица и до негативни за извършителя санкции, в т.ч.
и административни такива. Както се отбеляза по – горе, целта на принудителните административни мерки
е преустановяване и предотвратяване на административни нарушения, а приложената
в случая от административния орган норма на чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП е пряко
обвързана с допуснатото и извършено от Т., установено по надлежния ред и
доказано по безспорен начин, нарушение на закона. Изложените от издателя на
процесната заповед мотиви се подкрепят от събраните доказателства. В настоящия
случай с управлението на автомобил и заявен отказ за извършване на тестова
проверка за употреба на алкохол, оспорващият е допуснал отклонение от
нормативно предписаното поведение на водач на превозно средство, въведен от
законодателя в ЗДвП и това е доказано по безспорен и несъмнен начин в хода на
настоящото съдебно производство. Нещо повече, същият е отказал и извършване на медицинско
изследване в тази насока, въпреки предоставения му за целта талон от
контролните органи. Този отказ е удостоверен в самия Талон за изследване №
0043747, връчен на 15.10.2020 г. от мл. а. в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Сливен.
На следващо място, съдът намира актът като законосъобразен и в частта, с която
е определен срокът на мярката от 365
дни, доколкото законодателят е вменил същият да се определя от
компетентния орган до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца. Очевидно е, че приложеният от административния орган срок е 365 дни, а
маркираният с главни букви текст е възпроизводство на норматива на чл. 171 ал.
1 б. „б“ от ЗДвП, поради което няма противоречие в разпоредителната част на
акта, водеща до неговата незаконосъобразност.
Както се отбеляза
по – горе, чл. 189 ал. 2 от ЗДвП придава доказателствена сила на установеното в
актовете за установяване на административни нарушения по този закон, до
доказване на противното. Както в хода на административното производство, така и
в настоящото съдебно такова оспорващият Т. не ангажира годни доказателства,
оборващи констатациите в акта. Тези констатации са абсолютна законова
предпоставка за образуване на административно производство по прилагане на
принудителна административна мярка по реда на глава шеста от Закона за
движението по пътищата и издаване на индивидуален административен акт по чл.
172 ал. 1, във вр. с ал. 2 т. 3 от ЗДвП. Както се
отбеляза по – горе, съдът не кредитира показанията на водените от страната
свидетели, доколкото същите не са очевидци при откриване на нарушението, а
разпитаните по делото като свидетели полицейски служители, които по презумпция
нямат никаква заинтересованост от изхода на правния спор заявяват фактически обстоятелства, които са
напълно съответни на установената по преписката в нейната цялост фактическа
обстановка.
По изложените
съображения настоящата съдебна инстанция приема, че Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0804-000933/15.10.2020 г. по чл. 171 т.
1 б. „б” от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече 18 месеца, а
именно за 365 дни е материално и процесуално законосъобразна и съответна на
целта на закона. Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва
да бъде отхвърлена.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Й.Б.Т., ЕГН ********** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0804-000933/15.10.2020 г. по чл. 171 т. 1 б. „б” от
Закона за движението по пътищата, издадена от Началник Сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече 18 месеца, а именно за
365 дни, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не
подлежи на обжалване.
Административен
съдия: