Р Е
Ш Е Н
И Е
град Ловеч, 27.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен
състав в открито заседание на първи юли, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря: ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 361 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
съобрази:
С наказателно постановление № 20-0906-000155/26.02.2020 год. на Деян Петров Давидов, Началник група сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, е наложена на П.Н.Д., ЕГН: ********** ***, на
основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП - глоба в размер на 50.00 лева и на
основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 6 контролни точки, за това, че
на 13.02.2020 г., около 14.15 часа в гр. Ловеч, бул.”Велико Търново” до бл.214 с посока на движение към
изхода за гр.Севлиево управлява т.а. „ Хонда ЦР-В” с рег. № ** **** **, собственост на „П.Д.” ООД гр.Ловеч, като използва мобилен телефон по време
на движение без устройство освобождаващо ръцете, с което виновно е нарушил чл.104А от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят П.Н.Д., който го обжалва в срок, и излага, че не
е разговарял по телефона по време на движение, нито е използвал приложение, а
само е преместил мобилния си телефон от таблото на автомобила на седалката до
себе си и моли съда да отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно се явява лично и моли да се отмени или намали наложеното му наказание,
като счита, че неправомерно е наказан, тъй като не е говорил по телефона.
Ответникът – Сектор ПП при ОД на
МВР гр. Ловем - редовно призовани не изпращат представител.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите Д.П., К.Ц. и П.С., от
становището на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 13.02.2020 год. бил съставен Акт № 127560 от св. Д.П., в присъствието на св.К.Ц. и П.С., срещу П.Н.Д., за това, че на 13.02.2020 г., около 14.15 часа в гр. Ловеч, бул.”Велико Търново” до бл.214 с посока на движение към
изхода за гр.Севлиево управлява т.а. „ Хонда ЦР-В” с рег. № ** **** **, собственост на „П.Д.” ООД гр.Ловеч, като използва мобилен телефон по време
на движение без устройство освобождаващо ръцете, с което виновно нарушил чл.104а от ЗДвП. По
съставения акт жалбоподателят е вписал, че
има възражения. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно
постановление.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата
обстановка.
В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е
съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН
и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в
акта, и в НП пълно и точно е описано
нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е
извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по
чл.104А от ЗДвП, е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава
на административното нарушение. Изложеното обуславя редовност на акта за
нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са
опровергани, сам по себе си е доказателство за нарушението съгласно чл.189,
ал.2 от ЗДвП.
АУАН и НП са
издадени от компетентни лица съгласно представената заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
От показанията на актосъставителят и
свидетелите по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.104А от ЗДвП.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите П., С. и Ц., като
свидетелят Ц. е очевидец на нарушението, възприел е движението на автомобила,
управляван от жалбоподателят и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. Свид.Ц. е категоричен, че е възприел как автомобилът е „кривнал”
от пътя, като е променил леко движението си и в този момент е видял, че водачът
държи мобилен телефон в ръката си и гледа в него и по този начин отклонява
вниманието си и именно това е било причината да подаде сигнал за спиране със стоп
– палка, да спре автомобила и да се извърши проверката. Няма данни по делото,
които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на
свидетелите или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в
нарушение, което не е извършил. Дадените в хода на съдебното следствие
показания от свидетелите са конкретни, ясни и последователни, изясняват в
пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от свид.Ц.
поведение на жалбоподателят и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка. Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по
безспорен начин е установено, че с деянието си жалбоподателят виновно, при
форма на вината пряк умисъл е осъществил състава на административно нарушение,
посочено в чл.104А от ЗДвП, поради това, че като водач на МПС на
посочената в акта и НП дата и час жалбоподателят е използвал мобилен телефон,
докато е управлявал лекия автомобил. Съдът намира, че за извършеното
административно нарушение законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
му отговорност. Свид.Ц. потвърждава заявеното от жалбоподателя, че същият не е провеждал разговор, а е държал
телефонния апарат в ръка и е гледал в него, но следва да се има предвид, че за
състава на нарушението е без значение обстоятелството дали телефона е използван
за провеждане на разговор. Използването на мобилен телефон по смисъла на
чл.104 А и чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП означава както провеждането на
разговор чрез него, така и всякаква друга дейност с него, свързана с
въздействие върху неговите елементи съобразно с предназначението му, независимо
дали се отнася до разговор, писане, изпращане и четене на кратки съобщения
(SMS), боравене с телефона и др. Целта на законодателя е да ограничи всяко
ръчно интервениране с мобилни телефони по време на управление на ППС, за да не
се отклонява вниманието на водача, щом това би могло да застраши живота и/или
здравето на участниците в движението по пътищата, да затрудни тяхното
придвижване и да увреди имуществото на юридическите и физическите лица (чл.1,
ал.2 от ЗДвП). Доколкото това е сторено по време на движение, без наличие на
устройство "свободни ръце", правилно е била ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя, на основание
чл.183, ал.4,т.6 от ЗДвП. Нарушението се изразява в неправомерно използване на
мобилен телефон по време на управление на МПС, което в случая е довело до
отклоняване вниманието на водача, а не в провеждане на разговор, поради което
не се споделя възражението в жалбата, че след като не е провеждал разговор
жалбоподателят не е използвал мобилния си телефон и е наказан неправомерно.
Съдът намира, че в случая не са налице
и предпоставките на чл.28 от ЗАНН, тъй като забраната за използване на мобилни
телефони при управление на МПС без устройство, позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете на водача, е една от мерките на законодателя за
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. С оглед
значимостта на защитаваните обществени отношения и липсата в случая на
обстоятелства, разкриващи по - ниска степен на обществена опасност на
процесното нарушение от нормалните нарушения от този вид, правилно АНО е приел,
че не са налице критериите за маловажен случай.
При определяне на наказанието,
наказващият орган правилно е съобразил и приложил санкционната норма, като е
наложил единственото предвидено в закона наказание глоба в размер на 50 лева,
поради което не са налице основания за изменение на НП.
Поради изложените съображения съдът
намира, че обжалваното НП е правилно, законосъобразно и обосновано и като
такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на
процеса въпроса за разноските не следва да се обсъжда, тъй като такива не
са претендирани.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-0906-000155/26.02.2020 год. на Деян Петров Давидов, Началник група сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, с което е наложена на П.Н.Д., ЕГН: ********** ***, на
основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП - глоба в размер на 50.00 лева и на
основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки, за нарушение на
чл.104А от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен
съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: