Решение по дело №361/2020 на Районен съд - Ловеч

                                  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                            град Ловеч, 27.07.2020 година

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на първи юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА

 

при секретаря: ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 361 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

 

          С наказателно постановление № 20-0906-000155/26.02.2020 год. на Деян Петров Давидов, Началник група сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, е наложена на П.Н.Д., ЕГН: ********** ***, на основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП - глоба в размер на 50.00 лева и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 6 контролни точки, за това, че на 13.02.2020 г., около 14.15 часа в гр. Ловеч, бул.”Велико Търново” до бл.214 с посока на движение към изхода за гр.Севлиево управлява т.а. „ Хонда ЦР-В” с рег. № ** **** **, собственост на „П.Д.” ООД гр.Ловеч, като използва мобилен телефон по време на движение без устройство освобождаващо ръцете, с което виновно е нарушил чл.104А от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят П.Н.Д., който го обжалва в срок, и излага, че не е разговарял по телефона по време на движение, нито е използвал приложение, а само е преместил мобилния си телефон от таблото на автомобила на седалката до себе си и моли съда да отмени обжалваното НП.

          В съдебно заседание жалбоподателят, редовно се явява лично и моли да се отмени или намали наложеното му наказание, като счита, че неправомерно е наказан, тъй като не е говорил по телефона.

 Ответникът – Сектор ПП при ОД на МВР гр. Ловем - редовно призовани не изпращат представител.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Д.П., К.Ц. и П.С., от становището на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 13.02.2020 год. бил съставен Акт № 127560 от св. Д.П., в присъствието на св.К.Ц. и П.С., срещу П.Н.Д., за това, че на 13.02.2020 г., около 14.15 часа в гр. Ловеч, бул.”Велико Търново” до бл.214 с посока на движение към изхода за гр.Севлиево управлява т.а. „ Хонда ЦР-В” с рег. № ** **** **, собственост на „П.Д.” ООД гр.Ловеч, като използва мобилен телефон по време на движение без устройство освобождаващо ръцете, с което виновно нарушил чл.104а от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателят е вписал, че има възражения. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта,  и в НП пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.104А от ЗДвП, е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе си е доказателство за нарушението съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП.

АУАН и НП са издадени от компетентни лица съгласно представената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.

От показанията на актосъставителят и свидетелите по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата  на чл.104А от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите П., С. и Ц., като свидетелят Ц. е очевидец на нарушението, възприел е движението на автомобила, управляван от жалбоподателят и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Свид.Ц. е категоричен, че е възприел как автомобилът е „кривнал” от пътя, като е променил леко движението си и в този момент е видял, че водачът държи мобилен телефон в ръката си и гледа в него и по този начин отклонява вниманието си и именно това е било причината да подаде сигнал за спиране със стоп – палка, да спре автомобила и да се извърши проверката. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на свидетелите или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил. Дадените в хода на съдебното следствие показания от свидетелите са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от свид.Ц. поведение на жалбоподателят и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин е установено, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма на вината пряк умисъл е осъществил състава на административно нарушение, посочено в  чл.104А от ЗДвП, поради това, че като водач на МПС на посочената в акта и НП дата и час жалбоподателят е използвал мобилен телефон, докато е управлявал лекия автомобил. Съдът намира, че за извършеното административно нарушение законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Свид.Ц. потвърждава заявеното от жалбоподателя,  че същият не е провеждал разговор, а е държал телефонния апарат в ръка и е гледал в него, но следва да се има предвид, че за състава на нарушението е без значение обстоятелството дали телефона е използван за провеждане на разговор. Използването на мобилен телефон по смисъла на  чл.104 А и чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП означава както провеждането на разговор чрез него, така и всякаква друга дейност с него, свързана с въздействие върху неговите елементи съобразно с предназначението му, независимо дали се отнася до разговор, писане, изпращане и четене на кратки съобщения (SMS), боравене с телефона и др. Целта на законодателя е да ограничи всяко ръчно интервениране с мобилни телефони по време на управление на ППС, за да не се отклонява вниманието на водача, щом това би могло да застраши живота и/или здравето на участниците в движението по пътищата, да затрудни тяхното придвижване и да увреди имуществото на юридическите и физическите лица (чл.1, ал.2 от ЗДвП). Доколкото това е сторено по време на движение, без наличие на устройство "свободни ръце", правилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, на основание чл.183, ал.4,т.6 от ЗДвП. Нарушението се изразява в неправомерно използване на мобилен телефон по време на управление на МПС, което в случая е довело до отклоняване вниманието на водача, а не в провеждане на разговор, поради което не се споделя възражението в жалбата, че след като не е провеждал разговор жалбоподателят не е използвал мобилния си телефон и е наказан неправомерно.

Съдът намира, че в случая не са налице и предпоставките на чл.28 от ЗАНН, тъй като забраната за използване на мобилни телефони при управление на МПС без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете на водача, е една от мерките на законодателя за ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. С оглед значимостта на защитаваните обществени отношения и липсата в случая на обстоятелства, разкриващи по - ниска степен на обществена опасност на процесното нарушение от нормалните нарушения от този вид, правилно АНО е приел, че не са налице критериите за маловажен случай.

При определяне на наказанието, наказващият орган правилно е съобразил и приложил санкционната норма, като е наложил единственото предвидено в закона наказание глоба в размер на 50 лева, поради което не са налице основания за изменение на НП.

Поради изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е правилно, законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на процеса  въпроса за разноските  не следва да се обсъжда, тъй като такива не са претендирани.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-0906-000155/26.02.2020 год. на Деян Петров Давидов, Началник група сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, с което е наложена на П.Н.Д., ЕГН: ********** ***, на основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП - глоба в размер на 50.00 лева и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки, за нарушение на чл.104А от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

   Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: