Решение по дело №625/2023 на Районен съд - Сандански

Номер на акта: 46
Дата: 1 март 2024 г.
Съдия: Росица Георгиева Калугерова
Дело: 20231250100625
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Сандански, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20231250100625 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Банка ДСК“-АД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-гр.София, район „Оборище”,
ул.”Московска”, №19, срещу Б. В. Д., с ЕГН-**********, с адрес-с.М., община С., ул.”С.в.”,
№ *, с която е предявен иск за установяване съществуването на вземане по договор за
кредит Експресо № ******* от 05.10.2017г., сключен между „Сосиете Женерал
Експресбанк“-АД (чийто правоприемник е „Банка ДСК“-АД) и кредитополучателя Б. В. Д.,
в размер на 973,07лева-главница, 117,13лева-договорна лихва за периода от 07.10.2020г. до
05.05.2022г.вкл., 28,50лева-обезщетение за забава за периода от 07.10.2020г. до 05.05.2022г.,
48,66лева-законна лихва за периода от 06.05.2022г. до 01.11.2022г., и законната лихва върху
главницата от 07.11.2022г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
702 от 09.11.2022г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ *****/2022г. по описа на РС-
Сандански.
Правно основание- чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ и във вр. с чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК и чл.417, т.2 от ГПК.
Сочи се в исковата молба, че на 05.10.2017г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“-
АД (чийто правоприемник е „Банка ДСК“-АД), от една страна като кредитор, и Б. В. Д., от
друга страна като кредитополучател, е сключен договор за кредит Експресо № *******, по
силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя сума в размер на 2500лв.
Твърди се, че срокът за издължаване на кредита е 55месеца, считано от датата на неговото
усвояване, с крайна падежна дата-06.05.2022г. Твърди се, че кредитът е усвоен еднократно в
пълен размер на 05.10.2017г. по разплащателна сметка, посочена в договора за кредит:
IBAN-BG42TTBB********, с титуляр Б. В. Д.. Твърди се, че съгласно т.8 от договора,
кредитът се олихвява с номинален фиксиран лихвен процент в размер на 7,33% на година за
целия срок на договора. Твърди се, че съгласно т.8.1 от договора, при неизпълнение на
условията по чл.8, ал.5 от част ІІ /за превод на работната заплата по сметката на титуляра в
банката/, номиналният лихвен процент по т.8 се увеличава с 0,5%п.п. Твърди се, че страните
са уговорили в т.9 на договора, че се начислява наказателна надбавка върху просрочените
1
погасителни вноски в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент по т.8 или общо
лихвения процент върху просрочените погасителни вноски е в размер на 13,33%. Твърди се,
че е подписан погасителен план, като издължаването на кредита е следвало да се извършва с
ежемесечни погасителни вноски в размер на 54,39лв. Твърди се, че кредитополучателят е
преустановил погасяването на кредита от дата 06.11.2020г., както и че крайният падеж на
вземането е настъпил на 06.05.2022г. Твърди се, че към датата на подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК са били налице 19 непогасени/частично погасени месечни вноски по лихва
и/или главница, като общият размер на просрочената сума е 1028,31лв. Твърди се, че
размерът на договорната лихва за периода от 07.10.2020г. до 05.05.2022г. е в размер на
117,13лв., а размерът на обезщетението за забава за същия период е в размер на 48,66лева.
Твърди се, че въз основа на представено извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“-
АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК № 702 от 09.11.2022г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на
Районен съд-Сандански, като Б. В. Д. е осъден да заплати на „Банка ДСК“-АД следните
суми по гореописания договор: 973,07лева-главница, 117,13лева-договорна лихва за периода
от 07.10.2020г. до 05.05.2022г.вкл., 28,50лева-обезщетение за забава за периода от
07.10.2020г. до 05.05.2022г., 48,66лева-законна лихва за периода от 06.05.2022г. до
01.11.2022г., и законната лихва върху главницата от 07.11.2022г. до окончателното
изплащане. Твърди се, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на
уведомление, поради което на длъжника е дадено указание за предявяване на установителен
иск за вземането си. По изложените съображения ищецът предявява настоящия иск, в
подкрепа на който представя писмени доказателства.
Ответникът, чрез назначения му особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, е
депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен. Същият
оспорва размера на непогасените вноски по договора, както и размера на договорната лихва
и лихвата за забава. Ответникът прави възражение, че липсва идентичност между предмета
на заповедното производство и предмета на настоящия установителен иск като фактически
обстоятелства. Прави се и възражение за неравноправност на клаузата, регламентираща
договорната/възнаградителна/ лихва по смисъла на чл.143 от ЗЗП, като уговорена изцяло
във вреда на потребителя, тъй като увеличаването на ГЛП при посочените в т.8 и т.9 на
договора условия е значително. Прави се и възражение, че разпоредбата на чл.11 от
договора е с неясни параметри, тъй като макар да е посочен ГПР, липсва яснота какви точно
разходи се включват в този процент, което поставя в невъзможност потребителя да разбере
какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов ресурс. Твърди се,
че не са изпълнени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза и е прието заключението на
вещото лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 05.10.2017г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“-АД (чийто правоприемник е
„Банка ДСК“-АД), от една страна в качеството на кредитор, и Б. В. Д., от друга страна в
качеството на кредитополучател, е сключен договор за кредит Експресо № *******, по
силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в
размер на 2500лв., а кредитополучателят се задължава да го върне в уговорения срок, ведно
с дължимите лихви, такси, разноски и застрахователни премии по групова застраховка,
прилагана от банката със застраховател-Сожелайф България Животозастрахователно
дружество АД. Срокът на договора е до 06.05.2022г. Страните са уговорили, че кредитът ще
2
се усвои по разплащателна сметка на кредитополучателя при кредитора, а именно: IBAN-
BG42TTBB***************, като ще се издължава на ежемесечни равни по размер
погасителни вноски/месечни анюитетни/, чрез осигуряване на средства по разплащателната
сметка на кредитополучателя с превод на заплата по разплащателната сметка. Съгласно
договора месечните погасителни вноски са в размер на 54,39лв., като падежът на
погасителната вноска е 6-то число на съответния месец, които вноски са посочени в
погасителен план-неразделна част от договора за кредит. Съгласно чл.4, във вр. с част I.т.8,
главницата по кредита се олихвява с номинален фиксиран лихвен процент в размер на
7,33% на година за целия срок на договора. Страните са се договорили размерът на
номиналния лихвен процент да бъде променен, като се увеличи с 0,5% процентни пункта, в
случай на спиране на преводите на работната заплата по сметката на кредитополучателя.
Страните са уговорили също, че върху просрочените погасителни вноски се начислява
наказателна надбавка в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент или общо
лихвения процент върху просрочените погасителни вноски е в размер на 13,33%. Съгласно
част I т.11 от договора, ГПР по кредита е 10,09%, като в част II-чл.7 е посочено
допусканията при които е изчислен ГПР, при което общата сума, дължима от
кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на договора, е 3081,64лв.
Видно от заключението на вещото лице е, че кредитът е усвоен в пълен размер на
06.10.2017г. по разплащателната сметка на кредитополучателя в „Сосиете Женерал
Експресбанк“-АД с IBAN-BG42TTBB*******. Вещото лице сочи, че договорената
възнаградителна лихва за целия срок на договора е 453,15лв., а застрахователната премия-
38,30лв. От заключението на вещото лице е видно още, че от датата на усвояване на кредита
до 06.02.2020г. кредитът е обслужван редовно, като последната вноска за погасяване на
кредита-в размер на 247,16лв., е направена на 09.10.2020г., след която дата е преустановено
плащането му. Направените от кредитополучателя погашения по потребителския кредит са
в общ размер на 1963,05лв., като с направените вноски са погасени както следва: главница-
1526,93лв., 397,89лв.-договорна лихва, 5,01лв.-санкционираща лихва и 33,22лв.-вноски по
застрахователна премия. Вещото лице сочи, че лихвеният процент по договорната лихва е
променен от Банката преди падежа на последната погасителна вноска /след 05.04.2022г./ от
7,33% на 10,00%. Вещото лице заключава, че към датата на изискуемостта на кредита-
06.05.2022г., общото задължение по кредита възлиза на 1129,41лв., включващо следните
суми: 973,07лв.-непогасена главница, 115,28лв.-непогасена договорна /възнаградителна/
лихва, 41,06лв.-санкционираща лихва за забава за периода от 09.10.2020г. до 06.05.2022г.вкл.
Вещото лице е изчислило и размера на законната лихва върху главницата за периода от
06.05.2022г. до датата на изготвяне на експертизата/15.01.2024г./, като от съдържащата се в
заключението таблица е видно, че за периода от 06.05.2022г. до 01.11.2022г. размерът на
законната лихва върху главницата е 48,79лв.
На 07.11.2022г. „Банка ДСК“-АД е подала до Районен съд-Сандански заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на извлечение от сметка по
договор за кредит Експресо № ******* от 05.10.2017г. , срещу Б. В. Д. за заплащане на
сумата от 973,07лева-главница, сумата от 117,13лева-договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 07.10.2020г. до 05.05.2022г.вкл., сумата от 28,50лева-обезщетение за забава
3
/лихвена надбавка за забава/ за периода от 07.10.2020г. до 05.05.2022г.вкл., сумата от
48,66лева-законна лихва за периода от 06.05.2022г. до 01.11.2022г., ведно със законната
лихва до изплащане на вземането. По така подаденото заявление е образувано ч.гр.д.№
1192/2022г., по което съдът е уважил искането и е издал заповед за изпълнение на
паричното задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 702 от 09.11.2022г. и
изпълнителен лист, като е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя претендираните
суми. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д.№ ***/2022г. по
описа на ЧСИ В.Т. с рег.№*** по регистъра на Камарата на ЧСИ. Заповедта за изпълнение е
била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление-при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането
си. Заявителят е уведомен за дадените указания на 12.05.2023г. Настоящият иск е предявен
на 09.06.2023г.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и
правен интерес от предявяването му-страните по настоящото дело са страни по
заповедното производство по ч.гр.д.№ ***/2022г. по описа на Районен съд-Сандански. За
ищеца е налице правен интерес от предявяването на иска, тъй като заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът в заповедното
производство му е дал указания да установи вземането си чрез иск. Искът е предявен в
законоустановения едномесечен срок. Твърди се, че ответникът е неизправна страна по
договор за кредит Експресо № ******* от 05.10.2017г., сключен от него със „Сосиете
Женерал Експресбанк“-АД, чийто правоприемник е „Банка ДСК“-АД, като не е изпълнил
задължението си да заплаща уговорените погасителни вноски. Налице е и съответствие на
вземането- предметът на предявения по реда на чл.415, ал.1 от ГПК иск е идентичен с
предмета на искането по реда на чл.417 от ГПК.
Възражението на особения представител, че липсва идентичност между предмета на
заповедното производство и предмета на настоящия установителен иск като фактически
обстоятелства е неоснователно, тъй като и в заповедното производство и в настоящото
производство вземането се основава на договор за кредит Експресо, сключен на
05.10.2017г., който договор е с настъпил краен падеж и по който има непогасените суми,
претендираният размер на които е идентичен в двете производства. Това е достатъчно за
индивидуализиране на вземането на заявителя-ищец срещу длъжника-ответник.
По основателността на предявения иск:
За да се уважи предявения установителен иск, ищецът следва да докаже пораждащите
спорното право факти. В настоящия казус ищецът основава вземането си срещу ответника
на основание сключен с него на 05.10.2017г. договор за кредит Експресо № *******, по
който крайният падеж е настъпил.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че „Банка ДСК“-АД
/правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“-АД/, от една страна, и ответникът, от
друга страна, са в облигационни отношения на основание сключен на 05.10.2017г. договор
за кредит Експресо № *******, с размер на кредита от 2500лв.; при номинален фиксиран
лихвен процент в размер на 7,33% на година за целия срок на договора и при увеличаване с
0,5%п.п. в случай на спиране на преводите на работната заплата по сметката на
кредитополучателя в банката; с наказателна надбавка върху просрочените погасителни
вноски в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент; с погасителни вноски в
размер на 54,39лв. и за срок до 06.05.2022г. Установи се също, че кредитът е усвоен в пълен
размер на 06.10.2017г. по посочената в договора разплащателната сметка на
кредитополучателя, поради което за него възниква задължението да върнат заетата сума,
ведно с дължимите лихви при уговорените условия. Установи се, че до 06.02.2020г.
кредитът е обслужван редовно, като последната вноска за погасяване на кредита е направена
на 09.10.2020г., след която дата е преустановено плащането му, както и че срокът на
договора е изтекъл. Предвид на изложеното съдът намира, че в полза на ищеца съществува
изискуемо вземане по договора за кредит.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника, че договорът
не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В договора е спазено изискването на
закона да е посочен ГПР /10,09%/ и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към
момента на сключване на договора за кредит /3081,64лв./, както и подробно и ясно са
4
посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР (раздел II-чл.7).
При извършената проверка съдът не установи неравноправни клаузи в процесния
договор. Възражението на особения представител, че уговорената лихвена надбавка за
просрочени вноски не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, е неоснователно.
Както размерът на уговорената възнаградителна лихва (в размер на 7,33% на година,
респ.10,00% след спиране на превода на работната заплата), така и размерът на уговорената
наказателна надбавка (13,33%) не са значителни. Уговорените лихви са много под
петкратния размер на законната лихва, поради което не е нарушен принципа на
добросъвестност и справедливост.
Установи се, че след изтичане срока на договора са останали непогасени суми по
кредита както следва: 973,07лв.-непогасена главница, 115,28лв.-непогасена договорна
/възнаградителна/ лихва, 41,06лв.-санкционираща лихва за забава за периода от 09.10.2020г.
до 06.05.2022г., както и че размерът на законната лихва за забава за периода от 06.05.2022г.
до 01.11.2022г. е 48,79лв. Предвид факта, че ищецът претендира по-нисък размер на
санкционната и законната лихва, то искът следва да се уважи в претендираните размери, а
по отношение на договорната лихва-до установения от вещото лице размер от 115,28лв., а в
останалата част-до претендираната сума от 117,13лв., следва да се отхвърли като
неоснователен.
Относно разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е направил разноски за
заплатена държавна такса в размер на 125лв., за възнаграждение на вещо лице в размер на
430лв. и за особен представител на ответника-416,74лв. Ищецът е представляван по делото
от юрисконсулт, поради което ответникът следва да заплати на ищеца, съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 150лв. Съобразно изхода на спора ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 1119,96 лева, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с
уважената част от иска.
Ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 74,88 лева за направени по
заповедното производство разноски съразмерно с уважената част от иска (т. 12 на ТР №
4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/ 2013г.).
Водим от горното и на основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ и във
вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и чл.417, т.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. В. Д., с ЕГН-**********, с
адрес-с.М., община С., ул.”С.в.”, № *, че дължи на „Банка ДСК“-АД (правоприемник на
„Сосиете Женерал Експресбанк“-АД), с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление-гр.София, район „Оборище”, ул.”Московска”, №19, следните суми по договор
за кредит Експресо № ******* от 05.10.2017г.: 973,07лева (деветстотин седемдесет и три
лв. и 07 ст.) -главница, 115,28лева (сто и петнадесет лв. и 28 ст.) -договорна лихва за
периода от 07.10.2020г. до 05.05.2022г.вкл., 28,50лева (двадесет и осем лв. и 50 ст.) -
обезщетение за забава за периода от 07.10.2020г. до 05.05.2022г., 48,66лева (четиридесет и
осем лв. и 66 ст.)-законна лихва за периода от 06.05.2022г. до 01.11.2022г., и законната лихва
върху главницата от 07.11.2022г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
702 от 09.11.2022г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ ***/2022г. по описа на РС-Сандански.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска в частта за установяване съществуване на
вземане за договорна лихва над уважения размер до претендираната сума от 117,13лева.
5
ОСЪЖДА Б. В. Д., с ЕГН-**********, с адрес-с.М., община С., ул.”С.в.”, № * ДА
ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“-АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-
гр.София, район „Оборище”, ул.”Московска”, №19, сумата от 1119,96 лева (хиляда сто и
деветнадесет лв. и 96 ст.) за направени по настоящото производство разноски и сумата от
74,88 лева (седемдесет и четири лв. и 88ст.) за направени по заповедното производство
разноски (по ч.гр.д. № 1192/2022г. по описа на РС-Сандански).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
6