№ 9196
гр. София, 28.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20231110140938 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от процесуалния представител на ищеца и на
ответника с искане за изменение на постановеното по делото решение в
частта за разноските.
Ищецът моли съдът да измени решението като присъди адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в исковото
производство в съответствие с Наредба № 1/09.07.2014 г., като увеличи
размера на присъденото възнаграждение на 631,33 предвид обстоятелството,
че цената на иска е 1900 лв по установителния иск, а по осъдителния – 361, 13
лв.
Ответникът е поискал изменение на решението в частта за разноските
като твърди, че на адвоката на ищеца с;едва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 400 лева, без да се начислява ДДС върху това
възнаграждение, като излага подробни съображения за това.
Съдът намира, че е спазена разпоредбата на чл. 248, ал. 2 от ГПК като
препис от всяка молба за изменение на решението в частта за разноските е
връчен на другата страна, като са постъпили отговори и от двете страни.
Съдът след като съобрази направените искания намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване на
решението съдът може по искане на страните да допълни или измени
постановеното решение в частта му за разноските.
С решението по делото, съдът е разпределил отговорността на страните
за разноски съобразно изхода на спора, като е приел, че право на разноски
има ищецът, на когото е присъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК внесената
от него държавна такса в размер на 126,60 лв. Съдът е приел, че ответникът
1
дължи и заплащане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал.
1, т. 2 вр. ал. 2 от Закона за адвокатурата по представения по делото договор
за правна защита и съдействие, сключен между ищеца Н. Е. П. и Еднолично
адвокатско дружество “Д. М.”. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., когато адвокатът
е оказал безплатна правна помощ, при постановяване на благоприятно
решение по спора за представлявания, съдът осъжда насрещната страна да
заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в
наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Предвид горното
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от ЗАдв.,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, в полза на адвокатското дружество,
предоставило на ищеца безплатна правна защита в настоящото производство
съдът е присъдил авъзнаграждение в размер на 480 лв., като при определяне
на размера съдът взе предвид доказателствата за регистрация на адвокатското
дружество по ДДС - л. 25.
Настоящия съдебен състав намира, че така постановеното решение не
следва да бъде изменяно в частта за разноските, тъй като същото е определено
след преценка на доказателствата и съобразно приложимото право. Съгласно
Решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C-427/16 и C-428/16,
съдът не е обвързан от правилото, че при присъждане на възнаграждение,
следва задължително да се съобразяват установените от Висшия адвокатски
съвет минимални прагове на адвокатските възнаграждения, а следва да се
ръководи от вътрешното си убеждение за всеки конкретен случай с оглед
определяне на справедливо и обосновано решение. Основният критерии при
преценката за това дали размерът на адвокатското възнаграждение е
справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото. В тази
връзка съобразявайки извършените процесуалните действия на адвоката на
ищеца в настоящото исково производство и правната и фактическа сложност
на делото, на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в минимален размер, което съгласно
определеното в наредбата е 400 лева.
Съдът не споделя изложеното от ответника в искането за изменение на
решението в частта за разноските за това да не се присъжда ДДС върху
определеното от съда адвокатско възнаграждение, доколкото видно от
доказателствата по делото, дружеството е регистрирано по ЗДДС и такъв се
дължи, поради което такова следва да бъде присъдено.
Предвид на изложеното, искането с правно основание чл. 248 от ГПК се
явява основателно и решението следва да бъде изменено в частта за
разноските.
Воден от горното, Софийски районен съд, ГО, 154-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, направено от процесуалния
представител на ищеца адв. Д. М., с правно основание чл. 248 от ГПК за
изменение на Решение № 928 от 16.01.2024 г. по гр.д. № 40938/2023 г. по
описа на СРС, 154 състав в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника с правно основание
чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 928 от 16.01.2024 г. по гр.д. №
40938/2023 г. по описа на СРС, 154 състав в частта за разноските.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3