Решение по дело №630/2010 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 февруари 2011 г.
Съдия: Деница Урумова
Дело: 20101200500630
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

Определение № 73

Номер

73

Година

26.01.2012 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

01.26

Година

2012

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Секретар:

Елена Димова Налбантова

Пламен Александров Александров

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Тонка Гогова Балтова

Гражданско I инстанция дело

номер

20125100100026

по описа за

2012

година

Постъпила е жалба от „Е. Е. Б. И. М.” гр. К., ЕИК , с която моли да се отменят действията на Държавен съдебен изпълнител при СИС при Районен съд гр. Кърджали, във връзка с връчената му на 29.11.2011 г. призовка за принудително изпълнение, с която се насрочвал опис на негови недвижими имоти за 23.01.2012 г. Твърди се в жалбата, че през 1998 г. бил сключен приватизационен договор за продажба на 78 % от акциите на акционерното дружество с държавно участие „Б." гр. К., като един от купувачите бил „Б. 98" гр. К., по реда на отменения ЗППДОбП. На 01.02.2007 г. Агенцията за С. К. подала молба до СВ при Районен съд гр. Кърджали за вписване на законна ипотека на основание чл. 166 чл. 168 ЗЗД, § 11д от ДР на Закона за П. и С. К. и § 8 от ПР на ЗИД на същия закон, върху недвижими имоти- собственост на Дружеството. Молбата на Агенцията била удовлетворена и на 02.02.2007 г. законната ипотека била вписана. „Б. 98" бил в неизпълнение на задължения по приватизационния договор, поради което Агенцията предявила искове срещу него. С решение № 243/08.07.2005 по т. д. № 44/2004 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора и решение 274/21.07.2006 г. на ПАС, което влязло в законна сила на 17.04.2007 г., „Б. 98" било осъдено и на 20.06.2007 г. бил издаден изпълнителен лист срещу ответника. По молба на Агенцията и въз основа на изпълнителния лист, на 05.07.2011 г. било образувано изпълнително дело № *0167 по описа на СИС при РС гр. Кърджали. На 14.10.2011 г. ДСИ издал Постановление за налагане на възбрана на недвижими имоти на Дружеството на основание чл. 449 ал. 2 ГПК, която била вписана на 14.10.2011 г. Дружеството получило писмено известие за наложената възбрана на 20.10.2011 г., но не и покана за доброволно изпълнение. На 29.11.2011 г. на прокуриста на Дружеството Й. Д. К., били връчени едновременно две призовки за принудително изпълнение- призовка за принудително изпълнение за насрочване на опис на възбранените имоти на Дружеството на 01.12.2011 г. и призовка за принудително изпълнение за пренасрочване на описа на възбранените имоти на Дружеството от 01.12.2011 г. на 23.01.2012 г. Действията- невръчването на покана за доброволно изпълнение и директното пристъпване към насрочване на принудително изпълнение, обуславяли правния интерес на Дружеството от подаването на жалбата. Извършеното процесуално действие от ДСИ било в нарушение на нормата на чл. 428 ал. 1 ГПК, която повелявала, че съдебният изпълнител бил длъжен първоначално да изпрати покана за доброволно изпълнение в двуседмичен срок. В конкретния случай дружеството било известено за насрочване на опис на негово имущество, без да било уведомено по надлежния ред за размера на претендираните от него суми. Връчването на покана за доброволно изпълнение по чл. 428 ал. 1 ГПК билозадължително при всички изпълнителни способи, като невръчването й на длъжника опорочавало извършените изпълнителни действия. Нарушението на нормата на чл. 428 ал. 1 ГПК легитимирало ипотекарният длъжник като лице, което може да подаде жалба по чл. 435 ал. 2 ГПК. Обстоятелството, че дружеството било ипотекарен, а не основен длъжник по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, не било основание процесуалните му права в изпълнителното производство да бъдат ограничавани. Пристъпването към опис на възбраненото имущество на Дружеството и към принудително изпълнение, представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което водело до незаконосъобразност на действията на ДСИ. Моли да се постанови решение, с което да се обяви за незаконосъобразно и бъде отменено процесуалното действие на ДСИ при РС- Кърджали, представляващо връчване на призовка за принудително изпълнение на „Е. Е. Б. И. М." , и липсата на надлежно уведомление за изпълнението по смисъла на чл. 435 ал. 2 ГПК. Моли, до постановяване и влизането в сила на съдебното решение, на основание чл. 438 ГПК, да се постанови спиране на изпълнението по изп. дело № *0167 по описа на СИС при РС- гр. Кърджали спрямо „Е. Е. Б. И. М".

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело А. за П. и С. К. в представено възражение на основание чл. 436 ал. 3 от ГПК, оспорва жалбата, като недопустима и алтернативно като неоснователна. Излага подробни съображения.

Държавният съдебен изпълнител при РС- Кърджали Н. М. е изложила мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 436 ал. 3 ГПК, в които обосновава съображения за недопустимост и алтернативно за неоснователност на жалбата.

Окръжният съд, след като обсъди представените по делото доказателствата, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена от лице, имащо интерес от обжалването, но е недопустима по следните съображения:

Изпълнително дело № 167/2007 г. по описа на СИС при Районен съд- Кърджали, е образувано по молба и представен изпълнителен лист в полза на А. за С. К.- С., с правоприемник А. за П. и С. К.. Длъжник по делото е „Б.- 98” гр. К., представлявано от П. Г., с предмет- плащане на сума в размер на 913610.53 лв., ведно със законна лихва, считано от 18.12.2003 г. до окончателното изплащане на задължението, както и мораторна лихва в размер на 255375.18 лв., направени по делото разноски в размер на 153 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 23720 лв.

С образуване на иþпълнителното дело на 09.07.2007 г. била изпратена призовка за доброволно изпълнение на длъжника, получена от същия на 11.07.2007 г. Поради ненастъпило удовлетворение на взискателя, последният е поискал насочване на принудителното изпълнение спрямо недвижимите имоти, собственост на „Е. Е. Б. И. М." , върху които била вписана законна ипотека в негова полза с вх. рег. № 360 т. 1 № 16/02.02.2007 г. ДСИ разпоредил да бъде наложена възбрана върху посочените имоти и било разпоредено да бъдат изпратени съобщения на страните. С постановление от 14.10.2011 г. ДСИ наложил възбрана върху недвижими имоти, собственост на жалбодателя, вписана под № 2678/14.10.2011 г., което било съобщено на жалбодателя, взискателя и длъжника по изпълнителното дело. С разпореждане от 18.11.2011 г. бил насрочен опис на недвижимите имоти, описани във възбраната като на длъжника и на третото задължено лице- ипотекарния длъжник „Е. Е. Б. И. М." били изпратени покани за принудително изпълнение, като тази на последния била връчена на 29.11.2011 г.

Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Изпълнителният лист определя, от една страна, активната и пасивна легитимация в изпълнителния процес, страните по изпълнението- взискателят и длъжникът, а от друга, предмета на изпълнението. Взискател може да е само лицето, което изпълнителният лист сочи като кредитор. Длъжник по изпълнението може да е лицето, посочено като такъв в изпълнителния лист, или като лице, отговарящо за него. Изпълнението се насочва върху имуществото на посочения в изпълнителния лист длъжник. Изключения от тези правила се съдържат в разпоредбите на чл. 429 от ГПК. В чл. 429 ал. 1 от ГПК са визирани случаите, при които взискател може да е лице, нефигуриращо като кредитор в изпълнителния лист, а в чл. 429 ал. 2 и 3 от ГПК- хипотезите на насочване на изпълнителния процес срещу лице, чието име не е посочено в изпълнителния лист като длъжник. Съгласно чл. 429 ал. 3 от ГПК, изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу трето лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ- третото лице става страна- длъжник по изпълнението. Или, жалбоподателят „Е. Е. Б. И. М.", е длъжник по изпълнителното дело с оглед разпоредбата на чл. 429 ал. 3 от ГПК.

В чл. 435 ал. 2 и 3 от ГПК са изброени изчерпателно действията на съдебния изпълнител, които длъжникът може да обжалва, а именно: постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за разноските, постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най- високата предложена цена. Тези конкретни действия на съдебния изпълнител са изчерпателно изброени, като извън тях, длъжникът не може да обжалва други действия. В действащия ГПК няма разпоредба, задължаваща съдебния изпълнител да изпраща призовки и съобщения на третите лица, които не са лично задължени, като подобно задължение не възниква и от разпоредбата на чл. 429 ал. 3 от ГПК. Или, с нормите на ГПК не е регламентирана възможност длъжникът, какъвто се явява жалбодателят по смисъла на чл. 429 ал. 3 от ГПК, да обжалва действието на ДСИ, представляващо връчване на призовка за принудително изпълнение, коетоне попада в кръга на изброените в чл. 435 ал. 2 и 3 от ГПК. Поради това, подадената жалба против връчената призовка за принудително изпълнение е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.

Дори и да се приеме, че жалбодателят- ипотекарен длъжник, е трето лице по смисъла на чл. 435 ал. 4 от ГПК, като такъв същият би разполагал с ограничената правна възможност по новия ГПК да обжалва действията на съдебния изпълнител в хипотезите на чл. 435 ал. 4 и 5 от ГПК при наличие на посочените в тях предпоставки. В настоящия случай, както вече се посочи, с жалбата се атакува връчването на призовка за принудително изпълнение, респ. действие, извън посочените и в тези разпоредби.

Поради това и тъй като извън посочените в разпоредбата на чл. 435 ал. 2 и 3 от ГПК действия, други не подлежат на обжалване от длъжника, жалбата се явява недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.

Що се касае до направеното от жалбодателя искане за спиране на изпълнението по изпълнителното дело, настоящият съдебен състав счита, че следва да се остави без уважение като неоснователно, тъй като освен, че е направено по недопустима жалба, то и видно от данните по изпълнителното дело с постановление на ДСИ от 12.01.2012 г., постановено по изпълнителното дело, производството по същото, вече е спряно.

Водим от изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Е. Е. Б. И. М.” гр. К., ЕИК за спиране на изпълнението по изп. дело № г. 167/2007 г. по описа на СИС при РС- Кърджали по реда на чл. 438 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от „Е. Е. Б. И. М.” гр. К., с ЕИК, за отмяна на действието на Държавен съдебен изпълнител при СИС при Районен съд гр. Кърджали, представляващо връчване на 29.11.2011 г. на призовка за принудително изпълнение по изпълнително дело № 167/2007 г. по описа на СИС при РС- Кърджали и прекратява производството по гр. д. № 26/2012 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.

Определението в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата и е прекратено производството по делото, може да се обжалва с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата му част е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/

Определение

2

ub0_Description WebBody

193499C932223834C225799100385A7E