№ 346
гр. Благоевград, 26.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Търговско дело №
20221200900025 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от „Ю.Б.“ АД, вписано
в ТРРЮЛНЦ към АВ с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С., район В., ул.“О.п.
..., представлявано от изпълнителните директори П. Д. – прокурист и Д.Ш., в качеството й
на правоприемник на „Б.П.Б.“ АД, с ЕИК ..., представлявано от Адвокатско дружество „Т. и
с.“, чрез И.В., адвокат от САК, със съдебен адрес гр.С., п.к.1000, район С., бул.“Г.И. ... срещу
Л. ЕМ. К., с ЕГН **********, с адрес гр.С. ул. С. ... и Ф. ИЛ. К., с ЕГН **********, с адрес
гр.С. ул. А.Х. ..., с която е предявен иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване
съществуването на вземания предмет на издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и при условията на евентуалност
осъдителен иск за същите вземания.
Изпълнена е процедурата по чл.367 от ГПК, като в срок е постъпил писмен отговор от
ответниците, чрез пълномощник.
В отговора е направено възражение за подсъдност по чл.117 от ГПК, като е изложено, че
видно от договор за кредит срещу ипотека № 178/R/2007 и чл.22 от него споровете между
страните ще се решават чрез преговори, а при непостигане на съгласие чрез отнасянето им
пред компетентния български съд в гр.С., Б.. Изложено е, че съгласно чл.117, ал.2 от ГПК с
писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи на който
делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. С оглед нормата на
договора, се излага становище, че компетентен да разгледа настоящото дело е СГС, поради
което се иска делото да бъде прекратено и изпратено по подсъдност.
Препис от отговора е изпратен на ищеца, като в срока по чл.372 от ГПК е подадена
допълнителна искова молба. В същата е изложено, че направеното възражение за
подсъдност от ответниците е неоснователно с оглед обстоятелството, че чл.117, ал.3 от ГПК
предвижда, че договора за избор на съд по искове на потребители и по трудови спорове
поражда действие само ако е сключен след възникване на спора. С оглед обстоятелството,
че в процесния случай договорната подсъдност е уговорена преди възникване на настоящия
спор и депозиране на исковата молба, следва да се прилага общото правило за подсъдност на
искове срещу потребители, а именно чл.113 от ГПК по настоящ адрес на потребителя, а при
липса на настоящ адрес по постоянния. В тази връзка се излага, че разпоредбата на чл.113
съдържа специална задължителна местна подсъдност по искове на и срещу потребители,
като същата е въведена в съответствие на чл.169 от ДФЕС като защита правата на
потребителите.
Посочено е, че с оглед обстоятелството, че адресите на ответниците са в гр.С., и с оглед
правилата на родовата подсъдност регламентирани в чл.104 от ГПК, искът е подсъден на
1
сезирания съд Окръжен съд Благоевград, който се явява родово и местно компетентен да
разгледа спора.
Допълнителната искова молба е връчена на ответниците като в срок е подаден
допълнителен писмен отговор, с който се поддържа направеното възражение за местна
неподсъдност.
Като съобрази направеното възражение от ответниците в подадения писмен отговор,
настоящия състав на съда намира, че не е компетентен да разгледа и разреши повдигнатия
пред него спор, поради следното:
Съгласно чл. 113 (изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., сравнение с предишната редакция, в сила от
07.08.2018 г.) от ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто
район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния. С разпоредбата на чл. 113 от ГПК се цели допълнителна защита на
потребителите, чрез регламентирането на особена местна подсъдност по техния настоящ
или постоянен адрес, която изключва общата подсъдност по чл. 105 и чл. 108 от ГПК. Целта
е да се улесни процесуалната защита на по-слабата страна в правоотношението, от което се
извежда спорното материално право, предмет на делото. Тази особена местна подсъдност
важи за всички видове искове, по които страна по него (ищец или ответник) има качеството
потребител по правоотношението, от което произтича спорното право, предмет на
предявения иск. Подсъдността по потребителски дела не е изборна, а императивно уредена
/по аргумент на чл.119, ал.3 от ГПК, поради което нито ищецът, нито ответникът разполагат
с право на избор на местнокомпетентен съд по тези дела, освен в случаите на чл.117, ал.2 от
ГПК.
Съгласно чл.117, ал.2 от ГПК с писмен договор страните по имуществен спор могат да
посочат и друг съд, а не този на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната
подсъдност, като тази разпоредба не се прилага за подсъдността по чл.109 от ГПК.
В настоящия случай е предявен иск за парични суми на договорно основание, като по
делото е представен препис от договора, като видно от т.22, раздел VI заключителни
разпоредби, страните са постигнали съгласие, че споровете между тях ще се решават при
непостигане на съгласие – чрез отнасянето им пред компетентния български съд в гр.С..
В случая се касае за имуществен спор, който не касае недвижими имоти. Налице е писмен
договор между страните за уговаряне на местна подсъдност. Съгласно чл.20а, ал.1 от ЗЗД
договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. При това положение страните
следва да се съобразяват с уговореното и да предявяват исковете си пред съдилищата в
гр.С., съобразно родовата подсъдност.
Няма спор, че ответниците са потребители по смисъла на чл.113 от ГПК, но същите са се
отказали от правото да използват подсъдността по чл.113 от ГПК чрез сключването на
процесуален договор за определяне на подсъдността. На практика разпоредбата на чл.117 от
ГПК се явява специална по отношение на нормата на чл.113 от ГПК.
Съдът намира, че в случая възражението на ищеца основано на клаузата на чл.117, ал.3 от
ГПК е неоснователно. Разпоредбата на ал.3 изисква договор за избор на съд да е сключен
след възникване на спора по искове на потребители. В случая искът не е на потребител, а е
предявен срещу потребител. С оглед посоченото не сме изправени пред хипотезата на
чл.117, ал.3 от ГПК, която би била приложима, ако искът бе предявен от ответника –
потребител, като ищец. С оглед на това съдът намира, че договора за избор на съд е
породил действие.
Предвид изложеното, съдът намира, че компетентен да разгледа спора, с оглед цената на
иска е СГС, който е определен по волята на страните съобразно сключения между тях
договор за подсъдност. Изпълнени са изискванията на чл.119, ал.3 от ГПК, направено е
своевременно възражение за местна неподсъдност в предвидения процесуален срок.
Предвид гореизложеното настоящия състав намира, че не е местно компетентен да се
произнесе по исковата молба, поради което производството по настоящото дело следва да
бъде прекратено и на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК делото да бъде изпратено по
подсъдност на СГС, който е родово и местно компетентен съобразно сключения договор за
подсъдност.
2
Съдът намира, че не дължи произнасяне по направеното от ответниците искане за спиране
на основание чл.420, ал.5 от ГПК, доколкото не е компетентен да разгледа спора, като по
същото следва да се произнесе компетентния съд.
С оглед горното, и на основание чл. 118, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 25/2022г. по описа на Окръжен съд –
Благоевград.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на СГС.
Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред Апелативен съд С., в
едноседмичен срок от връчването му.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
3