Р Е Ш Е Н И Е
град София, 09.09.2021 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.:
АДРИАНА А.
при
секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от
съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №13518 по
описа за 2018г. и за да се
произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Производството е образувано по
въззивна жалба, подадена от Е.И.А. срещу решение №32729 от 17.05.2018г.,
постановено по гр.д.№24619/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 61-ви състав, в частта, в която е признато за установено по реда на
чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, че жалбоподателката дължи на "Т.С." ЕАД следните
суми: сумата от 1500.98 лв.,
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия, за периода
01.05.2014г. - 30.04.2016г. за топлоснабден имот, находящ се в град София,
ж.к.”**********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК - 02.12.2016г. до окончателното й изплащане; сумата от 104.63 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.10.2015г. до 25.11.2016г.; сумата от 29.28 лв., такса за дялово
разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по гр.дело №70709/2016г. по описа на СРС, ІI Г.О., 61
състав; както и в частта, в която жалбоподателката е осъдена да заплати
на "Т.С." ЕАД на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 404.61 лв.,
разноски, направени в първоинстанционното съдебно производство, както и сумата от 79.73 лв., разноски,
направени в заповедното производство.
В жалбата са инвокирани подробни доводи относно
незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено
в нарушение на материалния закон. Твърди се, че СРС с постановеното решение
неправилно е признал за установено, че ищецът има спрямо ответницата вземания
за главница за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., без да се съобрази с факта, че за периода 01.05.2015г. до 30.04.2016г.
не е предявен установителен иск. В тази връзка се поддържа, че
първоинстанционният съд се е произнесъл по искане, с което не е бил сезиран,
т.е. свръхпетитум, което води до недопустимост на обжалвания съдебен акт, в
частта, в която се признават за установени вземания на ищеца спрямо ответницата
за главница за периода 01.05.2015г. до 30.04.2016г.. Излага се още, че с оглед
заявения петитум на исковата молба в случая съдът дължи произнасяне само
досежно вземания на ищеца спрямо ответницата за периода 01.05.2014г. до
30.04.2015г., които са установени по размер в приетото по делото като
неоспорено заключение на съдебно-техничека експертиза и възлизат на сумата от
842.70 лв., в т.ч. и цена на услугата дялово разпределение, до която сума
предявеният иск се явява основателен. Поддържа се, че СРС неправилно е
кредитирал изцяло заключението на съдебно-техничека експертиза, която е изчислила
стойността на доставената в имота топлинна енергия за периода м.06.2013г. до
м.04.2015г., като не е отчетен факта, че с влязло в сила определение е
прекратено производството по делото в частта относно периода 01.06.2013г. до
30.04.2014г., който период не е бил предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК. По тези съображения се излага, че решението на СРС в
частта, в която е уважен установителен иск
за главница за разликата над сумата 842.69 лв. /стойност на доставена в
процесния имот топлинна енергия, в т.ч. и цена на услугата дялово
разпределение, за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г./ до уважения размер
от 1500.98 лв., е недопустимо и като такова подлежи на обезсилване. Претендира
присъждане на направените по делото разноски, направени пред двете съдебни
инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна - „Т.С.” ЕАД
не депозира писмен отговор, в представена молба от 09.06.2021г. се взема
становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да постанови
съдебен акт, с който да потвърди решението на
СРС в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Прави възражение за
прекомерност по отношение на претендирани от въззивника разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Трето лице-помагач - „Т.с.” ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу Е.И.А. при условията на обективно съединяване искове с
правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед заявения петитум
на подадената въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е
постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени
предявените установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Постановеното първоинстанционно решение в частта, в
която са отхвърлени предявените установителни искове с правно основание чл.422
от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД като необжалвано е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд.
Пред настоящата инстанция е изслушано
и прието като неоспорено заключение на съдебно-техническа експертиза, в което
експертът инж.Т. е изчислил стойността на доставеното количество топлинна
енергия в процесния имот през исковия период от време, посочил е още, че дяловото разпределение от
фирмата за топлинно счетоводство през исковия период от време е извършено
правилно и съобразно нормативните изисквания на действащата през периода
нормативна уредба, като дела на ответницата за ползвана топлинна енергия е изчислен точно. В съдебно заседание експертът
инж.Т. уточнява, че за периода
01.05.2014г. до 30.04.2015г. стойността на доставената в процесния имот
топлинна енергия е в размер на 861.90 лв., съответно цената на услугата дялово
разпределение за същия период е в размер на 19.20 лв., или общият размер на дължимата главница възлиза на 842.70 лв..
От събраните пред първата
инстанция доказателства, както и заключение на съдебно-техническа експертиза,
прието пред настоящата инстанция, се установяват релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В конкретния случай от
приложеното ч.гр.дело №70709/2016г. по описа на СРС, І Г.О., 61-ви състав се установява, че въззиваемият-ищец-
„Т.С.” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 02.12.2016г. и е
постановена на 11.12.2016г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 от ГПК срещу Е.И.А. за заплащане на
сумите, посочени в заявлението, дължими за периода, както е посочен в заявлението
– 01.05.2014г. до 30.04.2016г.. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника- Е.И.А. възражение, предвид на което
въззиваемият-ищец- „Т.С.” ЕАД е предявила по реда на чл.422, ал.1 от ГПК
установителни искове за установяване на вземания, посочени в заповедта на
изпълнение, като в петитума на исковата молба се претендира установяване на
вземане за главница само за част от периода, посочен в заявлението, а именно -
01.05.2014г. до 30.04.2015г., като относно другата част от периода, за който е
предявен иска, а именно за 01.06.2013г. до 30.04.2014г. производството по
делото е прекратено с влязло в сила определение. Следователно настоящото производство има за предмет
установяване по отношение на ищеца спрямо ответницата на вземания за главница
само за част от периода, посочен в издадената заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, а именно - 01.05.2014г. до 30.04.2015г..
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Доколкото във всички случаи втората инстанция има
правомощието по свой, служебен почин да следи за процесуалната допустимост на
атакуваното пред нея първоинстанционно решение, като едва след положителното му
установяване следва да се разгледа постъпилата въззивна жалба по същество.
Първоинстанционното решение в обжалваната част е валидно, но недопустимо в частта, в която е уважен предявения от „Т.С.”
ЕАД срещу Е.И.А. установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата
от 639.08 лв., която сума е формирана като разлика над сумата от 861.90
лв. до уважения размер от 1500.98 лв., представляваща главница – стойност на потребена
топлинна енергия в процесния имот за периода 01.05.2015г.
до 30.04.2016г., както и за сумата от
10.08 лв., която сума е формирана като разлика над сумата от 19.20 лв. до уважения размер от
29.28 лв., главница – цена на услугата дялово разпределение в процесния имот за
периода 01.05.2015г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от 02.12.2016г. до окончателното им плащане. Решението на СРС в останалата обжалвана
част, в която са уважени предявените
от „Т.С.” ЕАД срещу Е.И.А. при условията на
обективно съединяване установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата
от 861.90 лв., представляваща главница – стойност на потребена топлинна
енергия в процесния имот за периода 01.05.2014г. до
30.04.2015г., както и за сумата от 19.20 лв.,
главница – цена на услугата дялово разпределение в процесния имот за периода 01.05.2014г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 02.12.2016г. до окончателното им плащане; както и установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от
104.63 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода от 15.10.2015г. до 25.11.2016г., е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми, в тази част решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за основателност на така предявените установителни искове за посочените по-горе суми и
период.
Изцяло
основателен и настоящият състав споделя изложеният във въззивната жалба довод,
че в конкретния случай обжалваното
решение, в частта, в
която е уважен предявения от „Т.С.” ЕАД срещу Е.И.А.
установителен
иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 639.08 лв., която сума е
формирана като разлика над сумата от 861.90 лв. до уважения размер от
1500.98 лв.,
представляваща главница – стойност на потребена топлинна енергия в процесния
имот за периода 01.05.2015г. до 30.04.2016г., както и за
сумата от 10.08 лв., която сума е
формирана като разлика над сумата от 19.20 лв. до уважения размер от 29.28 лв., главница –
цена на услугата дялово разпределение в процесния имот за периода 01.05.2015г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 02.12.2016г. до окончателното им плащане, е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл в
решението си по установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД с какъвто не е бил сезиран – СРС с постановения съдебен акт е признал по
отношение на ищеца вземания, които има спрямо ответника за период, за какъвто
не е предявен установителния иск. В подадената искова молба ищецът ясно и точно е формулирал петитум
на предявения установителен иск за признаване за установено по отношение на
ищеца спрямо ответницата на вземания за главница – стойност на доставена, но
незаплатена топлинна енергия, в т.ч. и цена на услуга дялово разпределение, за част от периода, посочен в издадената
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а именно - 01.05.2014г. до 30.04.2015г..
Заявеният петитум на исковата молба
определят пределите на търсената съдебна защита от ищеца срещу ответника. В
конкретния случай първостепенният съд с изготвения доклад по чл.146 от ГПК в
съдебно заседание на 06.03.2018г., е приел, че е сезиран с установителен иск за
признаване за установено по отношение на ищеца спрямо ответницата на вземания
за главница – стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия, в т.ч. и
цена на услуга дялово разпределение, за периода 01.05.2014г. до 30.04.2015г.,
но в постановения съдебен акт се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, в
частта, в която е прието за установено, че ответницата дължи на ищеца вземания
за доставена, но незаплатена топлинна енергия, в т.ч. и цена на услугата дялово
разпределение, за периода 01.05.2015г. до 30.04.2016г.,
който е извън процесния такъв, поради което в тази част поставеното решение се
явява недопустимо, тъй като е разгледан
иск на непредявено основание. Произнасянето по непредявен иск противоречи на един от основните принципи в
гражданския процес – този на диспозитивното начало и обуславя недопустимостта
на постановеното решение. Съгласно практиката на съдилищата, когато в нарушение на
принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не
е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на
обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо,
тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен
да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на
изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните,
като е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича
спорното право.
С оглед на
изложените аргументи на основание чл.270, ал.3, изр.1-во от ГПК решението на СРС в частта, в която е уважен предявения от „Т.С.”
ЕАД срещу Е.И.А. установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 639.08 лв., която сума е формирана като разлика над
сумата от 861.90 лв. до уважения размер от
1500.98 лв.,
представляваща главница – стойност на потребена топлинна енергия в процесния
имот за периода 01.05.2015г. до 30.04.2016г., както и за
сумата от 10.08 лв., която сума е
формирана като разлика над сумата от 19.20 лв. до уважения размер от 29.28 лв., главница –
цена на услугата дялово разпределение в процесния имот за периода 01.05.2015г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 02.12.2016г. /дата на подаване на заявлението за издаване за заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК/ до окончателното им плащане, следва да бъде
обезсилено като недопустимо и
производството по делото в тази част прекратено.
По отношение обжалваното решение
в частта, в която са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Е.И.А. при условията на обективно съединяване установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата
от 861.90 лв., представляваща главница – стойност на потребена топлинна
енергия в процесния имот за периода 01.05.2014г. до
30.04.2015г., както и за сумата от 19.20 лв.,
главница – цена на услугата дялово разпределение в процесния имот за периода 01.05.2014г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 02.12.2016г. до окончателното им плащане; както и установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от
104.63 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода от 15.10.2015г. до 25.11.2016г., първоинстанционният
съд е приел, че вземанията, предмет на установителните искове, са дължими
поради проведено доказване на количеството и стойността на потребената от
ответницата топлоенергия, както и че същата е изпаднала в забава, тъй като
задължението й за заплащане на цената на топлинната енергия е срочно. Въззивният
съд счита, че СРС правилно е разпределил доказателствената тежест съобразно
нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на
чл.146 от ГПК, обсъдил е събраните по делото доказателства, като е основал
решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. В жалбата няма наведени конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение
в тези части, поради което настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в
мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на уважените
установителни искове в тези части, като на основание чл.272 ГПК препраща към
тях. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Първоинстанционното решение в тези части като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По
разноските:
С оглед
изхода на спора следва да се отмени частично решението и в частта на
присъдените в полза на ищеца разноски. На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза
на ищеца се дължат разноски в исковото производство в размер на 206.95 лв. и в
заповедното производство в размер на 48.07 лв., които са изчислени съобразно
уважената част на предявените искове. Съдебното решение следва да се отмени в
частта на присъдените в полза на топлофикационното дружество разноски над
сумата от 206.95 лв. до уважения размер от 404.61 лв., разноски, направени в
исковото производство, както и над сумата от 48.07 лв. до уважения размер от 79.73
лв., разноски, направени в заповедното производство. В полза на ответницата на
основание чл.78, ал.4 от ГПК следва да се присъдят разноски, които са направили
в исковото и заповедното производство, изчислени съобразно прекратената част на
предявените искове, а именно в полза на
ответницата следва да се присъдят допълнително разноски в исковото
производство в размер на 111.62 лв., както и допълнително разноски в
заповедното производство в размер на 111.62 лв., които са изчислени съобразно прекратената
част на предявените искове и при съобразяване на присъдените разноски с влязло
в сила определение по чл.248 от ГПК
/общият размер на дължимите на ответницата разноски за исковото и
заповедното производство, изчислени съобразно прекратената част на предявените
искове е за всяко от двете производство от по 131.48 лв., от която сума следва
да се приспадне присъдените такива с определение от 17.09.2018г., постановено
по реда на чл.248 от ГПК – сумата от 19.86 лв., присъдени разноски за исковото производство,
както и сумата от 19.86 лв., присъдени разноски за заповедното производство.
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция право на разноски има въззивницата – ответник,
които следва да се изчислят съобразно уважената част на подадената въззивна
жалба. Съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК претендираните разноски от въззивницата
– ответник са размер на 950.00 лв., реално платено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция. Въззиваемата страна чрез
процесуален представител в депозирана молба на 09.06.2021г. прави възражение за
прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно претендирани разноски от от въззивницата
– ответник за платено адвокатско възнаграждение, което настоящият състав следва
да разгледа. Наведеното възражение за прекомерност относно договореното и
заплатено от въззивницата – ответник адвокатско възнаграждение в размер на сумата
от 950.00 лв. за процесуално представителство във въззивното производство,
съдът счита за основателно с оглед ниската фактическа и
правна сложност на делото и при съобразяване с размера на материалния интерес и
с оглед факта, че процесуален представител не се явява в съдебни заседания. Претендираните от въззивницата – ответник разноски
за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция следва да се редуцират до
размер на сумата от 300 лв., минимален размер, регламентиран в Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед
разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззивницата – ответник следва да
се присъди сумата от 134.47 лв., сторени разноски за адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция и платена държавна такса.
С оглед отхвърлената част на
подадената въззивна жалба в полза на въззиваемата страна не следва да се
присъждат разноски доколкото няма подаден писмен отговор от същата, както и неин
процесуален представител не се явява в съдебно заседание. При това положение в
полза на въззиваемата страна не се дължи юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.270, ал.3, изр.1-во от ГПК решение
№32729 от 17.05.2018г., постановено по гр.д.№24619/2017г. по описа на СРС, ІІ
Г.О., 61-ви състав, в частта, в която е уважен предявения от „Т.С.”
ЕАД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*****срещу Е.И.А., с ЕГН **********, с адрес: ***; установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 639.08 лв., която сума е формирана като разлика над
сумата от 861.90 лв. до уважения размер от
1500.98 лв.,
представляваща главница – стойност на потребена топлинна енергия в процесния
имот за периода 01.05.2015г. до 30.04.2016г., както и за
сумата от 10.08 лв., която сума е
формирана като разлика над сумата от 19.20 лв. до уважения размер от 29.28 лв., главница –
цена на услугата дялово разпределение в процесния имот за периода 01.05.2015г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 02.12.2016г. /дата на подаване на заявлението за издаване за заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК/ до окончателното им плащане; и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази част.
ОТМЕНЯ решение №32729 от 17.05.2018г., постановено по гр.дело
№24619/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 61-ви състав, В ЧАСТТА, в която е осъдена Е.И.А., с ЕГН **********, да заплати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК ******, на правно основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК над
сумата от 206.95 лв. до уважения размер от 404.61 лв., разноски, направени
в исковото производство, както и над сумата от 48.07 лв. до уважения
размер от 79.73 лв., разноски, направени в заповедното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение №32729 от 17.05.2018г., постановено по
гр.д.№24619/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 61-ви състав, в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*****да заплати на Е.И.А., с ЕГН **********,
с адрес: ***; на основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК допълнително сумата от 111.62 лв.,
сторени разноски в исковото производство; допълнително сумата от 111.62 лв., сторени разноски в заповедното
производство; както и сумата от 134.47
лв., сторени разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1./ 2./