Р Е Ш
Е Н И Е
№ 109/04.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Антоанета Лазарова разгледа
Адм.дело
№69/2021г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.211 от Закон за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл.145
и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на В.Б.В. ***
против Заповед №301з-106/15.01.2021г. на Директора на ОДМВР - Монтана, с която
на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.2 и ал.3, т.2, чл.199, ал.1,
т.6, предл. четвърто и чл.204, т.3 от ЗМВР на оспорващия е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение за срок от три месеца”, считано
от датата на връчване на заповедта за налагане на наказанието. В жалбата се
поддържа, че административния акт е незаконосъобразен, тъй като е в
противоречие с материално-правни разпоредби и в несъответствие с целта на
закона. В съдебно заседание, оспорващия поддържа жалбата си и моли
административния акт да бъде отменен като незаконосъобразна.
Ответника, чрез пълномощника си
юрисконсулт Д*** , оспорва жалбата, като в писмено становище представено по
делото излага доводи, че оспорения административен акт е законосъобразен и моли
да бъде потвърден.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
оспорената Заповед №301з-106/15.01.2021г. на Директора на ОДМВР - Монтана на
основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.2 и ал.3, т.2, чл.199, ал.1, т.6,
предл. четвърто и чл.204, т.3 от ЗМВР на оспорващия е наложено дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение за срок от три месеца”, считано от датата на
връчване на заповедта за налагане на наказанието. В мотивите на
административния акт е посочено, че на 06.08.2020г. за времето от 06.00 до
07.20 часа, оспорващия, младши инспектор В.В. – младши контрольор I-ва степен в група „Организация
на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“
към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Монтана е наряд със служебен
автомобил рег.№СВ9925КА не е уплътнил работното си време и не е изпълнил
служебните си задължения, така както изисква чл.51, ал.1 от Инструкция
№8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите
по контрол на пътното движение (Инструкция №8121з-749/20.10.2014г.), което е
представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР,
за което на основание чл.199, ал.1, т.6 от ЗМВР
административния орган е определил дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение за срок от три месеца“. В мотивите на административния акт е
посочено, че на 29.08.2020г. за времето от 05.06 до 07.36 часа, оспорващия,
младши инспектор В.В. – младши контрольор I-ва степен в група „Организация
на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“
към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Монтана е наряд със служебен
автомобил рег.№ *** не е
уплътнил работното си време и не е изпълнил служебните си задължения, така
както изисква чл.51, ал.1 от Инструкция №8121з-749/20.10.2014г. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение
(Инструкция №8121з-749/20.10.2014г.), което е представлява дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, за което на основание
чл.199, ал.1, т.6 от ЗМВР
административния орган е определил дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение за срок от три месеца“.
В мотивите на административния акт е
посочено, че след изслушване на служителя на основание чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР, за установените две нарушения на служебната дисциплина, които са
установени едновременно, следва да бъде наложено едно дисциплинарно наказание
към минимума, което е мотивирало административния орган на основание чл.194,
ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.2 и ал.3, т.2, чл.199, ал.1, т.6, предл. четвърто и
чл.204, т.3 от ЗМВР да наложи на дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение за срок от три месеца“.
Въз основа на събраните по
делото доказателства, съдът, стига до
следните правни изводи по същество на спора:
Съгласно чл.204, т.4 от ЗМВР, служители на висши ръководни и ръководни
длъжности имат
правомощия да налагат
наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗМВР. Издателя на административния акт Старши
комисар Пламен Томов заема ръководна длъжността Директор на ОДМВР-Монтана,
тоест следва да се приеме, че в случая е налице компетентност на органа, който
е наложил дисциплинарното наказание.
Оспорения административен акт е
издаден в предвидената от закона форма. Съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед,
в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Настоящият съдебен състав служебно установява, че оспорения
административен акт на Директора на ОДМВР-Монтана, съдържа всички необходими
реквизити описани в чл.210, ал.1от ЗМВР, тоест не е налице незаконосъобразност
свързана с порок във формата на административния акт. Описанието на мястото,
времето и обстоятелства при които са извършени нарушенията, както и на доказателствата,
въз основа на които са установени нарушенията са в съответствие с изискването
на чл.210, ал.1 от ЗМВР и не дават основание да се приеме, че предвидената
форма за издаване на административния акт не е спазена.
Не се установява оспорения
административен акт да е постановен при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. По разбиране на настоящият съдебен
състав при водене на дисциплинарното производство не е допуснато съществено
нарушение на разпоредбата на чл.206 от ЗМВР. Това е така, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗМВР,
дисциплинарно наказващият орган е длъжен
преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или
да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния
служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения, а съгласно разпоредбата на
чл.206, ал.3 от ЗМВР, за разкриване на обективната истина могат да
се използват всички начини и средства, допустими от закон. В случая
дисциплинарнонаказващият орган е бил информиран със сигнали
рег.№7855р-7788/2020г. (л.43 по делото) и рег.№7855р-8537/2020г. (л.22 по
делото), които са подадени от Директор Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР, че
следва да се извърши проверка за изпълнение на служебните задължения на
оспорващия за релевантните за делото времеви периоди. Със Заповед
№301з-3313/16.10.2020г. (л.40 по делото) и със Заповед №301з-3317/16.10.2020г.
(л.20 по делото) на Директора на ОДМВР-Монтана е назначена комисия на която
разпоредено извършване на проверки по постъпилите сигнали. Комисията, която е
назначена от Директора на ОДМВР-Монтана е
извършила проверка и е изготвила Справка рег.№301р-27030/16.11.2020г. (л.32-35
по делото) и Справка рег.№301р-28637/07.12.2020г. (л.10-13 по делото), като при
извършване на проверките са взети обяснения от оспорващия, който е надлежно
запознат с изготвените справки по проверката. Пълнотата изисква да се отбележи,
че след като е запознат с изготвените справки, дисциплинарнонаказващия орган е
изслушал оспорващия, като това обстоятелство се установява от Протокол
рег.301р-277/05.01.2021г. (л.14-16 по делото), тоест не може да се приеме, че
се установява нарушение на административнопроизводствените правила, което
съществено да е нарушило правото на защита на оспорващия в хода на воденото
дисциплинарно производство. С оглед доводите на оспорващия следва да се
отбележи, че изцяло в правомощията на дисциплинарнонаказващия орган е да
определя състава на комисията, която да извърши проверка за наличието на
извършено дисциплинарно нарушение. Единствено с разпоредбата на чл.207, ал.4 от ЗМВР е предвидена възможност за отстраняване на член комисията, но тази
разпоредба е приложима само по отношение на производствата по налагане на
дисциплинарни наказания за нарушение
по чл. 203, ал. 1, т. 2 – 15 от ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно
наказание „уволнение“, тоест тази разпоредба е неприложима за случая, тъй като
е специална разпоредба уреждаща реда само по отношение на производствата по
налагане дисциплинарно наказание „уволнение“.
Неоснователно е поддържаното в
жалбата, че административния акт е издаден в противоречие с материалния закон.
В случая при извършените проверка е установено, че през описаните в
административния акт периоди от време на конкретно установените дати, оспорващия
не е изпълнил служебните си задължения по контрол на пътното движение, с което
е нарушил чл.51, ал.1 от Инструкция №8121з-749/2014г., като тези констатации в
административния акт не са оборени от оспорващия с годни доказателства, които да дават
основание да се приеме, че нарушенията не са извършени. По делото е безспорно,
че оспорващия, който на описаните по-горе дати е бил наряд и следвало да следва
определени маршрути на движение, се е отклонил в описаните периоди от време от
изпълнение на служебните си задължения. Законосъобразно административния орган
е приел, че в случая дисциплинарните нарушения са свързани с неуплатняване на
работното време от служител, който е бил наряд и е имал конкретни маршрути за
осъществяване на контролна дейност по движения по пътищата. Така описаните
дисциплинарни нарушения законосъобразно са квалифицирани като неизпълнение на
служебни задължения по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, като в
съответствие с разпоредбата на чл.199, ал.1, т.6 от ЗМВР за тях са наложени две
самостоятелни дисциплинарни наказания „писмено предупреждение за срок от три
месеца“.
Пълната изчерпателност изисква да
се отбележи, че при налагането на едно дисциплинарно наказание за две
дисциплинарни нарушения, които са установени едновременно, административния
орган неправилно е приложил разпоредбата на чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР, като е
наложил дисциплинарното наказание към минимума предвиден в разпоредбата на
чл.199, ал.2 от ЗМВР. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.197, ал.3, т.2
от ЗМВР дава възможност на дисциплинарнонаказаващия орган да наложи едно общо наказание за максимално
предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са
предвидени еднакви по вид наказания, тоест при правилното прилагане на материалния закон в
случая е следвало срока на дисциплинарното наказание да бъде шест месеца, тъй
като това е максимално предвидения размер по чл.199, ал.2 от ЗМВР, но
настоящият съдебен състав отчита, че в случая това нарушение на материалния
закон не е съществено и не влияе на законосъобразността на оспорения
административен акт, тъй като по-краткия срок на наложеното дисциплинарно
наказание не засяга съществено правата на оспорващия, а се явява благоприятно
за него обстоятелство.
На последно място следва да се посочи, че оспорения административен акт изцяло съответства на целта на закона, тъй като с него е наложено дисциплинарно наказание на служител, който е следвало да изпълнява служебните си задължения като служител на МВР. Следва да се отбележи, че целта на закона изисква по отношение на този вид дисциплинарни нарушения да се налагат определен вид дисциплинарни наказания, като в случая това изискване е спазено изцяло от дисциплинарнонаказващия орган, който при налагане на дисциплинарното наказание е действал в съответствие с принципа на съразмерност (чл.6 от АПК) и принципа на истинност (чл.7 от АПК).
При служебна проверка
законосъобразността на оспореният
административен акт
по реда на чл.168, ал.1 от АПК, на основанията по чл.146 от АПК, съдът констатира, че е издаден
от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административно производствените правила, съгласно материално правните
разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспорената Заповед
№301з-106/15.01.2021г. на Директора на ОДМВР - Монтана, с която на основание
чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.2 и ал.3, т.2, чл.199, ал.1, т.6, предл.
четвърто и чл.204, т.3 от ЗМВР на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение за срок от три месеца”, считано от датата на връчване
на заповедта за налагане на наказанието, е законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а жалбата отхвърлена като
неоснователна, поради което на основание чл.172, ал.2 АПК, І-ви състав на
Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на В.Б.В. *** против Заповед №301з-106/15.01.2021г. на Директора на ОДМВР -
Монтана, с която на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.2 и ал.3, т.2,
чл.199, ал.1, т.6, предл. четвърто и чл.204, т.3 от ЗМВР на оспорващия е
наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение за срок от три
месеца”, считано от датата на връчване на заповедта за налагане на наказанието.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: