Р Е
Ш Е Н
И Е № 214
гр.
Пловдив, 20 декември 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на втори декември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка
Тошева, като разгледа докладваното от съдията Арнаудова в.гр.д. № 355/2019 г.
по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба от А.И. против решение № 137/18.04.2019 г., постановено по гр.д. №
400/2018 г. по описа на Хасковския окръжен съд. Жалбоподателят твърди, че
решението е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и
е необосновано по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да
го отмени изцяло и да постанови друго, с което да уважи предявения от него
против ответницата иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от СК. Претендира разноски за двете
съдебни инстанции.
Постъпил е отговор
на въззивната жалба от Ш.Б., в който тя се оспорва като неоснователна и се иска
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено
като валидно, допустимо и правилно. Претендират се разноски за въззивната
инстанция.
Съдът, след като взе предвид събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Съдът намира, че
жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по
отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от А.М.И. против Ш.Р.Б. иск по чл. 30, ал.
1 от СК. Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като по време на
брака им заедно са полагали грижи за домакинството и сина им, живеели в едно
домакинство с неговите родители и брат му, които им помагали много, самият той
работил през цялото време и имал добри доходи, а ответницата работила
епизодично и обикновено получавала минимална работна заплата, купили апартамент
и спестили около 40 000 евро, които вложили в банка, първоначално на
негово име, а впоследствие на името на ответницата, като понастоящем този влог
е на стойност 43 511,04 евро. Във въззивното производство поддържа
становище, че той има изключителен принос при придобиване на средствата по този
влог чрез спестени негови лични средства и доходи и такива, предоставени му от
негови близки, а съпругата му няма принос при придобиване на вложените
средства, тъй като не е имала през годините достатъчно доходи, с които да
участва в тяхното спестяване, поради това, че е получавала минимална работна
заплата. Доколкото по силата на действащия Семеен кодекс паричните средства по
влога са притежание на съпруга-титуляр на сметката, а ищецът има основен и
единствен принос за тяхното придобиване, изразяващ се в получаваното през
годините на добро трудово възнаграждение и солидна финансова помощ от
родителите му, И. моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата
да му заплати сумата 43 511,04 евро, с левова равностойност от
85 100,20 лв., представляваща налична сума по открит по време на брака им
банков депозит във валута на името на Ш.Б. в „Ю“ АД – С – Р. О.Х. Претендира
разноски.
Ответницата Ш.Б. оспорва
иска като недопустим, както и като неоснователен и недоказан и моли съда да го остави
без разглеждане, а ако съдът не възприеме това становище, да го отхвърли. Твърди,
че е полагала грижи за домакинството, грижела се за сина на страните, а
впоследствие и работила на две места, като нейните родители също помагали на
семейството през годините. Претендира разноски.
С обжалваното решение
е отхвърлен искът и А.И. е осъден да заплати на Ш.Б. 3 800 лв. разноски.
Решението е обжалвано от ищеца в пълен
обем и в неговата цялост е предмет на въззивното производство.
При сега действащия СК, когато
отношенията между съпрузите се уреждат при режим на общност, тя обхваща само
придобитите от тях по време на брака в резултат на съвместен принос вещни права
/чл. 21, ал. 1 от СК/, но в нея не се включват придобитите в този период
паричните влогове /предвид липсата на изрична разпоредба, аналогична на чл. 19,
ал. 1 от СК /отм./, поради което следва да се приеме, че те са лична
собственост на съпруга, на чието име са придобити, като това се отнася и за
отношенията, възникнали по заварени бракове /§4, ал. 1 от ПЗРСК/.
В този случай защитата на
съпруга, който не е титуляр на влога, но е допринесъл за събиране на паричните
средства по него, или твърди, че те са изцяло негова собственост поради негов
изключителен принос /каквото е становището на ищеца/, следва да се осъществи по
реда на чл. 30 от СК.
Съгласно цитираната разпоредба
всеки от съпрузите има право да получи част от вземанията на другия съпруг,
придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл
за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с
работата си в домакинството.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответницата Б. за недопустимост на иска поради това, че ищецът
претендира цялата сума по влога на ответницата като средства, негова лична
собственост, а не само на дял от тях.
Както вече беше посочено, според
действащия СК паричните влогове са собственост на съпруга, на чието име са
открити те, като другият съпруг може да оспори тази собственост с твърдение, че
има принос за придобиване на средствата или че те са изцяло негови, като и в
двата случая предявеният от него иск следва да е по реда на чл. 30 от СК, а
целта е да не се допусне нарушение на основен принцип за забрана на
неоснователно обогатяване.
Доколкото в хода на
първоинстанционното производство гражданският брак между страните е бил
прекратен с влязло в сила съдебно решение, а съдът следва да се съобрази с
фактите, настъпили до даване ход на устните състезания, не следва да бъде
обсъждано възражението на ответницата, че към датата на предявяване на иска не
е била налице допълнителната предпоставка по чл. 30, ал. 1, изр. 2 от СК – ако
искът е предявен преди развода, поведението на съпруга, който е придобил
имуществото, да поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата,
както и доколко тя е свързана с допустимост или с основателност на иска.
С влязло в сила на 09.11.2018 г.,
постановено по гр.д. № 1837/ 2018 г. по описа на Хасковския районен съд – І
гр.с., е прекратен сключеният на 06.06.1999 г.
граждански брак между А.М.И. и Ш.Р.Б., като е утвърдено постигнатото между тях
споразумение.
Видно от удостоверение за раждане
на Община Х, страните по делото имат син – Д, роден на *** г.
На 15.07.2014 г. по искане на Ш.Б.
в „Ю“ АД на нейно име била открита безсрочна спестовна сметка с № .........***на сметка „Лоялен спестител“, по
която банката е приела да съхранява и извършва по нареждане на титуляра плащания в границите на наличността по сметката,
като начислява основна лихва, предвидена в нейните условия, по която сметка на
13.11.2015 г. са внесени за съхранение 40 000 евро за срок от 12 месеца, а
към 25.04.2018 г. наличността по влога вследствие
на олихвяване е била 43 511,04 евро, или 85 100,20 лв. /вж.
експозиция на клиент на л. 49 от първоинстанционното дело/.
Предвид факта кога и в какъв
размер е открит влогът на името на Ш.Б. съдът приема, че вземането на
ответницата е придобито по време на брака на страните и е на значителна
стойност.
По делото е установено също, че по време на брака си страните са
закупили недвижим имот – апартамент в гр. С. З.с площ от 70,16 кв.м., ведно със
склад от 2,79 кв.м. и припадащите се части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху дворното място, за сумата 60 906,15 лв. /вж. н.а. № *************************и
с район на действие района на С. районен съд/.
Видно от извлечение от сметка в „П.
Б.“ АД – С, А.И. също е имал открит срочен депозит към 13.11.2015 г. в размер
на 60 000 лв., който към 14.11.2016 г. в резултат на олихвяване е станал
60 552 лв.
За изясняване на основния спорен въпрос за начина на формиране на
средствата по оспорения влог в първоинстанционното
производство са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетелката Х.И.
/майка на ищеца/ се установява, че след сключване на гражданския брак между страните
ищецът винаги е работил, първоначално в „З. Т.“, а след това в „М. И.“, след
изтичане на майчинството по отглеждане на детето им Ш. отишла да работи в
магазина на Д., младото семейство живеело в къщата на свидетелката и съпруга й,
на самостоятелен етаж, но всички се хранели заедно и св. И. заплащала разходите
по издръжката им, а парите на младото семейство били за тях, самата тя отишла
да работи в П. през периода 2000 г. –
януари 2009 г., оттам пращала пари – по 300-500 евро всеки месец на сина си,
част от които били за образованието на внучето й, т.е. детето на страните, а през
2012 г. тя открила фирма за продажба на спортни стоки, магазинът се намирал в
двора на къщата им и в него работила тя и за известен период ответницата, като
последната след това отишла в „Бюрото по труда“, първите години магазинът
вървял добре и голяма част от доходите от него свидетелката давала на сина си,
след връщането й от П. купили апартамент в гр. С. З.и лек автомобил „З.“, като
тя лично дала за жилището 30 000 лв. и за автомобила 7 000 евро, а
съпругът й също имал събрани пари, след закупуването на жилището свидетелката и
съпругът й продължили да спестяват от фирмата, от пенсия и от ранчото им за
обучението на внука им Д и давали парите на сина си, в това време снахата
помагала в магазина, когато св. И. я нямало, но иначе не работила нищо, Ш.
напуснала семейното жилище на 12.01.2018 г. и взела спестяванията на
свидетелката, после се върнала, ищецът изтеглил от влога си около 30 000
лв. – 40 000 лв., които впоследствие ответницата при повторното си
напускане на жилището след около два месеца взела, заедно със златни накити и
други вещи.
Според свидетеля М И. /баща на
ищеца/ страните по делото живели заедно около 18-19 години в тяхната къща, но
на горния етаж, синът му работил в маслодобивната
фабрика като главен механик, а снахата – доста време като продавачка в
хранителен магазин, след това отишла да помага в магазина на свекърва си,
свидетелят и съпругата му купували голяма част от необходимите хранителни
продукти и заплащали консумативните сметки, а младото семейство събирало парите
си за обучението на детето си, от спестените пари си купили два леки автомобила
– „О.З.“ за 7 000 евро, дадени от майката на ищеца от работата й в П., и „П.“
за 2 500 лв., спестените пари били около 80 000 лв. и били внесени по
сметка на Ш. в банка, но свидетелят не може да каже какви точно и къде са тези
пари.
По делото е разпитан като
свидетел и синът на страните Д И., според когото парите, за които родителите му
спорят, в размер на около 80 000 лв. са за неговото образование, те са
получени от заплатите на майка му и баща му и от магазина, който имат, спестени
са с цел да бъде осигурено висшето му образование, години наред се е говорело
за това, а свидетелят не смята, че няма да му дадат парите, инициативата за
събирането на тези пари била основно на баба му и дядо му, събирани са от
цялото семейство, тъй като той е единствено дете и е близък с всички, битовите
сметки и храната се плащали основно от родителите на ищеца, семейството било
финансово добре, ответницата работила като продавачка в хранителен магазин, а
след това и в семейния магазин за спортни стоки, който в началото имал добри
приходи.
Видно от показанията на
свидетелката П. П., майката на ищеца работила в П. и пращала пари на сина си,
за да ги внасят за Д, а след раздялата на страните по делото те спорили за
някакви пари, които били на влог на името на ответницата, предназначени за
образованието на сина им, свидетелката имала информация по този въпрос само от
родителите на ищеца, като според нея те работили с хубави заплати и след
пенсионирането си, Х.И. била в П. и от там пращала пари по хора, казвали, че
парите са за единствения им внук Д, всички усилия били насочени към него,
защото братът на ищеца бил самостоятелен и нямал деца, през януари 2018 г. Ш.
напуснала семейното жилище, като взела със себе си около 30 000 лв. и
златни накити, а преди това тя работила в хранителен магазин и помагала в семейния
магазин за спортни стоки.
В същия смисъл са и показанията
на свидетелката Т. Д., според която страните по делото притежават влог от около
40 000 евро на името на Ш.Б., парите са на съпрузите и на родителите на
ищеца, които им помагали, спестени от заплати и от доходите от семейния
магазин, а ответницата напуснала семейното жилище през март-април 2018 г.,
взимайки около 30 000 лв. и злато.
Според свидетелката Ж. Д. тя
познавала ответницата от работата си в хранителен магазин в гр. Х, където
последната работила около 9 години като продавач-консултант, после напуснала и
отишла да работи в семейния магазин за спортни стоки, а понастоящем тя и
съпругът й спорили за някакви пари, но свидетелката не знае за каква сума става
въпрос и какво се е случило.
Свидетелката Н. Б. /сестра на
ответницата/ твърди, че Ш. била много работлив човек, ходила на смени на
работа, а през другото време продавала вкъщи в магазина за спортни стоки, като
била ангажирана и с домашна работа, внасяла парите в нейна лична сметка, а
съпругът й имал отделна такава, родителите й също й помагали, свидетелката не
може да посочи за какъв период сестра й е събрала спорните пари от 80 000
лв., но тя работила и през 2007 г. – 2008 г. започнала да препродава стоки, без
да има собствена фирма, всеки от съпрузите внасял парите си в собствена сметка,
като в тази на ищеца имало 60 000 лв., но той ги изтеглил, през януари
2018 г. Ш. напуснала семейството и отишла да живее при родителите си в с. В.,
там стояла около 2 месеца, върнала се в Х, но след 20 дни отново напуснала
семейното жилище, при първото си напускане взела около 30 000 лв. –
40 000 лв., но после ги върнала и се разбрали със съпруга си при втората
раздяла, че тези пари и златото ще останат за него, с изключение на личните й
накити, а парите по сметките ще бъдат за този, на чието име са те, ищецът по
време на брака работил в маслодобивна фабрика, а
после в железарски магазин.
Според свидетеля С. И. /зет на
ответницата/ при развода си страните се разбрали всеки от тях да запази парите
по банковите си сметки, така за А.И. останали 60 000 лв. по сметката му, други
40 000 лв. и злато, оставени за детето, след раздялата Ш. не изнесла нищо,
тя била докарана от съпруга си при родителите й, всички движими вещи останали в
жилището, а те си разделили двата автомобила „О.З.“ и „П.“, преди това и
двамата съпрузи работили, а родителите на ответницата им давали пари и
хранителни продукти.
От представените в двете инстанции
писмени доказателства и от приетото в настоящото производство заключение на
съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице К.К., което
съдът като компетентно изготвено възприема, се установява, че за периода 2000
г. – 2014 г. А.И. е получил от трудова дейност общо 51 767,98 лв., за
периода май 2002 г. – юни 2006 г. майката на ищеца Х.И. е имала от работа в
чужбина доходи в размер на 39 523,80 лв., или 20 208,20 евро, за
периода от 2000 г. до 2014 г. фирмата на Х.И. ЕТ „Х.И. – Д“ – Х е реализирала
доход от стопанска дейност общо от 3 572,57 лв., а същата е получила от
пенсии за периода 2005 г. – 2014 г. общо 28 853,99 лв., бащата на ищеца М И.
е получил за периода 2006 г. – 2014 г. доходи от пенсии в размер на
36 201,73 лв., М И. и Х.И. не са получавали доходи от наем на земеделски
земи за периода от 2000 г. до 2014 г., а има извършено плащане в размер на 666
лв. на 01.06.2015 г., като за периода 2000 г. – 2014 г. ответницата Ш.Б. е
реализирала доходи от трудова дейност в размер на 29 733,59 лв.
Не следва да се обсъждат
представеният договор за покупко-продажба на МПС от 20.12.2017 г. и
доказателства за получените доходи от страните и техните родители /ако се приеме,
че Д. Ф. и Р. Ф.са родители на ответницата, въпреки че няма събрани
доказателства в тази насока/ след 13.11.2015 г., към който момент следва да се
установи наличието на внесените средства и техният произход, респ. приносът на
съпрузите за набирането им.
На база на всички събрани по
делото доказателства съдът приема, че ищецът не е установил по несъмнен и
категоричен начин, т.е. при условията на пълно главно доказване, че той има
изключителен или единствен принос за спестяване на процесната
сума поради получаваните от него доходи от трудово правоотношение, дарение от
родителите му, работа в домакинството или грижи за детето, а ответницата има
минимален или никакъв принос за набиране на тези средства, поради което съдът намира
това обстоятелство за недоказано.
Дори напротив – по делото се
установи, че почти през цялото време на брака им Б. е работила /с изключение на
част от 2000 г. и 2001 г. /когато е отглеждала детето на страните Д/, както и
2004 г. и 2005 г., след това до края на 2014 г. тя има сравнително добри
доходи, които дори в определени години са по-високи от тези на съпруга й.
Установи се също, че родителите
на ищеца са получавали доходи от пенсии и от трудова дейност през периода 2002
г. – 2014 г., като част от тях са давали на сина си, но с тях са закупени
апартамент в гр. С. З. на името на страните по делото, лек автомобил „О.З.“ на
ищеца и голяма част са вложени от И. в негов личен депозит.
Що се отнася до твърдението за
спестени средства от родителите на ищеца от дейността им в магазин за спортни
стоки, който те стопанисвали, и даването им на сина им, съдът ги намира за
недоказани, доколкото от заключението на вещото лице, прието в настоящото
производство, се установява, че за периода 2012 г. – 2014 г. приходите от
стопанска дейност на Х.И. като ЕТ „Х.И.-Д“ са в общ размер от 3 572,57 лв.,
т.е. по по-малко от 100 лв. на месец, който е недостатъчен за мотивиране на
горния извод.
За пълнота на изложението следва
да се отбележи, че доходите и на двамата съпрузи за изследвания период,
прибавени към тези на родителите на ищеца, след приспадане на необходимите
средства за живот и закупуване на някои движими вещи и недвижими имоти на
висока стойност, не са в достатъчно висок размер, за да обосноват възможност за
спестяване на значителната сума от 40 000 евро /както и тази по влога на
ищеца от 60 000 лв./, но въпреки това наличието й е обективен факт, поради
което съдът намира, че не следва да обсъжда наведеното от И. в тази насока само
по отношение приходите на бившата му съпруга възражение.
Тук следва да се посочи, че
приносът на съпруга-нетитуляр на влога за придобиване на средствата по него не
се извежда от презумпцията по чл. 21, ал. 3 от СК, която е неприложима, а
следва да се установи при условията на пълно главно доказване от този, който го
претендира /т.е. от И./, което му е указано изрично от първоинстанционния съд в
определение от 03.12.2018 г., но той не е успял да го извърши.
По делото не е установено също,
че дори родителите на ищеца да са му давали спестени от тях пари, те, както и приходите
на самия И. от трудова дейност, са били вложени в банка по оспорения влог на
ответницата, а не за закупуване на злато, други движими вещи или за собствения
му влог, както и какъв е евентуално техният размер.
От събраните гласни доказателства
се установява, че страните са живели в една жилищна сграда, но на различни
етажи с родителите на ищеца, последните са поемали консумативните разходи и
част от тези за храна, през цялото времетраене на брака им И. и Б. са работили,
закупили са апартамент в С. З.лек автомобил „О.З.“ и злато от Т. на голяма
стойност, като за това са помогнали и родителите на ищеца със спестени от тях
средства от полагания допълнителен труд на майка му в П. и други източници, а
всеки от съпрузите е внасял парите в собствена лична сметка, като в тази на
ищеца имало около 60 000 лв., а на ответницата – около 80 000 лв.
Противен извод не може да бъде
направен въз основа на показанията на свидетеля Д И., тъй като те не отразяват
конкретни възприети лично от него факти досежно произхода и размера на спорното
вземане, а по-скоро възпроизвеждат казаното му от баба му и дядо му, създали у
него убеждение, че са спестявани пари за неговото образование, но не и че те са
вложени именно в спорния влог.
Индиция за
това, че съпрузите са имали намерение всеки от тях да влага средства в отделен
депозит, а след това те са уредили имуществените си отношения, в т.ч. и тези,
свързани с притежаваните влогове, е постигнатото между тях споразумение, въз
основа на което е постановено решение от 09.11.2018 г. за прекратяване на
гражданския им брак по гр.д. № 1837/2018 г. на Хасковския районен съд, от което
е видно, че никой от тях не е предявил претенции към вещи или вземания на
другия съпруг, като всички те са поделени между тях, с изключение на
апартамента в гр. С. З.който е останал при режим на обикновена
съсобственост.
Съдът намира, че с оглед предмета на делото /кой има принос за формиране на
сумата по процесния влог, открит през 2014 г., мотивиращ извод за собствеността
върху вземането/ е ирелевантно обстоятелството дали
при напускането на семейното жилище ответницата е взела спестяванията на
съпруга си от около 30 000 лв. – 40 000 лв., златни накити в големи
количества и други вещи, тъй като те касаят други правоотношения между
страните, които не са предмет на конкретния спор, а съдът не следва да обсъжда
събраните в тази насока доказателства.
Предвид установената фактическа обстановка и изведените въз основа на нея
правни изводи съдът приема за недоказана основна предпоставка по чл. 30 от СК,
а именно вземането да е в резултат на изключителен или преобладаващ принос на
ищеца, като по време на брака им ответницата е била трудово ангажирана почти
през цялото време, полагала е труд в домакинството и се е грижила за детето на
страните, т.е. установен е нейният принос за придобитите от семейството движими
и недвижими вещи, а вземането по процесния влог е нейна лична собственост,
подобно на вземането по влога на съпруга й, открит по време на брака.
От своя страна това води до извод, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Доколкото окръжният съд е стигнал
до същите правни изводи, решението му е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Предвид отхвърляне на въззивната
жалба жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по нея
направените във въззивното производство разноски в размер на 3 800 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния му
представител адвокат М.К..
Настоящият състав намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като размерът му е
съобразен с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислен на база цената на
предявения иск, и факта, че върху дължимото възнаграждение е начислен ДДС.
Ето защо съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
137/18.04.2019 г., постановено по гр.д. № 400/2018 г. по описа на Хасковския
окръжен съд.
ОСЪЖДА А.М.И. ***, ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. ************/чрез адвокат Г.Г./
да заплати на Ш.Р.Б. от с. В., Х. област, ЕГН **********, със съдебен адрес:***,
партер /чрез адвокат М.К./ сумата 3 800,00 лв. /три хиляди и осемстотин
лева/ разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.