Р Е
Ш Е Н И Е
№…269…/12.08.2020г.,гр.Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен състав,в
открито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година,в
състав:
Председател:Красимир Ненчев
членове: Албена Палова
Мариана Димитрова
с участието на секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното
от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №337 по описа на съда за 2020 година,и за
да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1591 постановено на 29.11.2019г.
по гр.дело № 2843 по описа на пазарджишкия районен съд за 2019г. е прието за
установено,че Ц.С.Б.,ЕГН: **********, с адрес ***,
със съдебен адрес:*** и В.С.Б., ЕГН: **********, с адрес ***,със съдебен адрес ***,офис
12, като наследници на С.Ц.Б.,ЕГН:**********,починал на 09.03.2018г. не дължат
на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, със съдебен адрес:***
процесното парично задължение : главница
в размер на 4594,09лв, договорена възнаградителна лихва в размер на 1883,61лв
за период от 30.06.2009г. до 29.06.2012год., лихва за забава в размер на 366,05лв
за период от 30.06.2009г. до 30.04.2010 г., ведно със законовата лихва от
датата на подаване на заявлението 11.05.2010год. върху главницата до
изплащането на вземането, както и направените по делото разноски в размер на
236,87 лв. - представляващо вземане по
издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1737/2010 г.
по описа на ПзРС и предмет на
изпълнително производство № 20158890400142 г. по описа на ЧСИ Деница
Станчева с рег. № 889 .Присъдени са съдебно-деловодни разноски.
С въззивна жалба, въззивникът „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД обжалва решението в частта, с която е признато,че Ц.Б. и В.Б.
не дължат главница в размер на 4 594,09 лева, ведно със законната лихва от
06.03.2012г.- три години преди датата на образуване на изпълнителното дело –
06.03.2015г., до изплащане на вземането,като твърди ,че в тази част решението е
неправилно,тъй като противоречи на материалния закон. Изводът на първоинстанционният съд ,че със
заповедта за изпълнение вземането не се
установява със сила на присъдено нещо,поради което същата не може да се
приравни последици на постановеното в исков процес съдебно решение е неправилен, в противоречие със закона и
трайната съдебна практика. В подкрепа на твърдението си, въззивникът излага
пространни съображения.
С отговора на въззивната
жалба въззиваемата страна излага съображения за нейната неоснователност.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда
на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно
решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за
законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките,
поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред районния съд доказателства, намира, че решението в обжалваната част е неправилно.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са
основателни.
Безспорно се установява по делото,че въз основа
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 05.11.2010г. е издаден
изпълнителен лист по ч. гр.д. №
1737/2010 г. , срещу С.Ц.Б., ЕГН********** –наследодател на ищците и в
полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД за сумата в размер на 4594,09лв.
представляваща главница по договор за потребителски кредит, договорна лихва в размер на 1883,61лв, лихва за забава
в размер на 366,05лв. за периода 30.07.2009год. до 30.04.2010год. ведно със
законовата лихва от датата на подаване на заявлението-11.05.2010г. върху
главницата до изплащането на вземането, както и направените по делото разноски
в размер на 236,87 лв. Задължението произтича от договор за
потребителски паричен кредит PLUS 01250272/10.09.2008 г. , като
според посоченото в заявлението по чл.410 от ГПК , задължението по договора е
следвало да бъде изплатено на 46 месечни вноски, а длъжникът е преустановил вноските по плащанията на 30.06.2009 г.
Няма спор, че срещу издадената заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК не е постъпило в срок възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК, поради което е издаден и процесния изпълнителен лист.
Изпълнително дело № 20158890400141 по описа на ЧСИ
Деница Станчева е образувано по по молба
вх. № 1920/06.03.2015 г. на „ Фронтекс
интернешънъл „ЕАД –против наследодателя
на ищците С.Ц.Б. въз основа на издадения
по ч.гр.д. № 1737/2010 г. по описа на
ПРС изпълнителен лист , като взискателят се е легитимирал като кредитор на
длъжника на основание договор за цесия от 08.07.2014 г.
На 26.03.2015г. в това производство
на длъжника С.Ц.Б. била връчена покана за доброволно изпълнение.
С разпореждане на ЧСИ Деница Станчева
от дата 09.04.2015 год. бил насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника за
дата 20.05.2015 год. В кориците на изпълнителното дело няма приложен протокол
от извършеният опис на движими вещи в дома на длъжника от дата 20.05.2015год..
Със запорно съобщение
с изх.№3453/22.02.2017год. бил наложен запор на банкови сметки в ООБ АД на
длъжника С.Ц.Б..
С молба от
27.11.2017год. взискателят е поискал справка и налагане на запори на трудови
договори, опис на движими вещи, запор на банкови сметки, възбрани на недвижими
имоти. Отново бил насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника за
17.01.2018 год., за който в кориците на изпълнителното дело няма приложен
протокол за извършен опис на движими вещи от дата 17.01.2018г..
С молба от 13.03.2019
год. взискателят е поискал справки и налагане на запори на трудови договори,
опис на движими вещи, запор на банкови сметки, възбрани на недвижими имоти.С
разпореждане на ЧСИ Деница Станчева от 18.04.2019год. бил насрочен опис в дома
на длъжника, за който опис също няма съставен и приложен протокол.Към този
момент е установено , че длъжникът е починал съгласно отбелязването направено в
призовката за принудително изпълнение от 11.04.2019 г. Според представената
служебна справка и приложеното удостоверение за наследници , длъжникът С.Ц.Б. е починал на 09.03.2018 г.,
като двете ищци Ц.С.Б. и В.С.Б. са негови дъщери и единствени негови
наследници. По изпълнителното дело липсват данни за извършени плащания и събрани суми.
Спорният във
въззивното производство въпрос е - за вземанията, за които е издадена влязла в
сила заповед за изпълнение, приложима ли давността по чл.117, ал.2 ЗЗД или е
приложима давността за самото вземане.
Нормата на чл.117,
ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание, като при оспорването й от
длъжника чрез възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането
съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато
възражение не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за
изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда,
че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на присъдено
нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази
в рамките на установения в нормата на чл.414, ал.2 ГПК преклузивен двуседмичен
срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на
пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са
основанията по иска с правно основание чл.424 ГПК - при новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства. Извън иска по чл.424 ГПК
длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да
оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори
вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на
основание чл.423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.)
режим във връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно
изпълнително основание, при който се предвиждаше възможност за предявяване на
искове - по чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК (отм.), чл.255 ГПК (отм.), които не
се преклудират със специални срокове. Затова и съдебната практика приема, че
правните последици на акта по чл.242 ГПК (отм.), с който се разпорежда издаване
на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, не се приравняват на
влязло в сила съдебно решение, постановено в исков процес, поради което срокът
на давността по чл.117, ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на
вземането и разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение. В действащия
ГПК, с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта
за изпълнение, се получава крайния ефект - именно на окончателно разрешен
правен спор относно съществуването на вземането. Стабилитетът на заповедта за
изпълнение произтича от това, че тя влиза в законна сила, за разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). С оглед на това,
съдебната практика по отношение на несъдебните изпълнителни основания по
отменения ГПК няма отношение към разглеждания случай, към който намира
приложение актуалната съдебна практика, постановена във връзка с
регламентираното в действащия процесуален закон заповедно производство. По
изложените съображения ,настоящият съдебен състав намира, че нормата на чл.117,
ал.2 ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е
налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, влязла в сила поради
неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал.2 ГПК.
Съгласно т.14 от ТР
№2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, новият ГПК урежда
заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението
за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл.422, ал.1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по
чл. 415, ал.1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на
срока по чл.415, ал.1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението.
Неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че
вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз
основа на нея се издава изпълнителен лист, съгласно нормата на чл. 416 ГПК.
Съдът приема, че в
случая заповедта за изпълнение е влязла в сила на 05.11.2010г. когато е издаден
изпълнителният лист, доколкото по делото не са представени доказателства от
длъжника-наследодател на ищците за подадено от него възражение в двуседмичния
срок по чл.414, ал.2 ГПК срещу заповедта. Също така следва да се съобрази, че длъжникът
не е обжалвал и разпореждането за издаване на изпълнителния лист, ако е считал,
че заповедта за изпълнение не е влязла в сила,
или изводът, който се налага е, че заповедта за изпълнение е влязла в
сила в хипотезата на чл.416, пр.1 ГПК. От този момент е започнала да тече
давността по чл.117, ал.2 ЗЗД, която изтича на 05.11.2015г.
Съгласно чл.116,
б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Според задължителните разяснения по т.10
от ТР №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл.18,
ал.1 от ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
разсрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължения лица. Искането да бъде приложен
изпълнителен способ също прекъсва давността, тъй като съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, съгласно ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Видно
от приложеното изп. дело №142/2015г. на ЧСИ Деница Станчева давността е
прекъсната с молбата за образуването му от 06.03.2015г.,с която е посочен и
способ на принудително изпълнение. С молба от 27.11.2017г. взискателят е
поискал да бъде приложен изпълнителния способ опис на движими вещи на длъжника,
с което давностният срок отново е прекъснат и петгодишна давност не е изтекла
до датата на предявяване на иска – 11.07.2019г.
По изложените съображения,настоящият съдебен състав
приема,че вземането на взискателя за главница по изпълнителния лист не е
погасено. Предявеният отрицателен установителен иск за признаване за
установено,че вземането в размер на 4 594,09 лева не се дължи като
погасено по давност ,е неоснователен.
Решението в обжалваната част като неправилно следва да
се отмени.
С оглед изхода на спора в полза на въззивника следва
да се присъдят сторените от него разноски в размер на 241 ,88 лева съобразно
списък по чл.80 от ГПК.
Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1591 постановено на 29.11.2019г.
по гр.дело № 2843 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2019г. в частта, с
която е прието за установено,че Ц.С.Б.,ЕГН: **********,
с адрес ***, със съдебен адрес:*** и В.С.Б., ЕГН: **********, с адрес ***,със
съдебен адрес ***,офис 12, като наследници на С.Ц.Б.,ЕГН:**********,починал на
09.03.2018г. не дължат на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, със съдебен адрес:*** парично задължение : главница в размер на
4594,09лв ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението 11.05.2010год. върху главницата до
изплащането на вземането, представляващо вземане по издаден въз основа на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1737/2010 г. по описа на ПзРС и предмет на изпълнително производство №
20158890400142 г. по описа на ЧСИ Деница Станчева с рег. № 889,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.С.Б.,ЕГН: **********, с адрес ***, със съдебен адрес:*** и В.С.Б., ЕГН: **********,
с адрес ***,със съдебен адрес ***,офис 12, като наследници на С.Ц.Б.,ЕГН:**********,починал
на 09.03.2018г. против „Фронтекс
Интернешънъл“ЕАД, със съдебен адрес:*** иск с правно основание чл.439 от ГПК – че не
дължат сумата в размер 4594,09лв ведно със законната лихва от 11.05.2010год. до изплащането на
вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1737/2010 г. по описа на ПзРС и
е предмет на изпълнително
производство № 20158890400142 г. по описа на ЧСИ Деница Станчева с рег. № 889.
Решението в останалата част поради
необжалването му е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА
Ц.С.Б.,ЕГН: **********, с адрес ***, със съдебен адрес:*** и
В.С.Б., ЕГН: **********, с адрес ***,със съдебен адрес ***,офис 12, да заплатят
на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, със
съдебен адрес:*** сумата в размер на 241 ,88 / двеста
четиридесет и един и 0,88 / лева-представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3,т.1 от ГПК.
Председател:
членове: 1.
2.