Р Е Ш Е Н И Е №
260413
гр.Пловдив, 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от
председателя в.гр.дело № 2669/2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Делото е образувано по
въззивна жалба на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********,
гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4 чрез пълномощника му по
делото адв. С.М. против Решение № 2433 от 15.07.2020 г.,
постановено по гр.д. № 1355/2019 г., в частта му, с която
Гаранционен фонд е осъден да заплати на С.А.Е. с ЕГН ********** ***, действащ
лично и със съгласието на неговата майка М.Л.М. с ЕГН ********** сумата от 10 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и
страдания/ от телесна повреда /счупване на лъчевата кост на дясната ръка/,
получена при ПТП на 13 срещу 14.04.2017 г. на пътя между с.Б. и гр.П.,
обл.Пловдивска, виновно причинено от водача А.Н.Е. при управление на лек
автомобил „Рено Клио” с рег. № ***, собственост на Е. А. У., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба на 24.01.2019 г.
до окончателното изплащане. В жалбата се излагат
доводи за неправилност на решението в тази част, като
оплакванията са за нарушение на чл. 52 от ЗЗД във връзка с критерия
справедливост, както и за нарушение на чл. 51 от ЗЗД във връзка с наведеното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Прави се искане
за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на решение по
същество, с което изцяло да бъде отхвърлен предявеният иск, а в условията на
евентуалност, ако съдът приеме, че се дължи заплащане на някакво обезщетение,
то да бъде уважено заявеното възражение за съпричиняване.
Въззиваемата страна С.А.Е., действащ лично
и със съгласието на неговата майка М.Л.М. чрез пълномощника си по
делото адв. С.Н. оспорва жалбата като неоснователна, като прави искане в
обжалваната част решението да бъде потвърдено.
Третото лице - помагач на страната
на ответника А.Н.Е. чрез адв. Т.А. взема становище за основателност
на жалбата.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно правомощията
си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери
за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената служебна
проверка на решението съобразно правомощията
си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът
намери, че същото е валидно и
допустимо. Предвид горното и на основание чл.269,
изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението съобразно посоченото в
жалбата, както и при служебна проверка
от въззивната инстанция за допуснато при
постановяването му нарушение на императивни
материалноправни норми.
Съдът, като съобрази доводите на страните,
предвид наведените в жалбата оплаквания, намира следното от фактическа страна:
Искът намира основанието си в нормата на чл.
557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ, съгласно която Гаранционният фонд изплаща на увредените лица
от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на
Република България, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България и за което няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че по НОХД № ***г. на ПРС между
Районна прокуратура – Пловдив и подсъдимия А.Н.Е. е било сключено споразумение,
с което последния е признат за виновен в извършване на престъпление по
горецитирания текст от НК, като нарушавайки правилата за движение е причинил
средна телесна повреда на С.А.Е., изразяваща се в счупване на лъчевата кост на
дясната ръка, довело до трайно затрудняване на движението на крайника за около
1 месец и половина, като деянието е извършено в пияно състояние, което е
установено по надлежния ред и деецът е управлявал, без да има необходимата
правоспособност. Споразумението има характер на влязла в сила присъда и има
задължителен характер по смисъла на чл. 300 от ГПК за настоящия съд, който
разглежда последиците от деянието относно това – извършено ли е деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Първоинстанционният съд е
приел, че въз основа на приетата по делото СМЕ е установено, че при процесното
ПТП на С.Е. е причинено счупване на тялото на дясната лъчева кост и контузия на
главата.
Приел е за установено, че към датата на
произшествието за лекия автомобил не е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”.
Във въззивната жалба
тези фактическите констатации и правни изводи на
първоинстанционния съд не се оспорват, ето защо тези факти следва
да се приемат за безспорни.
В жалбата се излагат доводи
единствено за неправилност на решението, тъй като съдът е определил
обезщетението в нарушение на чл. 52 от ЗЗД, тъй като ищецът не е доказал
размера и обема на претърпените от него неимуществени вреди и на второ място в
жалбата се възразява относно размера на присъденото обезщетение предвид
неуважаването от страна на първоинстанционния съд на наведеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.
Съдът намира тези оплаквания за неправилност
на решението за неоснователни.
Безспорно е установено по делото, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на
причиненото от третото лице-помагач пътно произшествие. На ищеца С.А.Е. е била
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лъчевата кост на
дясната ръка, довело до трайно затрудняване на движението на крайника за около
1 месец и половина. Установява се от показанията на разпитаната като свидетел
пред РС М.М., майка на ищеца, че С. бил с гипсирана ръка в продължение на 20
дена, като ръката го боляла след свалянето на гипса и болките са продължили в
продължение на една година. Детето било травмирано и уплашено, страдало от
безсъние.
Според вещото лице възстановяването от
травмата до степен годност за физически труд трае около два месеца. Налице е
било смесено тревожно-депресивно разстройство, продължило в острия си стадий за
около 2-4 седмици, като някои отделни несъществени симптоми могат да се открият
до 3-4 месеца след ПТП.
По отношение на съпричиняването на
вредоносния резултат:
С отговора на исковата молба ответникът е
навел три възражения за съпричиняване на резултата – че ищецът е знаел, че
шофьорът е употребил алкохол; че същият е пътувал на задната седалка на лекия
автомобил заедно с още петима пътници; че ищецът е бил без поставен предпазен
колан.
Съгласно нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали. По принцип, съпричиняването на вредоносния резултат е обективна
категория. Приносът може да се изрази в
действие или бездействие, като вредните последици трябва да са в причинна
връзка и с деянието на увредения, без необходимостта то да е виновно. Винаги
когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, той я
съпричинява.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно
решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК, т. 7 обаче, налице
е съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил,
управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този
факт му е бил известен.
В настоящия казус по делото не е установено
от ответника, при негова доказателствена тежест, обстоятелството, че ищецът, който
към деня на ПТП е бил малолетен, при
навършени 12 години, е бил наясно с това, че водачът на МПС е употребил алкохол
над законоустановения минимум. Свидетелят И. К., който също е пътувал в лекия
автомобил сочи, че водачът А. е купил една бутилка с бира от 2 л. и я е сложил
в колата, но свидетелят не го е видял дали е отворил бутилката и дали е пил
бира. Свидетелят Г. Й.в, който също е пътувал в автомобила сочи, че първоначално
тръгнали с колата от П., като А. още не бил пиян. А. е пил бира в Б., но не знае колко е изпил.
Сочи, че освен бира А. не е пил друго. В колата били много деца, докато А. пиел
бира, те се разхождали в махалата. При тези данни не може да се направи извод
за това, че ищецът, който се е разхождал в с.Б. с останалите деца – пътуващи в
лекия автомобил, е видял и е бил наясно, че водачът на лекия автомобил А. е
изпил такова количество бира, което да се счете за количество алкохол над
законоустановения минимум. Споделя се извода на районния съд, че от 12 годишно
дете и не може да се очаква адекватна преценка за състоянието на водача и
отражението върху него на изпития алкохол, въз основа на която да направи избор
дали да се качи в управлявания от него лек автомобил.
Що се касае до възражението за липсата на
предпазен колан, то съдът намира и него за неоснователно. В заключението си по
автотехническата експертиза вещото лице
е категорично, че непоставянето на предпазен колан в настоящия случай е без
значение и не може да предпази тялото на ищеца от увреждане, тъй като автомобилът
се е преобръщал.
Неоснователно е и третото възражение на
ответника за съпричиняване. Макар и вещото лице в заключението си по САвТЕ да
приема, че превишеният брой пътници в автомобила е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, то този извод е направен съвсем принципно, като
противоречи на неоспорените установено факти, че всички пътуващи в автомобила
освен водача са били деца, а по делото липсват доказателства да е било налице
превишаване на допустимата маса и претоварване на автомобила.
Ето защо се споделя се крайния извод на
районния съд за липса на съпричиняване на вредоносния резултат.
Предвид тежестта на понесените травми на
ищеца определеният размер на обезщетението
от 10 000 лв. е справедлив. Искът се явява доказан по основание и до този
размер следва да се уважи, като сумата
по главницата следва да се присъди ведно със законна лихва, считано от
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
По изложените съображения съдът намира
решението на първоинстанционния съд в обжалваната част за правилно. Като такова
същото ще се потвърди.
Предвид неоснователността на
въззивната жалба жалбоподателят следва да
заплати на въззиваемата страна направените по
делото разноски по делото, които се констатираха на 1500 лв. за заплатено
възнаграждение за един адвокат.
По изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
2433 от 15.07.2020 г., постановено по гр.д. № 1355/2019 г. в частта
му, с която Гаранционен фонд е осъден да заплати на С.А.Е. с ЕГН ********** ***,
действащ лично и със съгласието на неговата майка М.Л.М. с ЕГН **********
сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди /болки и страдания/ от телесна повреда /счупване на
лъчевата кост на дясната ръка/, получена при ПТП на 13 срещу 14.04.2017 г. на
пътя между с.Б. и гр.П., обл.Пловдивска, виновно причинено от водача А.Н.Е. при
управление на лек автомобил „Рено Клио” с рег. № ***, собственост на Е. А. У.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата
молба на 24.01.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********,
гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4 да заплати на С.А.Е. с ЕГН ********** ***,
действащ лично и със съгласието на неговата майка и законен представител М.Л.М.
с ЕГН ********** сумата от 1500 / хиляда и петстотин /лв. разноски по делото
пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на
трето лице - помагач на страната на ответника А.Н.Е., ЕГН ********** ***.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :