Решение по дело №2345/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2284
Дата: 17 декември 2019 г. (в сила от 17 декември 2019 г.)
Съдия: Светослав Василев Василев
Дело: 20191100902345
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№…………./17.12.2019 г.

гр. София

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията т. д. № 2345 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 20191104235914 срещу отказ № 20190531215646-3/28.10.2019 г. на Агенцията по вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, с който е отказано вписването на обстоятелства по чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) по партидата на „М.Б.“ ООД с ЕИК *******.

Жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен, тъй като длъжностното лице неправилно е приело, че за вписване на заявените обстоятелства е необходимо представяне на удостоверение за актуалното състояние на чуждестранните юридически лица, които са посочени да упражняват пряк и непряк контрол върху дружеството. Моли съдът да отмени процесния отказ и да даде задължителни указания на длъжностното лице за вписване на заявените обстоятелства.

Съдът като се запозна с материалите по делото и доводите на длъжностното лице по регистрацията (ДЛР), намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок срещу акт на ДЛР, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, от лице разполагащо с интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество съдът я намира за основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 59, ал. 1, чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 от ЗМИП, в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, се въвеждат изисквания за идентифициране на физическите лица, действителни собственици на юридическо лице или друго правно образувание, установява се ред за събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания на подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни собственици, чрез вписване на информацията и данните по партидите, включително в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗМИП  в съответния регистър се вписват следните данни съгласно декларация: 1) действителните собственици - физически лица, 2) юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, 3) лице за контакт. По този начин законодателят е определил както подлежащи на вписване данни – посочените в чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, така и техният източник – подадената от задълженото лице декларация. За вписване на тези обстоятелства в Агенция по вписванията – търговски регистър е утвърден образец на заявление Б7. Предвид изложеното и като съобрази, че при невярно деклариране на заявените за вписване обстоятелства, законният представител на заявителя носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК, а на представляваното от него дружество се налага имуществена санкция по реда на глава десета от ЗМИП, настоящият съдебен състав намира, че длъжностното лице извършва проверка само дали подадената декларация е по образец, дали съдържа данните по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП и дали декларираните обстоятелства подлежат на вписване.

В процесния случай производството пред Агенцията по вписванията, Търговски регистър е образувано по Заявление Б7 за вписването на обстоятелства по чл. 63, ал. 4 ЗМИП (л. 11), подадено от М.Д. в качеството на адвокат с изрично пълномощно (л. 15, 32). Заявени са подлежащи на вписване обстоятелства относно действителните собственици – физически лица и юридическите лица, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, последните кореспондират с данните от представената декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП от управителя на дружеството Ш.Т.(л. 22), представена е и декларация, в която посоченото лице за контакт К.Т.удостоверява съгласието си да бъде вписано като такова (л. 35), както и доказателство за внесена държавна такса (л. 34) и декларация за истинността на заявените обстоятелства (л. 14, 33). При това положение ДЛР не е имало основание да откаже вписване, тъй като не е необходимо представянето на други доказателства, включително относно съществуването и представителството на чуждестранни юридически лица, посочени в декларацията. Това не е част от обхвата на проверката от страна на ДЛР. В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 50 „а“, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 14.02.2007г, изискваща представянето на такива документи при вписването, не съответства на специалния ЗМИП и не следва да бъде прилагана – арг. чл. 15, ал. 3 от ЗНА.

Поради изложеното оспорваният отказ следва да бъде отменен с указания да бъде извършено вписване на заявените за вписване обстоятелства съгласно заявление образец Б7 с вх.№ 20190531215646.

При тези мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 20191104235914 отказ № 20190531215646-3/28.10.2019 г. на Агенцията по вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, с който е отказано вписването на обстоятелства по чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) по партидата на „М.Б.“ ООД с ЕИК *******.

УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията да впише в Търговския регистър по партидата на „М.Б.“ ООД с ЕИК *******, данните, съгласно заявление Б7, вх. № 20190531215646.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията.

 

СЪДИЯ: