Р Е Ш Е Н И Е
№
10.05.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№5115/2018г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ.
Пред ПлРС е
депозирана искова молба от П.Д.Д., чрез адв. П.Г. ***, против З. ”О.” АД, ***, с която се твърди, че ищецът е сключил с ответника застраховка „Пълно Автокаско”, за лек автомобил „***”, с ДК№ *** собственост на
ищеца. Твърди се, че срокът на договора
за застраховка е от 15.07.2017г. - до 14.07.2018г., за сумата от 6200лв. Твърди
се, че на 02.03.2018г, е настъпило застрахователно събитие, за което
застрахователя е уведомен на 06.03.2018г. Твърди се, че на посочената дата- 02.03.2018г,
ок. 19,00часа, ищецът се е движел със застрахования автомобил, по ул. „***”,
посока от Индустриална зона към ул. „***”, като е следвало да направи ляв завой, да премине по моста и да
спре на знак „СТОП”. Твърди се, че поради поледица, не е успял да спре на знака
„СТОП”, с което е отнел предимство на л.а. Фолксваген Голф, управляван от Б.Н.,
и го е блъснал в преден ляв калник, предна лява гума и джанта, и предна лява
врата. Твърди се, че в резултат на ПТП, са настъпили вреди и по автомобила
на ищеца- подробно описани в
обстоятелствената част на ИМ. Твърди се, че участниците в ПТП, са решили на
съставят двустранен протокол, но въпреки това е бил извикан патрул на КАТ,
който е дошъл на място. Посочва се, че знае, че собственикът на другият
участник в ПТП, е бракувал автомобила си Фолксваген Голф. Твърди се, че
застрахователят е извършил оглед на автомобила, и е изготвен опис- щета
№0020-155-0040/2018г, в който са описани увредените части. Твърди се, че на
12.04.2018г, ищецът е получил отказ за изплащане на обезщетение по образуваната
щета № 0020-155-0040/2018г., против което е входирано
възражение, по което също е налице отказ .Твърди се, че сумата за ремонт на автомобила е в размер на
4800лв. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника- в
качеството му на застраховател по
застраховка Каско, сумата от 100лв.- предявен като
частичен иск от 4800лв.- обезщетение за имуществени вреди по л.а „***” с ДК№ ***
настъпили в резултат на застрахователно събитие, ведно със законната
лихва, считано от датата на ИМ.
Претендират се разноски.
В срока по
чл.133 от ГПК, ответникът – З. ”О.” АД, ***, изразява становище за
неоснователност на предявеният иск. Посочва се, че представеният двустранен
констативен протокол, не доказва настъпването на ПТП и участниците в него, тъй
като не е съставен по правилата на Наредба № Із-
41/12.01.2009г, тъй като единият автомобил е бил с щети, които са
възпрепятствали движението му. Посочва се, че протокола е съставен при
нарушения на указанията за попълването му, като не е посочено, къде да се
намирали МПС А и Б едно спрямо друго. Оспорва
се наличието на валидно застрахователно правоотношение с ищеца. Посочва се
също, че застрахователят е назначил автотехническа
експертиза, по която експерта е счел, че щетата не отговоря на декларираното
събитие. Посочва се, че на основание чл.18, т.4 от ОУ, установеното различие, е
основание за неизплащане на обезщетение.
Оспорва се механизма на ПТП, като се посочва, че не отговаря на действителния, както и твърдението, че всички
описани в ИМ щети по автомобила, са в причинно- следствена връзка с ПТП, като
се твърди, че част от тях, са били налице преди това. Оспорва се предявения иск
по размер. По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, се
прави възражение за изтекла погасителна
давност .
По
делото,с протоколно определение от 11.04.2019г, е прието, по реда на чл. 214,
ал.1 от ГПК, изменение на размера на иска, чрез неговото увеличаване и е приет
за сумата от 3767,25лв.- като частичен
от 4800лв.
По делото,
с определение №410/28.01.2019г, съдът е констатирал, че ищецът не е предявявал
иск за заплащане на лихва за забава, спрямо който, ответникът в отговора си,
прави възражение за изтекла погасителна давност, поради което същото не следва
да бъде приемано за съвместно разглеждане.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
По делото се
установява, видно от приложеното с ИМ свидетелство за регистрация Част І, че процесния лек автомобил „*** ***”, с
ДК№ *** цвят- тъмно син металик, дизел, е собственост на ищеца П.Д.Д.. По делото се установява също, видно от представената застрахователна
полица №0020155201700195, факта на сключването на застраховка „пълно Каско” между ищеца- като застрахован и ответника- като
застраховател, по отношение на процесния л.а., със срок на договора- 00,00ч. на
15.07.2017- 24,00ч. на 14.07.2018г.; в полицата е посочен, че е подновена в
срок и без щети полица №0020155201700194. По делото се установява също факта на
депозиране на уведомление за щета, от страна на собственика, до застрахователя,
от 06.03.2018г, в което същият посочва настъпването на ПТП на 02.03.2018г и в
което са описани механизма на ПТП и настъпилите щети по автомобила в резултат
на това.
По делото е представен двустранен
констативен протокол за ПТП, от 02.03.2018г., за настъпило ПТП между процесния
автомобил, с водач- П.Д. и л.а. Фолксваген голф, с ДК№ ***, с водач- Б.Н. и
място на осъществяване- гр. Плевен, ул. ***; в протокола е направена скица на ПТП,
от която се установява, че автомобил „В”- процесния, е ударил, от ляво,
автомобил ”А”- другия участник в ПТП и виновен за произшествието е автомобил „В”.
По делото се установява също, че
въз основа на постъпило уведомление, от 27.04.2015г., за настъпило
застрахователно събитие на 25.04.2015г, е образувана щета №0020-155-0040/2018г.
по описа на ответника, по която е изпратено уведомление до ищеца, че се отказва
изплащане на застрахователно обезщетение, поради установено различие между
фактическата обстановка и декларираните обстоятелства, установени посредством
техническа експертиза и снимков материал. По делото се установява също и факта
на депозиране на възражение от страна на ищеца и повторен отказ от страна на
застрахователя.
По делото е приложена в цялост, в
заверено копие, преписката по щета №0020-155-0040/2018г.
По делото, като свидетели са разпитани лицата М.Н.
и Б.Н., от показанията на които се установява следното:
Св. М. Н.- полицейски служител,
посочва, че на 02.03.2018г, по сигнал, той, в екип с друг служител, е посетил
ПТП, на кръстовище на ул. *** и ул. ***. Посочва, че при пристигането си,
е установил щети и по двата автомобила- ***
и Фолксваген, като и двете коли са били в движение. Св. Н. посочва, че тъй като двамата водачи не са има спор
относно вината за настъпване на ПТП, не са съставяли документи и двамата водачи
са пристъпили към оформяне на двустранен протокол, след което той се тръгнал.
Свидетелят посочва, че си спомня, че по единия автомобил- ***, е имало големи
щети по предната част. Св. Н. посочва също, времето в този ден е било студено и
мокро, а ПТП е станало в късния следобед, на смрачаване. Св. Б. Н.- другият
участник в ПТП, посочва, че същото е станало , след като ищецът не е могъл да
спре на знак „СТОП”. Посочва, че са
решели доброволно да уредят спора си и са съставили двустранен протокол, а
полицията, която е дошла на място, им е казала, да преместят колите, за да не
пречат. Св. Н. посочва, че пътя е бел заледен и затова другия водач не е могъл
да спре. Свидетелят посочва, че след ПТП е бракувал своя автомобил. Посочва
също ,че други автомобил е бил потрошен- пластмаси, капаци, и други като
посочва, че не е оглеждал подробно, но щети са били много. Свидетелят посочва,
че и двамата са се движели със скорост не повече от 30 –
По делото се установява също, въз основа на
нарочно изплатено искане до застрахователя по застраховка „гражданска
отговорност” за процесния л.а., със застраховател „ЛЕВ ИНС” АД и период на действие
– към датата на произшествието, с полица № BG/22/117001934504, че по същата
няма завеждани щети и изплащани обезщетения.
По делото е изслушана и приета
САТЕ, в която ВЛ е описало механизма на осъществяване на ПТП, с участието на
процесния автомобил, при което е реализиран кос, страничен удар, като причина
за неговото настъпване, са действията на
водача н л.а. ***, при които е поставил водача на другия автомобил, в
безизходно положение на неизбежен удар и невъзможност на предотврати ПТП. ВЛ е
посочило, че уврежданията по процесния
л.а. ***, и на л.а. Фолксваген, кореспондират с механизма на ПТП, като стойността на ремонта на процесния
автомобил, са в размер на 4161,89лв.; ВЛ е посочило, че стойността за
възстановяване на автомобила, е определена по средни пазарни цени, като се
използват цени на доверени сервизи и част от алтернативни доставчици. ВЛ е дало
в табличен вид/ табл.6 от заключението/ степента и стойността на увредените
части по процесния автомобил. ВЛ е дало стойност на процесния автомобил към
датата на ПТП- сумата от 5023лв., и е посочило, че паричната равностойност на
75% от действителната стойност е 3767,25лв. При изслушване на ВЛ в с.з. на
11.04.2019г, същото е категорично, че е налице причинно- следствена връзка
между ПТП и щетите.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл. 405,
ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, в уговорения срок. Плащането на застрахователното обезщетение,
при настъпване на застрахователното събитие, е основното задължение на
застрахователя, по сключеният договор за застраховка, съответно на задължението
на застрахованият, да заплати определената застрахователна премия. В случая,
съдът намира, че е налице настъпване на застрахователно събитие, съставляващо
покрит риск по договора за застраховка „Каско”, с
образно приложените Общи условия- настъпване на пътнотранспортно произшествие-
т.1,2 от Раздел І, глава Втора –Застрахователно покритие. С оглед на приетото
по делото заключение по САТЕ, което съдът напълно кредитира, се установи
наличие на причинно- следствена връзка между реализираното ПТП и настъпилите по
процесния автомобил щети, описани в табл. 6 от заключението. Поради това, съдът
намира, че не се налице основанията по
чл.18, ал.4 от Глава V, раздел І, посочени като основание за отказ за изплащане
на застрахователно обезщетение- или поради установено различие между
фактическата обстановка и декларираните обстоятелства. Заедно с това, съдът
приема, че ищецът е изправна страна по договора за застраховка, като е изпълнил
задължението си за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие. С оглед изложеното, съдът приема, че следва да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя по застраховка „Каско”,
поради настъпване на застрахователно събитие- покрит риск по договора и Общите условия към него-
настъпване на ПТП. С оглед на събраните по делото доказателства- показанията на
разпитаните свидетели Н. и Н. и заключението по САТЕ, съдът намира за безспорно
установен факта на реализирането на ПТП, на 02.03.2018г, с участието на
процесния застрахован автомобил „*** ***”, с ДК№ *** цвят- тъмно син металик,
дизел, собственост на ищеца П.Д.Д., при което са
настъпили описаните в табл.6 от заключението на ВЛ, щети. Съдът намира, че факта на съставянето
на двустранен констативен протокол от участниците в ПТП, респ. неговата
правилност, като изпълнение на указанията за
неговото попълване, е ирелевантно спрямо отговорността
на застрахователя по договора за застраховка, и неговото задължение за
заплащане на дължимото застрахователно обезщетение, при настъпване на
застрахователно събитие и надлежно уведомяване
за това.
Претенцията следва да бъде
уважена в пълен размер, съобразно изменението на иска- или сумата от
3767,25лв.- като частичен от 4800лв., доколкото съдът се произнася в рамките на
заявения петитум и съобразно нормата на чл. 386, ал.2
от КЗ, въз основа на заключението на ВЛ.
Съобразно изхода на делото, и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в
размер на 449,49лв общо.
Съобразно представеният по делото
договор за правна помощ- л.58, се установява, че адв.
П. Г., е осъществил безплатна правна помощ на близък, по реда на чл. 58, ал.1
от ЗАдв, което обстоятелство е надлежно вписано. С
оглед изхода на делото, съдът намира, че следва в полза на адв.
Г., да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, съобразно нормата на чл. 38,
ал.2 от ЗА, в минимален размер, съобразно предвиденото в Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като са налице
предвидените в закона предпоставки- насрещната страна е осъдена за разноски и е
осъществена безплатна адвокатска помощ, което изрично е посочено в договора за
правна защита и съдействие. С оглед цената на иска, съдът изчисли
възнаграждение от 493,70лв.
Следва ответникът да бъде осъден
да заплати по сметка на ПлРС, сумата от 138,80лв.-
допълнителен депозит по изслушаната
САТЕ. Към датата на постановяване на настоящето решение, въпреки дадените от
съда указания, получени от ответника, няма довнасяне на сумата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.405, ал.1 от КЗ, ЗАД ”***”, гр. София, ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление ***, представлявано
от ***и Р. Д.- изп. директори, ДА ЗАПЛАТИ НА П.Д.Д., ЕГН **********,***,
сумата от 3767,25лв.- предявен
като частичен иск от 4800лв., съставляващо дължимо застрахователно
обезщетение, по застрахователна полица №0020155201700195/15.07.2017г. и
образувана щета №0020-155-0040/2018г. по описа на З. ”О.” АД, ведно със
законната лихва, считано от датата на ИМ- 11.07.2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЗАД ”***”, гр. София, ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление ***, представлявано
от ***и Р. Д.- изп. директори, ДА ЗАПЛАТИ НА П.Д.Д., ЕГН **********,***,
сумата от 493,70лв., съставляващи
направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38,
ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, ЗАД”***”, гр. София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***и Р. Д.- изп. директори, ДА
ЗАПЛАТИ НА адв. П.Ч.Г.,***, с адрес ***, партер-
външен двор, сумата от 493,70лв.-съставляваща възнаграждение
за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца П.Д.Д.,
ЕГН **********, по настоящето дело.
ОСЪЖДА ЗАД”***”, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***и Р. Д.- изп. директори, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС,
сумата от 138,80лв.- допълнителен депозит по изслушаната САТЕ, както и
5лв- в случай на служебно издаване н ИЛ.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщението,
пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: