Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-13, в закрито съдебно
заседание на 05.07.2017
г. по т.д. № 1710/17 г., в състав В. Вълков – съдия докладчик констатира, че в
указания на ищеца срок не е осигурено надлежното участие на ответника в
инициирания от ищеца съдебен процес. Както е посочено и в разпореждане № 338 от
09.01.2018 г. синдикът не се ползва с представителна власт по отношение на
търговец в открито производство по несъстоятелност. Определеният размер на
депозита не произтича от ангажимента на държавата да осигури правосъдие,
споделяйки имуществената тежест чрез
редуциране на следващата се държавна такса, а е средство за обезпечаване на
квалифицирана защита предвид обективната пречка да бъде осигурена от управителния
му орган. В тежест на ищеца е да осигури предпоставките за ефективно участие в
процеса на привлечения от него ответник. Бездействието на ищеца определя
производството като недопустимо (в този смисъл Определение № 37 от 15.01.2014
г. по ч. т. д. № 4759/2013 г., ТК, ІІ ТО на ВКС и Решение № 156 от 05.07.2016
г. по гр. д. № 5972/2015 г., ГК, І ГО на ВКС).
Освен
това, както изрично е посочено в цитираното вече разпореждане претенцията за
лихва се индивидуализира посредством обстоятелствата, от които произтича
вземането – източника за утвърждаващото го правило и периода, за който се
твърди да е формирана търсената сума. Както правилно отчита и ищецът интересът
от развитие на настоящото производство при условията на чл. 694 ТЗ произтича от
невъзможността вземането да бъде доказано в рамките на производството по
несъстоятелност. С оглед нормата на чл. 688 ал. 1 изр. второ ТЗ предметът на
настоящото производство е предопределен от очертания при предявяване на
вземанията. Молба вх. № 163609/19.12.2016 г. аналогично с исковата молба свързват
претенциите за лихва с факта на сключване на договорите за заем. Липсва
указание при предявяване на вземанията търсената лихва да произтича от
неизпълнено в срок парично задължение. При тези обстоятелства настоящият състав
не намира основание да се счита за сезиран с претенция за установяване именно
на предявените в преклузивния срок вземания за лихви. Заявеното едва с
уточнителната молба правопораждащо обстоятелство – неизпълнено в срок парично
задължение, доколкото сочи на вземания различни от очертаното при предявяване в
производството по несъстоятелност, не обосновава правен интерес за развитие на
съдебно производство за изследване на съществуването му. Освен, че не се
установява такова вземане да е било предявено, с оглед нормата на чл. 688 ал. 1
изр. второ ТЗ не съществува възможност това да стане понастоящем. Правилото на
чл. 637 ал. 6 ТЗ изключва възможността да бъде защитено в самостоятелно исково
производство на собствено основание – такъв иск се явява недопустим. Така
очертаният порок на исковата молба сам по себе си е основание за връщането й в
частта досежно претендираната лихва.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА на основание
чл. 130 ГПК исковата молба.
Разпореждането може
да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – гр. София в едноседмичен
срок от връчване на препис.
При упражняване на
тази процесуална възможност дължимата държавна такса е в размер на 15 лв. и
следва да бъде внесена по сметка на Апелативен съд – гр. София, а доказателство
за това следва да бъде приложено към жалбата – чл. 261 т. 4 ГПК.
СЪДИЯ: