Определение по дело №51/2022 на Административен съд - Перник

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 15

гр. Перник, 05.04.2022г.

Административен съд - Перник, в касационен състав, в закрито съдебно заседание на пети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:     СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ:       МАРИЯ ХРИСТОВА

                                                                      КИРИЛ ЧАКЪРОВ

като разгледа докладваното от съдия К. Чакъров частно КАНД № 51 по описа на Административен съд-Перник за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 и чл. 229, ал. 1, т. 2 от  Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 63в и чл. 63д, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е частна жалба подадена от Областна дирекция на МВР – Перник  срещу Определение № 56 от 08.02.2022г. постановено  по а.н.д. № 20211720201020 по описа за 2021г. на Районен съд – Перник, с което е оставена без уважение молба на ОД на МВР – Перник за изменение на постановено по делото съдебно решение № 38 от 13.01.2022г. в частта за разноските.

Недоволен от така посоченото определение, частният жалбоподател счита същото за неправилно и необосновано, поради което настоява за отмяната му. Не претендира разноски.

Препис от частната жалба е връчена на ответната страна, която в указания срок депозира становище. Иска съда да остави в сила Определение № 56 от 08.02.2022г. постановено  по а.н.д. № 20211720201020 по описа за 2021г. на Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, в касационен състав в хода на извършваната проверка за редовност и допустимост установи, че частната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 230 от АПК, от лице, за което постановеният акт е неблагоприятен, срещу определение подлежащо на обжалване. Следователно тя е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Производството пред районния съд по АНД № 1020/2021 г. е било образувано по жалба на В.К.В., който надлежно е представляван от адв. Г.Б.против НП № ***. на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Перник, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 103 от ЗДвП е  наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. и  „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. С решение № 28 от 13.01.2022г. постановено по АНД № 1020/2021г. съдът е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на „глобата“ от 150 лева на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ от 3 месеца  на 1 месец, както и е осъдил ответната страна да заплати разноски в размер на 200 лева, представляващи адвокатско възнаграждение определено по съразмерност. 

С подадена в срока за обжалване на решението, молба от ответната страна е поискало изменение на постановеното решение в частта му за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е депозиран отговор. Иска се отхвърляне на искането като неоснователно.

С  определение № 56 от 08.02.2022г., постановено по АНД № 1020/2021г. въззивния съд е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските. Приел е, че след като  наказателното постановление е изменено разноски са дължими. Същите са своевременно поискани  и съответно са присъдени съразмерно с уважената част по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от ГПК.

Срещу определението е подадена частна жалба. Изложени са доводи за отмяна на съдебния акт.

Частната жалба е неоснователна по следните съображенията:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В проверявания съдебен акт е отчетена липсата как следва да се процедира, ако искането за отмяна на административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос, съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК приложение намират общите правила на чл. 78 от ГПК, в който принципът е, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска. Препращането към ГПК е допустимо, именно, защото разпоредбите в ЗАНН относно разноските регламентират приложимост на АПК. С оглед на това се споделя извода на първоинстанционния съд, че по силата на препращането уредено в чл. 144 от АПК приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

При това положение присъдените разноски са правилно определени по размер с оглед уважената част.

При приложение на този принцип и двете страни в административно-наказателното производство имат право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената, респективно отхвърлената част от жалбата. Липсва законова опора да се твърди, че разноски при изменение на наказателно постановление не са дължими.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По отношение на посочените определения и решения на други административни съдилища, същите нямат обвързваща сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 от АПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 56 от 08.02.2022г. постановено  по а.н.д. № 20211720201020 по описа за 2021г. на Районен съд – Перник.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   /п/                                     

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: /п/

                                                                                    /п/