Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе,
05.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен
състав в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди и двадесета
година в състав :
Председател: Я. В.
при секретаря А. С.,
като разгледа докладваното от съдията АН
Дело № 595/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба
от адвокат М.Р. ***, в качеството ѝ на упълномощен процесуален
представител на Е.И.Н.,***, до Русенския Районен съд против Наказателно
постановление № 20-1085-000316/20.02.2020г. на Началник Сектор ПП-Русе при ОД
на МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179,
ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП на Н. било наложено наказание “Глоба” в размер на 200.00
лв.
Административнонаказващият
орган, редовно призовани, не изпращат процесуален или законен представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована,
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателя, редовно призован, не се явява
лично. Вместо него се явява упълномощеният процесуален представител, който моли
Съда да отмени НП, като излага аргументи за наличието на съществени нарушения
на процесуалните правила, както и поради липса са елементи от обективната
страна на състава на нарушението.
Съдът след преценка
на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 28.12.2019,
около 18.50ч. л.а. „Опел Зафира“ с рег.№ Р 7281 ВМ, управляван от жалб.Е.Н. и
л.а. „Порше Кайен“ с рег. № Р 6644 КК, управляван от Т.Ч. се движели в близост
един до друг по ул.“Борисова“, в посока
от Централна ЖП Гара-Русе, към Центъра на града. При движението, между водачите
възникнал неустановен по делото конфликт, при което Ч. решила да последва
л.а.“Опел Зафира“ и да поиска обяснение от водача му. При наближаването на
светофара на кръстовището с бул.“Скобелев“ Ч. с управляваният от нея автомобил
заела дясната лента, а жалбоподателя Н. – средната, като и двамата предприели
десен завой за навлизане в бул.“Скобелев“ в посока към Кръговото кръстовище.
Автомобила управляван от жалбоподателя за движел в лявата лента и малко
по-напред от л.а. „Порше Кайен“, който се движел в дясната лента.
Непосредствено преди пешеходната пътека пред заведението „Пристан“
жалбоподателя предприел маневра за преминаване в съседната, дясна пътна лента,
при което пресякъл пътя на л.а. „Порше Кайен“. За да избегне сблъсъка между двете превозни средства, Ч.
свила вдясно, а автомобила й се качил на тротоара и при спирането си допрял
едно от поставените там оградни колчета. Без двамата водачи да спират
движението си, продължили към Кръговото кръстовище, след което достигнали до
светофара на кръстовището между улиците „Цар Освободител“ и „Съединение“,
непосредствено до спирка „Пантеона“. Там Ч. препречила с автомобила си
движението на автомобила на жалбоподателя. Двамата излезли и между тях
възникнал словосен конфликт, прераснал във физическа саморазправа на Ч. над
жалб.Н..
За така
възникналият инцидент жалб.Е.Н. уведомил брат си – свид.Д.Н., след което подал
жалба в Първо РУ при ОД МВР-Русе. След извършена проверка по случая, през
м.януари, 2020г. преписката била изпратена по компетентност на Сектор ПП-Русе и
възложена на свид.И.И. – инспектор в Сектора. И. снел отново обяснения от жалб.Н.
и от Т.Ч. и, извършил оглед на двата автомобила и на оградните колчета.
Впоследствие свид.Т.Г. – младши автоконтрольор в Сектор ПП-Русе продължил
проверката по случая, като установил очевидец на инцидента в района на
заведението „Пристан“ – свид.Н.Л. и снел от него обяснения. Въз основа на
събраните по преписката материали, свид.Г. преценил, че жалб.Е.Н. е извършил
нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП, за което му съставил АУАН.
Въз основа на акта
за установяване на административно нарушение било издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на Е.Н. за нарушението по чл.25, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП било наложено наказание
“Глоба” в размер на 200.00лв.
Тази фактическа
обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена
в срока на чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимното за това действие лице и при
наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество е основателна.
При съставяне на
АУАН и издаване на Наказателното постановление, не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП
само на това основание.
В акта, а в
последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и
ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му,
както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била
осигурена възможност на нарушителя Н. да разбере за извършването на какво
конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност,
респективно да организира пълноценно защитата си, което той сторил в развилото
се административнонаказателно производство.
В хода на съдебното
производство се събраха безспорни доказателства за това, че жалб.Е.Н. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.25, ал.2, изр.1
от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Съобразно
цитираната разпоредба, при извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея.
Установи се по
делото, че на 28.12.2019г., около 19.55 ч., с управлявания от него л.а.“Опел
Зафира“ с рег.№ Р 7281 ВМ Е.Н. се движел в лявата лента по бул.“Скобелев“, в
гр.Русе посока Кръговото кръстовище. По същото време, на същият път, но в
дясната пътна лента и непосредствено за автомобила на Н. се движел л.а.“Порше
Кайен“ с рег. № Р
6644 КК, управляван от Т.Ч.. В участъка на пешеходната пътека пред заведението
„Пристан“, жалб.Н. предприел маневра за навлизане в дясната пътна лента, при
което препречил движението /“засякъл“/ автомобила на Ч., която за да избегне
сблъсък, отклонила автомобила вдясно, качвайки се на тротоара и блъскайки
оградно колче. По този начин жалб.Н.
нарушил правилото за предимство, регламентирано в нормата на чл.25, ал.2, изр.1
от ЗДвП, като преди да извърши маневрата, която била свързана с навлизане
изцяло в съседната, дясна пътна лента не пропуснал движещият се по нея л.а.“Порше
Кайен“ с рег. № Р 6644 КК.
По отношение на
тези обстоятелства Съдът кредитира изцяло показанията на свид.Н.Л., който бил
очевидец на нарушението, като последователи, еднопосочни и изчерпателни в достатъчна
степен. В подкрепа на тези показания са и показанията на свид.Д. Н. – брат на
жалбоподателя, пред който последният не отрекъл така извършената от него
маневра, но изразил субективното си мнение, че по този начин не е създал
никакви пречки пред движението на л.а.“Порше Кайен“. Същите обстоятелствата
били споделени от жалб.Н. и Т.Ч. в снетите им от свид.И.И. обяснения.
Установява се от всички тези доказателства, че жалб.Н. съзнавал, че в съседната
пътна лента, в която има намерение да навлезе се движи друго превозно средство,
а като правоспособен водач на МПС бил наясно и с правилото за предимство
уредено от нормата на чл.25, ал.2 от ЗДвП.
Изложеното дава
основание на Съда да приеме, че жалбоподателя, като водач на лек автомобил нарушил
разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДвП, тъй като преди да извърши маневрата, която
била свързана с навлизане изцяло в съседната, дясна пътна лента, не пропуснал
движещият се по нея л.а.“Порше Кайен“ с рег. № Р 6644 КК.
В същото време
обаче, актосъставителя и административнонаказващият орган приел, че в резултат
на така установеното нарушение, жалб.Е.Н. причинил ПТП с причинени имуществени
вреди, поради което АНО приложил санкционната норма на чл.179, ал.2, вр. ал.1,
т.5, пр.4 от ЗДвП. Съобразно тази правна норма, на водач, който поради неспазване
правилата за предимство причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с
глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Според §.6, т.30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар
или други материални щети.
Т.е., за да се
приеме, че е възникнало ПТП, следва да бъде установено по несъмнен и безспорен
начин, че е предизвикана някоя или няколко от изчерпателно посочените в тази
правна норма вредни последици. От описанието на нарушението в АУАН и НП става
ясно, че административните органи са приели, че в резултат от нарушението на
правилото на чл.25, ал.2 от ЗДвП, жалб.Н. е причинил ПТП, в хипотезата на
причинени материални щети. Доказателства за това обаче, нито в хода на
административното производство са били събрани, нито са представени и приобщени
от Съда в хода на съдебното производство. Както става ясно от показанията на
свид.И.И., при огледа на л.а.“Порше Кайен“ констатирал „минимални щети по
преден десен калник и дясна предна броня“, за които обаче, след оглед и на
оградните колчета на мястото на инцидента, не е установил обективни белези, че
са резултат от сблъсък с тях. Освен това твърди, че като цяло оградните колчета били в значително
увредено състояние и по тях не били установени следи от сблъсък с процесният
л.а.“Порше Кайен“. От показанията на свид.Л. се установява, че малко по-късно
процесната вечер огледал оградните колчета но не видял такива увредени и
окривени конкретно от контакта с л.а.“Порше Кайен“. Тези обстоятелства се
установяват и от извършеният от Съда оглед на изготвените от свид.И. фотокадри
на лекия автомобил и колчетата, при който е констатирано, че по предният калник
на л.а.“Порше Кайен“ действително има следи от протриване, част от които с
видимо значителна давност, а другите с неустановима такава. Констатира се, че
по част от оградните колчета в този участък има деформации и протривания, но
същите са видимо корозирали и с неясна давност. Т.е. липсват еднозначни
обективни находки, които да водят до единственият извод, че по л.а.“Порше
Кайен“ или по оградните колчета са причинени материални щети, в резултат от възникнало
на процесната дата и посочения в АУАН и НП начин ПТП. Поради това и при липса
на други доказателства в тази насока, следва да се приеме, че обвинението,
предявено на жалб.Н. за причинено ПТП с материални щети не е доказано по
изискуемият от закона несъмнен и безспорен начин.
От друга страна,
Съдът намира, че доколкото по делото безспорно бе доказано, че жалб.Е.Н. е
извършил нарушението по чл.25, ал.2 от ЗДвП, тъй като нарушил правилата за
предимство, при еднородност на фактите и обстоятелствата по нарушението и
наличие на обвинение за такова нарушение, НП следва да се измени, като се преквалифицира
нарушението, като извършено без квалифициращият му признак „причинява ПТП с имуществени вреди“, като в съответствие с това се
приложи и закон за по-леко наказуемото нарушение – санкционната норма на чл.185
от ЗДвП, относима в хипотезата, при която за нарушение на ЗДвП и на издадените въз основа на него
нормативни актове, не е предвидено друго наказание. По мнение на Съда, разпоредбата
на чл. 337, ал.1, т.2 НПК е приложима, тъй като при разглеждане на въззивни
жалби по административнонаказателни дела действа правилото на чл.84 от ЗАНН,
според който доколкото в ЗАНН няма специални правила за производството пред
съда за разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат
разпоредбите на НПК. Обратното би означавало съдът да премира нарушителя като
го освободи изцяло от административнонаказателна отговорност при доказаност на
извършено административно нарушение от фактическа страна, което противоречи на
целите на административното наказание - чл. 12 от ЗАНН, доколкото, за да бъде
отменено НП се изисква не само санкционираното лице да не е извършило нарушение
според квалификацията на основанието за ангажиране на
административнонаказателната му отговорност в НП, а и според фактите на
обвинението.
Обсъжданата по-горе
преквалификация, очевидно е форма на изменение на обвинението, което е
предявено на жалб.Н. с обжалваното НП, но тя не води до ограничаване на
процесуалните му права, тъй като същият се е защитавал срещу предявените му с
НП идентични факти, още повече, че новото обвинение не обуславя по-тежка
наказателна отговорност, а напротив.
В този смисъл е и
трайната практика на административните съдилища в Р.България /напр. Решение №
67 от 6.07.2017 г. на АдмС - Силистра по к. а. н. д. № 66/2017 г.; Решение №
1852 от 17.03.2016 г. на АдмС - София по адм. д. № 11772/2015 г.; Решение № 230
от 5.10.2015 г. на АдмС - Кюстендил по к. а. н. д. № 196/2015 г. и др./
Предвид изложеното
Съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено, като се
преквалифицира нарушението, за което била ангажирана отговорността на жалб.Е.Н.
от : „Нарушава правилата за предимство, вследствие на което причинява ПТП с
имуществени вреди, като на еднопосечн път с две ленти, извършва маневра
престрояване от лява пътна лента в дясна пътна лента, не пропуска движещият се
по нея лек автомобил Порше Кайен с рег. № Р6644КК“ във „Нарушава правилата за
предимство, като на еднопосечн път с две ленти, извършва маневра престрояване
от лява пътна лента в дясна пътна лента, не пропуска движещият се по нея лек
автомобил Порше Кайен с рег. № Р6644КК“, в съответствие с което вместо
санкционната норма на чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, се приложи
относимата санкционна норма на чл.185 от ЗДвП.
Следва да се
отбележи, че от събраните по делото доказателства се установява, че в резултат
от нарушението на жалб. Е.Н. по чл.25, ал.2 от НК била създадена непосредствена
опасност за движението, по конкретно за движението на л.а.“Порше Кайен“ с рег.
№ Р 6644 КК, тъй като водачът на този автомобил бил принуден да отклони
автомобила си вдясно и да се качи на тротоара, за да избегне сблъсък с
автомобила на жалбоподателя. Това по своята същност квалифицира нарушението на
жалбоподателя като такова по чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, но доколкото е
налице ограничението на чл.337 от НПК, Съдът не разполага с възможност да
извърши преквалификация в тази насока, тъй като на жалб. Е.Н. не било предявено
обвинение, според което в резултат от нарушението на чл.25, ал.2 от ЗДвП да е
създадена непосредствена
опасност за движението и същата да е конкретизирана в АУАН и НП. Т.е. такава
квалификация би се явила ново обвинение, по което същият не е имал възможност
да се защитава в хода на административното производство.
По делото
жалбоподателя Е.Н. се представлявал от упълномощен процесуален представител –
адв. М.Р. ***, на която заплатил хонорар в размер на 300.00 лв., съобразно
приложените по делото адвокатско пълномощно, договор за правна защита и списък
на разноските. В хода на съдебните прения, адв.Р. претендира присъждането на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв.
Съгласно чл.63,
ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно
чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Доколкото в случая не е налице отмяна на административният акт, а само
изменение в частта за размера на имуществената санкция, то съобразно чл.144 от АПК, следва да намери приложение нормата на чл.78, ал.1 от ГПК. При това положение на жалбоподателя се дължат разноски
за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска, която в конкретният
случай е 180 лв. съответно, дължимата сума за разноски е 270.00 лв.
Според легалното определение на §1, т.6 от ДР
на АПК „Поемане на разноски от административен орган" е поемане на
разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният
орган.
Административнонаказващ
орган в настоящият случай е Началник Сектор Пътна полиция – Русе, част от
структурата на ОД на МВР-Русе.
С оглед на
изложеното, понастоящем ОД на МВР-Русе следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя Е.Н. разноските за адвокатско възнаграждение в размер от 270.00 лв.
Поради това и на основание
чл.63, ал.1 и ал.3 и чл.84 от ЗАНН, вр. чл. 337, ал.1, т.2 НПК, вр. чл.143, ал.3 и чл.144 АПК и чл.78, ал.1 от ГПК
Съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1085-000316/21.02.2020г.
на Началник Сектор ПП при ОД на МВР гр.Русе, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението извършено от Е.И.Н.,***, ЕГН-**********,
от : „Нарушава правилата за предимство,
вследствие на което причинява ПТП с имуществени вреди, като на еднопосочен път
с две ленти, извършва маневра престрояване от лява пътна лента в дясна пътна
лента, не пропуска движещият се по нея лек автомобил Порше Кайен с рег. №
Р6644КК“ във: „Нарушава правилата за предимство, като на еднопосочен път с две ленти,
извършва маневра престрояване от лява пътна лента в дясна пътна лента, не
пропуска движещият се по нея лек автомобил Порше Кайен с рег. № Р6644КК“, за
което нарушение, на осн. чл.185
от ЗДвП му се НАЛАГА наказание „Глоба“ в размер на 20.00 лв., вместо по чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4
от ЗДвП - “Глоба” в размер на 200.00лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Русе, да заплати на Е.И.Н.,***,
ЕГН **********, направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 270.00 /двеста и седемдесет/ лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.
Районен съдия: