ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 251
гр.
Велико Търново, 02.07.2021 г.
Административен съд – гр. Велико Търново, VII
- ми адм. състав, в закрито
съдебно заседание на втори юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 145/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Велико
Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 197 – чл.202 от АПК.
Настоящата правна квалификация на производството
е резултат на изпълнение на указанията на ВАС, задължителни за настоящия съд,
съгласно чл.235, ал.2 от АПК, дадени с Определение № 5943/18.05.2021г.,
постановено по АД № 4721/2021г. по описа на ВАС.
С Определение №120/01.04.2021г., постановено по
АД № 145/2021г. настоящият състав на съда се произнесе по жалба вх. №
1057/12.03.2021г. в АСВТ, подадена от И.М.Г.
***, с която се оспорва мълчалив отказ на кмета на Община Велико Търново да се
произнесе по Заявление с вх.№ 94-ИИ-221-10/27.08.2020г.,
депозирано за одобрение на проект на ПУП-ПЗ за ПИ с идентификатор 00583.31.14 в
местността „До село” в землището на с. Арбанаси, общ. Велико Търново, състоящ
се в промяна в предназначението на имота от земеделска земя на урбанизирана
територия и отреждането й „за паркинг”. С цитираното Определение АСВТ остави
жалбата без разглеждане, поради липса на мълчалив отказ по чл.129, ал.2 от ЗУТ
и прекрати производството.
С посоченото вече Определение № 5943/18.05.2021г., касационната
инстанция отмени Определението на АСВТ и върна делото за продължаване на
съдопроизводството. Със задължителни указания по тълкуването и приложението на
закона, а именно: АСВТ да остави производството „без движение“ и да укаже на Г.
да уточни какво точно жали – мълчалив отказ на кмета да се произнесе със
заповед по реда на чл.129, ал.2 от ЗУТ или изричен отказ на административния
орган да се произнесе с административен акт по отправено до него искане, по
чл.197 и сл. от АПК.
Във връзка с горното в АСВТ с вх. №
2496/04.06.2021г. е постъпило Становище от оспорващия, че предвид указанията на
ВАС следва да се счита, че жалбата му е насочена срещу отказ за издаване на
индивидуален административен акт по чл.197 от АПК. Моли съда да отмени този
отказ и да върне преписката на кмета на Община Велико Търново за произнасяне по
заявлението му като се определи и срок за това.
В рамките на посочената правна квалификация
съдът приема, че оспореният изричен отказ на АО да се произнесе по Заявлението на
лицето е обективиран в Писмо с рег. № 94-ИИ-7997-2#2/26.01.2021г., получено от
жалбоподателя на 01.02.2021г./вж. л.22 от делото/. Жалбата е депозирана пред
АСВТ на 12.03.2021г., след изтичане на 14-дневния срок по чл.197, ал.1 от АПК.
Но в случая следва да намери приложение нормата на чл.140, ал.1 от АПК. В
Писмото не е указано пред кой орган и в
какъв срок може да се обжалва. Поради това срокът за обжалването му се удължава
на 2 месеца, а настоящата жалба се явява депозирана в срок. Същата е редовна и
допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, по изложените по-долу
съображения по фактите и правото:
1. Жалбоподателят
подал в Община Велико Търново Заявление с вх.№ 94-ИИ-221-10/27.08.2020г. за
одобрение на проект на ПУП-ПЗ за ПИ с идентификатор 00583.31.14 в местността
„До село” в землището на с. Арбанаси, общ. Велико Търново, състоящ се в промяна
в предназначението на имота от земеделска земя на урбанизирана територия и
отреждането й „за паркинг”.
2. Писмо изх. № 94-ИИ-221-10#4/28.10.2020г.
производството по същото заявление е било спряно, на основание чл.54, ал.1, т.5
от АПК. Този акт на кмета е отменен с Определение № 444/02.12.2020г. по АД №
666/2020г. от състав на АСВТ и преписката по Заявлението е върната за
продължаване на действията по административното производство. Сам
жалбоподателят изпратил препис на съдебния акт до общината и приканил към
изпълнение на дата 11.01.2021г. Въпреки това АО не се произнесъл.
3. Вместо това Г. получил Писмо с рег. №
94-ИИ-7997-2#2/26.01.2021г., с което е уведомен, че заповед по чл.129, ал.2 от ЗУТ не е издадена, а от него се иска да бъде инициирано провеждане на нова процедура
по чл.84, ал.1 от Закона за културното наследство по отношение на посочения ПИ,
а вече наличното по преписката Становище № 33-7171-52/08.08.2018г. на МК и
Писмо от 17.08.2020г. на НИНКН, според което такава процедура не се налага да
бъде провеждана, т.к. ПИ с посочения
идентификатор не попада в защитена територия, са игнорирани.
4. Подчинен на процесуалната дисциплина и в
изпълнение на указанията на ВАС, съдът понастоящем, при новата правна
квалификация на производството приема, че с посоченото Писмо от 26.01.2021г.
кметът на общината всъщност не е указал на заявителя да отстрани конкретно
посочени нередовности на Заявлението. Всъщност е поставил условие на заявителя,
че произнасянето по процесното Заявление от 27.08.2020г. е възможно след
представяне от негова страна на ново становище по Закона за културното
наследство. На практика АО оспорва вече представеното със Заявлението становище/вж.
Ст-ще № 33-НН-52/08.08.2018г. на МК – л.64 от делото/ като твърди, че
процесният поземлен имот попада в охранителната зона на Групова недвижима
културна ценност. При това без да твърди настъпването на нови факти –
правопогасяващи и/или правопроменящи, след издаване на представеното със
Заявлението становище на НИНКЦ. Поради това, ВАС определя исканото ново
съгласувателно становище като бъдещо
несигурно събитие, поради което при преценка на всички вече изложени
обстоятелства/отлагане на произнасянето, спиране на адм. производство,
несъобразяване със съдебен акт/ е видно, че на практика кметът на общината отказва да се произнесе по процесното
Заявление.
5. В случая е поискано издаване на ИАА, което се
следва при посочени в закона предпоставки. Ако водещият производството АО
счита, че такива не са налице, следва да постанови отказ по същество. Ако
преценката му е, че с оглед вече наличните данни, ПИ попада в защитена
територия на ГНКЦ, то да постанови отказ по същество, с който да отрече наличието на претендираното
материална право. В този случай отказът ще подлежи на съдебен контрол и спорът ще бъде окончателно разрешен, т.е. ще
се реализира правото на защита и за двете страни в процеса.
6. Поради изложените съображения, с оглед неговия действителен смисъл
и последиците, които поражда Писмо с рег. № 94-ИИ-7997-2#2/26.01.2021г. следва
да се квалифицира като изричен отказ на АО да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на ИАА,
обективирано в Заявление с вх.№ 94-ИИ-221-10/27.08.2020г. при Община В.
Търново. Налице е хипотезата на чл.197, ал.1 от АПК, а отказът на АО е
незаконосъобразен, т.к. не твърди, нито представя доказателства за
недопустимост на административното производство в хипотезата на чл.27, ал.2 от АПК, вклч. пречки по чл.27, ал.2, т.6 от АПК, във вр. с чл.84 и 80, ал.3 от
ЗКН. Напротив,
налице е съгласуване от министъра на културата със Становищеще
№ 33-НН-52/08.08.2018г./л.65/ и актуално Писмо изх. № 9400-4060/17.08.2020г. на
НИНКН/л.14 от дело №4721/2021г. на ВАС../.
По изложените съображения настоящият състав на
съда приема, че кметът на Община В. Търново е бил длъжен да се произнесе с акт
по същество след като е бил надлежно сезиран. След като не е сторил това, АО е
постановил незаконосъобразен отказ, който е нарушил правата на страната
жалбоподател. Поради това, отказът на кмета да се произнесе следва да бъде
отменен, а преписката за бъде върната на АО за произнасяне в определения срок,
съгласно правомощията на съда по чл.200, ал.1 от АПК.
При този изход на делото не се присъждат
разноски, т.к. такива не са поискани.
На основание чл.200, ал.2 от АПК право на жалба
срещу настоящото определение имат само страните в административното
производство, както бе изяснено и в Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г.
на ВАС по т. д. № 10/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия.
По изнесените мотиви, на основание чл. 200, ал.1
от АПК, съдът в посочения състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ изричния отказ на кмета на Община Велико
Търново да разгледа по същество искането за издаване на ИАА, съдържащо се в Заявление с вх.№ 94-ИИ-221-10/27.08.2020г.
при същата община, който отказ е обективиран в Писмо с рег. №
94-ИИ-7997-2#2/26.01.2021г.
ИЗПРАЩА преписката по Заявление
с вх.№ 94-ИИ-221-10/27.08.2020г. на
кмета на Община Велико Търново за разглеждане на искането по същество и определя срок за произнасяне с индивидуален
административен акт - 14-дневен от
получаване на преписката, ведно с влязлото в сила определение.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба в 7-дневен срок от получаването му пред Върховния административен съд,
съобразно чл.200, ал.2 от АПК.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя
и на кмета на Община В. Търново.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: