РЕШЕНИЕ № 261604
гр. Пловдив, 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 14253 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е предявил
против Д.В. К. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за установяване на вземанията, за които е издадена
Заповед № ***** г. по ч.гр.д. № 6884/2018 г. на Районен съд – Пловдив, ХV
граждански състав, както следва: сумата от 672, 58 лв. – главница, дължима по
договор за заем „CrediHome+“ № ****г., сключен с „Микро Кредит“ АД, вземанията
по който са прехвърлени в полза на ищеца на 10.08.2017 г. с Приложение № 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г.,
сключен между„Агенция за събиране на вземания“ ООД и „Микро Кредит“ АД;
договорна лихва в размер от 68, 06 лв. за периода от 05.05.2017 г. до
05.01.2018 г., обезщетение за забава в размер от 26, 89 лв., начислено за
периода от 06.05.2017г. до 29.04.2018 г.; сумата от 69, 30 лв. – стойност на
допълнителни услуги, предоставени по договор за допълнителни услуги от 31.03.2017
г. за периода от 05.05.2017 г. до 05.01.2018 г., ведно с лихва за забава върху
тази сума в размер от 3, 78 лв. за периода от 06.05.2017 г. до 29.04.2019 г.;
сумата от 369, 60 лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги от 31.03.2017 г. за периода от 05.05.2017 г. до 05.01.2018 г., ведно с лихва за забава
върху тази сума в размер от 12, 16 лв. за периода от 06.05.2017 г. до 29.04.2019
г., ведно със законна лихва върху главниците от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.04.2019 г., до
окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че е
кредитор на длъжника, тъй като е придобил процесното вземане на 10.08.2017 г. с подписване на Приложение № 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015
г., сключен между„Агенция за събиране на вземания“ ООД и „Микро Кредит“ АД. С
договора за цесия му били прехвърлени вземанията на предишния кредитор (цедент)
- „Микро Кредит“ АД по сключения между него и Д.В.Г. договор за заем „CrediHome+“
№ **** г. и договор за допълнителни услуги към него от 31.03.2017 г. че е бил
упълномощен от цедента да уведоми длъжника за осъщественото прехвърляне на
вземанията, като уведомление било изпратено на длъжника, както на посочения в
договора адрес, така и на друг адрес, но и двете разписки се връщали с
отбелязване като „непотърсени“. Към исковата молба прилага препис от
уведомлението, като счита, че с връчването му като приложение към исковата
молба на ответника, последният следва да се счита уведомен, в който смисъл се
позовава на практика на Върховния касационен съд. Твърди, че по силата на
сключения договор за кредит на длъжника била отпусната сумата от 700 лв. срещу
насрещното задължение на последния да върне сумата от 784, 44 лв.,
представляваща главница и договорна лихва, на 9 равни месечни погасителни
вноски, всяка в размер от 87, 16 лв. Първата погасителна вноска била с падеж на
05.05.2017 г. сочи, че крайният срок на договора е настъпил на 05.01.2018 г. с
настъпване на падежа на последната погасителна вноска. Сочи, че фиксираният
лихвен процент по договора бил от 30, 91 %. Твърди, че между цедента –
кредитодател и ответната страна бил сключен договор за допълнителни услуги от
31.03.2017 г. към договора за заем, по силата на който кредитодателят се
задължил да предостави на длъжника допълнителни услуги по пакет „Комфорт“,
изразяващо се в посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноските,
безплатно внасяне на вноските, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема.
Кредитодателят се задължил да предостави услугите в рамките на работното време
на офисите и след предварителна уговорка между клиента и кредитен консултант.
Сочи, че кредитен консултант е посещавал адреса на кредитополучателя на всяка
падежна дата, но не успял да събере дължимите вноски. Цената на допълнителните
услуги била в размер от 69. 30 лв. и се дължала разсрочено на девет погасителни
вноски. С договора за допълнителни услуги било уговорено, че кредитодателят в
качеството си на застрахователен посредник е предоставил на длъжника
финансиране и разсрочване на сключената с негово посредничество застраховка
„Защита“ към ЗК „Уника Живот“ АД. Поддържа, че застрахователната премия била в
размер от 415, 80 лв. и се дължала разсрочено на за девет месеца на равни
погасителни вноски. Тъй като длъжникът не изпълнил изцяло в срок поетите с
договора задължения му била начислена и лихва за забава върху всяко вземане. По
така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
Ответната страна Д.В.
К.е депозирала чрез назначения й от съда особен представител адв. Б., в
законоустановения за това срок, отговор на исковата молба, в който се излагат
доводи за нейната неоснователност. Твърди, че ответната страна не е уведомена
за осъщественото прехвърляне на вземането. Последната не следвало да се счита
уведомена за цесията и с получаване на препис от исковата молба, тъй като в
производството по делото била представлявана от особен представител. Твърди, че
цедента „Микро Кредит“ АД не е бил титуляр на вземането по договора за
застраховка към момента на сключване на договора за цесия – 16.01.2015 г.,
поради което и последният не е могъл да прехвърли това вземане в полза на
ищеца. Оспорва обстоятелството, че цедентът имал качеството на застрахователен
агент. Счита, че прехвърлените вземания не били надлежно индивидуализирани в
Приложение № 1 към договора за цесия. Счита, че договорът за допълнителни
услуги е недействителен, поради сключването му при допуснато нарушение на
закона и на добрите нрави. Уговорката за предоставяне на допълнителни услуги,
била установена в противоречие с чл. 10 а от ЗПК, като по този начин се
достигало и до заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. По така изложените
съображения моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.,
вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Производството е по реда на чл.
422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № **** г. по
ч.гр.д. № 6884/2018 г. на Районен съд – Пловдив, ХV граждански състав, както
следва: сумата от 672, 58 лв. – главница, дължима по договор за заем „CrediHome“
№ ****г., сключен с „Микро Кредит“ АД, вземанията по който са прехвърлени в
полза на ищеца на 10.08.2017 г. с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен между„Агенция за
събиране на вземания“ ООД и „Микро Кредит“ АД; договорна лихва в размер от 68,
06 лв. за периода от 05.05.2017 г. до 05.01.2018 г., обезщетение за забава в
размер от 26, 89 лв., начислено за периода от 06.05.2017г. до 30.04.2018 г.;
сумата от 69, 30 лв. – стойност на допълнителни услуги, предоставени по договор
за допълнителни услуги от 31.03.2017 г. за периода от 05.05.2017 г. до
05.01.2018 г., ведно с лихва за забава върху тази сума в размер от 3, 78 лв. за
периода от 06.05.2017 г. до 30.04.2019 г.; сумата от 369, 60 лв. –
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги от 31.03.2017 г. за
периода от 05.05.2017 г. до 05.01.2018
г., ведно с лихва за забава върху тази сума в размер от 12, 16 лв. за периода
от 06.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва върху главниците от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
30.04.2019 г., до окончателното им изплащане.
Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания на заявителя да
предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в
срок.
Искът е предявен в
законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което
отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.
По делото е представен договор за
заем “CrediHome“ № **** г., сключен между „Микро Кредит“ АД и Д.В.Г., по силата
на който кредитодателят е поел задължение да предостави на длъжника сумата от
665 лв., представляваща част от чистата стойност на кредита, след приспадане на
сумата от 35 лв., представляваща еднократна такса. С подписване на договора
кредитополучателката е поела задължение за връщане на сумата от 784, 44 лв.
девет месечни вноски, платими на 5-то число от месеца, с падеж на първата
вноска на 05.05.2017 г. и падеж на последната вноска на 05.01.2018 г., съгласно
погасителния план, представляващ неразделна част от договора. Заемът е отпуснат
съобразно искане на ответната страна, в което са посочени основните параметри
на договора.
Договорът за заем е сключен при отнапред
установени от кредитора Общи условия, които носят подписа на длъжника, и
представляват неразделна част от договора за кредит.
С договор за допълнителни услуги
към договор за заем “CrediHome“ № **** г., сключен между „Микро Кредит“ АД и Д.В.Г.,
страните са установили, че в полза на длъжника се предоставят допълнителни
услуги по пакет „Комфорт“ и застраховка защита по пакет „Премиум“.
В договора е
установено, че се предоставя Пакет „Комфорт“, включващ следните услуги:
посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на
вноските по банкова сметка, ***едитора, безплатно предоговаряне и разсрочване и
без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни. Установено, е че
възнаграждението се заплаща на девет месечни вноски, всяка в размер на сумата
от 7, 70 лв. на 5-то число на месеца.
Установено е, че се
сключва застраховка защита по пакет „Премиум“ с посредничеството на „Микро
Кредит“ АД, който заплаща и финансира еднократната застрахователна премия,
която подлежи на връщане от кредитополучателя на девет равни месечни вноски,
всяка в размер от 46, 20 лв. на 5-то число на месеца.
Посочено е, че
допълнителните услуги се предоставят единствено като допълнение към подписан
договор за заем и след попълване и подписване на формуляр с искане за
допълнителни услуги, като допълнителните услуги не представляват задължителна
предпоставка за сключване на договора.
От извършената от
съда служебна справка за адресна регистрация на ответбната страна на основание
Наредба № 14/18.11.2009 г. се установява, че ответната страна е с променено
фамилно име от Г. на К..
По делото е представена
Застрахователна полица за застраховка „Защита“ № ****, сключена със
Застрахователна компания „Уника Живот“ АД чрез застрахователния посредник
„Микро Кредит“ АД със застраховано лице – Д.В.Г.. Установен е размерът на
застрахователната премия от 415, 80 лв., със срок на валидност от 31.03.2017 г.
до 31.12.2017 г.
Приложено е уведомление от
Застрахователна компания „Уника Живот“ АД, в което е посочено, че по
Застрахователна полица за застраховка „Защита“ № ****, е осъществено еднократно
заплащане на застрахователна премия от 415, 80 лв. от страна на
застрахователния агент „Микро Кредит“ АД.
От представените по делото Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г. и Анекс
№ 1 към него от 16.01.2015 г., сключени между “Микро Кредит” АД и „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, се установява, че страните са уговорили, че
продавачът “Микро Кредит” АД прехвърля на купувача - ищец станалите ликвидни и
изискуеми вземания, срещу заплащане на цена, които вземания се индивидуализират
в Приложение № 1, неразделна част от договора, считано от датата на неговото
съставяне.
По делото е представено
Приложение № 1 от 10.08.2017 г. към договора, в което е посочено вземането на
цедента “Микро Кредит” АД против Д.В.Г., с посочен единен граждански номер, по
договор № **** г., с размер на отпуснатата главница от 700 лв.; обща дължима
сума по кредита 1 269, 54 лв. и общо дължима сума към датата на продажбата
– 1 199, 54 лв.
Съдът намира, че прехвърленото
вземане е надлежно индивидуализирано чрез посочване на неговия носител – три
имена и единен граждански номер, правното основание, от което произтича
вземането и неговият размер в представеното Приложение № 1 към договора за
цесия. С подписване на приложението към договора за цесия е прехвърлено цялото
вземане по договора за кредит, тъй като договора за допълнителни услуги, макар
и самостоятелно съглашение, представлява неразделна част от договора за кредит
и носи същия номер и дата. Поради което с посочване на номера на договора за
кредит и неговата дата, както и общия размер на задълженията, който
представлява математически сбор на задълженията по договора за кредит и по
договора за допълнителни услуги, е прехвърлено цялото вземане на цедента против
ответната страна, в който смисъл съдът не възприема възраженията на ответника,
релевирани в отговора на исковата молба.
По делото е представено
пълномощно, по силата на което “Микро Кредит” АД упълномощава „Агенция за
събиране на вземания“ АД да уведоми от името на цедента всички длъжници по
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г.
По делото са представени
уведомителни писма от „Агенция за събиране на вземания“ АД, в които са посочени
прехвърлените вземания, по силата на договора за цесия, които не са връчени на
длъжника.
Съдът намира, че прехвърлянето на
вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в
съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II т. о. на ВКС. По делото са представени пълномощни, по
силата на които цесионерът – ищецът е упълномощен да изпълни задължението по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД по двата договора за цесия.
Длъжникът не е получил
уведомленията за прехвърляне на вземането, доколкото видно от представената по
делото обратна разписка, последната се е върнала с отбелязване „непотърсен“.
Следва обаче да се приеме, че
приложените към исковата молба уведомления, изхождащи от цесионера в качеството
му на пълномощник на стария кредитор, представляват надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд
- напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
Наистина ответната страна не
участва лично в производството по делото, а е представлявана от назначен от
съда особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Особеният представител
на ответника притежава особено процесуално качество да защитава интересите на
длъжника в хода на съдебното производство, като до назначаването му се е
стигнало след като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно връчено
по чл. 47, ал. 1 ГПК. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция,
съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването
му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може
да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е
съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза
съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.
В случая препис от исковата молба
и приложенията към нея се считат за редовно връчени на ответната страна на
основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни
книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита призован и уведомен за
образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал.
2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за
получаване на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в процесния
случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност
изявлението от заемодателя - цедент, обективирано в уведомителното писмо за
извършената цесия, се презюмира да е получено от ответника, а не от назначения
му особен представител.
По тези съображения настоящата
съдебна инстанция приема, че уведомлението, представено с исковата молба на
ищеца - цесионер и достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК
връчване на съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда
действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Договорът за цесия е договор, по
силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице и по силата
на който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение -
кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си.
Предвид изложеното следва да се приеме, че цесионерът – ищец е материланоправно
легитимиран в исковото производство пред настоящата съдебна инстанция,
образувано по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ЗЗД.
Вземането, предмет на договора за
цесия, е породено от сключен между първоначалния кредитор „Микро Кредит“ АД и
длъжника – ответник, договор за потребителски кредит и договор за допълнителни
услуги към него. По отношение на породеното между страните облигаторно
правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова
по смисъла на чл. 9 ЗПК.
По своята
правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален
(изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК);
реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването
на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за
предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или
двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора
предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по
основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя
възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в
същата валута и размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в
тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи
лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
Договорът за паричен заем е
сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин.
Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички
плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя,
елементите на общата стойност на кредита.
Страните са
уговорили, че месечната погасителна вноска е в размер от 87, 16 лв., като е
установен месечен лихвен процент от 28, 08 % и годишен процент на разходите от 50,
02 %.
В договора са посочени броят на
погасителните вноски, падежът на първата вноска, както и че всяка вноска е
платима на 5-то число от месеца. По делото е представен и погасителен план,
подписан от длъжника.
Размерът на дължимата
възнаградителна лихва от 84, 44 лв. се установява при съпоставка на чистата
стойност на кредита от 700 лв. и посочената сума от 784, 44 лв., която подлежи
на връщане.
Тази двустранна сделка е
възмездна, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на
сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11,
т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл.
19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява
задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия
кредит.
Презюмира се, че всички разходи,
свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора
за потребителски кредит, представлява граждански плод (възнаградителна лихва).
Максимален лимит на годишния процент на разходите – забрана за надвишаване
петкратния размер на законната мораторна лихва – арг. чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Страните са уговорили, че годишният лихвен
процент e в размер от 28, 08 %, а годишният процент на разходите по кредита е в
размер на 50, 02 %, като последният се формира от посочените в разпоредбата на
чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. В случая след като страните са постигнали
съгласие, че за възмездното ползване на отпуснатата в заем парична сума,
длъжникът заплаща възнаградителна лихва в размер от 28, 08 %, годишния процент
на разходите следва да се формира от нейния размер, както и от размера на
задължението за заплащане на такса за допълнителни услуги и от посочената
застрахователна премия. Включване на застрахователната премия при формиране на
процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на главното
вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ
разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия.
Съдът намира, че не следва да
бъдат присъдени претендираните от ищеца суми по договора за допълнителни
услуги, представляваща такса по пакет допълнителни услуги и вноска за покриване
на застрахователната премия. Това е така, тъй като посочените задължения, макар
дължими за доброволно избрана от страна на кредитополучателя услуга,
представляват разходи по кредита и следва да бъдат съобразени при определяне на
годишния процент на разходите по кредита.
Клаузите от договора за
допълнителни услуги, по силата на които се начислява таксата по пакета
допълнителни услуги и застрахователната премия противоречат и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Годишният размер на
законната лихва за просрочени парични задължения е определен в Постановление №
426 от 18 декември 2014 г. на МС и е в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата
година плюс 10 процентни пункта Съдът, съобразявайки определения от БНБ основен
лихвен процент към момента на възникване на правоотношението по договора за
кредит (0,00), увеличен с 10 процентни пункта, намира че максималният процент
на годишния процент на разходите не следва да превиша 50 %.
В случая съотношението между
общия размер на всички разходи по кредита за сумата от общо 569, 54 лв.,
формирана от размера на възнаградителната лихва от 84, 44 лв.,на
застрахователната премия от 415, 80 лв. и на таксата за допълнителни услуги от
69, 30 лв., съпоставена към размера на отпусната главница от 700 лв. е от 81,
36 %. Следователно реалният процент на разходите по кредита, надвишава 50 % и е
установен в противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Последицата от това противоречие
е предвидено изрично в чл. 19,
ал. 5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се
считат за нищожни. Следователно
и по този начин горната граница на годишния процент на разходите, която е
предвидена с императивна разпоредба на закона, е многократно превишена, когато в
договора има освен установена възнаградителна лихва и такса и застрахователна
премия. В случая при установен размер на отпусната главница от 700 лв. и
възнаградителна лихва от 84, 88 лв. – представляваща явно установеното
възнаграждение на кредитора, е предвидена още клауза, установяваща такса за
предоставен пакет допълнителни услуги от 69, 30 лв. и застрахователна премия от
415, 80 лв. По този начин са установени допълнителни разходи по кредита в
размер, надвишаващ размера на уговорената възнаградителна лихва и близки до размера на предоставения за
ползване финансов ресурс. Постигнато е съгласие, че посочените разходи подлежат
на разсрочено плащане, ведно с погасителните вноски по кредита, което води до
извод, че по този начин е установено допълнително възнаграждение за
кредитодателя, което на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК следва да се приеме за
недължимо като установено в размер, превишаващ посочения в договора и съобразен
с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишен процент на разходите.
За пълнота на изложението следва
да се посочи, че клаузата, предвиждаща заплащане на такси по пакет „Комфорт“ е
установена и в противоречие на разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК, съгласно
която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите за събиране
на дължимите погасителни вноски по местожителството на длъжника и тези по
погасяване на задължението, т.е. такива свързани с изпълнение на поетото
договорно задължение, представляват разходи по управление на договора.
Следователно клаузите на договора
за допълнителни услуги установяващи допълни разходи по кредита за заплащане на
пакет „Комфорт“ и застрахователна премия не пораждат права и задължения на
страните, поради което претендираните на основание на посочените клаузи
вземания не се следва да се присъждат. По тези съображения следва да се присъди
само разхода по кредита, формиран от задължението за възнаградителна лихва.
Предвид
неоснователността на предявените искове за заплащане на разходите, установени в
договора за допълнителни услуги, следва да се отхвърлят и акцесорните претенции
за заплащане на обезщетение за неточно изпълнение в темпорално отношение на
посочените задължения.
Досежно задължението за заплащане
на главница и договорна лихва, договорът за заем е съобразен с изискванията на
Закона за потребителския кредит, поради което е възникнало задължението за
връщане на предоставената в заем сума, доколкото е настъпил падежа за заплащане
и на последната вноска за погасяване на задължението.
Съдът
намира, че уговорената заемна сума е предоставена на длъжника – кредитополучател,
в който смисъл е удостоверителното му изявление, обективирано в договора за
заем. Договорът за кредит е подписан от страна на длъжника, поради което този
частен диспозитивен документ, чиято истинност досежно автентичността на
подписите не е оспорена от ответника, се ползва с формална доказателствена сила
по смисъла на чл. 180 ГПК и удостоверява, че обективираните в този документ
изявления, изхождат от страната, сочена като техен автор.
По делото е
изслушано заключението на вещото лице по приетата без възражения от страните
съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че размерът на
усвоената сума от длъжника е в размер от 665 лв., след приспадане на еднократна
такса от сумата от 700 лв. Вещото лице е установило, че длъжникът е заплатил сумата
от 90 лв., с която е погасено задължение за главница за сумата от 27, 42 лв.,
задължение за лихва в размер от 16, 38 лв. и задължение за застрахователна
премия от 46, 20 лв. Вещото лице е установило, че размерът на непогасената
главница е за сумата от 672, 58 лв., а на възнаградителната лихва от 68, 06 лв.
за периода от 05.06.2017 г. до 05.01.2018 г. Определен е и размера на
обезщетението за забава върху главницата по договора за кредит – за сумата от
42, 32 лв. за периода от 06.05.2017 г. до 29.04.2018 г.
Съдът цени съдебно-счетоводната
експертиза като компетентно и безпристрастно изготвена, дала пълен и обоснован
отговор на всички поставени въпроси, поради което възприема фактическите
(доказателствени) изводи, до които вещото лице е достиганало.
Следователно и предвид
установения от вещото лице размер на незаплатената главница от 672, 58 лв. и на
договорната лихва от 68, 06 лв., така предявените искове са основателни.
Тъй като длъжникът не е изпълнил
точно в темпорално отношение задължението си за заплащане на главницата на
седмични вноски с установен в договора падеж за погасяване, ответникът следва
да заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжник изпада в забава след изтичането
му – арг. чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД. Следователно и обезщетение за забава
следва да се присъди, считано от датата, следваща падежа на първата непогасена
вноска – 06.05.2017 г., до датата – предхождаща деня на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 29.04.2018 г. От изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на обезщетението за
забава върху незапалтената главница по договора за кредит за посочения период е
в размер на сумата от 42, 32 лв. С оглед принципа на диспозитивното начало
исковата претенция следва да бъде уважена в пълния й предявен размер за сумата
от 26, 89 лв.
Предвид така установеното
предявените искове следва да бъдат уважени до пълния им предявен размер за
главница от 672, 58 лв., за договорна
лихва в размер от 68, 06 лв. за периода от 05.05.2017 г. до 05.01.2018 г. и
обезщетение за забава в размер от 26, 89 лв., начислено за периода от 06.05.2017г.
до 30.04.2018 г., като предявените искове следва да се отхвърлят за сумата от
69, 30 лв. – стойност на допълнителни услуги, предоставени по договор за
допълнителни услуги от 31.03.2017 г. за периода от 05.05.2017 г. до 05.01.2018
г., ведно с лихва за забава върху тази сума в размер от 3, 78 лв. за периода от
06.05.2017 г. до 30.04.2019 г.; сумата от 369, 60 лв. – застрахователна премия
по договор за допълнителни услуги от 31.03.2017 г. за периода от 05.05.2017
г. до 05.01.2018 г., ведно с лихва за
забава върху тази сума в размер от 12, 16 лв. за периода от 06.05.2017 г. до
30.04.2019 г.
С оглед изхода на правния спор в
полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото
съдебно производство разноски, така и тези в заповедното производство по .гр.д.
№ 6884/2018 г. на Районен съд – Пловдив, ХV граждански състав – арг. т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е
доказал сторени разноски в размер на 75 лв., като следва да му се присъдят по
съразмерност разноски от 47, 09 лв. В исковото производство ищецът е доказал
заплащането на държавна такса в размер от 325 лв., депозит за особен
представител на ответника от 300 лв., депозит за вещо лице в размер на 120 лв.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира юрисконсутско възнаграждение от 350
лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на
делото размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ следва да бъде в размер
от 120 лв. Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото
производство е 865 лв., от които с оглед уважената част от предявените искове
следва да бъде присъдена сумата от 543, 13 лв.
В полза на ответната страна се
следват разноски съобразно отхвърлената част от иска, но доколкото такива не са
сторени, разноски в настоящото производство не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Пловдивският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Д.В. К.(с предишно фамилно име Г.), ЕГН **********,
с адрес ***, дължи на "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
сумата от 672, 58
лв. – главница,
дължима по договор за заем „CrediHome“ № ****г., сключен с „Микро Кредит“ АД,
сумата в размер от 68, 06 лв., представляваща договорна лихва за периода
от 05.05.2017 г. до 05.01.2018 г., вземанията по който са прехвърлени в полза
на ищеца на 10.08.2017 г. с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен между „Агенция за
събиране на вземания“ ООД и „Микро Кредит“ АД,
както и в сумата от 26, 89 лв., представляваща обезщетение за
забава, начислено за периода от 06.05.2017 г. до 29.04.2018 г., ведно със законна
мораторна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 30.04.2019 г., до окончателното й изплащане,
за които вземания е издадена Заповед № **** г. по ч.гр.д. № 6884/2018 г. на
Районен съд – Пловдив, ХV граждански състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, против Д.В. К.(с предишно фамилно име Г.), ЕГН **********, с адрес ***,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 69, 30 лв. – стойност
на допълнителни услуги, предоставени по договор за допълнителни услуги от
31.03.2017 г. за периода от 05.05.2017 г. до 05.01.2018 г., ведно с лихва за
забава върху тази сума в размер от 3, 78 лв. за периода от 06.05.2017 г. до 29.04.2019
г.; сумата от 369, 60 лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги от 31.03.2017 г. за периода от 05.05.2017 г. до 05.01.2018 г., ведно с лихва за забава
върху тази сума в размер от 12, 16 лв. за периода от 06.05.2017 г. до 29.04.2019
г., ведно със законна лихва върху главниците от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.04.2019 г., до
окончателното им изплащане, за които вземания е издадена Заповед № **** г. по
ч.гр.д. № 6884/2018 г. на Районен съд – Пловдив, ХV граждански състав.
ОСЪЖДА Д.В. К.(с
предишно фамилно име Г.)на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на "Агенция
за събиране на вземания" ЕАД сумата от 47, 09 лв. –
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 6884/2018 г. на Районен съд –
Пловдив, ХV граждански състав, и сумата от 543,
13 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 14253/2018 г. на
Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ А. ДЪБОВА
Вярно
с оригинала.
Р.М.