РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - П.
РЕШЕНИЕ
№ 1492
гр. Пловдив, 23.08.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХIІІ състав, в публично съдебно
заседание на двадесети юни през две хиляди и седемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПАСКОВ
при
секретаря СТЕФКА КОСТАДИНОВА и
с участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа
докладваното от съдия Пасков административно дело № 2715 описа
за 2015 год. на П.ския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба
предявено от ПК„П.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град Л., ул.“Х.П.“
№ 11,
представлявана от председателя С.Д.Я.срещу Община Л. с административен адрес:
гр.Л., ул.”В.” №18, област П. с правно основание чл.203 от АПК във вр.с чл.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер от 22
500лв. /съгласно изменението на иска, допуснато с протоколно определение от 05.12.2016г./
за имуществени вреди от изпълнение на заповед №262/27.10.2010г. на Кмета на Община Л., която
заповед е изпълнена на 14.11.2010г., като е премахната собствената на
кооперацията едноетажна постройка – магазин за промишлени стоки. В исковата
молба е посочено, че заповедта е отменена с решение по адм.д.№
2367/2010г. по описа на П.ски административен съд, потвърдено с Решение № 1303
от 25.01.2012г. по адм.д. № 12157/2011 на ВАС. Претендира
се и обезщетение за претърпени от кооперацията имуществени вреди, представляващи
пропуснати ползи, вследствие невъзможност за експлоатация и отдаване под наем
на търговския обект за периода от 22.11.2010г. до 22.10.2015г. в размер на средномесечния пазарен наем за постройка с характеристиките
на незаконосъобразно премахната такава в размер на 100 лева на месец за процесния период от 59 месеца (общо 5900лв.), ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на сумите. Претендира и направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от процесуалния си представител юриск.Ц..***, чрез процесуалния си представител адв.В.Р.
оспорва изцяло предявения иск. Поддържа се, че искът е недопустим, като подаден
от лице без представителна власт. Сочи, че искът е напълно неосноватеен,
като излага, че макар заповедта да е отменена от съда, то административния
орган е имал право да премахне металния павилион на друго правно основание,
като излага подробни съображения в тази насока. Изложено е, че след премахване
на сглобяемия павилион същият е приет на съхранение в склад на Община Л., като ищецът
и до момента не се явил да си го прибере, така че пропускането да реализира
приходи чрез отдаването му под наем се дължи на собственото му неправомерно
поведение. Претендира направените по делото разноски.
Прокурорът
като контролираща страна на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ дава заключение, че
искът е недоказан по основание.
Пловдивският
административен съд, след запознаване с исковата молба, становищата на страните
и събраните по делото доказателствата, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед №262 от 27.10.2010г. на Кмета на
Община Л. (лист 10-12 от делото), е наредено да се изземат от Кооперацията
недвижими имоти – публична общинска собственост, находящи
се на улица “р.” в гр.Л., поради това, че се държат без основание, ползват се
не по предназначение и с оглед необходимостта от реализиране на мероприятието
по действащия подробен устройствен план.
По делото няма спор, че цитираната
заповед била изпълнена на 14.11.2010г., съгласно Протокол от 02.11.2010г. на
назначената от кмета на Община Л. комисия (лист 13-18). В Протокола е посочено,
че след приключване на описа на имуществото фирма „Р.К.“ ООД – съгласно сключен
договор от 01.11.2010г., започнало изнасяне на описаното от комисията
имущество, което било извозено и оставено на съхранение в сградата на РУМ Л., в
помещения собственост на Община Л..
Заповед №262 от 27.10.2010г. на Кмета на
Община Л. е отменена с
решение по адм.д.№ 2367/2010г. по описа на П.ски
административен съд, потвърдено с Решение № 1303 от 25.01.2012г. по адм.д. № 12157/2011 на ВАС.
Не се спори от страните и че след
премахване на сглобяемия павилион същият е приет на съхранение в склад на
Община Л..
По делото е приложена административната преписка по
издаването и изпълнението на Заповед №262 от 27.10.2010г. на Кмета на
Община Л..
В настоящото производство са представени Договори за
отдаване под наем на кооперативен недвижим имот от 15.07.2003г., от
15.06.2006г., 01.10.2008г., като в последния е посочено, че същият се сключва
за срок от три години. Приложено е Решение от 12.05.2011г. по гр.дело №1670/2010,
с което Асеновградския районен съд е осъдил ЕТ „М.-Н.Г.“,
Булстат ****, да заплати на ПК „П.“ гр.Л., ЕИК **** суми със съответните лихви, сред
които и сума представляваща дължим и неплатен наем за павилион „Железария“ за периода от септември 2008г. до юни 2009г.
включително.
По делото е приложено и Споразумение от
13.05.2014г.сключено между ПК „П.“ гр.Л. и Община Л., в което е отбелязано, че
същото се сключва с оглед съществуващите между страните отношения, произтичащи
от дългогодишни съдебни спорове, приключили с влезли в сила съдебни актове. С
цитираното споразумение страните се съгласили ПК“П.“ гр.Л. да изплаща на Община
Л. задължението си в общ размер на 30 674,90лева на изрично посочени месечни
вноски, а Община Л. признава че с неправомерните си действия по изпълнението на
Заповед
№262 от 27.10.2010г. на Кмета на Община Л. е нанесла вреди на кооперацията.
Страните се съгласили да бъде направена оценка от независими лицензирани
оценители, за установяване размера на нанесените на кооперацията вреди, като
двете страни ще посочат по един оценител и вредата ще се определи като
средноаритметична стойност от двете оценки, но не по-висока от данъчната им
оценка към момента на премахването. В споразумението е посочено, че след
установяване размера на нанесените вреди, страните се съгласяват да се извърши
прихващане на двете задължения до размера на по-малкото от тях. Споразумението
е подписано от С.Я.– Председател на ПК“П.“ гр.Л. и В. ***.
В съдебно заседание на 05.05.2016г.
е разпитан свидетелят С.А.П.– член кооператор от 1998г., който в показанията си
посочва, че магазинът е построен между 1970 и 1980г. и се е използвал за
мебелен магазин и железария. Посочва, че обектът е бул 90кв.м. с плоча и фундамент, желязна и дървена
конструкция и че е присъствал при събарянето. Показанията на свидетеля съдът
намира за обективни и достоверни, т.к. не противоречат на установените данни от
писмените доказателства по спора.
По делото е назначена и приета съдебно
техническа експертиза изготвена от вещото лице инж. П.К., което дава
заключение, че справедливата средно пазарна оценка на процесния
метален павилион към 02.11.2010г. е 22 500лева с включен ДДС, а ако този имот
продължаваше да бъде експлоатиран без текущи възстановителни и пр.ремонти с отчитане на инфлационния индексна
националната валута към 01.06.2016г. справедливата средно пазарна цена е
определил на 23 400лева с включен ДДС. Експертът е определил, че стойността на разходите,
които са необходими за възстановяване на постройката - чрез изграждане на нов строеж със същите
площ и характеристики е 73 152 лева с включен ДДС.
По делото е назначена и приета съдебно счетоводна
експертиза изготвена от вещото лице Ю.Х., която дава заключение, че цената от
50.00 лева без ДДС е разумна пазарна цена за отдаване под наем на обекти с
характеристика и местонахождение близки
до съборения павилион /железария/, като за периода 22.11.2010г. до 22.10.2015г.
средномесечния наем за обекта би бил 50.00 лева (за
целия период от 59 месеца x 50.00 лева – 2950.00
лева). Относно прихода на кооперацията от отдаване под наем на процесната постройка през предходен едногодишен период,
експертът посочва, че за периода от
01.10.2009г. до 31.10.2010г. прихода от наеми е 600 лева (12 месеца x 50 лева).
По искане на процесуалния представител на
ответника по делото е назначена и приета комплексна съдебна експертиза
изготвена от вещите лица инж.П.К. и Ю. Х., които в заключението си посочват, че
„Железен павилион Промишлени стоки“ гр.Л. е заведен с балансова стойност в
активите на дружеството 12 442.83 лв. с дата 21.11.2001г., набраното овехтяване
/амортизация/ към 02.11.2010г. 4832.48 лева, остатъчна стойност към 02.11.2010г.
7610.35лева. Относно материалите с които е бил изграден павилионът експертите
посочват, че няма данни какви са били материалите и изделията, но посочват че
може да се направи обосновано предположение, че наличните в склада на Община Л.
строителни отпадъци са от елементи на строителна конструкция, с която е бил
изграден покривът на сградата, постройката която конструкция не е претърпяла
съществени изменения или подмяна по време на експлоатация, а евентуално е била
само ремонтирана и/или усилвана. В заключението си вещите лица правят
заключение, че до момента на премахването на строежа е било спорно дали
експлоатационната годност на строителната конструкция не е била изчерпана.
Посочено е, че неможе да се направи категоричен извод, че строежът не е могъл да
се заздрави или възстанови експлоатационната му годност към датата на
премахването. Относно действителната (вещна стойност) на процесния
метален сглобяем павилион към
02.11.2010г., вещите лица са посочили, че не е възможно аналитично достоверното
определяне, както и че не може да бъде получена информация за действителната
стойност на недвижимия имот визиран в нотариалния акт на ищеца от 2001г. и
премахнат на 02.11.2010г.
С оглед така
установената фактическа обстановка съдът намира иска за допустим като предявен
от легимирани от закона правни субекти. По см. на чл.203, ал.1 от АПК, към
който препраща правото на обезщетение от чл.301, изр.последно от АПК,
гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетения за
вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Възражението на ответника, че искът е недопустим, като подаден от лице без представителна
власт, настоящия съдебен състав счита за неоснователно. Законът определя лицата, които
представляват кооперациите. Представителството на юридическите лица, се урежда
в закона и поради това се нарича законно представителство. Законен представител
на юридическото лице е винаги един от неговите изпълнителни органи. В случая
относно кооперациите съгласно чл.26, ал.2 т.1 от Закона за
кооперациите Председателят на кооперацията, представлява кооперацията. Относно
процесуалното представителство на юридическите лица разпоредбата на чл. 30, ал.
1 ГПК разпорежда, че юридическите лица се представляват пред съдилищата от
лицата, които ги представляват по закон или според устройствените
им правила. Следователно председателят на кооперацията е лицето, което по закон
я представлява пред съда и може от нейно име да предявява искове. Възможно е
кооперацията да се представлява пред съда и от пълномощник, в който случай
законният представител следва да упълномощи някое от лицата по чл. 32 от ГПК,
т. е. адвокати, юрисконсулти или други служители с юридическо образование.
Ищецът е предявил два
обективно съединени иска за обезщетение на имуществените вреди, доколкото в
обстоятелствената част и петитума на исковата молба
същите са ясно диференцирани, които относно размера следва да бъдат разгледани
отделно.
На първо място относно искът в частта за заплащане на
обезщетение в размер от 22 500лв. /съгласно изменението на иска, допуснато с протоколно
определение от 05.12.2016г./ за имуществени вреди от изпълнение на заповед №262/27.10.2010г. на Кмета
на Община Л., която заповед е изпълнена на 14.11.2010г., като е премахната
собствената на кооперацията едноетажна постройка – магазин за промишлени стоки
освен доказан по основание (както бе изложено по-горе в мотивите), съдът счита
следното:
Исковата защита е по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Фактическият
състав на отговорността по чл.1 ал.1 по ЗОДОВ включва следните кумулативни
елементи: 1/незаконосъобразен административен акт, 2/настъпили вреди за ищците
и 3/пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и изпълнението на
акта. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички имуществени вреди,
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от съответното длъжностно лице. По делото не са заявени и
доказани основания за освобождаване от отговорност в хипотезите по чл.5 от ЗОДОВ.
По делото няма спор, че ищците са провели съдебно
производството по отмяна на индивидуалният административен акт след неговото
изпълнение, в който смисъл е налице и абсолютната положителна процесуална
предпоставка за допустимост на иска по чл.204, ал.1 от АПК. По см. на чл.177,
ал.1, изр.1 от АПК решението има сила за страните делото. Нормата определя
субективните предели на присъдено нещо на решението за отмяна на заповедта и
задължава страните да преустановят правния спор относно незаконосъобразността
на отменената заповед за премахване на строежа и да регулират правното си
поведение в съответствие с решението на съда. От друга страна, конститутивното действие на съдебното решение, уредено в
чл.177, ал.1, изр.2 от АПК, задължава всички правни субекти да зачитат
отмяната.
Съгласно трайната съдебна практика на ВАС в настоящото
производство по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съдът не изследва дали постройката е
законна или не, тъй като това са обстоятелства стоящи извън настоящото
производство. В този смисъл са неоснователни възраженията на ответния
административен орган, че макар Заповед №262 от 27.10.2010г.
на Кмета на Община Л. да е отменена, административния орган е имал право да
премахне постройката на друго основание. Нещо повече, от страна на органа не се
представят доказателства, а и не се твърди да е налице друго висящо
административно производство относно процесната
постройка.
Както бе отбелязано по-горе в мотивите на настоящото
решение Заповед №262 от 27.10.2010г. на Кмета на Община Л. е отменена с решение по адм.д.№ 2367/2010г. по описа на Пловдивски административен
съд, потвърдено с Решение № 1303 от 25.01.2012г. по адм.д.
№ 12157/2011 на ВАС. Заповедта е призната от съда за незаконосъобразен
административен акт. Незаконосъобразността е обективирана
в надлежна процесуална форма. Въз основа на конститутивното
действие на съдебното решение е променено правното положение между страните. С
отмяната на акта е създадено ново административно правоотношение по повод на
признатото чрез отмяната субективно право на ищеца да претендира вреди от
изпълнения отменен акт. Следователно, посоченият по-горе първи елемент от
фактическият състав на отговорността е налице.
От приобщените като писмени доказателства по делото – Протокол
от 02.11.2010г. на назначената от кмета на Община Л. комисия във връзка с изпълнението на Заповед
№262 от 27.10.2010г. на Кмета на Община Л., от показанията на св. С.А.П.и от заключенията на
вещите лица се доказва наличието на претендираните по
иска имуществени вреди и тяхната връзка с премахването на собствената на
кооперацията едноетажна постройка – магазин за промишлени стоки по отменената
заповед.
Премахването на магазина за промишлени стоки е разпоредено с отменената заповед и е осъществено на 14.11.2010г. В резултат на изпълнението на
заповедта елементите на строителната конструкция на павилиона са приети на
съхранение в склад на Община Л.. Т.е налице са втори и трети елемент от
фактическия състав на отговорността.
От гореизложеното следва, че искът е доказан по
основание. Освен доказан по основание, съдът счита, че искът е доказан и по
размер. Съгласно приетата по делото съдебно техническа експертиза,
която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, справедливата средно пазарна оценка
на процесния метален павилион към 02.11.2010г. е 22
500лева с включен ДДС, какъвто размер е и исканото обезщетение за причинените щети
от премахването на металния павилион.
На следващо място относно
претенцията в размер на 5900 лева, представляващи обезщетение за пропуснати
ползи от лишаването на кооперацията от месечен приход за отдаване под наем на
търговски обект за периода от 22.11.2010г. до 22.10.2015г., настоящия съдебен
състав счита същата за частично основателна.
Както бе изложено по-горе в мотивите на
настоящото решение съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Следователно обезщетението по ЗОДОВ включва и
претърпени имуществени вреди с характер на пропуснати ползи. В исковата молба
се твърди, че те са настъпили поради лишаването на кооперацията от месечен
приход за отдаване под наем на търговски обект за периода от 22.11.2010г. до
22.10.2015г. За да бъдат обезщетени пропуснатите ползи, като претърпени вреди,
то същите следва да са реално настъпили, а не хипотетично. Наличието на
пропуснати ползи следва да се приема въз основа на доказана възможност за
сигурно увеличаване на имуществото на търсещия обезщетение и не може да се
основава само на логическо допускане евентуалното увеличаване на неговото
имущество. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за
настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана
с допустимите доказателствени средства в процеса.
Само ако бъде доказано, че имуществото на ищеца е могло да бъде увеличено, но
тази възможност е пропусната единствено по причина на въздействие от
незаконосъобразния юридически акт, само тогава претенцията за обезщетение на
пропуснатите ползи може да се приеме за основателна. Тежестта на доказване е
върху ищеца, в съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Т.е. в тежест
на ищеца е да установи, че със сигурност би получил увеличаване на имуществото
си през процесния период, ако не беше действието на
незаконосъобразния административен акт.
В настоящия случай е налице
незаконосъобразен акт, а именно заповед №262/27.10.2010г. на Кмета на Община Л., с която е
наредено да се изземат от Кооперацията недвижими имоти – публична общинска
собственост, находящи се на улица “р.” в гр.Л.. След като заповедта е
отменена по надлежния ред като незаконосъобразна, то и премахването на металния
павилион е незаконосъобразно. Доколкото ищецът твърди, че пропуснатите ползи се
изразяват в това да реализира доход в размер на 5900 лева за периода от 22.11.2010г.
до 22.10.2015г. общо 59 месеца,
произтичат именно от отменения незаконосъобразен акт, то следва извод, че по
отношение на тази искова претенция е осъществена първата кумулативно предвидена
предпоставка за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно
незаконосъобразен акт.
Доколкото пропуснатите ползи следва да
бъдат реални, то ищецът дължи да установи претенцията си за пропуснати ползи
като реален факт на създадени между него и трети лице правоотношения, по силата
на които е могъл сигурно да реализира увеличение на имуществото си. Такива
факти по делото се установяват. Пред съда са представени доказателства, а
именно Договори за
отдаване под наем на кооперативен недвижим имот от 15.07.2003г., от
15.06.2006г., 01.10.2008г., като в последния е посочено, че същият се сключва
за срок от три години; Решение от 12.05.2011г. по гр.дело №1670/2010,
с което Асеновградския районен съд е осъдил ЕТ „М.-Н.Г.“,
булстат ****, да заплати на ПК „П.“ гр.Л., ЕИК **** суми със
съответните лихви, сред които и сума представляваща дължим и неплатен наем за
павилион „Железария“ за периода от
септември 2008г. до юни 2009г. включително; Протокол от 02.11.2010г. на
назначената от кмета на Община Л. комисия, съгласно който след приключване на
описа на имуществото фирма „Р.К.“ ООД – съгласно сключен договор от
01.11.2010г., започнало изнасяне на описаното от комисията имущество, което
било извозено и оставено на съхранение в сградата на РУМ Л., в помещения
собственост на Община Л.. Т.е налице са доказателства, че през процесния
период ищецът реално е щял да получи конкретен приход от наем. От изложеното
се обосновава извод за уважаване на
предявения иск, а именно наличие на причинена вреда и нейната пряка и
непосредствена връзка с незаконосъобразния акт.
Но в тази част искът следва да бъде уважен частично,
тъй като съгласно приетата по делото съдебно счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като обективно дадена, цената от 50.00 лева без ДДС е разумна
пазарна цена за отдаване под наем на обекти с характеристика и местонахождение близки до съборения
павилион /железария/, като за периода 22.11.2010г. до 22.10.2015г. средномесечния наем за обекта би бил 50.00 лева (за целия
период от 59 месеца x 50.00 лева – 2950.00
лева). Искът следва да бъде уважен до размера от 2950.00 лева и отхвърлен в
останалата част за сумата над 2950.00 лева, като недоказан.
Върху определените по-горе като
обезщетение суми, ответникът дължи законна лихва от
датата на предявяване на исковата молба, който момент се счита за покана,
поради липса на доказателства за по-ранен момент на писмената покана, като
лихвите се дължат до окончателното изплащане на сумите.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3
от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на
ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от
иска.
Нормите на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ са
специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3
от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо,
въпреки частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на разноски
е неоснователно.
При този изход на процеса, съобразно чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за изплащане на правната помощ, както и с
оглед правната сложност на делото и съобразно уважената част на иска (при
материален интерес на иска в общ размер на 28 400лв., уважена част в размер на 25
450лв.), ответника следва да бъде осъден да заплати на ищецът своевременно
поисканите от процесуалния му представител сумата в размер на 180 лева юрисконсултско възнаграждение, както и направените от ищеца разноски в процеса депозит
за вещо лице в размер на 600 лева и 50.00 лева за платената държавна такса (или
разноски в общ размер (830 лева.)
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Л. с административен адрес: гр.Л., ул.”В.” №18,
област П. да заплати на ПК„П.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
град Л., ул.“Х.П.“ № 11, представлявана от председателя С. Д. Я. сумата
от 25 450 лв. /двадесет и пет
хиляди четиристотин и петдесет лева/, имуществени вреди от изпълнение на
заповед заповед №262/27.10.2010г. на Кмета на Община Л., която
заповед е отменена с решение по адм.д.№ 2367/2010г.
по описа на Пловдивски административен съд, потвърдено с Решение № 1303 от
25.01.2012г. по адм.д. № 12157/2011 на ВАС., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 23.10.2015г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част,
относно присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер над 25
450 лв. до претендирания размер от 28 400лв.
ОСЪЖДА Община Л. с административен адрес:
гр.Л., ул.”В.” №18, област П. да заплати на ПК„П.“, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление град Л., ул.“Х.П.“ № 11, представлявана от председателя С.
Д. Я. сумата от 830 лева, направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване и
протестиране от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията
за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: