№ 16643
гр. София, 10.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110105909 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по преда на чл. 124 ГПК
Образувано е по предявени от *** срещу *** кумулативно обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал.1, т.1 КЗ, вр. чл.
82, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съответно – за сумата 1047,01 лева,
представляваща престирано на застраховано лице застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на
застраховано имущество /диспенсър за вода, видеокарта за компютър и DVR-
видеорекордер за наблюдение/ от настъпило на 29.07.2019г. прекъсване на
централно електрозахранване по вина на ответника, както и сумата от 345,02
лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 19.01.2021 г. до
датата на предявяване на исковата молба – 01.02.2024 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 01.02.2024г. /датата на депозиране на исковата
молба/ до окончателното й погасяване.
В исковата си молба *** твърди, че при неколкократно прекъсване на
електрозахранването, настъпило на 29.07.2019 г. било увредено имущество,
собственост на застрахованото лице *** – диспенсър за вода, видеокарта за
компютър и DVR – видеорекордер за наблюдение, по отношение на който
била сключена имуществена застраховка „Имущество в малки и средни
предприятия“, по силата на която застрахователят-ищец определил и изплатил
на застрахованото лице обезщетение в размер на 1047,01 лева. Посочва, че
причинител на вредата е ответното дружество *** /с бивше наименование
***/. Със заплащане на застрахователното обезщетение, ищецът се суброгирал
в правата на увреденото лице срещу ответника, който по пътя на регреса
1
следва да му възстанови заплатеното обезщетение, както и обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Ищецът е представил писмени
доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.
Ответникът, *** в срока по чл.131 ГПК депозира отговор на исковата
молба, в който оспорва предявения иск като неоснователен. В тази връзка са
релевирани следните възражения: оспорва наличието на валидно
облигационно правоотношение между ответното дружество и застрахованото
лице ***; оспорва наличието на причинна връзка между настъпване на
вредите и многократно прекъсване на захранването; посочва, че не е изяснен
механизмът и мястото на настъпване на вредите, като се позовава на
несъответствие между представените доказателства и обстоятелствената част
на исковата молба (в доказателства към исковата молба е посочено, че датата
на инцидента е 28.07.2019 г., а в исковата молба – 29.09.2019 г.); оспорва да е
доказано настъпване на увреждане на процесните вещи, а евентуално –
оспорва размера на вредите; оспорва вредоносно поведение на ответното
дружество (твърди, че на процесната дата доставяната ел. енергия е била с
изискуемото по закон качество и показатели); посочва, че отговорност на
електроразпределителното дружество е доставката на ел. енергия до
границата на собственост, поради което оспорва да е налице основание за
носене на отговорност за вреди след границата на собственост и посочва, че
вероятно вредите се дължат на неизправност в ел. инсталацията, собственост
на застрахованото дружество или поради неинсталирана защита срещу
пренапрежение, ниско напрежение или претоварване. Моли за отхвърляне на
иска, с присъждане на разноските за производството.
Третото лице помагач - ***, не изразява становище по предявения иск.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди
доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са кумулативно, обективно съединени, осъдителни искове с
правно основание чл. 410, ал.1, т.1 КЗ, вр. чл. 82, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
сумата 1047,01 лева, представляваща престирано на застраховано лице,
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите,
причинени на застраховано имущество /диспенсър за вода, видеокарта за
компютър и DVR-видеорекордер за наблюдение/ от настъпило на 29.07.2019г.
прекъсване на централно електрозахранване, както и сумата от 345,02 лв. –
обезщетение за забава върху главницата за периода от 19.01.2021 г. до датата
на предявяване на исковата молба – 01.02.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 01.02.2024г. /датата на депозиране на исковата молба/ до
окончателното й погасяване.
За основателността на предявения главен иск по чл. 410, ал.1, т.1 КЗ, вр.
чл. 82, ал.1 ЗЗД, в тежест на ищеца *** по иска е да установи кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1/. валидно възникнало застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на увредените уреди по
застраховка „Имущество в малки и средни предприятия“, 2/. плащане от
застрахователя на застрахователно обезщетение в твърдения размер по
2
реализиран покрит риск, 3/. характерът и размерът на вредите и 4/. наличието
на валидно облигационно правоотношение за използване на ел. мрежа между
увреденото лице и ***, 5/. да са налице предпоставките за възникване на
договорна отговорност за *** – прекъсване на електрозахранване по
електроразпределителна мрежа и настъпване на имуществени вреди в
твърдения размер, причинна връзка между прекъсване на
електрозахранването и вредите.
При доказване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е
да докаже въведените с отговора на исковата молба обстоятелствата, на които
основава възраженията и оспорванията си, както и да докаже заплащане на
застрахователно обезщетение в посочения размер.
С изготвения проект на доклад по делото, обективиран в Определение №
24492 от 13.06.2024 г., съдът е отделил като безспорно установени и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните фактът, че е
налице валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и
собственика на увредените уреди по застраховка „Имущество в малки и
средни предприятия“, а с протоколно определение от 21.10.2024 г. е отделен
като безспорен фактът на плащане на процесната сума от 1047,01 лв. от ищеца
ЗК „Уника“ АД в полза на застрахованото лице *** на 17.0.2019 г.
От приобщения по делото констативен протокол за нанесени
имуществени щети № 27 от 31.07.2019 г. се установява, че въз основа на
заявление от 30.07.2019 г., представители на *** – *** и ***, са посетили
обект находящ се в гр. *** и са констатирали, че 3 бр. уреди - диспенсър за
вода, видеокарта за компютър и DVR – видеорекордер за наблюдение, не
работят. Това обстоятелство се установява и от показанията на св. ***, който,
разпитан в о.с.з. заявява пред съда, че посочените в жалбата уреди не са
функционирали, което са констатирали, след включването им в контакт.
Свидетелят сочи още, че знае, че е имало спиране на тока през уикенда преди
процесната проверка, но не са постъпвали сигнали от адреса.
Видно от представения по делото Протокол № 30072019-1 от 30.07.2019
г., за отказване на гаранционно обслужване, съставен от сервизен техник,
собственикът на увредените уреди е представил процесната видео карта за
ремонт, но такъв е отказан, тъй като е констатирано, че са налице повредени
елементи и нагорели писти на HDMI в резултат на пренапрежение на вход,
които не се дължат на дефект на продукта.
Със становище от 05.08.2019 г. е отказан гаранционен ремонт и на
диспенсъра за вода, поради изгорял захранващ блок и нагорели ел. елементи,
следствие на подадено високо напрежение на вход.
От представения констативен протокол за ремонт с № 1901/07.08.2019 г.,
се установява, че процесният видеодекодер е с изгорял захранващ блок и
повредена основна платка следствие на „токов удар“.
От представените по делото документи по застрахователната преписка,
образувана по повод уведомление от ***, представител на ***, е видно, че
ищецът е съставил Констативен протокол по щета № ***/08.08.2019 г., ведно с
опис на вредите, рекапитулация по щета и Решение и нареждане за плащане
3
по преписка по щета ***, въз основа на които е определено и изплатено
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 1047,01 лв. във връзка с
настъпило застрахователно събитие - късо съединение.
Видно от приобщеното по делото писмо с изх. № от 13.01.2020 г.,
изготвено от ответното дружество, е направен отказ за заплащане на сумата
претендирана по регресната покана с изх. № 40240419/14.11.2019 г. на ищеца.
В писмото се сочи, че на 28.07.2019 г. са регистрирани оперативни
изключвания на КЛ 20kV „Хемус“, като няма регистрирано обаждане на
клиента за смущение по електроразпределителната мрежа ниско напрежение,
поради което не е посетен от авариен екип.
От приетите по делото писмени доказателства – изискани от съда и
представени от управителя на *** – трето неучастващо по делото лице, а
именно – НА за покупко-продажба на недвижим имот, съставен на 17.02.2010
г.; фактура от 26.08.2019 г. за консумирана ел.енергия за периода 18.07.2019 г.
– 16.08.2019 г. и КП от 10.06.2022 г., се установява, наличието на валидно
облигационно правоотношение за използване на ел. мрежа между увреденото
лице и ***, във връзка с доставка ел.енергия от страна на ***.
От приетите по делото основно и допълнително заключение на съдебно-
техническа експертиза, които съдът намира за изчерпателни, компетентни и
обективно изготвени, се установява, че при включвания или оперативни
превключвания могат да доведат до пренапрежение, в резултат на което да
настъпят повредите на процесните уреди. Вещото лице е достигнало до извод,
че пазарната стойност за възстановяване на нанесените щети на увреденото
имущество към момента на увредата – 31.07.2019 г., възлиза на сумата от 952
лв.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение срещу причинителя на вредата, в това число и в
случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени, гласни и
експертни доказателства, намира за установено по делото, че по време на
действието на сключения между ищеца и застрахованото лице, договор за
имуществена застраховка за обект, находящ се на адрес: гр. ***, обективиран в
застрахователна полица № ***, е настъпило предвидено в него
застрахователно събитие по покрит риск, в резултат на което на
застрахованото имущество са били нанесени вреди на 29.07.2019 г., като
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1047,01 лв. на
собственика на увреденото имущество.
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г.,
границата на собственост между доставчика и ползвателя са изходящите
клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на
разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи. Съдът
намира, че ищецът е провел пълно и главно доказване на твърденията си, че
възникналото прекъсване на електрозахранването в процесния обект е довело
до пренапрежение и съответно до увреждане на застрахованото имущество,
4
като приема, че прекъсването е в електроразпределителната мрежа е довело до
повреда в процесните ел. уреди – диспенсър за вода, видеокарта за компютър и
DVR-видеорекордер за наблюдение
По делото се установява неизпълнение на задължение за осигуряване на
непрекъснатост на електрозахранването и доставка на електрическа енергия,
отговаряща на изискванията за качество и безопасност, доколкото е имало
прекъсване на електрозахранването до процесния обект, като при съвкупна
оценка на приобщените по делото доказателства, се установява причинната
връзка между повредата в увреденото имущество, която била установена от
служители на обекта на собственика при включване на уредите в следващия
работен ден.
С оглед на горното, съдът приема, че са налице предпоставките за
възникване на правото на ищеца на регрес до размера на платеното
обезщетение. Делинквентът дължи поправяне на действителните вреди –
необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на
увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта. От приетото и
неоспорено заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че
пазарната стойност на вредите на увреденото имущество е в размер на сумата
от 952 лв. Ето защо правото на регрес на ищеца е възникнало за тази сума,
поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен до този
размер, а за разликата над до пълния предявен размер от 1047,01 лв. –
отхвърлен като неоснователен.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ответникът
следва да бъде осъден да заплати обезщетение за забава в размер на законната
лихва от изтичане на тридесетдневния срок, даден с регресната покана, до
подаването на исковата молба. Видно от печата с попълнен входящ номер,
регересна покана по щета № *** с изх. № 40240419 от 14.11.2019 г. е получена
от *** на 15.11.2019 г. Не се установява кога поканата е получена от ответното
дружество - *** /с предходно наименование ***/, поради което за начало на
периода на забава следва да се счита 13.01.2020 г. – датата посочена в изх. №
на отговор на регресната покана, която е най-късния възможен момент на
узнаване на поканата за плащане. Обезщетението за забава, начислено върху
основателния размер на главницата в размер на 952 лв., за периода, посочен в
исковата молба 19.01.2021 г. – 01.02.2024 г. – датата на подаване на исковата
молба, възлиза на сумата от 318,45 лв. /изчислен с помощта на калкулатор
достъпен на ел.адрес https://www.calculator.bg, за което не са необходими
специални знания/, до който размер, искът е основателен и следва да бъде
уважен, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер – отхвърлен
като неоснователен.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски възниква и за двете страни,
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от предявените искове.
Ищецът претендира разноски, съобразно списък по чл. 80 ГПК в общ размер
на сумата от 877,04 лв., от която 100 лв. – държавна такса, 250 лв. – депозит за
СТЕ и 527,04 лв. – адв. възнаграждение, съобразно Договор № 35/10.01.2024
5
г., изплатено изцяло по банков път. Пропорционално на уважената част от
предявените искове, в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата
от 800,44 лв. Ответникът претендира разноски, съобразно списък по чл. 80
ГПК, в общ размер на сумата от 500 лв. – възнаграждение за СТЕ, и
възнаграждение за юрисконсулт, което съдът опрели на сумата от 200 лв.
Пропорционално на отхвърлената част от предявените искове в тежест на
ищеца следва да бъде възложена сумата от 61,14 лв. От бюджета на съда е
изплатена възнаграждение на вещо лице, изготвило допълнителна СТЕ в
размер на сумата от 225 лв., поради което съразмерно съобразно изхода на
делото ищецът следва да бъде осъден да заплати 19,65 лв., а ответникът
съответно – 205,35 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал.1, т.1 КЗ, вр. чл. 82, ал.1 ЗЗД, ***,
ЕИК ***, с адрес: гр. ***, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. ***, сумата от 952 лева (деветстотин петдесет и два лева) -
регресно вземане по щета № *** за заплатено на застраховано лице,
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Имущество в
малки и средни предприятия“ за вредите причинени на застраховано
имущество /диспенсър за вода, видеокарта за компютър и DVR-видеорекордер
за наблюдение/, от настъпило на 29.07.2019 г. прекъсване на
електроснабдяване на адрес: ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 31.10.2024 /датата на депозиране на исковата молба/ до
окончателното изплащане, като ОТХВЪЛРЯ иска за разликата над сумата от
952 лв. до пълния предявен размер от 1047,10 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД „***“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес:
гр. ***, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, сумата от 318,45 лв. (триста и осемнадесет лева и 45 стотинки) –
обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода 19.01.2021 г. –
01.02.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 345,02 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „***“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес:
гр. ***, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, сумата от 800,44 лева (осемстотин лева и 44 стотинки) – разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. *** да заплати на ***“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес: гр. ***
сумата от 61,14 лв. (шестдесет и един лева и 14 стотинки) – разноски по
делото.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт – по сметка на СРС сумата от 19,65 лв. (деветнадесет лева и 65
стотинки) – възнаграждение за допълнителна СТЕ, заплатено от бюджета на
съда.
6
ОСЪЖДА ***“ ЕАД, ЕИК *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт – по сметка на СРС сумата от 205,35 лв. (двеста и пет лева и
35 стотинки) – възнаграждение за допълнителна СТЕ, заплатено от бюджета
на съда.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника - ***.
Решението подлежи на обжалване, пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7