№ 72
гр. Пловдив , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Търговско дело №
20215300900525 по описа за 2021 година
Производство по чл. 25 от ЗТР.
Постъпила е жалба от „ СЪН ВЕЛЮ“ ЕООД ЕИК ********* против отказ
рег. № 20210625174611-3/01.07.21 г., постановен по заявление вх. №
20210625174611/25.06.21 г за вписване на промени по партидаа дружеството – прехвърляне
на 100 % от дяловете в капитала на дружеството и промяна на едноличния собственик на
капитала.
Изложени са съображения за незаконосъобразност, като се иска отказът да
бъде отменен, като се задължи АВ да извърши исканото вписване на промени по партидата
на дружеството.
Постъпил е отговор от Агенция по вписвания чрез юрисконсулт Е. Й., с който
жалбата се оспорва като неоснователна и се иска същата да бъде отхвърлена. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Към жалбата е приложена преписката по издаване на обжалвания отказ.
Съдът, след като прецени приложените доказателства, както и изразените
доводи в жалбата, намира за установено следното:
1
За да постанови обжалвания отказ, длъжностното лице е изложило
съображения, че не са налице условия за извършване на исканото вписване, тъй като не е
спазена формата за действителност на договора за прехвърляне на дружествени дялове по
чл. 129, ал.2 от ТЗ, а именно - с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието,
извършени едновременно.
В жалбата са изложени доводи, че между България и Австрия е сключен
ДОГОВОР ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА И ДОКУМЕНТИ, който
международен договор има предимство пред нормите на КМЧП.
Позовава се на чл. 25, ал.2 от договора, според който заверката на подписа
върху частен документ, положен от нотариус на една от договарящите се страни се ползва
със същата доказателствена сила като документите по ал.1, според която издадените от
съдилищата или от държавните учреждения на една от Договарящите се страни в рамките на
тяхната компетентност документи, които са снабдени със служебен подпис и служебен
печат, имат доказателствена сила на официални документи и пред съдилищата и
учрежденията на другата Договаряща се страна.
Позовава се и на чл. 26 от същия договор, според който посочените в чл. 25,
ал.1 и 2 заверки на подпис не се нуждаят от друга заверка, за да се използуват от
съдилищата и учрежденията на другата Договаряща се страна.
Съдът намира, че позоваването на договора за правна помощ с Република
Австрия в случая е неоснователно и неотносимо към спора. Нормите на чл. 25 и 26 от
цитирания договор са относими към освобождаването на документите от легализация, т.е. от
последващи заверки от държавни администрации, удостоверяващи автентичността и
верността на официалните документи. Тези норми не са относими към въпроса за формата
на действителност на договорите, вкл. и за договора за прехвърляне на дружествени дялове.
В случая нормите на чл. 25 и 26 от договора за правна помощ не са нарушени, тъй като
представените документи с нотариална заверка на подписа, извършена от австрийски
нотариус, за зачетени, без да се изисквани каквито и да било допълнителни заверки,
удостоверяващи автентичността на нотариалните заверки.
В случая нотариалните заверки са зачетени, без да са оспорени по какъвто и
да било начин. Но нотариалните заверки, вкл. на договора за прехвърляне на дружествени
дялове, са заверки единствено на подписите на лицата, които са го подписали.
Не е налице обаче заверка на съдържанието на документа. Действително
2
нотариусът е потвърдил, че страните са запознати със съдържанието на документа и
подписването на същия се извършва доброволно и без принуда“, но това удостоверяване
също е във връзка със заверката на положените подписи и не изпълва хипотеза на „заверка
на съдържанието на документа“.
Въпросът за формата на действителност на договора за прехвърляне на
дружествени дялове следва да бъде разрешен съобразно стълкновителните норми в българия
КМЧП, доколкото от обхвата на Регламент 593/08 г. за приложимото право към договорните
задължения /Рим І/ са изключени въпросите, уреждани от правото, приложимо към
дружества, други корпоративни или некорпоративни юридически лица и
неперсонифицирани образувания /чл.1, ал.2, б. е от регламента/.
В дадените указания 20210625174611-2/01.07.21 длъжностното лице се е
позовало на решение № 344/1.219 г. на САС, в което е прието, че правилата на чл. 56-58 от
КМЧП касаят правния статут на юридическите лица, вкл. придобиването и загубването на
членство, но по отношение формата за действителност на договора за прехвърляне на дялове
са приложими разпоредбите на чл. 61 и 98 от КМЧП. В решението са изложени подробни
мотиви, частично възпроизведени от ДЛР, обосноваващи извод, че според българското
МЧП и при липса на избор от страните на приложимо право по чл. 93 от КМЧП,
приложимото право е българското право – чл. 129, ал.2 от ТЗ /основано на принципа на най-
тясна връзка – чл. 94, ал.1 и 8 от КМЧП/, или правото на държавата, в която е сключен
договорът – в случая Австрия, което предвижда формата на нотариален акт като форма на
действителност на договора за прехвърляне на дружествени дялове.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е приложима разпоредбата на
чл.56, ал.1 вр. чл. 58, т.6 от КМЧП, при приложението на които се налага извод, че при
прехвърляне на дружествени дялове следва да бъде спазена формата по чл. 129, ал.2 от ТЗ.
Тази форма в случая не е спазена, тъй като е налице заверка само на
подписите на страните по договора. Обстоятелството, че австрийското право не предвижда
подобно нотариално удостоверяване, е без правно значение. Изискванията на чл. 129, ал.2 от
ТЗ биха били удовлетворени, ако договорът беше сключен в по-тежката форма на
нотариален акт, или ако страните бяха направили нужната заверка в съответните консулски
служби в Република Австрия.
Предвид посоченото съдът намира жалбата за неоснователна, като
3
обжалваният отказ следва да бъде потвърден.
За разноските:
Предвид отхвърлянето на жалбата следва да бъде уважено искането на АВ за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на осн. чл. 78, ал.8 от
ГПК във вр. чл. 23, т.5 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказ рег. № 20210625174611-3/01.07.21 г., постановен по
заявление вх. № 20210625174611/25.06.21 г за вписване на промени по партидата на „
СЪН ВЕЛЮ“ ЕООД ЕИК ********* – прехвърляне на 100 % от дяловете в капитала на
дружеството и промяна на едноличния собственик на капитала.
ОСЪЖДА „ СЪН ВЕЛЮ“ ЕООД ЕИК 201174511със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. „Капитан Райчо“ № 56, ет.2, офис 265, да
заплати на АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯ юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в 7-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
4