Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 103
12.03.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело №512 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166,
ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба от Т.Й.Г. ***, подадена чрез пълномощник, против Акт за установяване на публично държавно
вземане (АУПДВ) №01-6500/663#23 от 04.05.2020г., издаден от Зам.изпълнителен директор
на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“.
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт, поради издаването му в противоречие с материалноправни разпоредби, в
нарушение на административнопроизводствените правила, при липса на форма,
компетентност и мотиви. Освен това се сочи, че процесният акт бил нередовно
връчен, нередовно било връчено и уведомителното писмо за него. Същите били
получени по пощата, в нарушение на ДОПК, като не били спазени Общите правила за
условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, които предвиждали,
че препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу
подпис или на пълнолетен член от
домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за
самоличност, като се вписвали трите имена на лицето, получило пратка. Тези
изисквания не били спазени, поради което съобщаването на оспорения акт следвало
да се счита за нередовно връчено. По тези съображения се иска отмяна на акта,
като се претендират разноски по делото.
Ответникът
в производството – Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в подадена от
същия писмена молба, оспорва жалбата. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се
съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
На 13.06.2015г.
настоящият жалбоподател Т.Й.Г. подал Заявление за подпомагане Форма за физически лица с УИН 2608071544248 и УРН
233484 (л.48). С него заявил за подпомагане схеми и мерки, сред които и Мярка
10 „Агроекология и климат“. От таблицата
за използваните парцели за 2015г. по това направление (л.52) били
заявени за подпомагане общо 6 парцела – с номера на БЗС от ИСАК 22575-8-1,
48074-59-1, 48074-59-1, 57618-240-3, 57618-240-5 и 57618-249-3 и съответни
номера на парцелите от ИСАК 22575-8-1-1, 48074-59-1-1, 48074-59-1-2,
57618-240-3-1, 57618-240-5-1 и 57618-249-3-1, редове съотв. 1, 4, 5, 9, 11 и 13 от таблицата (л.52
и 53), неразделна част от заявлението, с обща площ 27.98 ха. Част от заявлението
за подпомагане е и Заявлението за плащане по мярката (л.60), направление
“Контрол на почвената ерозия“.
При подаване
на заявлението е била извършена автоматична проверка на въведените данни
(л.67), отразена в документ, в който е записано, че БЗС 57618-249-3, с площ
0.02255 ха и БЗС 22575-304-1, с площ 0.19582 ха, над 0.05 дка, излизат извън
площите, подходящи за подпомагане по ДПП.ЕНП, попадащо, прилежащо към
недопустимата част, не участва в окончателната калкулация. Отразено е и, че за
3 единици не са декларирани всички площи, за които заявителят имал правно
основание за ползване - ЕКАТТЕ: Стамболово (68727), с площ 64 ха, ЕКАТТЕ: Долно
Ботево (22575), с площ 1.12 ха и ЕКАТЕ: Поповец (57618), с площ 1.17 ха.
След
подаване на Заявлението за подпомагане, последното е било подложено на
административна проверка за окомплектованост и легитимност, резултатите от
която са отразени в документ - „Окомплектованост и легитимност (КЛ ОПСМП 1) -
2015” (л.84).
На
30.07.2015г. в ДФ „Земеделие“, ОД – Хасково с вх.№02-261-6500/171 (л.85) е бил
заведен Пет годишен план за дейности по мярка 10 „Агроекология и климат“,
раздел „Контрол на почвената ерозия“, дейност „Затревяване междуредията на
трайни насаждения и лозя“.
Видно от
Работни листове 1, 3 и 5 (л.88-90), заявените площи са били за култура „вишни“,
с обща площ – 27.98 ха.
С
Уведомително писмо изх. 01-6500/663 от 03.02.2017г. (л.133), на
Заместник-изпълнителният директор на ДФ “Земеделие“, Т.Й.Г. е бил уведомен, че
ДФ “Земеделие“ – Разплащателна агенция, открива производство по издаване на административен акт за
прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10 “Агроекология и климат“. В
писмото са разяснени изискванията на
чл.8 и чл.20, ал.1 и ал.2 от Наредба № 7/24.02.2015г. за прилагане на мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 и 2020г. Посочено е, че според
тези изисквания агроекологичните дейности се изпълняват за пет последователни
години. Срокът течал от началото на годината, в която било подадено и одобрено
„Заявление за подпомагане“, което през първата година било и „Заявление за
плащане“ и агроекологичните дейности или направление, основаващи се на площи и
се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското
стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение, като
одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности по направленията по
чл.3, т.1, 3 и 4 можело да бъде намалена с не повече от 10 на сто, като всяка
година поне 90 на сто от площта по съответното направление следвало да се
припокрива географски с площта, за която имало поет агроекологичен ангажимент
по реда на глава пета или в случаите на ал.6 от Наредба №7 от 24.02.2015г. за
прилагане на мярка „Агроекология и климат“. Предвид изложеното, в писмото е
записано, че процентът на припокриване
на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели, спрямо
одобрените парцели за участие в направление „Контрол на почвената ерозия“ е
87.13 %. Видно от Приложение №1 към писмото (л.135 - таблица) парцел 57618-240-3-1
от 0.96 ха - одобрен за подпомагане по
мярката, не е бил заявен в текущата кампания. От същото приложение е видно, че
площта от географско пресичане между одобрените площи и тези, заявени в
текущата кампания, била общо в размер на 24.38 ха (която представлява 87.13 %
от одобрената площ).
Писмото изх.
01-6500/663 от 03.02.2017г. е било връчено и получено на 23.02.2017г. от Й. Г.
– баща, видно от направено в него отбелязване.
С Акт изх.№
01-6500/10.11.2017г., издаден от Зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
(л.130) е бил прекратен ангажимента на Т.Й.Г. по мярка 10 “Агроекология и
климат“ от ПРСР 2014 - 2020г. за кампания 2016г.
На съда е
служебно известно, че Акт изх.№ 01-6500/10.11.2017г. е бил оспорен пред АдмС –
Хасково, който с Решение №
566/16.07.2018г., постановено по адм. д. №1247/2017г. по описа на съда
отхвърлил жалбата на Й. Г.. Решението на съда е било атакувано пред ВАС, който
с окончателно Решение от
3.10.2019г. по адм. д. № 13111/2018г. е оставил в сила съдебния акт.
Видно от
хронологичен опис на Сметка 4892 „Задължения по оторизирани суми“ – ЕФГЗ в
дебита, номер на молба /заявление/ договор 26/080715/44248, уникален номер и
име на кандидат Т.Й.Г., за периода 01.01.2017г. – 31.12.2020г. (л.140),
жалбоподателят е получил директни плащания със средства от ЕЗФРСР по мярка 10
„Агроекология и климат“, контрол на почвената ерозия, както следва 4947.28 лева
и 1649.09 лева (общо 6569.37 лева).
С писмо изх.
№ 01-6500/663#17 от 16.12.2019г. (л.93) Зам. изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие“ уведомил Т.Й.Г., на основание чл.26, ал.1 от АПК, че е открито
производство по издаване на АУПДВ във връзка с влязъл в сила Акт за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“
по ПРСР 2014 - 2020г. с изх.№ 01-6500/10.11.2017г., както и че била отхвърлена
жалба с Решение №566/16.07.2018г., постановено по адм. д. №1247/2017г. на АдмС
– Хасково, потвърдено с Решение №13080 от 3.10.2019г. по адм. д. № 13111/2018г.
на ВАС.
Писмото е
получено от Й.Г. – баща на 02.01.2020г. – видно от направеното в него
отбелязване.
На
30.01.2020г. в ДФ „Земеделие“ под вх.№01-6500/663 е било заведено възражение
(л.95), с което Т.Й.Г. оспорил направените в писмото констатации.
На основание
чл.18, ал.3, т.3 и чл.4, буква „а“ и чл.20, ал.2 и 4 от Наредба №7 от
24.02.2015, чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК и във р. с чл.165 и чл.166 от ДОПК и
чл.20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), с
оспорения в настоящото производство АУПДВ №01-6500/663#23 от 04.05.2020г. на
Зам.изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, на Т.Й.Г. е определено публично
държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по направление „Контрол на
почвената ерозия“ за кампания 2015г., във връзка с подаденото от него заявление
за сума в размер на 6596.37 лева, на основание чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, буква
„а“ от Наредба №7 от 24.02.2015г. В обстоятелствената част на акта е посочено,
че по заявлението на Т.Г. били изплатени суми в размер на 6596.37 лева. АУПДВ е
мотивиран с влязъл в сила Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г с изх.№ 01-6500/10.11.2017г.,
издаден от Зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което бил прекратен
екологичният ангажимент на Т.Й.Г.. Изложени са и правни основания за издаване
на АУПДВ.
Административният
акт е бил получен на 05.06.2020г. от Й. Г. – баща, видно от известие за доставяне
– л.100.
Към
доказателствения материал по делото, с оглед докладвано след приключване на
последното съдебното заседание и даване ход по същество, не бяха приети писмени
доказателства – Заявление за подпомагане форма за ЕТ/Юридически лица от
27.05.2016г., подадено от „БИО-ЛИДЕР 8“ ЕООД, с управляващо лице Т.Й.Г., с УРН
658955, с отбелязано в него заявено подпомагане по мярка 10 „Агроекология и
климат“.
Жалбата
срещу АУПДВ
№01-6500/663#23 от 04.05.2020г. е подадена на 19.06.2020г., видно от дата на
пощенското клеймо.
При така установената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на оспорване,
поради което същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореният акт е издаден от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия. Съгласно предвиденото в чл.20а, ал. 5 от
ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ издава актове за установяване на публични държавни
вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на
глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ, а според ал.6 на чл.20а от ЗПЗП визираните
правомощия могат да бъдат делегирани със заповед на заместник изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда. По делото е представена
Заповед №03-РД/2891/23.07.2019г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“,
издадена на основание чл.20, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1, 2, 4 и 6 от ЗПЗП, чл.10,
т.1, т.2, т.7 и т.13 и чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на ДФ
„Земеделие“, Решение на Управителния съвет по т.6.2 от Протокол №114 от
15.06.2017г., с която на Зам. изпълнителния директор на фонда се делегират
правомощия по издаване на актове от вида на процесния. Следователно, оспореният
АУПДВ е издаден от лице, действащо при надлежно упражняване на делегираните му
правомощия.
Административният акт е издаден в писмена
форма, с посочване на фактическите и правните основания. Според предвидено е
разпоредбите на чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е
длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените
и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията, които възникват
въз основа на административен договор или административен акт, са публични
държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК.
Не се установява в хода на издаване на
АУПДВ да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Спазена е разпоредбата на чл.26 от АПК, като жалбоподателят е бил надлежно
уведомен за започналото производство, като му е предоставена възможност да
изрази становище и да представи доказателства.
Оспореният акт е издаден при спазване на
материалния закон.
Не спорно по делото, че ангажиментът на
жалбоподателя по мярка 10 „Агроекология и климат“ е прекратен с влязъл в сила
Акт изх.№ 01-6500/10.11.2017г., издаден от Зам.изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“.
Според разпоредбата на чл.18, ал.3, т.3 от
Наредба № 7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от
ПРСР 2014 – 2020 г., посочена като правно основание за издаване на оспорения
акт, „Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция прекратява
агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова
помощ по съответното направление, съгласно условията на, ал. 4, когато не са
спазили изискванията на чл. 20, ал. 2 и 4“. Цитираният нормативен текст е
транспониран в националното ни законодателство съобразно регламентацията в
чл.63, § 1 във вр. чл.77, т.4, б. „в от Регламент № 1306 на ЕП и на Съвета от
17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика. Съгласно чл.63, § 1 от регламента, „ако се установи,
че даден бенефициент не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или
други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или
подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското
стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и, когато
е приложимо, съответните права на плащане съгласно член 21 от Регламент (ЕС) №
1307/2013 не се предоставят или се отменят“, а според чл.77, § 4, б. „в“ от
регламента, административните санкции могат да приемат форма на изключване от
правото на участие в съответната схема за помощ или мярка за подпомагане.
Разпоредбата на чл.18, ал.4, буква „а“ от
Наредба № 7 от
24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., цитирана в АУПДВ,
предвижда, че земеделските стопани възстановяват получената до момента
финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви в
зависимост от кампанията на първоначално одобрение по мярката до кампанията, в
която е прекратен агроекологичният ангажимент, до края на третата година – 100
%.
Според чл.20, ал.2 от Наредба № 7 от
24.02.2015г. (в приложимата редакция), одобрената площ за прилагане на
агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 1, 3 и 4 може да бъде
намалена с не повече от 10 на сто, като всяка година поне 90 на сто от площта
по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет
агроекологичен ангажимент по реда на глава пета или в случаите по ал. 6 и 7. А
съгласно, чл.20, ал.4 от наредбата, одобрената площ за прилагане на
агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 2 и 7 може да бъде
намалена с не повече от 10 на сто спрямо площта, за която има поет
агроекологичен ангажимент по реда на глава пета или в случаите по ал. 6 и 7.
След като с влязъл в сила Акт за
прекратяване на агроекологичен ангажимент с изх.№ 01-6500/10.11.2017г., издаден
от Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е установено, че горецитираните
разпоредби не са били спазени от страна на настоящия жалбоподател, то безспорно
е налице основание за прилагане на чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7 от ЗПЗП от страна
на ДФ „Земеделие“, което има за последица издаване на оспорения по делото
АУПДВ.
От доказателствата по делото се установи,
а и не е спорно, че одобрените площи за прилагане на агроекологични дейности,
за които жалбоподателят е поел агроекологичен ангажимент са в размер на 27.98
ха площ, а процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през
текущата кампания парцели спрямо одобрените/референтни парцели за участие по
мярка 10 „Агроекология и климат“ е под 90%, а именно 87.13 %, или 24.38 ха.
Именно във връзка с тези факти е бил издаден и влезлият в сила Акт изх.№
01-6500/10.11.2017г.
Изплатената и подлежаща на възстановяване
финансова помощ по мярка
10 „Агроекология и климат“ е правилно определена както по основание, така и по
размер. Следователно, налице са както фактическите, така и правните основания за
издаване на АУДВ. Административният акт е мотивиран и постановен при правилно
приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел.
Възражението за нередовно връчване на
оспорения акт е неоснователно. Според предвиденото в чл.29, ал.1 от ДОПК,
връчването на съобщенията следва да се извършва на адреса за кореспонденция на
субекта. Съгласно чл.28, ал.1, т.1 от ДОПК, адресът за кореспонденция е
постоянният адрес - за физическите лица, ако не е посочен писмено друг адрес. В
конкретния случай адресът за кореспонденция, който е даден от страна на Г. в
рамките на административното производство, както при подаване на заявлението за
подпомагане, така и в хода на издаване на АУПДЗ, видно от Възражение
вх.№01-6500/663/30.01.2020г., е с.С., обл.Х., п.к. 6362. Именно на този адрес е
извършено връчването на АУПДВ, като последният е бил получен от бащата на Т.Г.,
живеещ на същия адрес и член на домакинството според §1, т.2 от ДР на ДОПК, с
което е спазено изискването на чл.29, ал.7, пр. първо от ДОПК. Съответно
спазени са и изискванията на чл.5, ал.2 от Общите правила за условията за
доставяне на пощенските пратки и пощенските колети. Съобщаването на
административния акт следва да се приеме за редовно извършено.
При този изход на спора, основателна се
явява направената от ответника претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като същото съдът определя в размер на 100 лева.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Й.Г. ***, против Акт
за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №01-6500/663#23 от
04.05.2020г., издаден от Зам.изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“.
ОСЪЖДА Т.Й.Г.
***, да заплати на Държавен фонд Земеделие - София направените по делото
разноски в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: