Решение по дело №324/2017 на Административен съд - Кюстендил

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№                                  207                                  18.10.2018г.                                            град Кюстендил

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                             

на двадесет и пети септември                                                       две хиляди и осемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

с участието на секретаря Светла Кърлова

и в присъствието на прокурора Йордан Г. от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 324 по описа на съда за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС.

            К.Д.И., ЕГН **********, понастоящем в затвора в гр.Бобов дол е предявил срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНС за сумата 20 000лв. обезщетение за неимуществени вреди /безпокойство, безсилие, безпомощност, чувство за малоценност и накърнено право да бъде информиран/ през периода 09.10.2015г. – 02.10.2017г. от нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в незаконосъобразно лишаване от затворническата администрация да ползва радиоприемник. Претендира се заплащане на законната лихва върху сумата, считано от 02.10.2017г. до окончателното й изплащане.

             В с.з. представителят на ищеца поддържа иска.

            В писмен отговор, с.з. и писмени бележки пълномощникът на ответника намира иска за допустим, но неоснователен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

            Представителят на КОП дава заключение за недоказаност на иска и моли за неговото отхвърляне.

Кюстендилският административен съд, след запознаване със становищата на страните и събраните по делото доказателствата, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът е постъпил в затвора в гр.Бобов дол за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ на 09.10.2015г., преведен от затвора в гр.София. Диспансеризиран e в МЦ с диагноза: Смесено тревожно-депресивно разстройство с чести декомпенсации. Зависимост към кокаин и амфетамини.

През процесния период на основание чл.122, ал.1 от ЗИНЗС са издадени две заповеди от зам.министъра на правосъдието /заповед №ЛС-04-602/04.04.2014г./ и министъра на правосъдието /заповед №ЛС-04-1365/06.08.2017г./, с които са утвърдени списъците на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода, изтърпяващи наказание в затворите, поправителните домове и затворническите общежития. В раздел IV „Други вещи и предмети“, т.5 „Битови вещи“, б.“ж“ от Списъците са включени портативни радиоприемник и аудиоплеър – без записващо устройство, с жични слушалки, батерии, адаптер, касети и музикални CD във фабрична опаковка, щамповани от производителя /вж. л.138-142/.

С молба №571-в/10.08.2017г. ищецът е поискал радио. Молбата е отразена в Дневника за завеждане на молби в затвора/вж. л.54/. Съгласно билет за свиждане №6/26.08.2017г. на посочената дата радиото е предадено от майка му Ц.М.И.. Ищецът е получил радиото, съгласно бележка №6 без претенции. Марката и модела на радиоприемника са отразени в служебна бележка №1039/29.08.2017г., издадена от дежурен главен надзирател З.Шуманов /вж.  л.42, 54-56/. Съгласно графика за провеждане на свиждане на I-ва група, в която е настанен ищеца, свижданията се провеждат IV-та събота и II-ра неделя от месеца.

Съгласно становище от началника на затвора изх.№1951/03.01.2018г., до м.08.2017г. ищецът не е притежавал радиоприемник, т.к. никой от близките му не е донасял и предавал на свиждане такъв /вж. л.44/. Това обстоятелство се потвърждава в писмо на органа до съда с изх.№641/21.02.2018г., в което се допълва, че на ищеца е допускана всякаква техника. Данните са отразени и в справката на л.61-62 от делото за притежавани вещи. От нея е видно, че от 08.11.2015г. ищецът е разполагал с личен телевизор, а друг е получил на 08.05.2016г.

Св.И. е майка на ищеца. Същата обяснява, че на 24.07.2017г. при свиждане занесла радио, но затворническата администрация отказала да го приеме, т.к вече притежавал такова, заведено на 24.04.2017г. по картона, за което И. пуснала жалба до директора на затвора за проверка относно притежаваните от ищеца електроуреди. Свидетелката обяснява, че два-три пъти преди случая е носила CD плеър, но служителите на затвора отказвали да го приемат, т.к. не бил разрешена вещ. Според нея апаратът можел да се ползва като радио. Съгласно писмо изх.№1345/13.04.2018г. на началника на затвора, на 24.07.2017г. св.И. не е провела свиждане със сина си, т.к. е било ден понеделник и няма право на свиждане по график, а съгласно писмо изх.№1559/27.04.2018г. от органа, в деловодството на затвора не е депозирана жалба от св.И. по повод отказ за приемане на вещи за ищеца /вж. л.110 и л.136/. Посочените писмени доказателствени средства не са оспорени от ищеца в рамките на съдебното производство по делото, поради което същите опровергават изнесените данни от св.И.. Изложеното води до извод за недостоверност на показанията на свидетелката.

В тази връзка е и писмо изх.№51/06.07.2018г. на началника на затвора, съгласно което в Дневника за предложения, сигнали, жалби и молби на лишени от свобода и в Дневника за молби по чл.90 от ЗИНЗС за 2017г. няма заведени такива от ищеца за периода 01.07.2017г. -31.07.2017г., противно на твърденията му в с.з. на 02.07.2018г. /вж. л.144/.

Св.П. /началник сектор „Надзорно-охранителна дейност“ в затвора/ отговаря за цялата пропускателна система, провеждането на свижданията и допускането на вещи за лишените от свобода. Свидетелят обяснява, че на ищеца е допускана всякакъв вид техника, която има право да притежава по утвърдения от министъра на правосъдието Списък с вещи. Свидетелят сочи, че няма никаква причина да не бъде допуснато радио на ищеца, т.к. това е вещ, която има право да притежава. Когато бъде донесена такава вещ, същата се получава от служителите в дните за свиждане по съответния график /събота или неделя/. От 1 до 2 работни дни след деня на свиждането техниката се проверява от технически специалисти, които установяват дали може да бъде ползвана и съдържа ли забранени формати като микрофони, записващи устройства и т.н., след което се  предава на лицето. Ако техниката не е позволена се изготвя протокол обр.№16 и се оставя на съхранение в склада до предаването й на близките на лицето или при неговото освобождаване. Ако техниката е позволена за ползване се изготвя служебна бележка обр.НО-20 в 2 екземпляра, като оригиналът се съхранява в затворническото досие, а копието се предава на лишения от свобода като удостоверение за лична собственост при евентуален обиск, претърсване и др. При проверка в книгата за завеждане на докладни записки свидетелят не е установил ДЗ за върнат радиоприемник на ищеца. Свидетелят сочи, че до м.08.2017г. на ищеца не е донасят радиоприемник и това е причината да не разполага с такъв. В момента, в който радиоприемника е донесен, същият е допуснат и предаден на ищеца без да е необходимо да пуска молба.

Св.П. /инспектор „Режимна дейност“ в затвора/ не установява конкретика във връзка с претенцията по иска, но сочи, че от м.08.2017г. ищецът разполага с радиоприемник, като преди това не знае да е искал такъв.

Показанията на св.П. и П. съдът намира за обективни и достоверни, т.к. са вътрешно логични и последователни, непротиворечиви едни спрямо други и съответни на данните от писмените доказателствени средства.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира иска за допустим. Ищецът е легитимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНЗС като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“. Исковата защита е по чл.284, ал.1 от ЗИНС. Съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС ответната ГДИН е юридическо лице, а затворите са нейни териториални служби /вж. чл.12, ал.3 от закона/, като работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.

Разгледан по същество, иска е неоснователен. Съображенията за това са следните:

Фактическият състав на обезвредата включва три кумулативни елемента: 1/нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, 2/настъпили вреди за ищеца и 3/пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Доказването на първият елемент е в тежест на ищеца, а за останалите два съдът прилага принципът за кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение, съгласно чл.284, ал.5 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост по общото правило на чл.52 от ЗЗД.

В случая по делото, ищецът не доказа твърдяното в исковата молба нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.

Правната рамка по исковата претенция включва нормите на чл.87 от ЗИНЗС, чл.83, ал.1 и ал.2 и чл.153, ал.2 от ППЗИНЗС.

Разпоредбите на чл.87 от ЗИНЗС и чл.83, ал.1 от ППЗИНЗС регламентират правото на лишените от свобода да слушат радиопредавания и да гледат телевизия по ред, установен от началника на затвора, а тези по чл.83, ал.2 и чл.153, ал.2 от ППЗИНЗС - правото на лицата да държат при себе си и да ползват лични телевизионни и радиоприемници. По начин на законодателна редакция, правото на ищеца да ползва радиоприемник не е свързано с безусловно задължение на администрацията да осигури такъв. Т.е. администрацията на затвора няма вменено задължение служебно да снабди лишения от свобода с радиоприемник за постоянно ползване в килията. Съгласно утвърдените Списъци на разрешените вещи радиоприемника е лична вещ, закупена и доставена от лишения от свобода или неговите близки /вж. решение №3030/13.03.2017г. на ВАС по адм.д.№2842/2016г., III о./.

В случая по делото се установи, че през процесния период до подаване на молбата от 10.08.2017г. ищецът не е упражнил правото си да поиска неговите близки да му доставят радиоприемник и това е причината да не разполага с личен такъв в килията. Както се посочи по-горе администрацията няма законово задължение да достави такъв. Администрацията има задължение да предаде радиоприемника, ако е доставен от лицето или неговите близки. По делото няма доказателства или индиции за предприети от ищеца по-рано действия по сезиране на администрацията с подобно негово желание, респ. подаване на молби или извършване на фактически действия от негови близки лица по доставката на техниката. Показанията на св.И. за откази на администрацията да го снабди с донесен от нея радиоприемник са недостоверни, т.к. не се установиха твърденията й за подадени жалби по повод отказ на администрацията да допусне вещта, доставка на техниката на твърдяната от свидетелката дата, респ. подадени от ищеца жалби срещу откази за допускане на доставен по-рано радиоприемник. Доказано е, че при доставката на радиоприемника от майката му на 26.08.2017г., техниката е предадена на ищеца в кратки срокове без възражения от негова страна. Посоченият от св.П. ред за приемане и предаване на разрешените вещи е спазен от затворническата администрация по отношение на радиоприемника. Извън горното, през процесния период И. е разполагал с килията с личен телевизор, чрез който е осигурено правото да бъде информиран.

Следователно, липсва твърдяното от ищеца поставяне в неблагоприятни условия по см. на чл.3 от ЗИНЗС.

Поради липсата на първият елемент от отговорността, съдът не е длъжен да изследва наличието на останалите два.

За пълнота на мотивите обаче съдът ще посочи, че не се установяват претендираните неимуществени вреди по заявения вид и продължителност. Няма данни за преживяно психическо страдание, надвишаващо обичайните страдания, свързани с лишаването на ищеца от свобода, съпътстващи режима за изтърпяване на наказанието.

Изложеното налага извод за неоснователност на иска.

Въпреки изхода от спора, ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, т.к. нормата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС не ги предвижда. Правилата на исковото производство по ЗИНЗС са специални спрямо общите такива по чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.143 от АПК, поради което последните са неприложими.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от К.Д.И. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНС за сумата 20 000лв. обезщетение за неимуществени вреди /безпокойство, безсилие, безпомощност, чувство за малоценност и накърнено право да бъде информиран/ през периода 09.10.2015г. – 02.10.2017г. от нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в незаконосъобразно лишаване от затворническата администрация да ползва радиоприемник, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.10.2017г. до окончателното й изплащане.

            Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: