№ 12795
гр. София, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20221110124224 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310 и сл ГПК.
Образувано е по предявени два активно субективно иска с правно основание чл. 150 вр.
чл. 143, ал. 2 СК от С. П. П., ЕГН **********, и Б. П. П., ЕГН **********, първият от тях
действащ лично и със съгласието, а вторият - чрез, майката на двамата Т. С. Т., ЕГН
**********, срещу П. Ж. П., ЕГН **********, за увеличаване на присъдена издръжка на
ненавършили пълнолетие деца от родители от 180,00 лв. на 300,00 лв. месечно по
отношение издръжката за ищеца С. П. П., ЕГН **********, и от 200,00 лв. на 400,00 лв.
месечно по отношение издръжката на ищеца Б. П. П., ЕГН **********, считано от датата на
подаване на исковата молба - 05.05.2022 г., до настъпване на обстоятелства, водещи до
изменение или прекратяване на издръжката. Направено е искане за присъждане на законната
лихва върху всяка просрочена вноска по чл. 146 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на двамата ищци, както и че с влязъл в
сила съдебен акт е прекратен с развод бракът между техните родители. Сочи се, че с
решението за развод ответникът е осъден да заплаща на ищеца Б. П. П., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 180,00 лв., а на ищеца С. П. П., ЕГН ********** - месечна
издръжка в размер на 200,00 лв., считано от 15.06.2019 г. Твърдят се увеличени нужди на
двамата ищци с оглед изминалия период от време и икономическите условия в страната.
Сочат се нужди за образование, отглеждане, храна, облекло, транспорт, здравни услуги,
културни потребности. Твърди се наличие на възможности ответникът да заплаща издръжка
в увеличен размер. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който предявените
1
искове се оспорват изцяло по основание и размер, при твърдения за липса на възможности
на ответника да заплаща издръжка за двамата ищци в увеличен размер. Оспорват се и
фактическите твърдения в исковата молба, свързани със затруднения на другия родител да
поема разходите на децата. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност
на разноските за адвокатско възнаграждение на ищцовата страна.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По делото е отделено като безспорно, а и се установява от удостоверения за раждане /л. 9-
10 от делото/, родители на С. П. П., ЕГН **********, и Б. П. П., ЕГН **********, са Т. С.
Т., ЕГН **********, и П. Ж. П., ЕГН **********. Безспорно между тях е и обстоятелството,
че с влязло в сила на 17.10.2019 г. решение № 247746/17.10.2019 г., постановено по гр.д. №
4574/2019 г. по описа на СРС, 86-ти състав, влязло в сила на 17.10.2019 г. ответникът е
осъден да заплаща на своите деца – ищци по настоящото дело, месечна издръжка в размер
на 180,00 лв., а на ищеца С. П. П., ЕГН ********** - месечна издръжка в размер на 200,00
лв., считано от 15.06.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
/същото се установява и от представеното по делото решение на л. 11-13 от същото/.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че и двамата ищци са ученици, обучаващи
се редовно в основно, респективно в средно, учебно заведение /това се установява и от
служебни бележки на л. 14-15 от делото/. Установява се, че за престой на ищеца С. П. П.,
ЕГН **********, в Екоселище „Дебели даб“, с. Стара Кресна, през м. 07.2021 г. е заплатена
сума в размер на 250,00 лв. /л. 27 от делото/. За ортодонтско и зъболечение на ищеца С. П.
П., ЕГН **********, е заплатена в периода 15.02.2022 г. – 22.03.2022 г. сума в размер на
2030,00 лв. /л. 35 от делото/. Майката на ищците е получила в периода м. 10.2021 г. – м.
03.2022 г. брутно трудово възнаграждение в размер на 650,00 лв. месечно /л. 16 от делото/,
като за същата в периода м.01.2022 г. – м.03.2022 г. е деклариран осигурителен доход от
650,00 лв. месечно, а за периода м. 04.2022 г. – м. 06.2022 г. – в размер на 710,00 лв. месечно
/л. 77 от делото/. Ответникът е назначен по трудов договор при основно трудово
възнаграждение в размер на 710,00 лв. /л. 58 от делото/, като за същия в периода 01.01.2022
г. – 31.07.2022 г. е деклариран осигурителен доход за м.05.2022 г. в размер на 224,21 лв., и
за м.06.2022 г. – в размер на 710,00 лв. /л. 80 от делото/. Ответникът е заплатил суми в общ
размер на 565,00 лв. в периода 25.10.2022 г. – 07.03.2022 г. по сметка на майката на ищците
с основание за плащане „карта за фитнес С.“ /л. 59-61 от делото/. Същият е продал на
19.04.2021 г. идеална част от недвижим имот за продажна цена на идеалните части в размер
на 29 272,00 лв. /л. 36-38 от делото/. Останалите доказателства съдът не обсъжда доколкото
същите са негодни да установят фактите, за доказване на които се представят /фискални
бонове, фактури и извлечения от сметки/, доколкото същите не съдържат информация за
задоволяване на чии нужди са разходвани съответните парични средства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
2
издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и от възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
От представените удостоверения за раждане се установи, че ответникът е баща на ищците
и следователно е лице, задължено да дава издръжка. Съдът намира, че израстването на всяко
от децата през периода от определяне на предишния размер на тяхната издръжка само по
себе си води до увеличаване на необходимите средства за издръжката им. Нуждите на
ищците, обичайни за деца на тяхната възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, други
занимания и т.н./, както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в
което децата се отглеждат, се установява от самия факт на биологичното им съществуване и
не е необходимо да се обосновават специално. По отношение на ответника се установява, че
същият в периода 01.01.2022 г. – 31.07.2022 г. има деклариран осигурителен доход от общо
около 930 лв., че е получил средства от продажба на имущество в размер на около 29 300 лв.
през 2021 г. Освен това, ответникът е заплащал част от разходите за фитнес на ищеца С. П.
П., ЕГН **********, в размер на 565,00 лв. в периода 25.10.2022 г. – 07.03.2022 г., които се
твърди в исковата молба да са сторени единствено от майката на ищците. По тази причина и
предвид увеличените нужди на децата, съобразявайки доходите на ответника и сторените от
него разходи за задоволяване на нужди на децата извън размера на присъдената издръжка,
при упражняване правото си на преценка по чл. 162 ГПК, намира, че от месечно
необходимите средства за издръжката на децата /в размер на 415,00 лв. за ищеца Б. П. П.,
ЕГН **********, и в размер на 450,00 лв. за ищеца С. П. П., ЕГН **********/ ответникът
следва да поеме дял в размер на 210,00 лв. за ищеца Б. П. П., ЕГН **********, и 230,00 лв.
за ищеца С. П. П., ЕГН **********.
По горните съображения исковете с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК, се
явяват частично основателни за сумата в размер на 210,00 лв. за ищеца Б. П. П., ЕГН
**********, и 230,00 лв. за ищеца С. П. П., ЕГН **********, като в останалата им част над
уважения размер до пълния предявен такъв от 300,00 лв. месечно по отношение издръжката
за ищеца Б. П. П., ЕГН **********, и от 400,00 лв. месечно по отношение издръжката на
ищеца С. П. П., ЕГН **********, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Издръжките се дължат от датата на предявяване на исковата молба – 05.05.2022 г., до
настъпване на законово основание за тяхното изменение или прекратяване, ведно със
3
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до
окончателното погасяване.
По изпълнението на решението: Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
По разноските: Претенции за разноски са направени от двете страни по делото. По
отношение на ищците се установи направата на разноски в размер на 900,00 лв., заплатен
адвокатски хонорар. Съдът намира наведеното от ответната страна възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за частично основателно предвид
обстоятелството, че от една страна, делото не съставлява особена правна и фактическа
сложност, а друга страна – проведени са две открити съдебни заседания, поради което
възнаграждението на процесуалния представител на ищците по всеки от субективно
съединените искове се явява прекомерно и следва да бъде намалено до размер от по 350,00
лв. по всеки от двата субективно съединени иска. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на всеки от ищците следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от
исковете в размер на 131,25 лв. По отношение на ответника се установи направата на
разноски в размер на 400,00 лв., заплатен адвокатски хонорар, поради което и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената
част от исковете в размер на 325,00 лв.. Ищците по иск за издръжка са освободени от
държавна такса, поради което държавната такса по делото за отхвърлената част от исковете
следва да остане за сметка на бюджета на съда. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 86,40 лв. - държавна такса
върху увеличения размер на присъдените издръжки.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от П. Ж. П., ЕГН **********, определена с решение № 247746/17.10.2019 г.,
постановено по гр.д. № 4574/2019 г. по описа на СРС, 86-ти състав, влязло в сила на
17.10.2019 г., в полза на Б. П. П., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител Т. С. Т., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА П. Ж. П., ЕГН **********, да заплаща на Б. П. П., ЕГН **********, чрез
неговата майка Т. С. Т., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 210,00 лв., считано
от 05.05.2022 г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на
забавата до окончателно погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 210,00 лв. до пълния предявен такъв от 300,00 лв. месечно.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
4
издръжка от П. Ж. П., ЕГН **********, определена с решение № 247746/17.10.2019 г.,
постановено по гр.д. № 4574/2019 г. по описа на СРС, 86-ти състав, влязло в сила на
17.10.2019 г., в полза на С. П. П., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка
Т. С. Т., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА П. Ж. П., ЕГН **********, да заплаща на С. П. П., ЕГН **********, чрез
неговата майка Т. С. Т., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 230,00 лв., считано
от 05.05.2022 г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на
забавата до окончателно погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 230,00 лв. до пълния предявен такъв от 400,00 лв. месечно.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдените издръжки.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК П. Ж. П., ЕГН **********, да
заплати на С. П. П., ЕГН **********, и Б. П. П., ЕГН **********, първият от тях действащ
лично и със съгласието, а вторият - чрез, майката на двамата Т. С. Т., ЕГН **********, сума
в размер на 131,25 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. П. П., ЕГН **********, и Б. П. П., ЕГН
**********, първият от тях действащ лично и със съгласието, а вторият - чрез, майката на
двамата Т. С. Т., ЕГН **********, да запратят на П. Ж. П., ЕГН **********, сума в размер
на 325,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК П. Ж. П., ЕГН **********,, ЕГН **********,
да заплати по сметка на Софийския районен съд сума в размер на 86,40 лв., представляваща
държавна такса върху присъдените издръжки.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5