МОТИВИ
към
присъда
№ 11/24.06.2015г. по н.ч.х.д. №
1305/2012г. по описа на ДРС
Производството
по делото е образувано по частна тъжба от П.Б.И. ЕГН ********** срещу В.Й.Т.
ЕГН ********** с повдигнато обвинение за извършенo престъплениe по
чл. 130 ал. 1 от НК и по чл. 146 ал. 1 от НК.
Срещу подсъдимия В.Й.Т. са предявени от частната
тъжителка П.Б.И. и приети за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански
искове, както следва:
граждански иск в размер на 1 500 лева,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 06.07.2012г. до
окончателното й изплащане, представляващ претендирано обезщетение за причинени
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от извършено спрямо същата
деяние по чл. 130 ал. 1 от НК;
граждански иск в размер на 1 000 лева,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 06.07.2012г. до
окончателното й изплащане, представляващ претендирано обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл. 146 ал. 1 от НК.
В съдебно заседание повдигнатите обвинения срещу В.Й.Т. се
поддържат.
Повереникът
на частната тъжителка пледира за постановяване на акт с осъдителен характер, с
който подсъдимият да бъде признат за виновен, както и за уважаване на
гражданските искове в пълен размер и присъждане на сторените по делото
разноски.
Процесуалният
представител на подсъдимия пледира за постановяване на оправдателна присъда.
Съдът
като обсъди събраните по делото относими и допустими доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите
на страните, приема за установено следното:
1. ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Въз
основа на събраните по делото доказателства, безспорно се установява следната
фактическа обстановка:
Частната
тъжителка П.Б.И. ***. Работи в магазин за хранителни стоки, в центъра на
селото.
На
05.07.2012г. около 14.00часа – 14.30часа И. се прибрала от работа и легнала, за
да си почине. Десетгодишната И., дъщеря на частната тъжителка, в късния
следобед, на същия ден излязла да играе на улицата, на която живеят със
съседските деца. Там били и децата на подсъдимия В.Й.Т. /втори братовчед на
частната тъжителка/. Д., дъщеря на подсъдимия, казала на И., че баща й и казал,
че е видял майка й /частната тъжителка И./ по поясите, с колата на племенника
й.
Частната
тъжителка И., много се разстроила от чутото и около 21.30 часа отишла до дома
на подсъдимия, за да го попита защо разпространява такива неща. Подсъдимият не
бил в дома си по това време, като там били съпругата му и баба му. И. попитала
съпругата му, къде е В., като й казала защо го търси. Съпругата на В.
отговорила, че са братовчеди и следва да се разберат помежду си. В същото време
започнала да удря детето, карайки му се, че си е позволило да каже какво е
чуло.
На
следващия ден на 06.07.2012г. около 06.05 часа сутринта, частната тъжителка П.И.
отишла на работа в магазина. Подсъдимият В.Т. бил пред магазина. Изчакал
частната тъжителка да остане сама, влязъл в магазина и я попитал със
заплашителен тон, има ли да му казва нещо. Частната тъжителка му отговорила, че
има, като го попитала, „къде, кога, как и с кого е я видял”. Подсъдимият
отговорил, че видял по черен път колата на племенника на частната тъжителка,
която се движела много бързо. Казал, че цялото село я „говорело”, като започнал
да я обижда. Тогава частната тъжителка му казала да отидат в църквата, и че
който от тях двамата е грешен Господ ще го накаже, чрез децата му. Подсъдимият
казал на тъжителката, че му кълне децата и „запратил” работната си чанта в
лицето й. Частната тъжителка залитнала назад и паднала върху щанда с вафли и
бисквити. В това време подсъдимият отишъл при частната тъжителка, ударил я в
лявата част на лицето, като я обиждал и псувал.
Изложената фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установена от
събраните по делото гласни доказателствени средства – от показанията на свидетелите
Я.М.А. и В.И.Н.; назначената съдебно – медицинска експертиза, писмените
доказателства, както и приложените по делото свидетелство за съдимост, справки
за образувани досъдебни производства и справка съдържаща характеристични данни.
Съдът даде вяра и възприе показанията на свидетелите Я.М.А.
и В.И.Н., тъй като са последователни, логични и непротиворечиви.
Според
показанията на свидетеля Я.М.А., последният на 06.07.2012г. влязъл в
магазина, за да си вземе една бира. Дошъл и подсъдимият Т., който още с
влизането хвърлил чантата към частната тъжителка, по – точно към касата, където
са парите, хванал я за врата. Свидетелят А. попитал частната тъжителка, защо я
удря и какво иска от нея. Тъжителката не отговорила само стояла, треперела и
плачела.
От
показанията на свидетеля В.И.Н., упълномощено лице от собственика на магазина
се установява, че магазинът представлява четири големи витрини – трите, от които
са заети с рекламни материали, а четвъртата е свободна, за да може да влиза
слънце. Първата витрина е с прозрачен прозорец, откъдето може да се види всичко
вътре. Витрината, без рекламни материали е до вратата. Свидетелят Н. казва, че
е чул впоследствие за случая от хора в селото. А отделно от това и служителката
в магазина /частната тъжителка/ му се оплакала, като му казала, че подсъдимият В.Т.
влязъл в магазина, търсил саморазправа с продавачката /с И./. Частната
тъжителка се оплакала, че била ударена от „съответния мъж”.
Според
показанията на С. К. Й. /майка на подсъдимия/, синът й В. й казал „Майко, аз
нямаше да хвърля чантата”.... Според свидетелката Й., синът й не е ударил
частната тъжителка.
Според
показанията на свидетеля М.В.П. - П. и В. се спречкали, спорели доста.
Последният носел една платнена торба, с дрехи от работа, с която я замерил, но
не можал да я уцели. Торбата паднала до самия плот до кантара. Свидетелят П.
твърди, че не е видял В. да души П. или пък да я удря с ръце или с крака.
Въпреки
постановената очна ставка, поради констатирани противоречия в показанията на
свидетелите М.В.П. и Я.М.А., съществуващото противоречие между показанията на
свидетелите не можа да бъде преодоляно.
Очната
ставка е средство за проверка достоверността на свидетелските показания, поради
което и изявленията на свидетели при провеждането й не са и не могат да бъдат
нищо друго освен свидетелски показания по смисъла на Глава VIII, раздел III НПК, те подлежат на преценка и проверка по
предвидения от закона ред и могат да служат за аргумент на възприети фактически
и правни изводи.
Изявленията
на свидетел при очна ставка са
свидетелски показания, които се преценяват и анализират на общо основание и
могат да служат за обосноваване на приети изводи./ Решение № 153 от 3.IV.1995г.
по н.д. № 38/95г., I н.о., докладчик съдията Иван Недев/. В тази насока, съдът не кредитира
показанията на свидетеля М.В.П.. Показанията на свидетеля са в противовес на
представените по делото доказателства.
Обясненията
на подсъдимия
В.Й.Т. са житейски и логично необосновани: Подсъдимият
категорично отрича извършването на вменените му деяния,
но прави изявление: „ в яда си може да съм я обидил, може да съм се изпуснал,
хвърлих торбата, не съм я удрял през лицето, в яда си може и да съм напсувал,
но не си спомням, не съм й казал нищо вулгарно „на когото искаш давай, аз не
мога да те спра”, нещо от този род съм казал, може да съм напсувал, с извинение
„...” или нещо такова, но това го казах в яда си... аз съм си признал и като ме
извикаха в полицията давах обяснения, признах си. Предвид изложеното
съдът намира, че обясненията на подсъдимия в процеса
са единствено израз на защитната му позиция и
не отразяват обективната истина по производството.
Съобразно
заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза данните
по делото сочат, че при инцидент на 06.07.2012г. П.Б.И. е получила
кръвонасядане под ляво рамо на долната челюст. Увреждането е резултат на удар с
или върху твърд, тъп предмет и би могло да се получи по време и начин, както
сочи пострадалата. Травмата е обусловила чувство на болка, без разстройство на
здравето. Описаното увреждане преминава за около шест, седем дни, без остатъчни
явления и без необходимост от лечение.
По
делото като писмено доказателство е представена справка от Окръжна прокуратура
– гр. Добрич Окръжен следствен отдел, видно от която по отношение на лицето В.Й.Т.
при направена справка в информационната система на Окръжен следствен отдел гр.
Добрич за територията на Област Добрич срещу лицето няма данни за образувани
досъдебни производства за периода 1991г. – 30.08.2012г.
Приобщените по делото писмени доказателства не съдържат противоречия,
поради което не се налага подробното им обсъждане. Писмените доказателства,
доколкото съдържат релевантни за делото факти, са посочени и обсъдени по-горе в
изложението, относно приетата за установена фактическа обстановка.
С оглед установената фактическа обстановка от ПРАВНА СТРАНА,
съдът намира следното:
2.
ОТНОСНО ДЕЯНИЯТА И ИЗВЪРШЕНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
При изложените фактически констатации и
съображения, съдът намира, че като:
На 06.07.2012г. около 06.05 часа в с. С.,
област Д. е причинил на П.Б.И. ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща
се в причиняване на болка или страдание, без разстройство на здравето е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл. 130
ал. 2 от НК. С оглед представените по делото гласни и писмени доказателства –
СМЕ, съдът оправда подсъдимия В.Й.Т. по първоначално повдигнатото обвинение по
чл. 130 ал. 1 от НК;
На 06.07.2012г. около 06.05 часа в с. С.,
област Д. е казал нещо унизително за честта и достойнството на П.Б.И. ЕГН **********,
в нейно присъствие е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл. 146 ал. 1 от НК.
3. ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА
ПОДСЪДИМИЯ
При определяне наказанието на подсъдимия за
извършените престъпления, съдът взе предвид следното:
Подсъдимият В.Й.Т. е роден на ***г. .... ....
Деянията са извършени от подсъдимия при превес
на смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, добри
характеристични данни и липса на образувани досъдебни производства срещу му.
Предвиденото
наказание за извършеното престъпление по чл. 130 ал. 2 от
НК е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до
триста лева.
Предвиденото
наказание за извършеното престъпление по чл. 146 ал. 1
от
НК е глоба от хиляда до три хиляди лева.
Изложените
обстоятелства, преценени спрямо тежестта на процесните деяния и
обществената опасност на подсъдимия, мотивираха съда да приеме, че относимо и
справедливо към извършеното от В.Й.Т. престъпление
по чл. 130 ал. 2 от НК ще бъде налагането му на наказание глоба
в размер на 100 лева, а за престъпление по чл. 146 ал. 1 от НК – глоба в размер
на 1 000 лева.
На основание чл. 23
ал. 1 от НК, съдът наложи най – тежкото наказание на подсъдимия В.Й.Т., а именно: глоба в размер на
1 000 лева.
При определяне на наказанието: съдът прецени
отношението на подсъдимия В.Й.Т., намерило отражение в поведението му след извършване
на престъпленията; прецени и поведението му в съдебната зала.
Съдът намира, че определеното наказание ще
окаже необходимото поправително и възпитателно въздействие по отношение на
осъдения и ще допринесе за неговото поправяне.
Съдът намира, че така определеното наказание
напълно ответства на тежестта на деянията и обществената опасност на самия
извършител и ще изпълни целите на генералната и личната превенция, визирани в
чл. 36 от НК - да се поправи и превъзпита подсъдимият към спазване законите и
добрите нрави; да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
В
този смисъл, съдът определи наказанието като справедливо, респ. съответно на
престъплението.
4. ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ
Относно
предявените граждански искове, съдът
съобрази следното:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите
лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия.
Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в
процесния казус безспорно се установи от изложеното по-горе. По силата на чл.
45 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Пострадалите са претърпяли
неимуществени вреди, които са неизмерими с пари, и затова размерът на
следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на
него, се определят на принципа на справедливостта. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които се имаха предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият
вредоносен резултат, възрастта на увредения, общественото му положение.
Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява
главно болките и страданията, понесени от увредения вследствие на увреждането,
която фактическа обстановка бе констатирана по несъмнен начин по-горе. За неимуществени
вреди следва да бъдат обезщетявани пострадалите, след като се установи, че
действително са претърпели такава вреда, което, с оглед на гореизложеното, се
установи недвусмислено по делото.
С оглед на тези обстоятелства, предявените
граждански искове за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на гореописаните престъпления, се явяват доказани по основание.
Съобразно установеното по делото, по
справедливост съдът присъди:
-
подсъдимия В.Й.Т. да заплати на П.Б.И.
1 500.00 лева, ведно с законната лихва от датата на увреждането –
06.07.2012г. до окончателното й изплащане, представляващ претендирано
обезщетение за причинени неимуществени вреди по чл. 130 ал. 2 от НК;
-
подсъдимия В.Й.Т. да заплати на П.Б.И.
1 000.00 лева, ведно с законната лихва от датата на увреждането –
06.07.2012г. до окончателното й изплащане, представляващ претендирано
обезщетение за причинени неимуществени вреди по чл. 146 ал. 1 от НК.
5.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
Подсъдимият В.Й.Т. следва да заплати държавна такса по делото в размер на
100.00 лева, представляващи 4% върху уважената част от сумата на гражданските
искове.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК
подсъдимия В.Й.Т. следва да заплати на П.Б.И. сторените по делото разноски в
размер на 800.00 лв.
По
горните съображения, съдът постанови присъдата си.
Председател:
/ М. Момчева/